4ovek Написал:
-------------------------------------------------------
> Goro, ами те обществените връзки са се разпаднали.
> Обаче доби срещу лоши е малко наивно да чакаш да
> се случи.
Значи сложих едно подусловие. Че си философствам, а не е философия.
За добрите и лошите - казах, че е условно и е само един маркер.
Имах предвид формирането на малки групи, които като цяло знаят как да си пазят интересите и спазват определени етични правила. Такива групи действително се формират, исторически във всеки период на обществен разпад. Вярно, те не могат да доведат до просперитет и до налагане на някакъв етичен и общоприет модел в обществото, поне докато съставляват малцинство, но осигуряват една сравнително стабилна рамка, поле на изява, и предпазна мрежа за членовете си.
Спазването на определени правила прави групата способна на действие и по устойчива спрямо действията на лумпенизираното общество изгубило етичната си основа. Разбира се, няма гаранция за индивида и в групата, но извън нея гаранциите са още по малко, независимо дали е етичен или не.
> Относно професионализма - важен е само този
> професионализъм, който е пазарно ориентиран.
Съгласен съм с това, но тук казваш нещо различно от:
"В съвременния свят не е важно да си професионалист в дадена област - важното е да убедиш другите, че си професионалист в област, която към момента е печеливша."
И не стеснявай света до България.
> впрочем като говориш за морал и затова, защо си
> избрал да работиш в чужбина? Защо не си седял при
> по-мизерни условия за да помогнеш да се развива
> обществото? Какво точно ти попречи да си
> нископлатен професионалист с обидни доходи?
Щом питаш...
Тогава казах на моите: "че трябва да хващам гората, или да тръгвам съвсем през просото, или трябва да се махнем" Не се смятам за Ботев и Левски, имах възможност и избрах да си взема жената и децата и да се махна. Беше 97ма. Бях стигнал до 0та след десетина неспечелени търга (как ставаха търговете не ми се разказва) и останали без средства почтени, частни клиенти (с доста за събиране, което се превърна в стотинки останали несъбрани). Може би, ако имах предложение да тръгна съвсем през просото щях да приема - бях млад и зелен и сериозно притиснат финансово. Днес се радвам, че нямах такова предложение, а изглежда съм достатъчно зрял да приема подобно. И забележи - не казвам, че съм светец, че не съм правил компромиси и грешки или че не съм залитал. Късметлия бях - та не залитнах много сериозно... Вече съм си простил и се надявам - са ми простили, че съм се напикавал...
> Естествено, че си прав за себе си и е естествено
> да търсиш личен просперитет, обаче защо едва ли не
> ме съветваш аз пък да наливам от пусто в празно?
Дали съм бил прав, още незнам, но последното, което бих те посъветвал е да преливаш от пусто в празно. По скоро си мисля, че ти е дадена добра основа, която според теб се разминава с реалностите. Та, ако не знаеш какво да правиш, помисли какво би направил дядо ти в подобна ситуация...
Във всеки случай - няма личен просперитет, без личен авторитет, а авторитета е възможен само на етична основа.
Има една гръцка поговорка, която много си харесвам. "Може никой да не знае какво си правил - ти нали си знаеш!" Да я перифразирам с езика на деня: "Може никой да не знае какво лайно си - ти нали си знаеш!"
Та, докато се бръсна сутрин пред огледалото си казвам, че съм бил късметлия!
Стига с лирично-личностни отклонения...