Thanks, 4ovek, за подкрепата на идеята
С Joan спорим от различни гледни точки за "много" и "малко", а и не това беше замисълът на тази тема ... Затова няма да коментирам повече за Левски или Че.
Очаквам споделяне на информация и предложения за това, което може да се направи в защита на Природата.
Но тук не визирам, както вече отбелязах, хората, които мислят и постъпват крайно, а онези, които могат да бъдат това, което са - нефанатици, и да подпомогнат отпочването на този толкова важен процес:
българина да започне да мисли не само за джоба и кефа си, а и за това, което в крайна сметка му осигурява условията въобще да се ползва от факта, че е жив.
Приготвил съм си за гледане и един документален филм, озаглавен
"Unconvenient truth", който обаче, както и сами можете да предположите, няма да видите в кината, а вероятността да попаднете на някакво негово TV излъчване е доста скромна ...
Не защото е някакво епохално научно откритие за това накъде отива животът на планетата, а
защото очевидно това не е дневен ред 
Само помислете за онази инициатива, която е от малкото смислени ангажименти, поети все пак от политиците (естествено, след немалка съпротива) пред бъдещите поколения: Протоколът от Киото.
Ще ви дам още малко храна за размисъл - особено на Joan, която умира да прави точни сметки
... Как смятате, защо точно ТАЗИ е формата, възприета в протокола?
Моят дилетантски отговор е: защото в крайна сметка пак става дума за пари ...
(отварям кратка скоба – много се кефя на тактиката, която приложи Арни Шварц на онова дърво G. Bush, Junior
)
Бизнесът има една единствена цел, която е едновременно с това и негово движение, и мантра, и култ, и всичко: парите. Така по един логичен път нещата стигнаха до там, че за да пазят Природата, тези политици (бих казал, с удоволствие) взеха решение ... да я изтъргуват.
Аз ти давам от "моята" (може ли въздуха да бъде мой ...) квота парникови емисии (и забележете - от "моето право на замърсен въздух"!!), защото имам в повече, съгласно договореното разпределение между държавите (за критериите можете да се поинтерсувате в нета) - а ти ще ми платиш кеш/сухо/мокро и пр.
Тази разменна търговия не е никак парадоксална, а едно естествено, всъщност противоестествено от гледна точка опазване на Природата, продължение на начина на разсъждение на бизнеса
(политиците са имплицитно свързани с него, но не са нищо друго, освен средство за постигане на целите му) и цялостната визия за съвременния свят.
Тук няма място за идеали, илюзии или надежди:
става дума за много пари, разбира се, не вашите - или по-точно и за вашите, които всъщност са си наши. И това, откровено казано, е изключително точна констатация, която би ви споделил всеки от големите „играчи” на световната, и не само, сцена), колкото и цинична и мерзка (предполагам) да ви изглежда.
Защо „и вашите” пари ли? – ами защото това наистина са средствата, които бизнеса изсмуква по много канали от обикновените граждани.
Ето ви елементарните примери:
от влагането на по-ниски като себестойност и некачествени материали и субпродукти (важи за хранителната промишленост, земеделието, промишлеността, строителството, облеклата и др.), от чистото икономисване на количества от същите, от преразпределение на обществени – най-вече държавни, средства, под формата на бюджетния излишък например (сещате ли се как се дават тези пари обратно на някои наши и външни икономически „лобита” под формата на обществени поръчки, а някъде и без тях - ) ... мога да разказвам още много, но не тук е мястото.
Така вече се сливат границите на настоящата тема и една друга, която е от изключителен интерес за мен – и която също, за съжаление, не е в полезрението и обхвата на форумите. Бързам да уточня, че тя има отношение, макар и слабо забележимо на пръв поглед, към предназначението и съдържанието на този сайт – все пак бизнесът с недвижими имоти също е вид бизнес
Бих я озаглавил на името на онзи, не толкова добър според мен, филм, който все пак се опита да провокира обикновените хора да помислят (нещо, което явно им се удава все по трудно) върху това, което им дава и отнема ...
„Корпорацията”.
range">П.С. Сещам се за голяма компания, която тровеше въздуха, почвата и водите на един голям и няколко по-малки градове.
Регионалната инспекция по „опазване на околната среда” си ги глобяваше със смешни за техните обороти суми – редовно, а те си ги плащаха най-чинно и продължаваха систематичното замърсяване. Заетостта в района (до известна степен) се крепеше на този бизнес, немалко търговски обекти благоденстваха от платежоспособните им работници и служители, а компанията „спонсорираше ли спонсорираше” ...
Правеха се градинки, детски площадки, концерти, дарения, в т.ч. за болници (където най-добре можеха да бъдат видени преките последици върху хората, за косвените не ми се мисли) ... и тук ще ви задам още два риторични въпроса:
1. Смятате ли, че парите, които са дали за тези чисто рекламни мероприятия (това даже не е приличен маркетинг) са повече от сумите, които можеха да инвестират в пречиствателни станции и разработки за екологично изчистване на производството ?...
2. Искате ли да видите децата, които са се появили на този свят с вродени недъзи, как „тичат волно и щастливо се забавляват на ТЕЗИ детски площадки?
