При огромния интерес на повечето хора за това какво се случва на пазара на недвижими имоти, имам гадното усещане, че хората са ужасно неблагодарни към онова, което в същност осигурява ЦЕЛИЯТ ИМ ЖИВОТ ... Природата.
Защото не знам дали си спомняте, но за да сте живи и да стоите пред този РС/лаптоп, да дишате този въздух, да сте облечени и нахранени и ВСИЧКО останало, има една Огромна "подробност" ... Природата.
Без нея сме нищо. Без нея няма живот.
Разбира се, че темата не е актуална.
Човек е създаден така, че да избира между много възможности (независимо дали умее да ги съзре, а после и да ги реализира), но парадоксално или не точно това той го може най-зле ...
Какво става в живота на всеки един от нас? Разбираме, че здравето е нещо изключително крехко, когато се разболеем, и направо сме зашеметени от действителността, когато ни отрежат крак или ръка, когато загубим зрението си или просто останем приковани на системи ... Казано с други думи – трябва да загубим нещо много ценно, за да започнем да разбираме и живеем с мисълта, с усещането за него.
Така Природата се е превърнала в един обикновен фон, на който ние драскаме (вместо да рисуваме) нашето съществуване – нямаме никакъв проблем да сменим не само фона, но и неговия цвят, да добавим или изтрием форма или съдържание. Природата е by default ... дори вече не е средство за постигането на някакви цели, тя е дълбоката каца, в която бъркаме като щастливи деца или по-скоро като олигофрени, които нито разбират, нито им трябва да разбират каквото и да е било ...
Темата е само отчасти провокирана от пресата, в същност използвах само повода от една статия във в-к „Сега”. Фактите в нея са изложени без излишна информация и без много условности, но нека не се сърдим – в края на краищата журналистиката трябва само да информира, има други професии (ах, да ... и институции), които би трябвало да анализират и да дават становища и съвети.
Вместо интро:
„Парк "Странджа" е обявен за защитена територия през 1995 г. Според проучвания Странджа е вторият по големина дъбов масив на Стария континент, като най-големият е в Южна Франция. Планината съхранява уникална смесица от средноевропейска, средиземноморска и кавказка растителност и е дом на видове, които не се срещат никъде другаде в Европа. Паркът представлява 1% от територията на България и е предложена от еколозите за мрежата "Натура 2000"”.
И по същество:
„Нашумялото вилно селище "Златна перла" край с. Варвара, община Царево, се гради с пълна пара. Въпреки че през февруари екоминистърът Джевдет Чакъров разпореди строителството да бъде спряно, защото комплексът е в природен парк "Странджа" и за него не е направена екооценка, триетажните постройки са почти готови. Излети са и покривните плочи, а следващият сезон селището ще може да посрещне туристи.
Инвеститорът "Краш 2000" обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) заповедта за спиране на строежа, която беше издадена от директора на регионалната екоинспекция в Бургас. През юли съдът се произнесе в полза на фирмата с мотива, че няма утвърден план за управление на парка, който да е нарушен от строителството. Това решение се обжалва и поредното заседание е утре. Директорът на парк "Странджа" Стефан Златаров посочи, че планът за управление на защитената територия е разработен още през 2000-2001 г. и през 2003 г. е внесен в екоминистерството, което тогава се управляваше от Долорес Арсенова от НДСВ.”
Коментар:
Нелепо е твърдението, че тъй като нямало план за управление, утвърден по предвидения ред, значи фирмата има право да строи!!
Това са две различни законови разпоредби и специално обръщам внимание на ИЗРИЧНИТЕ текстове, които забраняват строителството в защитените територии – чл. 21 (важи за националните паркове), за които в заповедта на министъра са определени основните цели, площното разпределение и режимът на основните дейности - чл. 39.
И в крайна сметка искам да попитам (риторично): може ли в плана за управление на парка да се предвиди строителство/изграждане на яки хотелски комплекси - очевидно в нарушение на самия закон, и с какво те ще допринесат за целите, посочени в чл. 18 ал. 2???
За МОСВ не искам да говоря много. Това министерство открай време се е славило с некадърните министри, които са го управлявали.
Но не е никак случайно, че от години насам то се доминира от служители на емблематичния корупционен „елемент” Ах. Доган.
Обществена тайна е как този човек се грижи за обикновените хора с „турско самосъзнание”, и няма как да се очаква при това положение той да се грижи по-добре за Природата ...
„Документът отлежава повече от една година и при наследника й на поста от ДПС. Според Златаров кметовете на Царево и Малко Търново се противопоставят на проекта, защото смятат, че ограниченията, които планът налага върху стопанската дейност, спират развитието на двете общини. Ако той се приеме, нищо няма да може да се направи, казва Петко Арнаудов, кмет на Царево, където има сериозен инвеститорски интерес. Той нарича ограниченията "зелена завеса" и смята, че ще се отразят негативно на поминъка в неговия край - туризма.
През март, докато течеше сагата със строежа на "Краш 2000", кметът на Царево внесе искане в екоминистерството от границите на защитения парк да бъдат изключени земеделските земи около морските курорти и по-големите странджански села. Става въпрос за над 50 хил. декара. (Не е изключено част от тях да са били обект на замените с парцели от други райони, описани в съседния материал). Още миналата година хора от Варвара започнаха подписка за изваждане на земите им от парка. Това може да стане, след като екоминистърът назначи комисия. Според кмета Арнаудов, ако някой иска тези земи да останат защитени и за тях да важат предвидените ограничения, може да ги изкупи на пазарни цени и след това да го запази в парка.
В края на юли Върховната касационна прокуратура (ВКП) започна разследване за незаконно строителство, след като 13 екоорганизации подадоха сигнал. Тогава ръководителят на екипа и завеждащ инспектората на ВКП Малена Филипова каза, че има съмнения за корупционна схема при смяната на статута на земята и разрешаването на строежа. Разследването беше препратено в Бургас. Дознанието беше възложено на тамошната РДВР и трябваше да приключи до месец. То обаче продължава и досега. Окръжният прокурор на Бургас Ангел Ангелов обясни, че следователите не могат да смогнат да съберат и обработят писмените доказателства.”
Коментар:
Този измислен кмет, толкова компроментиран още от времето на социализЪма, продължава да „чертае стратегическите ракурси на своята община” (той така и я разглежда – като своя, или по-скоро като тяхна си), вместо да се стегне и да оптимизира управлението на общинските имоти, с които и без друго разполага както намери за добре (това не означава, разбира се ефективно ...).
За „сериозния инвеститорски интерес” е ясно, но нека не се лъжем – става дума за чужди пари.
Т.е. не за парите на местните хора, които няма да намажат нищо повече, освен някое и друго място за чистачки или камериерки, което между другото малко се съмнявам, че ще огрее повечето от тях. Какъв туризъм ще развиват собствениците на 3и по-малко етажни къщи от късния соц на фона на гроздовете хотели, нацвъкани буквално на плажа и обиращи по един естествен начин малко по-платежоспособните туристи? – отново риторичен въпрос. А, да – ще продават семки, вестници и захарен памук, може и малко ментета тениски и гащи ...
Но върхът на цинизма на този човек е изказването:
„ако някой иска тези земи да останат защитени и за тях да важат предвидените ограничения, може да ги изкупи на пазарни цени и след това да ги запази в парка” ...
На това няма какво да се отговори.
За „усилията и дейността” на прокуратурата и РДВР сме слушали, чели и виждали достатъчно – те са удобно затрупани с много веществени доказателства, от които накрая ... няма да са в състояние да обвинят когото и да е било дори за неправилно паркиране пред сградата на общината ...
Остава открит въпроса, какво да се направи.
Знаете инициативата за Иракли, за сайтове като Panda, Bluelink и други ... това, разбира се, са ограничените възможности на обикновените, но загрижени за съхраняването и опазването на Природата, хора.
(Нещата имат и един безрадостен привкус, на който сега няма да се спирам – използването на организации като емблематичната ултра Greenpeace за чисто политически и бизнес цели)
Така или иначе единственото, което можем да направим, е да прокламираме непрекъснато, да приобщаваме към тази изключителна клауза онези, от които зависи нещата да се променят. Това, последното, е най-трудното, защото в общия случай тези хора нямат никаква представа и не искат да имат нищо общо с тези „проблеми” (за тях думата е в кавички).
Моето вътрешно убеждение е, че няма да започне никаква промяна, докато не се случат все повече и все по-тежки екокатастрофи и природни бедствия.
Човешкото общество прокламира, че животът е най-ценното благо, но изключително търпеливо чака смъртта на някого (цифрата е без всякакво значение), за да предприеме „някакви” действия в посока на неговото опазване ...[/color]