"МОНИТОР":
Професор Веселин Александров е роден е на 14 януари 1961 г. в София. През 1986 г. завършва специалност „Метеорология” в Софийския университет. От 1986 г. насам неотменно работи в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Специализирал е в САЩ и Виена. В момента е шеф на департамент „Метеорология” към НИМХ на БАН.
- Проф. Александров, изненада ли ви с нещо в климатично отношение тази година, октомври започна с необичайно ниски температури?
- Наистина, сега имаме един студен октомври. Всяка година обаче има разлики между действителните температури и климатичната норма, затова говорим за време и за климат. Това са две различни неща. Климатът е нещо обобщено, което се измерва за период от приблизително 30 години, и нашият съвременен климатичен период е лимитиран в рамките на 1961-1990 г. А ние вече сме 2013 година. Има малко изместване. Тази норма е била приета още в началото на миналия век и служителите от световната метеорологична организация се опитват да я спазват, за да има база за сравнение. А иначе в последната година малко или много нещата се изменят динамично. Не е ясно дали този подход трябва да продължи. Може би интервалът трябва да е не 30, а 10 години. Но решението за това трябва да вземе световната метеорологична асоциация.
Впрочем новата седмица започва със слънчево време, няма и да вали. Минималните и дневните температури ще са от 6 до 11 градуса и от 14 до 19, на места в югозападните райони ще достигнат 20-21 градуса.
- Реални или преувеличени са сценариите за бързи климатични промени и имат ли те политическа обосновка?
- Климатичните сценарии по принцип се моделират от глобални и регионални климатични модели, които се захранват с това как биха се променили парниковите емисии в атмосферата. Получава се един климатичен сценарий на базата на социално-икономически анализ. Така сценарият се мултиплицира. Един от вероятните социално-икономически сценарии се базира на тезата, че бедните ще стават все по-бедни, богатите – все по-богати. Малко или много тези симулации на съвременния климат се въртят около този сценарий. Аз не съм почитател на бързите климатични промени, не очаквам за един ден да спре Гълфстрийм и на следващия ден да потънем в сняг. Впрочем, сняг валя вчера в съседна Румъния, което е наистина аномалия за началото на октомври. Аз не очаквам, ако днес или утре е студено, снегът да дойде толкова бързо при нас. А по въпроса дали има някакъв икономически или политически оттенък в климатичните сценарии, има ги и двете. Не е учудващо, че тези, които искат да продават печки, говорят повече за студ, а тези, които искат да продават климатици, говорят за глобалното затопляне.
- Според вас каква есен ни очаква, след като октомври започна с относително ниски температури и дъждове?
- Не мога да дам отговор на сто процента. Тази есен, включително октомври и ноември, се очаква да има средни сезонни температури, около нормалните или дори по-високи. Но като цяло тази есен ще бъде малко по-хладна и с повече валежи от миналогодишната.
- Вашият руски колега Ал. Флоров прогнозира промяна на атмосферните условия на Арктика, което ще доведе до сибирска зима на Балканите, доколко това е достоверно според вас?
- Познавам колегата Флоров, той е достатъчно известен, предполагам, че това, което е казал, може би наистина е така. Дано да няма изкривяване по пътя на информацията между това, което е казал, и това, което е тиражирано в медиите. Може би и неговите думи са извадени от контекста, не мога да преценя дали това е точно така.
Това е едната хипотеза, че в скоро време ще настъпи глобално застудяване. Аз не съм от най-върлите фенове на тази хипотеза, имайки предвид, че през последните 20 години дори и на Балканския полуостров температурата продължава да се покачва. Това, че някои от зимите са малко по-студени като климатична норма, е нещо нормално, тъй като климатът се колебае, както и времето. Не може една зима да е непрекъснато топла. Това искат някои хора, които биха се изкъпали през зимата в морето, но все пак по-важна е тенденцията, а тя на базата на някои статистики през последните 20 години сочи, че през зимата се наблюдава тенденция към затопляне. Според мен последната зима не беше студена, беше съвсем нормална. Това, което очаквам, а не прогнозирам, е, че тази зима би могла да бъде малко по-студена от миналогодишната.
- Все пак някои ваши колеги прогнозират ледников период?
- По принцип ние се намираме в междуледников период. Задава се нов ледников период, но въпросът е кога това ще се случи. Беше прогнозирано, че това ще се случи едва ли не през 2011-2012 г. Някои сега предполагат, че става дума за 40-50-те години на 21-ви век. Но те малко са отместени във времето, както и ние, когато говорим за климатични сценарии. Единият от тях сочи, че до края на 21-ви век температурата на Балканския полуостров би се повишила между 2 и 3 градуса. Някои климатични модели регистрират и повишение на температурите до 5 градуса, но според мен това е нереално. Лично аз не съм от хората, които ще се поддадат на изкушението и ще кажат: „утре ще бъде с 5 градуса повече и оттам нататък мандалото хлопва”.
- Какви климатични промени се очакват през следващите 40-50 години?
- Повечето от климатичните модели не прогнозират, а симулират едно бъдещо засушаване. Това би било голям проблем. Проблемът според мен е друг. Че към този момент няма някакви действия за адаптация. Вече има план за действие, от екоминистерството обръщат внимание на тези факти - това е една червена лампичка, включително и за политиците.
- С колко ще скочат температурите на Балканския полуостров?
- Някои модели прогнозират, че температурите ще се повишат с до 6-8 градуса, през топлата част на годината. За мен по-нормално е да е от порядъка на 2 градуса. Климатът е такава система, която малко или много се балансира. Ние се намираме във Вселената и атмосферните процеси и океанските течения са в синхрон. Ако той се разруши, има опасност от така нареченото влияние на махалото. С колкото се повиши температурата на Екватора, на Северния и Южния полюс може да е в пъти повече. Но аз лично не считам, че нещата биха се променили толкова драстично, още повече че климатът се променя с течение на години. И тук стигаме до въпроса кое е първичното - човешката дейност или природата. Аз мисля, че има някаква комбинация между двете. Но наистина през последните, да речем, 50-70 години се счита, че и човешката дейност оказва влияние върху глобалното затопляне.
- Докладът на ООН за климата предвижда повишение на температурите с 4,8 градуса до края на 21-ви век?
- Този въпрос е дискусионен. Да се определи дали с 4 или с 2 градуса ще скочат температурите, като че ли повече вещаят политиците и икономистите, не учените. Не само и единствено парниковият ефект оказва влияние върху климата. Но се акцентира максимално върху него, тъй като това е свързано с търговията на емисии и други подобни еквилибристики. Да, докладът на ООН говори за повишение на температурите с 4,8 градуса може и до 6 градуса.
- Може ли да се повиши нивото на моретата и океаните така, че да застраши островните държави?
- Да, така е, дори при повишение на температурата с 4-5 градуса, ако продължават да се топят ледниците, въпреки че на някои места по света се повишават, такава заплаха съществува. Това обаче би било проблем за бедни страни като Бангладеш, които са на лоша надморска височина и ако океанът се повиши с няколко сантиметра, той ще залее голяма част от страната. Холандците са като бетон и казват: ние сме богати, имаме пари, слагаме диги и нищо не ни интересува.
- Мит ли е глобалното затопляне?
- През 80-те години на миналия век се наблюдава повишение на температурите някъде три пъти по-бързо, отколкото през целия 20-и век. Има някаква тенденция към повишение и се очаква тя да продължи. Досега от 80-те години на миналия век до 2012 г. в глобален мащаб температурите са се повишили някъде с повече от 1 градус, а в някои региони пък температурите спадат, тоест регионалните падат, а се увеличават глобалните. И ако някъде спадат температурите, не можем да кажем, че ето на, има глобално затопляне. Това, което е за България, вече го споменах, че през последните 20 години почти всички температурни промени са положителни. Напук на тези скептици, които са против глобалното затопляне и поддържат тезата за глобално захлаждане. Аз съм съм в разкрачено положение, но се опитвам да анализирам и двете хипотези. И едната, и другата, имат своите плюсове и минуси.
- Откъде черпите информация за прогнозите си – от НАСА или от останалите европейски центрове?
- Работим с Европейския център за средносрочна прогноза, московския и китайския център, американски център също ни подава информация и ние се стараем да обобщаваме информацията. Проблемът е, че тези центрове гледат в глобален аспект нещата и не могат да се конкретизират отделни примери, например да излезем с конкретна прогноза за времето в Южния парк в столицата. Това е невъзможно. Тези сезонни прогнози имат преди всичко експериментален характер. Времето е материя, при която нещата не могат да бъдат познати на сто процента.
- Според вас заплашено ли е човечеството от екстремни климатични бедствия, урагани, цунами?
- Нали не ме питате за цунами в Черно море? В Черно море вълните могат да достигнат максимум метър и половина. Ако вълните са 15-метрови например, това означава да се залее цялото Черноморие. За цунами в Черно море допреди четири-пет години изобщо не се говореше. Спорно е да се каже дали е имало или ще има цунами в Черно море. Но случаи с високи вълни е имало. Преди години в Царево бяха залети много сгради. Бих казал така: на Централна гара не е възможно да достигне цунами, по Черноморието обаче човек трябва да има едно наум. Ако иска да си купи апартамент или къща на морето, трябва да е на по-високо място.
ps: Първа, че и втора линия са най-скъпи?!?
