*book*Негативни фактори влияещи върху топлотехническите характаристики на ограждащата конструция

Здравейте и спорна седмица, че не останаха.

Да, действително дискусията малко се разводни.
Доколкото разбрах, тръгна от желанието на Фло да се изтъкнат недостатъците на външна ТИ.
После по предложение на 4овека се разшири - по-общо за местото на ТИ в ограждащата конструкция.
Няма лошо да се включат подовете и таваните, както и степента на топлоизолиране - нискоенергийните решения като ефктивен/неефективен предел.
От линковете на 4овек (не се бях задълбочавал) забелязах доста съществени разлики в "изчислителните външни темератури), което явно също трябва да се отчита.
Акумулирането - нещо ме смущава Иво с неговото обръщане на посоките - реално, предполагам стената (без идеална ТИ) винаги ще е по-студена от помещението. Обратното ще вярно рядко и краткосрочно, след "ударно проветряване", например.
Понеже, както казах, напълно приемам "принципа на Фло" за посоката, акумулирането се нуждае от още изясняване, което засега ми се губи, въпреки, че го приемам за важно. Спомена се, по-горе за другия механизъм за пренос на топлината - лъчистия. Допускам, че при него "принципът на Фло" се модифицира. Аз поне в реалността усещам, че една стена е 20о или 0о, с тялото си дето е 37оС.

На Наско, както и на мен, явно са му любими вентилираните фасади, обаче, доколкото съм ги чел въздушният слой (зад сайдинга, например) май няма съществена роля като тополизолатор - пишат, че заради интензивното му движение, температурата там е само няколко градуса по-различна от външната. Главното заради което съм харесал вентилираните фасади, е съществения принос на такова решение за сушене на влагата от прилежащата външна ТИ (основно вата) и напълно логично за американските къщи.
За последните не трябва да се пропуска, че суперхерметичността им практически винаги върви с някаква климатична система, осигуряваща контролирано свеж въздух.

Акумулирането - нещо ме смущава Иво с неговото обръщане на посоките - реално, предполагам стената (без идеална ТИ) винаги ще е по-студена от помещението. Обратното ще вярно рядко и краткосрочно, след "ударно проветряване", например.

Любо, ако приемем че в вътре в помещението температурата е примерно 20 градуса, а отвън (през лятото) пез деня стига 30 градуса, а през нощта 10-15 градуса. топлото ще върви ту навътре ту навън...това се опитах да кажа. Така погледнато къде ще сложите изолацията?

Правихме едни сметки за акумулирането на топлина. Да приемем че ще строя вила, която ще посещавам през уикендите. Ще си сложа вътрешна ТИ, не му пречи и външна. Иначе докато подгрея къщата и уикенда ще свърши.

На американците логиката е да не разходват излишна енергия за акумулиране, затова слагат вътрешна ТИ. Вътрешната ТИ изисква прецизно отопление!!! Ако на вътрешна ТИ сложим класически радиатор за отопление - става следното: отваря се прозорец, пада Т в стаята, сработва термоглавата на радиатора и го пълни с топла вода, Т в стаята се връща до оптималната и термоглавата отново затваря, НО в радиатора има примерно 30 л. вода, която продължава да отоплява и прегрява стаята. Има системи които държат Т в много тесни граници. С такава система няма нужда от акумулиране на топлина. При така проектирана система бих приел вътрешна ТИ. Но тя изисква климатизация лятото, което лично аз не харесвам.

Quote
4ovek
Основния проблем е как да имаме хем големи прозорци, които да позволяват повече слънчева енергия да влиза вътре в къщата хем да намалим загубите през тях, защото са с доста по-лоши характеристики.

Едно от възможните решения е с тъй наречените "въздушни слънчеви колектори". Представляват нещо като допълнителни остъклени плоски кутии по фасадата, като затопленият в тях въздух при слънце през деня се отвежда в помещенията или топлинният акумулатор, а през нощта не се допуска циркулацията му. Така се хваща топлината от слънцето през деня без да се внасят топлинни загуби в конструкцията.

За случая с вилата и вътрешната изолация мисля, че стандартните изчисления не важат, защото при тях се приема да се изчисляват топлозагубите (т.е. мощността на отоплителната инсталация) при поддържане на определена разлика в температурите между външния въздух и вътрешния. Имай предвид, че в случай на изчисляване на това каква енергия ти е необходима за да загрееш студена вила, трябва да вкараш и вътрешните стени в сметката, плочки, мебели и т.н.. Обаче това е съвсем различна задача.

Абе какво става?
Една от най-спорните форумни теми, пък пълен покой и съгласие - няма за какво да "хванеш някого за гушата":ami:

Иво,
Така вече - съгласен (за лятото).
Поначало, доколкото съм чел, тези сметки се правят в квазистационарен режим, където външните условия са силно усреднени (т.н. изчислителни). Това вероятно отчита Фло, когато говори, че за нашите условия потокът повече дни в годината е навътре (което май не е съвсем така, особено ако отчетем разходите) и вече по неговата логика, това е една от причините да е за предпочитане външна ТИ.

Като писах вече за акумулирането в зид с външна ТИ - според действащите методики, не виждам акумулирането да влияе на топопреноса. За повечето материали Ламбда (R) не се влияят съществено от температурата. Демек загрят/незагрят зидът, топлинният поток от вътре до вън не се променя (според мен). Затова писах, че още не сме извадили съществените ползи от акумулирането, въпреки че лично съм ЗА него. "Усещам", че е по-комфортно.

За вила, мисля всички се съгласяваме, че вътрешната ТИ е по-удачна - наблюдавал съм описаното от теб не веднъж.

Е колко пъти трябва да пиша, че когато топлоизолацията е поставена отвън , то конструкцията на сградата има по-малки температурни колебания, съответно по-малко допълнителни напрежения и деформации. Ето ти един неоспорим плюс да поставяме изолацията отвън, защото конструцията е по-важна от изолацията.

4овек,
Това да пазим конструкцията - съгласен 1:0 !
Аз за акумулирането редим...

Quote
4ovek
Е колко пъти трябва да пиша, че когато топлоизолацията е поставена отвън , то конструкцията на сградата има по-малки температурни колебания, съответно по-малко допълнителни напрежения и деформации. Ето ти един неоспорим плюс да поставяме изолацията отвън, защото конструцията е по-важна от изолацията.

Още живеят в къщи ,строени преди хиляда и кусур години,особено в Италия,без да го знаят този строителен постулат:]и да си спестят допълнителните напрежения и деформации!

Пази боже изолацията да пази конструкцията-то е като в оня виц,че накрая тапета и ковьорчето ще изправят стената:]

Малко хумор,разбира се,но 4овек,това е много несериозно твърдение,за да го извеждаш и като неоспорим плюс!

Quote
Любо

Затова писах, че още не сме извадили съществените ползи от акумулирането, въпреки че лично съм ЗА него. "Усещам", че е по-комфортно.

Струва ми се ,че при зида не би трябвало да ползваме този термин-акумулиране и той не е точен понеже липсва основния елемент на акумулатора-обратната посока! Казахме вече ,че топлото няма да се върне в стаята,заради принципа,че се движи само в една посока през зимата, отвътре навън.Наистина има топлинни акумулатори за сгради ,течни и сухи,но те се конструират специално и се разполагат обикновено дъбоко в земята под или около сградата т,е, те са специално създадени съоръжения,целящи поемане на топлина през лятото и отдаването и през зимата ,използвайки активността на слънчевата енергия!Затова поемането на топлина от ограждащите зидове си е дупка в бюджета за отопление.Топлинни загуби,енергийна неефективност и ограничаването им е възможно с вътрешна топлоизолация или поне в средата на зида!Това ,което написах дотук касае домашния бюджет за отопление,иначе усещането за комфорт има много и различни измерения!

Аз чак сега рабирам Фло, че ти правиш колосалната грешка да смяташ, че като топлоизолацията е отвътре не губиш топлина в загрявне на стените - при еднаква дебелина на топлоизолацията загряваш с еднакви градуси стената. Просто температурата и е различна все едно е дали загряаш бетона от 15 до 20 градуса или от -20 до -15 - все са си 5 градуса. . Поне такава е постановката - не е от значение мястото.
А относно това, че стоят по хиляди години сгради в Италия - дали пък случайно не са ремонтирани през тези хиляди години? Дали изоставените и неподдържани сгради си стоят по хиляди години?
Изобщо не е несериозно да предпазваме бетона и тухлите от атмосферни въздействия и големи амплитудни разлики. Особени проблеми са в местата , където два различни материала се срещат - изключително неприятни фуги, които са толкова по-големи, колкото по-големи са температурните разлики.