Банките

Quote
Inform

Quote
ivorad

Quote
Inform



Въпреки подобрението в покупателната сила на средната годишна заплата в София изразена чрез средната годишна пазарна цена на кв. м. в София има едно детайлче, което фанатиците на имотния балон искат да забравят, че е факт:
1)
- в края на 1999г. домакинствата в България дължаха общо жилищни и потребителски кредити на стойност по-малко от 496 милиона лв.
2)
- в края на 2011г. домакинствата в България дължаха общо жилищни и потребителски кредити на стойност над 18.5 милиарда лв.


[www.sofia.bg]
[www.nsi.bg]
[www.bnb.bg]

Ще помоля за кратка интерпретация на инфото за задълженията на домакинствата и връзката им с цените на НИ.
Напомням, че многозначителният тон не е аргумент. Той обикновено обозначава птицата пуяк.

Нека предположим, че повишаването на задлъжнялостта (общо потребителски и жилищни кредити) на домакинствата няма никакъв ефект върху цените на жилищата.
Тогава обаче трябва да няма никакво значение и какви лихви плащат домакинствата за заемите, които дължат, тъй като именно нивото им на задлъжнялост няма никакъв ефект върху цените на жилищата - да не забравяме, че има домакинства, които дължат жилищни и потребителски кредити.
Защо тогава дори в този форум има някои, които смятат, че лихвите за потребителски и жилищни кредити в България били прекалено високи?

Интересен отговор. Най-интересното е, че на дава пряк отговор на питането ми - каква е връзката между задлъжнялост и цени на НИ.
Явно ще трябва да бъда по-конкретен:
1.Твърдите ли, че има пряка връзка межди задлъжнялост/цени?
2.. Ако приемате, че има някаква връзка между тези два елемента , то какво е, според вас, влиянието на задлъжнялостта върху цените на НИ.?
3. При какви нива на задлъьнялост се проявава тази връзка, колко дълбоко е влиянието?

Quote
ivorad

Quote
greenbul
Сравнение цени/наеми/заплати е смислено да е прави само по квартали. Най-ниските заплати сравнени с цените на едностайните панеки по крайните квартали, най-високите заплати с просторните меонети в кварталите около центъра.

Само за протокола - никъде в белия свят хората с най-ниски заплати не са фактор на пазара на НИ. Има си пазар на наемите, общински жилища за бедни и пр.

Тук както никога позна.Сигурно някой ти е отпорил задника и ти дойде прозрение.А сега да ми кажеш къде по света продават 70-80 годишни коптори с паднали фасади изгнили тръби калпава ел инсталация потрошена канализация населявани от пенсионери с по 100 евро пенсия на цените на елитни сгради?Отворко.Кога Софийските коптори станат апартаменти и инфраструктурата на София стане като на Виена тогава ще ми говориш за такива цени.Кошари и свинарници не може да струват толкова пари.

Quote
batko

А сега да ми кажеш къде по света продават 70-80 годишни коптори с паднали фасади изгнили тръби калпава ел инсталация потрошена канализация населявани от пенсионери с по 100 евро пенсия на цените на елитни сгради?Отворко.Кога Софийските коптори станат апартаменти и инфраструктурата на София стане като на Виена тогава ще ми говориш за такива цени.Кошари и свинарници не може да струват толкова пари.

Там, където има кой да даде исканите пари.
Навсякъде по света е така- но, няма как да схванеш, защото трябва мисъл и логика.
Винаги, при каквато и да е цена, ще има някой, ревящ, че му е скъпо.
Затова и беше обяснението:

Само за протокола - никъде в белия свят хората с най-ниски заплати не са фактор на пазара на НИ. Има си пазар на наемите, общински жилища за бедни и пр.

Който схванал, добре, който не могъл- продължава със старата песен, на нов глас.

Quote
камелия

Само за протокола - никъде в белия свят хората с най-ниски заплати не са фактор на пазара на НИ. Има си пазар на наемите, общински жилища за бедни и пр.

Понеже много ги разбираш тези работи, да те питам:
Средна класа в България остана ли? Ще движиш пазара с останалите 1% богати? Голямо тикане ще е на този пазар, успех. Аз по баир каруца не тикам.

Quote
ivorad

Quote
Inform

Quote
ivorad

Quote
Inform



Въпреки подобрението в покупателната сила на средната годишна заплата в София изразена чрез средната годишна пазарна цена на кв. м. в София има едно детайлче, което фанатиците на имотния балон искат да забравят, че е факт:
1)
- в края на 1999г. домакинствата в България дължаха общо жилищни и потребителски кредити на стойност по-малко от 496 милиона лв.
2)
- в края на 2011г. домакинствата в България дължаха общо жилищни и потребителски кредити на стойност над 18.5 милиарда лв.


[www.sofia.bg]
[www.nsi.bg]
[www.bnb.bg]

Ще помоля за кратка интерпретация на инфото за задълженията на домакинствата и връзката им с цените на НИ.
Напомням, че многозначителният тон не е аргумент. Той обикновено обозначава птицата пуяк.

Нека предположим, че повишаването на задлъжнялостта (общо потребителски и жилищни кредити) на домакинствата няма никакъв ефект върху цените на жилищата.
Тогава обаче трябва да няма никакво значение и какви лихви плащат домакинствата за заемите, които дължат, тъй като именно нивото им на задлъжнялост няма никакъв ефект върху цените на жилищата - да не забравяме, че има домакинства, които дължат жилищни и потребителски кредити.
Защо тогава дори в този форум има някои, които смятат, че лихвите за потребителски и жилищни кредити в България били прекалено високи?

Интересен отговор. Най-интересното е, че на дава пряк отговор на питането ми - каква е връзката между задлъжнялост и цени на НИ.
Явно ще трябва да бъда по-конкретен:
1.Твърдите ли, че има пряка връзка межди задлъжнялост/цени?
2.. Ако приемате, че има някаква връзка между тези два елемента , то какво е, според вас, влиянието на задлъжнялостта върху цените на НИ.?
3. При какви нива на задлъьнялост се проявава тази връзка, колко дълбоко е влиянието?

1. Да
2. Увеличаването на задлъжнялостта (жилищни кредити), оказват положително влияние върху цените на НИ
3. И най-малкото количество пари има значителен ефект, заради ефектите от мултипрликатора на Кейнс и процента на минималните задължителни банкови резерви


Имаме две икономики.
В първата има 100 човека, от които 10 човека имат по 100 лева, за покупката на имот.
Във втората има 100 човека, от които 10 човека имат по 100 лева, за покупката на имот, но имаме и 10 човека, изтеглили кредит от 100 лева, за покупката на имот.
При втората икономика има 20 участника на пазара с по 100 лева(общо 2000 лева), спрямо 10 участника с по 100 лева(общо 1000 лева), за първата.
При двойно по-голямо търсене и при двойно по-голяма парична маса, цените на НИ ще се увеличат.



Редактиран 3 път(и).Последна редакция на 2012-02-12 14:20 от javcho.

Quote
камелия

Quote
batko

А сега да ми кажеш къде по света продават 70-80 годишни коптори с паднали фасади изгнили тръби калпава ел инсталация потрошена канализация населявани от пенсионери с по 100 евро пенсия на цените на елитни сгради?Отворко.Кога Софийските коптори станат апартаменти и инфраструктурата на София стане като на Виена тогава ще ми говориш за такива цени.Кошари и свинарници не може да струват толкова пари.

Там, където има кой да даде исканите пари.
Навсякъде по света е така- но, няма как да схванеш, защото трябва мисъл и логика.
Винаги, при каквато и да е цена, ще има някой, ревящ, че му е скъпо.
Затова и беше обяснението:

Само за протокола - никъде в белия свят хората с най-ниски заплати не са фактор на пазара на НИ. Има си пазар на наемите, общински жилища за бедни и пр.

Който схванал, добре, който не могъл- продължава със старата песен, на нов глас.

Аз мисля че ясно съм написал че съм съгласен с това което си почернила.Но ти не отговаряш на въпроси неудобни за теб.Щото мога да питам и друго

Quote
ivorad

Quote
Inform

Quote
ivorad

Quote
Inform



Въпреки подобрението в покупателната сила на средната годишна заплата в София изразена чрез средната годишна пазарна цена на кв. м. в София има едно детайлче, което фанатиците на имотния балон искат да забравят, че е факт:
1)
- в края на 1999г. домакинствата в България дължаха общо жилищни и потребителски кредити на стойност по-малко от 496 милиона лв.
2)
- в края на 2011г. домакинствата в България дължаха общо жилищни и потребителски кредити на стойност над 18.5 милиарда лв.


[www.sofia.bg]
[www.nsi.bg]
[www.bnb.bg]

Ще помоля за кратка интерпретация на инфото за задълженията на домакинствата и връзката им с цените на НИ.
Напомням, че многозначителният тон не е аргумент. Той обикновено обозначава птицата пуяк.

Нека предположим, че повишаването на задлъжнялостта (общо потребителски и жилищни кредити) на домакинствата няма никакъв ефект върху цените на жилищата.
Тогава обаче трябва да няма никакво значение и какви лихви плащат домакинствата за заемите, които дължат, тъй като именно нивото им на задлъжнялост няма никакъв ефект върху цените на жилищата - да не забравяме, че има домакинства, които дължат жилищни и потребителски кредити.
Защо тогава дори в този форум има някои, които смятат, че лихвите за потребителски и жилищни кредити в България били прекалено високи?

Интересен отговор. Най-интересното е, че на дава пряк отговор на питането ми - каква е връзката между задлъжнялост и цени на НИ.
Явно ще трябва да бъда по-конкретен:
1.Твърдите ли, че има пряка връзка межди задлъжнялост/цени?
2.. Ако приемате, че има някаква връзка между тези два елемента , то какво е, според вас, влиянието на задлъжнялостта върху цените на НИ.?
3. При какви нива на задлъьнялост се проявава тази връзка, колко дълбоко е влиянието?

За съжаление има пряка зависимост.
Тоест повишаването на задлъжнялостта на домакинствата, над определено ниво в кратък интервал, води до спад на цените на жилищата или в най-добрия случай до нулево повишение на цените в продължение на години докато задлъжнялостта на домакинствата не спадне.
При какво ниво тази зависимост засилва своето въздействие едва ли има отговор, защото в противен случай нямаше да се случи кризата с жилищните заеми в САЩ тъй като банките щяха да знаят кога да започнат да прилагат отново разумните правила (минимум 20% първоначална вноска за жилищен заем, месечните плащания за жилищния заем да са максимум 30% от дохода на кредитополучателя).


Домакинствата в България са платили лихви общо за жилищните и потребителски заеми:
1)
- през 2003г. - 237,169 хил. лв.
2)
- през 2008г. - 1,590,722 хил. лв.
3)
- през 2011г. - 1,865,790 хил. лв.


Домакинствата в България са дължали общо за жилищни и потребителски заеми:
1)
- през 2003г. - 2,116,703 хил. лв.
2)
- през 2008г. - 17,357,102 хил. лв.
3)
- през 2011г. - 18,513,219 хил. лв.


[www.bnb.bg]

Inform, ти направо ни убиваш с твоите цифри.
Толкова цифри, съпоставени по години не бях виждал досега.

Браво, продължавай смело напред!

БАНКИТЕ ПЕЧЕЛЯТ ПО 1080 лв НА МИНУТА

18,5 лева на секунда (1080лв на минута) са печелили банките у нас през 2011 г., сочат изчисления на "Стандарт" на база данни на БНБ. През 2008 г., която е най-успешната за родните трезори, преди кризата да удари и България, чистата им печалба е била 43,9 лв. в секунда. Заради кризата обаче през 2009 и 2010 година печалбата на банките спада съответно до 24,7 лв. и 19,5 лв. на всяка секунда. Основна заслуга за това имат лошите кредити, който достигнаха до 14,93% към края на декември 2011 г. Значим принос за това имат последните 9 месеца на изминалата година. В този период кредитните експозиции, признати за чиста загуба (необслужвани повече от 180 дни), са нараснали със 17,9% или с малко повече от 1 млрд. лева, сочат данните на БНБ. От тях 575,5 млн. лв. са били лошите фирмени кредити (14% ръст за периода), а останалите 462 млн. лв. са новите лоши заеми за граждани (32,5% ръст). Само загубите от ипотечни кредити скачат с 35,2% между първото и последното тримесечие на 2011 г. В пари това ще рече, че само за девет месеца жилищни заеми за 272,6 млн. лева са били отписани като загуба. Потребителските кредити не остават по-назад, тъй като и загубите от тях нарастват с 20,8% между март и декември 2011 г., което се равнява на 144,4 млн. лв. загуба за банките. Към края на декември лошите и преструктурирани заеми възлизат на 21,9% от общия кредитен портфейл на трезорите у нас. Положителен сигнал обаче е, че през декември беше отчетено понижение от 0,1% на проблемните заеми, което става за първи път от три години насам.

БАНКА ДА СИ ДНЕС!



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2012-02-13 09:43 от TZARS.

Положението вместо да се оправя става все по-зле


Задължения към правителството и бюджетни организации - 2 606 032 хил.лв

Това е останало в резерва към 10.02.2012. Честито