Защитените територии и незащитената Природа

kalinka

За стратегии няма да говоря. Тази дума не ми е в кръвната група
Все пак, аз съм интуитивен тип човек, а не просто някаква логическа последователност и представи, породени от гените и образованието ми ...
Пък и достатъчно такива „модерни” думички ми преминават през главата почти всеки ден.

Позволи ми да не се съглася за целта и движението като „чист научен подход”. Това не почива не само на житейския, но и на чисто философския опит за предметите и явленията. Дори древните хора, винаги са се ръководили от свои цели (няма да се спираме върху това дали са били дребни или възвишени, защото същото важи и за нас самите ) и са съобразявали своя живот с действията за постигането им, т.е. с движението към тях.

Тук се появява и един много важен въпрос – този за смисъла на движението по отношение на целите, които очевидно не могат да бъдат постигнати в рамките на едни човешки живот ...
Така плавно преминавам и към споменатото от теб Дао ...
Не зная защо, но в момента сякаш се налага да влизам в спор за същността на една от големите източни системи, което никак не ми се иска, и което не е the point.
Нека го кажа така – даозима, както и йога, джайнизма, будизма, и въобще всяка система, ПРИСЪЩО имат своя цел.
Прекрасните (в случая с Изтока това са предимно санскритски) текстове в същността си не са нищо повече от указател, посока, в която последователите им трябва да се движат.
Забележи – те нямат някакъв друг избор, ако искат да постигнат духовното си просветление.
Това е пътят – дали ще го наречеш Средния, дали на сърцето, дали на отдаването и служенето на някакво божество, дали този Пътят на Природата, това няма значение. Накратко – това е очертаване на движението към целта. Ако тази цел не съществуваше, нямаше да има и движението на стотици милиони към нея.

Това, че по време на движението се променят условията, в които живееш, не означава, че става безсмислено да продължиш към целта – не виждам резон в риторичните ти въпроси. Все едно един истински будист да се откаже от вярата си в Буда и от следване на неговите (така и ненаписани) напътствия, ако вместо досегашния си беден живот, изведнъж стане богаташ, или ако след злополука остане инвалид за цял живот ... Или примерно един Христо Ботев, ако беше оцелял след изстрела на българския бряг, изведнъж да се превърне в страхливец и да отиде на служба при турците ...

И какво означава „Значи, хем ще следваме твърдо избрания път, хем ще се оглеждаме кво става наоколо и ще се променяме, но целта няма да изпуснем. Какавито и философски (демек морални) доводи да ти изтъкват, ти пак - целта, та целта?”
Човек е свободен да избира как да живее.
Ако си убеден, ако наистина искаш да построиш живота си по начин, който ще те отведе по-близо до желаните цели, какво лошо има в това да ги следваш докрай?! ... И какво значение имат доводите на другите, ако ти нямаш нужда от тях?
Погледни с каква лекота казваш за самия себе си, че си „еднакво далеч от тъпото преследване на цели и още по-тъпото съзерцание как друг ги преследва”.

За мен винаги е било ясно, че истинската свобода и последователното движение към духовните цели е възможно единствено в отшелничество.
А докато човек пребивава сред обществото, той НЕИЗБЕЖНО И НЕМИНУЕМО прави компромиси, съобразява се, грижи се за своето и оцеляването на хората, които обича.

Като стана дума за медитация (не е станало дума в прав текст, де) ... много хубаво го каза с думите на Веничка – то пиенето за някои хора си е чиста проба медитативно изживяване )))

П.С. Никога не бих приравнил философските доводи с моралните

Здравей Motion,
колкото и да ми е приятна дискусията, не мога да се включа в нея, както подобава , поради липса на време тия дни:cry: Надявам се да се реванширам за недостойното и малодушно поведение, като ти предложа една историйка "за душата", във връзка с твой пост по темата. На мен ми я разказа един свещенник , с който бяхме съседи в САЩ. Открих я в интернет в малко изкривен вариант.Enjoy:
A tourist walks into an antique store and sees under the front counter a small bronze statue of a rat for sale. Intrigued by the object, he asks the price.
"Twelve dollars for the rat, sir," says the shop owner, "and a thousand dollars more for the story behind it."
"You can keep the story, old man," replies the tourist, "but I'll take the rat."
The transaction complete, the tourist leaves the store with the bronze rat under his arm. As he crosses the street in front of the store, two live rats emerge from a sewer drain and fall into step behind him. Nervously looking over his shoulder, he begins to walk faster, but every time he passes another sewer drain, more rats come out and follow him.
By the time the tourist has walked two more blocks, at least a hundred rats are at his heels, and people begin to point and shout. He walks even faster, and soon breaks into a trot as multitudes of rats swarm from sewers, basements, vacant lots, and abandoned cars. Rats by the thousands are at his heels, and as he sees the waterfront at the bottom of the hill, he panics and starts to run full tilt.
Yet, no matter how fast he runs, the rats keep up, squealing hideously, now not just thousands but millions, so that by the time he comes rushing up to the water's edge a trail of rats twelve city blocks long is behind him.
Making a mighty leap, he jumps up onto a light post, grasping it with one arm while he hurls the bronze rat into San Francisco Bay with the other, as far as he can heave it. Pulling his legs up and clinging to the top of the light post, he watches in amazement as the seething tide of rats surges over the breakwater and into the sea, where they drown.
Shaken and mumbling, he makes his way back to the antique shop. "Ah, you've come back for the rest of the story," says the owner. "No," says the tourist, "I was wondering if you have a bronze sculpture of a lawyer."

Motion,
Благодаря пак за личното внимание.
Ако знаеш колко съжалявам, че не съм ти на нивото да поспоря с теб.
Познанията ми по социално-икономическите теории са на ниво "смътни спомени за недобре научени неща" от времето на соца. Същото важи и за ораторските ми способности.
Същевременно имам подчертан интерес да си обясня (за мен си) околната действителност като състояние и процес. Много съм далеч от взирането в себе си, не си падам по медитации и подобни учения. Достатъчен ми е някакъв "душевен комфорт" за мен и близките около мен хора, което мисля, че постигам, главно на основата на някаква практическа представа и обяснение на действителността, на моите (и на околните ми) место и роля в нея.
Чудя се, нима не осъзнавате (или не си признавате, или сте изкушени да търсите "някакви други" обясянения, а от там и път за решения), че всичките безспорно актуални проблеми, които дискутирате в "хитовите" 3-4 теми тук, в крайна сметка произхождат ОТ и пътищата за решенията им се сблъскват С Капитала и тези, които го притежават.
Аз ли да Ви напомням, че олелията около вредните емисии, също се сведе до едни "ПАРИ ПРИМ".
Е, на мен са ми казвали, че тази терминология (и подход) е на брадатия Карл. И какво значение има чия е, ако обяснява читаво нещата. И къде сме ние, ако не сме ПАК в края на "първоначалното натрупване". Страшничкото е, че в комплекта влизат и "революциите".
Споко - с демократични средства ще ги отложим до всемирния колапс.

Любо, съзнавам, че всичко което обсъждаме е свързано с Капитала. Обаче не съм съгласен, че е свързано с тези, които го притежават. Защото колкото и налудничаво да звучи всъщност никой човек не притежава Капитала. Ако притежаваш нещо, то би следвало да можеш да правиш с него каквото си искаш, а с Капитала не е така. Ако не спазваш законите му, той отива при друг.
Много е интересна историята на комунистите, хората, които са направили революция с идеята да се преборят с Капитала. През целия период на управление са правени непрекъснато компромиси, поради невъзможността да се откажат от съобразяването със законите на Капитала. И всички знаем края на историята

vpetrishky Написал:
-------------------------------------------------------
> Здравей Motion,
> колкото и да ми е приятна дискусията, не мога да
> се включа в нея, както подобава , поради липса на
> време тия дни Надявам се да се реванширам за
> недостойното и малодушно поведение, като ти
> предложа една историйка "за душата", във връзка с
> твой пост по темата. На мен ми я разказа един
> свещенник , с който бяхме съседи в САЩ. Открих я в
> интернет в малко изкривен вариант.Enjoy:
> A tourist walks into an antique store and sees
> under the front counter a small bronze statue of a
> rat for sale. Intrigued by the object, he asks the
> price.
> "Twelve dollars for the rat, sir," says the shop
> owner, "and a thousand dollars more for the story
> behind it."
> "You can keep the story, old man," replies the
> tourist, "but I'll take the rat."
> The transaction complete, the tourist leaves the
> store with the bronze rat under his arm. As he
> crosses the street in front of the store, two live
> rats emerge from a sewer drain and fall into step
> behind him. Nervously looking over his shoulder,
> he begins to walk faster, but every time he passes
> another sewer drain, more rats come out and follow
> him.
> By the time the tourist has walked two more
> blocks, at least a hundred rats are at his heels,
> and people begin to point and shout. He walks even
> faster, and soon breaks into a trot as multitudes
> of rats swarm from sewers, basements, vacant lots,
> and abandoned cars. Rats by the thousands are at
> his heels, and as he sees the waterfront at the
> bottom of the hill, he panics and starts to run
> full tilt.
> Yet, no matter how fast he runs, the rats keep up,
> squealing hideously, now not just thousands but
> millions, so that by the time he comes rushing up
> to the water's edge a trail of rats twelve city
> blocks long is behind him.
> Making a mighty leap, he jumps up onto a light
> post, grasping it with one arm while he hurls the
> bronze rat into San Francisco Bay with the other,
> as far as he can heave it. Pulling his legs up and
> clinging to the top of the light post, he watches
> in amazement as the seething tide of rats surges
> over the breakwater and into the sea, where they
> drown.
> Shaken and mumbling, he makes his way back to the
> antique shop. "Ah, you've come back for the rest
> of the story," says the owner. "No," says the
> tourist, "I was wondering if you have a bronze
> sculpture of a lawyer."
>
Че владеете чужди езици,разбрахме.Но елементарното възпитание изисква личните послания да си разменяте на "лични"

:!:

... и затова толкова рязко разграничавам това, което искам да направя от това, което трябва да направя. За да няма компромис, нищо съществено не правя. С времето това ще се промени. Компромис означава опорочаване на Идеята, съобразявайки се със законите и на Капитала.
Изводът ми е, че си 5-6 годинки напред от мен (може би само по възраст).

Испициално, превод буквален, както ме е учила учителката ми по френски г-жа К.Каназирска - много ерудирана и възпитана жена:

Начи, въри си некъв заблуден из мизерния чайнатаун и се шматка из вехтошарниците. Влиза в една барака и скива няква пльоканица от бронз, дето малко мяза на плъх. Пита продавача:
- квой тва бе?
Мазният китаец отвръща:
- много специален статуетка! 10 кинта за него и 1000 ако разкаже и история!
- На ти пет, пък историята си я заври ...
- Deal!
Излиза, начи, нашия със статуетката и си мисли как ще я шитне поне за 20 на битака, обаче в същия момент усеща нещо да му се мота в краката. Гледа - мишок некъв. Посяга да го срита - гледа - още мишоци прииждат отвсекъде. Бамааму! Набрал са надолу по улицата, след него мишките се умножават! Ма туй от кофи за буклук, от канала, от къщите, отвсекъде плъхоци излизат, ръишли. Ко ши прайм ся? Вече яко спринтира, минава покрай белия дом, после заобикаля по пето авеню, стига до голдън гейт моста - отзадя му вече милиони плъхове и още прииждат, мама им! Ограждат го отсекъде, нема накаде да бега! Насредата на моста силите го напускат и чак тогаз са съпикясва, че плъховете не гонят него, ми шибаната статуетка. Сабира сетни сили и я мята чак в средата на забележително красивия калифорнийски залив. Сичката пълзяща сган са втурва след парчето и се издавя благополучно! Отдъхва си нашия и са връща при китаеца.
- аз знаел се връща за история, знаел се връща за история!
- не бе, бартчед, да имаш такова, статуетка на брокерНИ?

Голямо браво за Калинка и още по-голямо за учителката по френски!

4ovek Написал:
-------------------------------------------------------
> Любо, съзнавам, че всичко което обсъждаме е
> свързано с Капитала. Обаче не съм съгласен, че е
> свързано с тези, които го притежават. Защото
> колкото и налудничаво да звучи всъщност никой
> човек не притежава Капитала. Ако притежаваш нещо,
> то би следвало да можеш да правиш с него каквото
> си искаш, а с Капитала не е така. Ако не спазваш
> законите му, той отива при друг.
> Много е интересна историята на комунистите,
> хората, които са направили революция с идеята да
> се преборят с Капитала. През целия период на
> управление са правени непрекъснато компромиси,
> поради невъзможността да се откажат от
> съобразяването със законите на Капитала. И всички
> знаем края на историята

4ovek,
Не ми звучи налудничаво и сигурно си прав. Но това не променя нещата. Тези закони (независимо кой си пази капитала) НЕ включват Опазването на природата, освен в много краен случай или (както споменах) ако под този байрак няма Пари прим.

За "края на историята" по скоро не съм съгласен (такова усещане имам) - видяхме края на един прибързан експеримент и се върнахме на изходното ниво. Дали ще се повтори в същия вид не знам - други са условията, но безкрайните приказки, че експериментът окончателно е завършил с катострофа ми говорят точно за възможността отново да се повтори.
Нали знаеш - "каквото и да ти говорят, знай че ........." Тъпото е, че това правило днес спомага окончателното "оглозгване" на плонетата. Та само заради това вероятно няма да видим пак революции. А иначе катострофиралият СИВ си властва поне в Европа, за комфорт и спокойствие знаеш на кого. Защо ли му викат "пазарна икономика" - сигурно пак заради страха от революции.

Калинка,
Аз пък, след като съм си обяснил горе-долу за какво става дума и съм разбрал, че генералните решения на проблемите се отдалечават прибл. със скороста на нашето движение към тях, гледам АЗ, без много компромис, днес какво мога да направя, за свое удовлетворение - примерно да не си хвърлям фасовете и не плюя по улицата, да не цапам повече от колкото мога да почистя. Все е нещо, пък и спомага "душевния комфорт" на Социалното животно.

"Тези закони (независимо кой си пази капитала) НЕ включват Опазването на природата, освен в много краен случай или (както споменах) ако под този байрак няма Пари прим. "
Е да де. Моето беше само уточнение, че нещата са още по-черни, отколкото ги представяш. Т.е. прав си, така е единстевното нещо, което може да спре унищожаването на природата на този етап е ако Капиталът се увеличава повече при запазването на природата, отколкото при унищожаването и.