Здравейте далеч съм от вашета тема, но ми хареса и се включвам само да ви разкажа една история.
Преди години в Хасково викват бащами, като млад офицер да събарят една къща по механичен способ с тежка техника от военните, след като 3-пъти са взиривявали вапросната къща (почти както при мавзолея). Когато започнали събарянето установили, че всеки камък е свързан с другия посредством метални скоби и на всяка фуга (вертикална и хоризонтална) има сериозно количество олово. Предполагам оловото като мек метал е обирало вибрациите на земята и запазва тежките камъни без разместване.
Подобна технология съм виждал на римските терми във Варна, на няколко места има скоби м/у камъните, а там където са забити е оплътнено с олово.
В Гърция на остров Тасос има разкопки и почти на всеки камък скобите за свръзка са с олово.
Още само на едно място съм срещал хоризонтална фуга с метал, (немога да потваърдя какъв е метала, тъйкато приличаше на медна ламарина, но силно замърсена и окислена, такаче мога и да греша), на нос Калиакра на една от крепостите. Различното от първия случай в Хасково е, че там е имало и във вертикалните фуги и е бил рзтопен метал, докато на Калиакра е само хоризонтално и е с дебелина около4 мм. лист, от не разтопен метал.
Благодаря, ако някой е чувал нещо би било интересно да го сподели, например как се разтапя олово без да изтече или се нанася после или се прави "ваничка" тип куфраж на всеки ред и другия камък пада от горе във тази "ваничка" и после истива така.
Поздрави за темата.
