Финансов лизинг
Финансовият лизинг подлежи на уреждане не само в уредбата на Търговския закон, но и в Конвенцията за международен финансов лизинг на ЮНИДРОА от 1988 г.
При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу заплащане.
Лизингодателят обикновено е лицензирана организация, банка или друга финансова институция, която има качеството на търговец. Лизингополучателят по правило също е търговец, който се нуждае от съответните машини и съоръжения, но няма възможност или интерес да ги придобие. Третото лице-доставчик най-често е производител на съответните машини или съоръжения, които са предмет на договора.
При финансовия лизинг е налице изключение от правилото, че собствеността и рискът са за собственика на вещта, като това е указано изразено изрично:
“рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя”.
Стандартната процедура при лизинга протича по следния начин: Лизингополучателят се нуждае от определени активи. За целта той намира техен производител или се свързва с него чрез лизингодателя. Лизингодателят запазва правото си на собственост върху обекта на лизинга през целия период на действие на договора за лизинг.
Според чл. 342, ал. 3 има възможност лизингополучателят да придобие обекта на лизинга по време на договора или след изтичане на срока му.
Финансовият лизинг може да се разглежда и като форма на кредитиране, т.е. инвестиционен кредит, тъй като фактически се влагат средства с инвестиционна цел
- вместо да придобие необходимите активи, като плати цената за тях, лизингополучателят намира лизингова организация, която притежава или ще купи актива вместо него и ще му го предостави за ползване.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2008-12-20 11:13 от OwnerBG.
