Купих апартамент-ето цена на реална сделка

В интерес на истината след като законодателно така е решено, справедливо или не не може да се каже с лека ръка след като не ти продават на чистата площ са лъжци.Ами нормативно така е решено, какво влиза в един апартамент, вече забравих от коя година точно беше въведено това правило но е факт.
Аз също не съм голям фен така определяното площообразуване , но това е положението.
На мен са ми много интересни хората като кажат в новите сгради апартаментите са кутийки.Пълни глупости, има апартаменти с холове по 40-50кв/м и нагоре и това не са изключения.Старо строителство с хол 50кв/м има ли?Ще кажете, ееееееееее ама той тогава ще се води 180кв/м целия апартамент.И какъв е проблема като се води нали не искаш кутийки.Ами много скъпо било. :]
Ами хубавото е скъпо това е положението.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-10-22 11:56 от ivo_1.

Goro, ами те обществените връзки са се разпаднали. Обаче доби срещу лоши е малко наивно да чакаш да се случи. Дори и когато се случи не става въпрос за просперитет , а за възмездие - българинът гласува за мускулест тип за да може да има възмездие за предишни управляващи, във форума хиляди мнения са с посланието - предприемачите загубиха имало възмездие. Обаче няма просперитет.
Относно професионализма - важен е само този професионализъм, който е пазарно ориентиран. ти впрочем като говориш за морал и затова, защо си избрал да работиш в чужбина? Защо не си седял при по-мизерни условия за да помогнеш да се развива обществото? Какво точно ти попречи да си нископлатен професионалист с обидни доходи? Естествено, че си прав за себе си и е естествено да търсиш личен просперитет, обаче защо едва ли не ме съветваш аз пък да наливам от пусто в празно?

Начев, мерси, но не желая да съм вътре, държа да реализирам печалби
Това беше в кръга на шегата - иначе достатъчно е да си вътре с едно пръстче, а не с двата крака. За да чакаш момента в който да скочиш.
ЗА това, че доброто ми име не струва нищо в момента ти давам следния пример - Тао за ремонта не е склонен да плати на такъв като мен хонорар (надница, заплата) която е склонен да плати на плочкаджията - някъде към 100-150лв. на ден. Т.е. ако се прави ремонта за 60 дни да отдели 6000-9000лв. за контрол и организация на изпълненинето. Много е нали. Би бил склонен да даде пари най-много колкото на мангала общак - някъде към 2-3000лв. Това са пазарните условия - доброто ми име струва толкова, колкото ако се наема да мъкна материали и да бъркам разствор на майстора. Пазарно погледнато било е по-изгодно да се уча да лепя плочки, отколкото да уча 5 години във ВИАС, след това доста години да проектирам и ръководя строителство за да стана експерт.
Няма нужда да ме успокояваш - не пиша горното за да се оплаквам, а за да ти разясня как йерархията в строителството е обърната с главата надолу - доходите не съответстват на отговорността. И че скоро нещата няма да се оправят. За да се оправят трябва много ресурс, който в момента го няма. В момента за да поддържаме някакви обороти ще лъжем хората , че поемаме срещу мизерни пари отговорност и гаранции, които няма да изпълняваме. Това последното е за хората, които са решили, че е изгодно в дадената ситуация да строят, защото е евтино. Всичко е елементарна математика, въпросът е, че малко хора я разбират

4ovek Написал:
-------------------------------------------------------
> Goro, ами те обществените връзки са се разпаднали.
> Обаче доби срещу лоши е малко наивно да чакаш да
> се случи.

Значи сложих едно подусловие. Че си философствам, а не е философия.
За добрите и лошите - казах, че е условно и е само един маркер.
Имах предвид формирането на малки групи, които като цяло знаят как да си пазят интересите и спазват определени етични правила. Такива групи действително се формират, исторически във всеки период на обществен разпад. Вярно, те не могат да доведат до просперитет и до налагане на някакъв етичен и общоприет модел в обществото, поне докато съставляват малцинство, но осигуряват една сравнително стабилна рамка, поле на изява, и предпазна мрежа за членовете си.
Спазването на определени правила прави групата способна на действие и по устойчива спрямо действията на лумпенизираното общество изгубило етичната си основа. Разбира се, няма гаранция за индивида и в групата, но извън нея гаранциите са още по малко, независимо дали е етичен или не.


> Относно професионализма - важен е само този
> професионализъм, който е пазарно ориентиран.

Съгласен съм с това, но тук казваш нещо различно от: "В съвременния свят не е важно да си професионалист в дадена област - важното е да убедиш другите, че си професионалист в област, която към момента е печеливша."
И не стеснявай света до България.


> впрочем като говориш за морал и затова, защо си
> избрал да работиш в чужбина? Защо не си седял при
> по-мизерни условия за да помогнеш да се развива
> обществото? Какво точно ти попречи да си
> нископлатен професионалист с обидни доходи?

Щом питаш...
Тогава казах на моите: "че трябва да хващам гората, или да тръгвам съвсем през просото, или трябва да се махнем" Не се смятам за Ботев и Левски, имах възможност и избрах да си взема жената и децата и да се махна. Беше 97ма. Бях стигнал до 0та след десетина неспечелени търга (как ставаха търговете не ми се разказва) и останали без средства почтени, частни клиенти (с доста за събиране, което се превърна в стотинки останали несъбрани). Може би, ако имах предложение да тръгна съвсем през просото щях да приема - бях млад и зелен и сериозно притиснат финансово. Днес се радвам, че нямах такова предложение, а изглежда съм достатъчно зрял да приема подобно. И забележи - не казвам, че съм светец, че не съм правил компромиси и грешки или че не съм залитал. Късметлия бях - та не залитнах много сериозно... Вече съм си простил и се надявам - са ми простили, че съм се напикавал...



> Естествено, че си прав за себе си и е естествено
> да търсиш личен просперитет, обаче защо едва ли не
> ме съветваш аз пък да наливам от пусто в празно?

Дали съм бил прав, още незнам, но последното, което бих те посъветвал е да преливаш от пусто в празно. По скоро си мисля, че ти е дадена добра основа, която според теб се разминава с реалностите. Та, ако не знаеш какво да правиш, помисли какво би направил дядо ти в подобна ситуация...
Във всеки случай - няма личен просперитет, без личен авторитет, а авторитета е възможен само на етична основа.
Има една гръцка поговорка, която много си харесвам. "Може никой да не знае какво си правил - ти нали си знаеш!" Да я перифразирам с езика на деня: "Може никой да не знае какво лайно си - ти нали си знаеш!"
Та, докато се бръсна сутрин пред огледалото си казвам, че съм бил късметлия!
Стига с лирично-личностни отклонения...