Икономика и избори
Георги Ангелов
Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество” – София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Получил е образованието си по финанси в УНСС. Изследователските му интереси са свързани с данъчната политика, публичните финанси и икономическото развитие. Съавтор е на книгите “Анатомия на прехода” и “Държавата срещу реформите”. Публикувал е стотици статии и анализи в специализирани издания, вестници и списания. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти с тематика от държавен бюджет и данъчна политика до икономически анализ, и пазар на труда. Редовно е канен като презентатор и участник на икономически конференции и семинари. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация и Българско дружество “Фридрих Хайек”. Бил е редактор на данъчен бюлетин, както и краткосрочен експерт към Европейската комисия.
Наскоро в своя блог известният икономист Грег Манкю от университета Харвард публикува една графика, която илюстрира връзката между състоянието на икономиката и изборите. Накратко, колкото по-бързо се развива икономиката през последните четири години, толкова по-вероятно е управляващата партия да бъде преизбрана. И обратно, когато икономическият растеж е нисък, шансовете за преизбиране на властта също са ниски.
Звучи съвсем логично. Когато хората увеличават доходите и благосъстоянието си продължителен период от време, те не са склонни твърде много да експериментират с нова управляваща партия, а запазват сегашната. И обратно, ако избирателите не виждат достатъчно висок ръст на доходите си, не могат лесно да си намерят работа и стандартът им на живот не се подобрява видимо, тогава те са по-склонни да сменят властта.
Без съмнение българските избиратели също са силно повлияни от състоянието на икономиката и благосъстоянието си когато решават дали да преизберат правителството или да го изхвърлят от властта. Фактът, че нито едно българско правителство не е било преизбирано говори съвсем ясно за това, че избирателите не са удовлетворени от темповете на развитие на икономиката. А че те не са удовлетворени, го знаем и от социологическите проучвания.
Тук трябва да отбележим, че политиците в България се сещат за изборите около половин година преди тях като започват да вършат безброй PR-акции - рязане на ленти, откриване на заводи, болници, пътища, строеж на чешмички и пр. На практика, всички сили се концентрират в месеците преди изборите. Както обаче става ясно от графиката в блога на проф. Манкю, избирателите не се интересуват само от последните месеци, а от всичките четири години преди изборите. При това, те се интересуват от развитието на икономиката и доходите си, а не от това колко държавни пари са били похарчени за PR-проекти.
Някои политици вероятно биха казали, че икономическият растеж в България не е нисък в сравнение със средните темпове в Европейския съюз и вероятно се чудят какво повече могат да поискат българските избиратели. Реалността е, обаче, че България никога не е била сред първенците в ЕС по икономически растеж - балтийските страни, Словакия, както и много от страните в Централна Европа успяват да постигнат много по-бързо развитие на стопанството. В някои години Естония, например, отбелязва два пъти по-висок икономически ръст отколкото България. Същото се отнася и за Литва, Латвия, дори Румъния.
Явно политиците не са направили достатъчно икономически реформи, за да постигнат по-висок икономически растеж и да бъдат преизбрани за втори мандат. Това е видно и от статистическите данни - България все още е най-бедната страна в Европейския съюз, като всяка от другите 26 страни е по-богата. При такива показатели е съвсем ясно, че управляващите не са си свършили достатъчно добре работата докато са били на власт.
Същото се отнася и за сегашното правителство. Ако не пришпори реформите и не успее да постигне бързо и забележимо увеличаване на доходите, то ще си отиде също така безславно както и останалите правителства преди него. Защото мнозинството от избирателите не биха искали да чакат 50-60 години или век, за да стане България богата страна.
Все още има година и половина до следващите редовни избори и настоящото правителство - ако иска да остане на власт и след това - трябва да запретне ръкави и да свърши малко сериозна работа. Сравнително бързо могат да се подобрят основните показатели на бизнес средата - някои страни успяха за 2 години да изкачат 100 места в класацията на Световната банка. На нас ни трябва изчакване от 20-30 места, което спокойно може да стане за няколко месеца.
Още няколко месеца ще са достатъчни за съкращаване на излишните чиновници и въвеждане на електронни услуги. Твърде високият бюджетен излишък, който ще се постигне и тази година, прави съвсем лесно намалението на данъчното бреме върху доходите - най-вече става въпрос за осигурителните вноски, които са най-големия данък в България. Сравнително бързо може да се завърши и приватизацията, която да включи в производството активи, които сега не се ползват (като буренясали летища). Могат да се направят и стъпки към реформиране на здравеопазването, образованието и пенсионната система.
Ако свърши всичко това по прозрачен и открит начин без много гафове, правителството ще има голям шанс да не бъде разгромено на изборите. Ако не го свърши, трудно ще бъде преизбрано и не трябва да се сърди на никого, защото вината ще си е изцяло в него.
:cry:
:
