Банките

Близо 1 милиард лева са спечелили банките от лихви само за април 2010 г., сочи статистиката на БНБ. Според данните приходите на трезорите от оскъпяването на парите са 1,688 млрд. лв., а разходите им - 750 млн. лв. Това е ръст от близо 2,5 пъти. Съотношението при таксите и комисионите пък е още по-драстично - разликата е почти 10 пъти. Платените от кредитните институции пари по това перо са 26,408 млн. лв., а приходите възлизат на 262,402 млн. лв. Само три месеца по-рано - през януари 2010 г., приходите от лихви са били близо четири пъти по-малко - 429 млн. лв. Тази фрапираща разлика трудно може да бъде обяснена с растежа на кредитите, откъдето би трябвало да идват най-големите доходи на банките. Защото за периода от февруари до април новите заеми, отпуснати на домакинства и нетърговски организации, които ги обслужват, не само не са нараснали, а са намалели - от 19,069 млрд. в края на януари, на 19,052 млрд. в края на април. Така че високите доходи от лихви няма как да дойдат от новоотпуснати големи заеми, а са дошли предимно от увеличаване на лихвите по вече отпуснати, коментират финансови специалисти. Същото се отнася и за таксите и комисионите. Предвид непрекъснато свиващата се икономика и драстично намалялата финансова активност на бизнеса, доходите от такси и комисиони би трябвало да се свиват непрекъснато. Данните на банковата статистика обаче не показват такова нещо. Само за три (при това зимни и рецесионни) месеца банковите приходи от това перо са нараснали от 61,840 млн. лв. на 262,402 млн., или над четири пъти. Банкерите обаче обясняват този ръст с традиционно ниската активност на фирмите през първия месец на всяка календарна година.

"Съотношението при таксите и комисионите пък е още по-драстично - разликата е почти 10 пъти."
Тука е май разковничето. Какво ли значи това? :ami:

Влог в банка:
05.06.1996 г. - 10.600 лв. = 150 USD
05.06.2010 г. - 33 лв. = 20 USD

Ето какво направи плаващия курс лев - долар.
Как банките защитиха влоговете - никак.

Много интересно ще се получи ако централните банки на Гърция и Унгария са "купували дълг" една от друга - ще си получат парите след доста време. А ако в играта е замесена и Испания или Исландия?
Това ще доведе до 1 несигурност, която ще има негативен ефект върху региона (Източна и Южна Европа).



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-06-16 21:59 от antoninus_pius.

Агенцията за кредитен рейтинг Moody's е намалила рейтинга на шест гръцки банки, като рейтингът на четири от тях под инвестиционното ниво, което го определя като високорисков (junk), са съобщили от агенцията.

Тръгна истинска хайка за поръчители на банкови кредити. Причината е, че истинските длъжници са спрели да си връщат заемите и сега трябва да плащат гарантите. Много роднини и доскоро близки приятели са нож именно заради невърнати заеми. В момента има истинска лавина от дела срещу некоректни длъжници към банки и техните поръчители, потвърдиха съдия-изпълнители.Сега обаче парите се събират от гарантите, защото борчлиите често остават без доходи заради кризата. По цели 80 изпълнителни дела на ден се водят срещу поръчителите. Тези производства се увеличиха с 30%, а все повече хора не успяват да погасят заемите си, сочи статистиката. От общо 110 000 изпълнителни дела миналата година 33 000 са за борчове към банки. От тях към 20 000 са за потребителски кредити, обезпечени от поръчители. Сумите са в широк диапазон - от по неколкостотин лева до 20 000 лв. Има потребителски кредити и по 40 бона, защитени само с поръчителство. Около една трета от тези заеми са с гаранти. Затова не са малко и случаите, при които именно те връщат парите на банките. Трезорите пък успявали да съберат половината си вземания. Поръчители масово не разбират, че с подписа си поемат риск те да плащат на банката, ако този, който е получил кредита, спре да връща парите. Затова мислете, преди да подпишете, съветват частните съдия-изпълнители. Обикновено хората стават поръчители на приятели, роднини или колеги. Има обаче и гаранти, които се съгласяват на честна дума и дори не познават човека, за когото се подписват. Често те разбират за какво става дума чак когато получат призовка от частен бирник, защото длъжникът е спрял да обслужва кредита си. Съдебните изпълнители обясниха, че при масовото раздаване на кредити преди време се оказало, че едва ли не всеки на всеки е поръчител. "И в един момент, когато хората престанат да връщат кредитите си, едни и същи лица се оказват пред необходимостта да изплащат няколко заема", изтъкнаха бирниците. Когато основният длъжник не работи и няма имоти, тогава всичко се стоварва върху поръчителите. Освен това борчлиите често се опитват да преметнат банките, като променят адреса си и не ги уведомяват за това. Ако пък и поръчителите нямат пари да плащат на банката, може да се стигне и до изземане на техен имот. Не се пипа само жилището, ако е единствено. Освен че може да се наложи да плащате чужд дълг, може и да не ви дадат заем в бъдеще, когато на вас ви се наложи, предупреждават съдебните изпълнители. Затова и напоследък роднините и приятелите на кандидатите за кредит са станали много предпазливи. Понякога дори сестра отказвала да стане гарант на брат си. Съдебните изпълнители пък се опитват да дават съвети на длъжниците - например, че могат да внесат част от сумата и да разсрочат дълга си на месечни вноски. Забавените вноски растат всеки месец. През всички месеци от над година насам расте обемът на лошите заеми. През май те достигат над 5,668 милиарда лева и това е 14-и пореден месец, в който се увеличават, сочи статистиката на Българската народна банка. Само през май ръстът им е с 370 милиона лева. Необслужваните потребителски заеми в края на май са за 1,159 млрд. лева, като това са над 15 на сто от всички отпуснати заеми. В началото на годината лошите потребителски кредити са били за 951 млн. лева. При жилищните заеми нарастването също е значително. Ако преди година необслужваните кредити за нов дом са били едва 280 млн. лева, в края на май 2010 г. те са вече 1,126 млрд. лева. Само за месец лошите кредити на предприятия пък са се увеличили с 261 млн. лв., до 3,2 млрд. Общо раздадените заеми на домакинствата в края на май 2010 г. са 19,04 млрд. лв. В числото на лошите заеми влизат три вида кредити според класификацията на БНБ. Първо са т. нар. необслужвани експозиции (с просрочия над 90 дни). На второ място са експозиции, класифицирани като загуба (с просрочия над 180 дни) и на трето са т. нар. преструктурирани рискови експозиции.
Телефони вместо бухалки. Дебеловратитe събирачи на кредити с бухалки вече изчезнаха почти напълно. Сега с това масово се занимават специални кол центрове, които хем тормозят длъжниците и поръчителите им, хем им дават съвети как да постъпват в такива ситуации. Обикновено такива центрове се наемат за тази черна работа от банки, телекомуникационни компании и много фирми. Служителите на тези компании имат задължение да издирят както длъжника, така и поръчителите му. Те задължително първо питат каква е причината за забавяне на вноските. Ако борчлията се направи на ударен, ударът пада върху гарантите. От кол центровете им се обаждат по телефона и им напомнят, че са отговорни за безхаберието на този, на когото са поръчители. Разясняват какво може да се случи със заплатата им и дори с жилището им, ако не се издължат в срок. При всяко обаждане се напомня, че срокът изтича. Тормозът продължава до момента, в който им казват, че нещата вече стигат до съд. Освен с телефонни разговори, центровете притесняват гарантите и с писма. При продължаващо неплащане случаят вече се поема от юристи, които се занимават и с принудителното събиране на вземанията. И тук вече идва редът на съдия-изпълнителите.

Ако си поръчител и трябва да плащаш чужд кредит може да ти запорират сума от заплатата.
За това прехвърляш всички имоти на сигурни роднини. Или ги продаваш и парите в сейф.
Другия трик е:
От заплата минаваш на граждански договор и плащане на ръка, там не могат да запорират нищо ...

не минава по сметка

*beer*

Краят на месец юли е възможно да бъдат заведени още искове срещу други банки, освен срещу "Уникредит Булбанк". Това каза в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" Огнян Варадинов – член на Комисията за защита на потребителите. Той подчерта, че основната цел на Комисията е не спечелването на едно дело, а отстраняването на нарушенията в банковия сектор. Промяна в общите условия по договорите за кредит, повече прозрачност при формирането на лихвения процент, както и възможност за покачване и намаляване на лихвата в зависимост от пазарните условия. За това ще настояват от Комисията за защита на потребителите, отбеляза в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" Огнян Варадинов. "Някои банки въобще не спазват пазарните условия... не може само да се вдига лихвата... трябва да има някакъв баланс – когато е необходимо – тя да се понижава..." - каза Огнян Варадинов от Комисия за защита на потребителите. От началото на годината в Комисията са подадени 55 жалби, касаещи банките. На този етап ще бъде предявен колективен иск само срещу "Уникредит Булбанк". "Те твърдят, че техните условия са коректни, няма неравнопоставеност... според нас обаче техните клаузи са недействителни и поставят потребителя в неизгодно положение..." - каза Огнян Варадинов. КЗП проверява и други банки като до края на месец юли ще бъде преценено дали да се заведат още искове.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-06-28 21:36 от TZARS.

в-к Банкеръ

Банките се въртят в омагьосан кръг
Банковата система е изпаднала в пълен ступор - финансовите й показатели се влошават непрекъснато, но пък никой не посочва полезен ход, който да доведе до подобряване на ситуацията. При сегашната криза кредитните институции са съсредоточили усилията си върху запазването на депозитите и по възможност - тяхното увеличаване, както и върху привличането на платежоспособни кредитополучатели. Тази цел преследват и повечето провеждани в момента и планирани до края на годината рекламни кампании. Прави впечатление обаче фактът, че независимо от големите усилия за набиране на депозити от граждани и фирми през последните един-два месеца банките не бележат особени успехи. Сериозен ръст бе постигнат само през първите два месеца на годината. За януари 2010-а те са се увеличили с половин милиард лева, а през следващия месец - с още около 1.1 млрд. лева. След това обаче при депозитите има спад от 300 млн. лв., който през април е частично компенсиран с ръст от 130 млн. лева. На фона на общия обем привлечени средства от граждани и фирми - 44.61 млрд. лв., тези движения са почти незабележими.

Ефектът на "замръзването"

се обяснява с факта, че и през 2010-а банките продължиха, макар и бавно, да намаляват лихвите по депозитите. Средният размер на доходността по левовите спестявания на гражданите намаля от 7.5 до 6.25% годишно, а по тези в евро - от 6.09 до 5.24 процента. Това доведе до охлаждане на ентусиазма на населението да вади парите изпод дюшеците. Пък и в тази криза свободните пари на хората започнаха да привършват.

За банките обаче

спестяванията на населението

останаха като че ли единственият източник, на който могат да разчитат. Финансирането им отвън е все така ограничено, а за някои кредитни институции - дори недостъпно. Повечето фирми пък не разполагат със средства, за да посрещнат текущите си плащания и да обслужват задълженията си по вече взети заеми, камо ли да оставят пари по банкови сметки и депозити. Ако и източникът - пари от населението, пресъхне, тогава банковата система наистина ще изпадне в доста сложна ситуация. Тя ще бъде принудена да отпуска кредити само до размера на вече събраните вземания от стари длъжници. В такова положение банките бяха поставени през 1996 г., когато много от тях подписаха специални меморандуми с БНБ и бяха задължени да не предоставят повече заеми, отколкото са събрали. Е, сега положението е малко по-различно. От намесата на БНБ няма необходимост, защото кредитните институции се съобразяват с реалностите на пазара. Въпреки това те сякаш се въртят в затворен кръг.

Опитват се да преструктурират кредитните си портфейли и да компенсират свиването на приходите, като търсят платежоспособни клиенти, на които да отпуснат нови заеми. И, разбира се, това са хората, готови да ползват ипотечен кредит, защото обезпечението по него - ипотеката, го прави по-нискорисков. Проблемът е, че кредитните институции не могат да предложат атрактивна - разбирай ниска цена, за да привлекат достатъчен брой нови кредитополучатели. Вярно е, че

банките започнаха да намаляват лихвата

по ипотечните заеми - от началото на годината до края на април средният й размер се е свил от 9.72 на 9.16% годишно. Като прибавим към нея таксите и комисионите, цената на един 15-годишен ипотечен заем в лева отива над 12% годишно. Това означава, че ако едно семейство вземе, обезпечен с имот, заем от 70 000 лв., месечната му вноска по него ще е над 700 лв. (8400 лв. годишно). Подобна сума може да си позволи домакинство, чиито сигурни месечни доходи са не по-малко от 1500 лева. А кризата бързо стопява броя на този тип семейства.

За да разширят обхвата на потенциалните платежоспособни ползватели на ипотечни заеми, банките неизбежно трябва да намалят както лихвите, така и таксите и комисионите. Но те не могат да пристъпят към подобен ход, без да намалят цената, по която привличат депозити от граждани и фирми. Прибягнат ли към по-чувствително свиване на лихвите по депозити, пък има опасност гражданите да започнат да теглят парите си, местейки ги от банка в банка, което на свой ред ще доведе до проблеми с ликвидността. Това обяснява защо кредитните институции се въртят в омагьосан и доста порочен кръг. Истината е, че в момента те нямат полезен ход освен да крепят крехкия баланс между приходите и разходите си, без да правят "резки движения" в политиката си.

Тук обаче идва следващият проблем. И той е, че

сегашното крехко равновесие

не може да продължава дълго. Ясно е, че ако икономическата конюнктура не се подобри, разходите за провизии по просрочените кредити ще стават все по-големи, а приходите от стари и нови заеми ще намаляват, докато в един момент банковият сектор в България не излезе на загуба. Според по-оптимистичните прогнози, ако кризата в икономиката ни продължи и през следващата година, секторът ще започне да отчита загуби след юни 2011-а. Песимистите обаче са на мнение, че това може да се случи още през септември тази година.

В момента, в който публикуваният от БНБ отчет за приходите и разходите на банковата система покаже, че тя е на загуба, на дневен ред ще застане въпросът: колко дълго тя може да понася отрицателен финансов резултат. Според някои експерти кредитните институции у нас - като цяло, разполагат с капиталов буфер от около 3.2 млрд. лева. Толкова загуби те могат да си позволят преди да изпаднат в дълбока криза. Само че този буфер е твърде относителна величина. Първо, защото, според финансисти, в момента банките заделят много по-малко провизии, отколкото трябва. И второ, защото някои кредитни институции могат да си позволят годишна загуба от 200-300 млн. лв., но за други и 10 млн. лв. отрицателен финансов резултат е достатъчен да ги срине. А случи ли се подобно нещо с една банка, целият сектор ще започне да трещи по шевовете. Ето защо основният въпрос оттук нататък е:

какъв е изходът от омагьосания кръг

И още какво трябва да се направи, за да се избегне кризата в банковата система. Отговорът на тези въпроси обаче е неразривно свързан с икономиката. А на нея са й необходими свежи външни инвестиции - при това не по-малко от 2 млрд. евро годишно. Така "топката" се оказва в "полето" на правителството и от него зависи дали ще успее да създаде достатъчно добри условия за тяхното привличане.
(Б)
* Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.

Коментари

Анонимен, 30.06.2010 09:28
От другата Ви статия -> какво ЩЕ доведе до срива на финансовата система, отговорът е колкото сложен, толкова и прост: представете си един пиянски купон, на който всичко живо пие и се весели като за последно, а за да влязат и малолетните рейтинговите агенции, раздават фалшиви документи за самоличност.



peter1964, 01.07.2010 17:04
основния вьпрос е Какьв е изхода от омагьосания крьг? Отговорьт е само един изтеглете си спестяванията от банките на време в противен случай ще сте губещи печелившите ще са едва 5 процента останалите 95 губещи изберете сами и действаите бьрзо

Днес около 15.30 ч. отидох до една банка да врътна 100 евро в кинти (хляба го продават в левчета).
Охранителя се оказа далечен познат. Каза ми, че съм втория човек стъпил днес в офиса им.
Банката е голяма ( 5 - 6 офиса само във Варна). В този офис работеха 7 - 8 служители.