Ето и още: [
www.vn.government.bg]
...
В края на 2001 г. общият брой на жилищата в България е 3686269, от които в градовете - 2558271. Налице е сериозна диспропорция в териториалното разпределение на жилищния фонд в страната: в градовете живее 69,4 % от населението, а жилищата в тях са 62,3 %, докато в селата живее 30,6 % от населението, а жилищния фонд е 37,7 %. Възрастовият профил на жилищния фонд е сравним с този на повечето европейски страни в преход. Най-старият сегмент - жилища, построени преди 1919 г., т.е. на възраст над 80 години, покрива 2,35 % от общия брой на жилищата- 90278 . Под 30 години са 49,7 % от жилищата. Най-интензивно ново строителство през годините 1961-1990 г. е имало в областните центрове, където делът на новото жилищно строителство е над средния за страната.
Масовото въвеждане на едропанелните и други индустриални технологии в средата на 60-те години и близо 30-годишното им производство дори и в малките градове, наред с относителното подобряване на жилищното състояние, се отрази и негативно на общите физически качества на фонда и на урбанизираната среда като цяло. При оценка на нуждите от реконструкция и модернизация /без да отчитаме реалните условия на управление и поддържане/ възрастта на фонда трябва да се отнесе към съответния конструктивен тип на сградите.Техническите амортизационни периоди на сградите с различни конструкции /обективен фактор/, могат да се удължават или скъсяват чрез адекватно и съответно неадекватно управление и поддържане /какъвто е случая в страната като цяло/.
До 2000 г. българската статистика идентифицира 4 основни конструктивни типа жилищни сгради: панелни; стоманобетонни- всички други индустриализирани технологии и традиционната с носещ стоманобетонен скелет; масивни- всички с носещи стени от тухла/камък и паянтови- с носещ скелет от дърво и други материали. Най-големи проблеми се очертават в сградите, строени по едропанелна технология, в които се намират 787096 жилища, обитавани от над 2 млн. души в страната. 83 % от панелните жилища се намират в областните центрове, като в редица големи градове панелните жилища представляват около 50 на сто от целия жилищен фонд. Редица оценки и анализи показват, че около 10 % от панелните жилища се нуждаят от спешен ремонт.
От 2001 г. Националният статистически институт идентифицира три основни типа жилищни сгради - стоманобетонни, тухлени и др. Стоманобетонните включват панелните сгради, ЕПК, ППП, скелетно-рамкови, скелетно безгредови, специални и др. Жилищата в такива сгради са 31,4 % от общия брой на жилищата. Тухлени са сградите, чиито стени са тухлени, имат бетонни плочи между етажите, но нямат стоманобетонни колони. Жилищата в тях са 56,3 на сто. Други са сградите, построени от камък, кирпич, дърво, дъски, дървени плоскости.
Благоустройството на жилищата /като изключим водоснабдеността и електричеството/ не отговаря на съвременните изисквания. Връзка с канал в жилището има в над 82,5 % от жилищата, но в същото време трудно може да се намери селище с напълно изградена колекторна система, да не говорим за пречиствателни станции за отпадни води. Делът на жилищата с централно парно отопление е 12,7 %, намиращи се в 42 града. 88674 броя жилища /2,4 % от общия брой/ са без всякакво благоустройствено съоръжаване.
Проблемът на енергийната ефективност на жилищата става все по- значим: от една страна, цената на енергоносителите е тежко бреме за домакинските бюджети, а от друга страна е глобалния стремеж за пестене на енергия в контекста на усилията за постигане на устойчиво развитие, тъй като отоплението покрива 70 % от битовата консумация на енергия. В страната преобладават жилищата с две и три стаи, като в селата те са предимно с четири и повече стаи. Най-малък е относителният дял на едностайните жилища - 11.7 % от всички жилища. В едно жилище живеят средно 2,17 лица: в градовете - 2,40 лица, а в селата - 1,79 лица.
Жилищната площ на човек от населението в градовете е 15,29 кв.м., а в селата - 22,26 кв.м. С най-голям относителен дял- 57,2 %, са жилищата с площ между 30 и 59 кв.м., следвани от най-малките жилища с площ под 30 кв.м. /25,3 %/. Относителният дял на жилищата с площ между 60 и 89 кв.м. е 14,5 %. Едва всяко 33 жилище в страната е с площ над 90 кв.м.
Основната част от жилищата в България са частна собственост на физически лица- 96,6 %. 3,0 % от жилищата са държавна или общинска собственост, а останалите 0,4 % са собственост на търговски дружества, обществени или кооперативни организации или са били необитаеми към момента на преброяването.
Осигуреността на населението с жилища през 2001 г., при население 7977646 души, е 462 бр. жилища на 1000 човека от населението, което е значително като показател. 8,6 на сто от жилищата в страната са необитавани. Това би могло да се приеме за благоприятен фактор, улесняващ жилищната мобилност , но повечето от тези жилища са разположени в ,,непривлекателни" райони и в много от случаите са ,,нестандартни" - без благоустройство, изоставени, полусъборени.
II. Състояние на панелните сгради
През последните години проблемът, отнасящ се до експлоатацията и живота на панелните сгради става все по-остър и актуален, особено след първите тревожни сигнали през 1998 г. за аварии в ЖК ,,Надежда", а по-късно и в други комплекси и други градове. Очевидно панелните жилищни сгради стават вече опасни за обитаване и се налагат решителни спешни мерки за тяхното укрепване. Няма единодушно становище или установена норма, която да определя експлоатационния срок на панелните жилищни сгради. Този срок е различен за отделните конструктивни елементи на строежа.
С по-голяма дълготрайност от проектния експлоатационен срок са основните носещи конструкции на сградите, в т.ч. фундаменти, носещи стени и колони, етажни подови конструкции, стълбищни конструкции. С по-малка дълготрайност са подовите настилки, мазилките, инсталациите и др. Върху експлоатационната надеждност на едропанелните сгради оказват влияние следните фактори:
стареене на материалите;
атмосферна и експлоатационна среда;
своевременен ремонт и поддържане;
корозия на армировката и на металните връзки и съединения между панелите;
влошаване на носещата способност и нарушаване целостта на сградата вследствие реконструкции и преустройства, извършени без необходимите конструктивни експертизи и строителни книжа.
Основните причини за видимото по-бързо стареене на панелните жилища, в сравнение със сградите, построени по традиционните методи, могат да се обобщят в следното:
прилагането на технологии без достатъчно теоретични познания и опит по отношение на панелните конструкции, особено в първите години на строителство;
ниската технологична дисциплина при изпълнение на строителните работи, понякога и неизпълнението на някои детайли;
недобросъвестната експлоатация;
намаляване на разходите за строителство чрез влагане на материали с по - ниска цена и по- малка дълготрайност и прилагането на някои нови материали без достатъчен опит за тяхното поведение при по-продължителен период на експлоатация;
допуснати слабости при изпълнението на хидроизолациите и топлоизолациите и при уплътняването на фугите.
Информацията показва, че в страната има 120 жилищни комплекса, в които са разположени 11128 жилищни сгради
...
:. Цифрата е по-скоро ориентировъчна. Вътре сигурно липсват доста преселници от страната, но са включени и доста хора които като Куку са в Канада, САЩ, НЗ .... и едвали мислят да се върнат. Има и доста роми повечето от които ще си останат натъпкани на доста малка площ от което следва още презапасяване с апартаменти при други жители.
