Растежът на населението в България: минало, настояще перспективи
Днешните български земи са заселени от дълбока древност. Човекът се появява в нашите земи през новокаменната епоха, чието начало се отнася към края на шестото хилядолетие преди Христа. През този период са заселени най-удобните за живот и най-плодородните части. През последвалите няколко хиляди години на тези земи се сменят различни народи, култури, езици, религии, държави. Това развитие се отличава както с черти, присъщи на човешката цивилизация, като цяло, така и с определена специфика.
През втората половина на VІІ век се създава българска държава на Балканския полуостров. Развитието на Европейския Югоизток неизменно е свързано с нея, независимо от историческите превратности.
Развитието на населението в съвременните граници на България, а и в тези от съответната епоха, също следва историческите превратности. Първоначално, броят на населението нараства бавно, като през последните векове преди Христа растежът се ускорява. Същевременно, през първите векове след Христа населението на тези територии намалява 2-3 пъти, както и в повечето антични държави през това време.
През първите векове след създаването си, българската държава е във възход. Това е държава на предимно свободни хора, държащи на своята собственост и семейства. Броят на населението също расте. Последното осигурява многобройност на българската войска и, наред с други фактори, способства за нейните победи.
След падането на българската държава под властта на Византия, през ХІ век, и нашествията на норманите, кръстоносните походи и т.н. условията за растеж на населението не са благоприятни. Броят му вероятно е намалявал и абсолютно.
След възстановяването на българската държава през 1185 има както относително благоприятни периоди за растеж на населението, така и неблагоприятни.
Върху растежа на населението и състава му особено тежко се отразява османското нашествие на Балканския полуостров през ХІV век. Българските земи са на кръстопътя на завоевателните походи. Обширни гъсто заселени преди това области, като Тракийската низина например, запустяват. Подобно е положението в Дунавската равнина и други области. Част от населението е отвлечено в робство, като военна плячка, други са избити, а трети напускат тези земи, вливайки се през следващите векове в състава на други народи. Оцелялото население се оттегля предимно в полупланинските и планинските райони. Османското завоюване на българските земи не трябва да се разглежда като еднократен акт, продължил няколко месеци и дори няколко години. То продължава десетилетия, защото османската държава не е имала необходимия човешки ресурс, за да го направи за кратък интервал от време. Намаляването на населението вероятно е продължило до средата на ХV век, или поне така е било в отделни области. В резултат на всички тези процеси, броят на българското население намалява повече от два пъти, което без съмнение е голяма загуба за неговия потенциал.
През следващите четири-пет века българската народност възстановява своя предишен брой и го надминава, като се превръща в най-многобройния етнос на Балканския полуостров. Увеличението на този брой щеше да бъде много по-голямо, ако против това не действаха някои процеси. По-важните от тях са:
- продължаващо изселване на българи към Влашко и Молдова, а по-късно и към Русия (Бесарабия), Сърбия и др.;
[
www.sobstvenik.com]
Един доклад който отговаря на много въпроси.
Малко е дългичък, ама те демографите май имат търпение да четат.Всъщност дано имат.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Подбрани статии за собственици на имоти.За купувачи и продавачи си има други места.
[
www.sobstvenik.com]
