Иванов, здравей !
Не се появявам често тук, та и затова не сме разговаряли.
От известно време попадам на постовете ти и забелязвам елементи, които ме карат да мисля, че си информиран човек и най-вече, че имаш и житейски опит. Видно е, че доста неща са минавали през ръцете ти. Виждам го когато спориш с някои колеги, които са будни, начетени, знаят, ама е ясно, че животът още не ги е бил по главата. Та мисля си, че при тебе не става дума само за приказки.
По тази и причина – искам да споделя с тебе някои неща. Като на човек с опит. Няма да има критики, не дай Боже пък обиди. Може и да попитам тук-таме нещо, но не е задължително да отговаряш - в смисъл, че не апелирам за „честност”.
Отговорите си ги запази за момента, когато останеш сам със себе си. Ти може и да си споделял нещо за битието си, но съм го пропуснал. Ако чрез своите мнения защитаваш интересите си – ще те разбера отлично и няма да констатирам никакъв проблем. Ако, обаче, дълбоко в себе си вярваш, че това дето го говориш е вярно и така трябва да бъде, тук ще се разминем много сериозно.
Преди съм писал разни неща и не искам много да се повтарям, но това всъщност си е неизбежно. Тук ще предпочета да взема повод от последните ти мнения.
Казваш, че нямало причина и сила, която да накара строителния предприемач да продаде нещо, което му е струвало примерно 35 к евро. За 60 к. Евро и той може, трябва и ще чака продажба за 80-90 к. Евро. Да речем, че става дума за средно двустайно в добър Сф квартал.
Допускания.
1. Проектът се реализира за 24 до 30 м.
2. Инвеститорът участва с 10 – 15 % собствени средства – разходи по компоненти, преговори, договаряне на парцел с/у обезщетение, проекти, начало на строителството.
3. Остатъкът от финансирането – изцяло банков кредит. Плаща минимална такса ангажимент за цялата сума, но лихва според реално потребения във времето ресурс според необходимостта. Лихва – примерно 10 %. Приемаме, че разните там такси, застраховки, вписвания, отбелязвание и пр. Вдигат % до 12.
4. Реализация – 100 % при А 16 на 24-я месец. След старта на строителството. Прехвърля се право на строеж. Строителната услуга се фактурира по негови си там цени. Естествено, че е възможно по-най-ниско – дължи се ДДС. Накрая се прехвърлят нотариално и идеални части от земята.
Искам да попитам следното:
1. Каква би следвало да е продажната цена, при условие, че предприемачът печели по 20 % годишно от този проект?
2. 20 % годишна печалба малко ли е ?
3. С какъв ангажимент и дисциплина и мотивация ще се работи ако знаеш, че добра и резултатна работа ще ти осигури печалба около 20 %, ако ли пък не – може да се иде и на червено?
4. Колко годишни дохода на семейството на купувача (към момента на прехвърлянето) следва да се равняват на цената на имота? Във вариант 1. Цена с 20 % годишна печалба на предприемача и 2. Твоето предложение – прим. 85 к е.
5. Какъв % от домакинствата в Бг. имат резултантните по т. 4 годишни доходи.
6. Ако ти си платил 85 к. Е за това жилище, колко е „справедливият”, пък и смислен наем за него? А колко може да вземеш от сегашния пазар?
7. Какъв е процентът от месечните доходи на домакинството, което е нормално според тебе да се отделя за плащане на месечни (анюитетни) вноски.
8. Какъв ипотечен кредит са ползвали гордите новособственици, при условие, че са имали цели 20 % самоучастие?
Мисли за новите собственици като за семейството на учителката на децата ти. Или пък на дребния предприемач, който е правил ел. Инсталацията на обекта и е бил много радостен, че му е дадено възможност да спечели 20 %. За да вземе поръчката последният ти е дал оферта с 5 % печалба и е опитал малко да щипне от цената на материалите или да оптимизира доставно-складовите.
Нямам повече време, сорри, искаше ми се споделя още важни неща !
*smiley_ahh* 
