Призрачните села и градове в България и цените на имотите!

Ha, ама те темата била още жива, макар и на командно дишане! Браво. Я кажете как плащат тук, че и аз да изкарам некой лев?
*pardon*

„Бъди възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство,
влюбен в България до фанатизъм!”
Полковник Борис Дрангов

Забавянето в глобалното затопляне, което някои учени използваха като доказателство, че затоплянето е мит, може да се обясни със силно поглъщане на топлина от атмосферата от страна на Тихия океан, пише Independent.
Източните ветрове, духащи в Пасифика, са се повишили значително през последните две десетилетия, като резултатът е тласкане на големи вълни топлина към морската повърхност и силно затопляне на дълбините на океана.

Учените предупреждават обаче, че захлаждането осигурявано от Тихия океан не може да продължи повече от още 5-6 години, а след 2020 година температурите ще започнат да се покачват значително.

Днешният икономически растеж е директно свързан с темповете на глобалното затопляне: намалявайки вредните емисии, човечеството неизбежно ще забави растежа. Това е лошо, но от него все пак не се умира. Ако не можем да спрем замърсяването, нека поне спечелим от него. Това коментират Джон Хъслър, професор по икономика в Института за международни икономически изследвания към Стокхолмския университет и колегата му изследоветел Пер Крусел, цитирани от БГНЕС.

Те смятат, че човечеството окончателно се примирило с факта, че прогресът е невъзможен без жертви: колкото повече замърсяваме околната среда, толкова по-бързо расте глобалната икономика.

Според прогнозите на "Бритиш Петролиъм" през следващите 20 години обемът на вредните емисии в атмосферата ще нарасне стремително и ще надхвърли допустимите нива. Тази тенденция ще бъде резултат от бурната промишлена дейност в развиващите се страни.

От битката за съкращаването на вредните емисии се отказва и главният борец за екология – Европейският съюз. Високите цени на енергоносителите и рецесията принудиха европейските политици да намалят строгите екологични стандарти и да оттеглят предложението за изплащането на компенсации за щетите, нанесени на природата от добива на шистовия газ.

Бъдещето на най-голямата икономика на планетата – американската, директно е свързано с вредните емисии: новата страница в нейната история е невъзможно да бъде написана, ако се откажем от шистовата революция, а тази революция на свой ред е невъзможна без увеличаване на добива и на отделяните вредни емисии.

Така че днес е невъзможно да се спре замърсяването на Земята, затова трябва да започнем да пестим за борбата с последиците в бъдеще. Страните, които са нанесли вреди на екологията, трябва да плащат данък за това. Събраните по този начин пари трябва да се използват за смекчаването на последиците от замърсяването след приключването на глобалната криза. Най-трудното е да се изчисли кой, колко и кога трябва да плати.

Колко струва парниковият ефект

За основа са взети няколко отдавна доказани факта. 50% от вредните емисии бързо се поглъщат от растенията и изчезват в горните слоеве на океана, докато 20% от тях остават в атмосферата в продължение на хиляда години. Останалите 30% се изпаряват със скорост от няколко процента за десетилетие.

Всеки 200 гигатона CO2, изхвърлени в атмосферата, водят до климатични щети, равняващи се на 0,5% от световния БВП. Еластичността на климатичните загуби не зависи от бъдещите равнища на БВП, производителността на труда и дори от техническия прогрес.

В тази връзка могат да бъдат формулирани пет показателя, които трябва да се използват, за да се изчисли прословутия данък върху екологичните щети: непосредственият обем на изхвърлени от всяка страна в атмосферата вредни вещества; времето, през което въглеродният газ се намира в атмосферата; дългосрочното влияние на вредните вещества върху природата; отношението на вредните емисии към настоящия обем на БВП на всяка страна; еластичността на климатичните щети – променлива, показваща с колко проценти се променят щетите при промяна на обема на вредните емисии с 1%.

Научното наименование на данъка, измислен от учените, може да се преведе като "коефициент на щети на околната среда". Той оценява разликата между прогнозираното благосъстояние на бъдещите поколения и хипотетичното ниво на благосъстояние, което би могло да бъде достигнато, ако планетата не беше замърсена.

В търсене на идеалната формула

Преминавайки от теорията към практиката, се сблъскваме с важен проблем. Главните "производители" на вредни емисии в момента са развиващите се страни. Ако взимаме данък върху всеки гигатон въглероден газ, отделен в атмосферата, започвайки от утре, тогава основният данъкоплатец ще са те.

Напълно разбираемо е, че развиващите се страни никога няма да се съгласят с това и до голяма степен ще бъдат прави. Богатите страни от ОИСР, които днес отделят значително по-малко CO2, замърсяваха планетата през последните 100 години, а днес, преживели вече индустриалната революция, са намалили парниковите газове и са си спомнили за екологията. Справедливото данъчно облагане върху унищожаването на планетата трябва да отчита и този фактор.

Глобален данък срещу квотите за вредни емисии

"Коефициентът на щети на околната среда" ще действа в две посоки: ще отчита бъдещите вреди, които ще нанесат със своята дейност развиващите се страни, и вредите, които вече са нанесли на природата развитите държави.

Това ще позволи на страните от ОИСР да участват в глобалната екологична касичка, ще намали данъчната тежест върху развиващите се страни и ще покаже, че плащанията за екощетите са общо дело. Освен това размерът на данъка, начисляван по този начин, ще доведе до това, че всяка страна ще плаща по-малко за квотите за вредни емисии, които развиващите се страни трябва да купуват днес.

Депозитите на бизнеса и домакинствата намаляват като брой, но се увеличават като сума. Това е признак на отложено потребление на вътрешния пазар.

То се наблюдава както при крайните потребители, така и при фирмите. А в същото време все по-малко са тези, които могат да си позволят да спестяват, съобщава Дарик.

Броят на депозитите намалява с 3.9% до 12.454 млн., докато обемът им нараства с 9% на годишна база през декември до 53.149 млрд. лв. Разнопосочните тенденции се дължат на силно увеличение на обема на депозитите на бизнеса и на населението с размер над 100 хил. лв. и на спад с 6.9% на броя на депозитите до 1000 лв.

Това вероятно е признак, че богатите в България стават все по-богати, а бедните все повече.

В същото време кредитите за бизнеса и домакинствата са 2.786 млн. броя към края на четвъртото тримесечие на 2013 година. На годишна база броят им нараства с 1.9%, а общият им размер се увеличава с 0.03% до 53.822 млрд. лева.

При кредитите се забелязва засилено търсене на такива от 5000 до 10 000 лв. от бизнеса и от 1000 до 2500 лв. от домакинствата, показват последните данни на БНБ.

Ръстът както в броя, така и в обема на кредитирането в тези сегменти, показва оживление на вътрешния пазар, дребния бизнес и крайното потребление, което се потвърждава от растящите обороти в търговията на дребно през последната половин година.

Цветанка Минчева, директор банкиране на дребно в УниКредит Булбанк, отчита подобни тенденции.

„Със сигурност това, което видяхме при спестяванията на гражданите през миналата година е, че те сериозно нараснаха и то в малките диапазони, растат дори по-бързо от кредитите. Имаше спестявания за „черни дни“ и определено имаше отложено потребление. Депозитите като цяло растат с близо 9%, докато при кредитите почти няма промяна“, заяви Минчева.

Според нея трендовете в сектора също са интересни.

„Докато при депозитите компонентата расте основно от гражданите, то при кредитите растежът идва основно от фирмите, а при заемите за гражданите обемите дори леко намаляват“

Близо половината от новопостроените жилища в България през последните 8-10 години са в и около градовете Варна и Бургас, показват данните на НСИ. Този период включва не само строителния бум, а и времето на кризата, когато навсякъде броят на новопостроените и пуснати в експлоатация жилища значително спадна.

За тези години в страната са построени 125 000 нови жилища, като близо 60 000 от тях са на територията по морето. Сериозна част от тези апартаменти се падат на т.нар. ваканционни имоти, чийто точен брой е невъзможно да се изчисли, но се допуска, че те са над 25-30 хиляди.

Бургас е първенец по брой построени имоти, като там са съсредоточени 28% от всички нови жилища в България в посочения период, пише "Труд".

Лидерството му продължава и в годините на кризата, когато Бургас често оставаше единственият от големите градове с реален ръст на новопостроените жилища. Според данните на НСИ Варна е на второ място, а столицата е чак на трето.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2014-02-11 12:12 от paul.

За всеки търговски център най-ужасната заплаха е да влезе в групата на „мъртвите молове“. Терминът произлиза от САЩ и описва закъсалите молове, в които голяма част от магазините пустеят, пише в. Преса.

Най-много комплекси „предали богу дух“ има в Северна Америка. Това е обяснимо предвид манията, която беше завладяла континента след 70-те години на миналия век - да има мол във всеки американски град. Но времето показва, че успешни са предимно търговските центрове в най-големите градове, които имат разнообразен микс и са близо до квартали с многобройно население, пише pressadaily.bg

В годините на имотния бум България също се зарази от мол вируса. Настана поголовно строителство, в което предприемачите не си задаваха простичкия въпрос: кой ще пазарува в тези модерни храмове на търговията? Резултатите от безразсъдните инвестиции вече бодат очите. „Варна тауърс“ е класически „мъртъв мол“. Открит в края на 2010 г. с 60-70% запълняемост, при положение че в морската столица вече имаше три действащи търговски центъра. Собствениците на „кулите“ Марин Згурев и Антонио Бухтияров бяха принудени да се преквалифицират и на търгов­ци, като взеха правата на чуждестранни модни марки и така запълниха част от магазините. Въпреки (или точно заради) това приходите от наеми се оказаха недостатъчни да покрият вноските по банковия кредит, изтеглен за строителството. И фирмата собственик фалира.

Сега в комплекса цари призрачна тишина: търговската част е неотоплена и пуста. Всички ескалатори са спрени. А до третия етаж, където все още функционират пицария и зала за боулинг, отвеждат само два асансьора. Табели предупреждават, че е спрян достъпът до ниво 1 и 2, където не е останал нито един търговски обект. На партера работят малко барче, кафене, банков клон и офис на мобилен оператор, които обслужват предимно работещите в офис частта.

Марковите магазини са или с пуснати щори, или тъмни, със забравени табели за тотална разпродажба и намаления до 70%. Единственият обект с останали дрехи по манекените и закачалките е „Франко Феручи“. Според обявление на витрината стоките се предлагат на половин цена, но няма как да бъдат купени, тъй като магазинът е заключен.

Продавачка в незнайно как оцелялата книжарница прекарва повече време в съседното кафене, тъй като посетителите са рядкост. А заведението се оживява само около обед, когато е почивката на работещите в канцелариите. Единствените работещи на пълни обороти обекти в целия комплекс са офисите на „Енерго-Про“ в западната кула и наетите административни помещения в източната кула. От „Варна тауърс“ само споменът остана - интернет сайтът му не е активен, а последното съобщение на Фейсбук страницата му е от 21 декември 2012 г. и гласи: „Весели празници“.

Почти сигурно през тази година „Варна тауърс“ ще бъде пуснат на публична продан. Има и втори вариант - да бъде приет оздравителен план, но той е по-малко вероятен предвид голямата сума по кредита, която си търси Пиреос банк - близо 43 млн. евро. Дотогава „Варна тауърс“ изглежда перфектен за снимане на видеоклипове, сцени от филми и организиране на арт прояви. Така в София вдъхнаха частичен живот на огромния и празен офис комплекс „Бенчмарк“ на бул. „Цариградско шосе“. А в изоставени халета на металургичния комбинат „Кремиковци“ се готвят снимките на холивудския екшън „Сървайвър“ с музата на Люк Бесон, Мила Йовович и Пиър­с Броснан.

Морска „галерия“ стои празна четвърта година

„Галерия Варна“ стои замразен толкова дълго, че местните жители забравиха за съществуването му. Първоначално трябваше да бъде открит през 2009 г. Но заради жестоката конкуренция в града обектът и до ден днешен не е отворил.

В последните две години компанията собственик „Глоуб трейд център“ умува по концепцията на обекта. Неофициално се споменават различни варианти - да се наблегне на развлекателните площи и заведенията за сметка на магазините. Или цялата „галерия“ да се даде на няколко големи наематели, които да предложат по-различни стоки от обичайните в моловете.

Русенският „паметник на глупостта“

Историята на „Дунав мол“-Русе е достойна за голямото кино. Наводнения, пожари, фалити - съдбата не спря да нанася удар след удар по търговския център.

А началото не изглеждаше толкова зле - „Дунав мол“ трябваше да бъде първият мол в красивия град. Разположен недалеч от Дунав мост, той беше замислен като място, където да пазаруват и румънците, минаващи границата.

Първата копка беше направена през март 2008 г. Инвеститор беше българската фирма „Мармег“, а финансирането осигури австрийското лизингово дружество „Хипо-Алпе-Адриа“. Строежът бе завършен през 2009 г. Но по това време спадът в потреблението вече беше жесток и не се намериха достатъчно търговци, които да наемат магазини в мола.

През 2009 г. „Хипо-Алпе-Адрия“ фалира и беше придобито от австрийската държава. Същата година в неоткрития мол избухна пожар, който увреди част от фасадата. Подземните етажи бяха наводнени от подпочвени води. За капак миналата година дяловете на съдружниците в „Мармег“ Венцислав Рачев и Димитър Димитров бяха запорирани от ОББ заради друг кредит.

Превръщат ги в библиотеки, фитнес центрове и изложбени зали

В какво може да се превърнат празните молове - това е въпрос, на който дори в. „Ню Йорк таймс“ отделя време. И как да е иначе, при положение че в Щатите има стотици пусти комплекси, а търговските площи на глава от населението са 5-6 пъти повече спрямо средното ниво за Европа.

Анализаторите често дават успешни примери за следната трансформация - търговският център заработва отново, но във варианта „биг бокс“. Това означава окрупняване на десетките малки магазинчета в няколко по-големи обекта.

Местните власти също биха проявили интерес към празните молове, стига собствениците им да са съгласни да ги продадат на разумни цени. Хубавите, просторни помещения по принцип са подходящи за звена от общинската администрация. Само липсата на светлина е проблем, но всеки архитект би предложил решение, без да нарушава основната конструкция на имота. Такъв вариант преди няколко години се обсъждаше и в България - варненският „Пфое мол“ преговаряше с район „Младост“ за продажба на част от площите си. Идеята беше те да се използват като офиси от местната администрация.

Доминацията на моловете, предлагащи само модни магазини и фууд кортове (зони с ресторанти), в САЩ приключи. Собствениците трябва да се съобразят със спецификата на района и да помислят от какво има нужда местното общество. Библиотеки, учебни стаи, фитнес центрове, галерии, зали за спорт, модерни танци, балет - всичко това са реални варианти, казва Елън Дънам-Джоунс, директор на архитектурна програма в Техническия университет в Джорджия.

В Щатите празни молове се преустройват като офиси и дори като жилищни площи.

Средната месечна заплата във Варненска област през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 817 лв. или с 11 лева под средната за страната. По размер на заплащането регионът се нарежда на трето място след областите София (1 138 лв.) и Враца (825 лв.), съобщи Дарик Варна.

В сравнение с предходното тримесечие средното възграждение във Варна се увеличава с 46 лева (6.0%), като най-голям е ръстът в дейностите „Финансови и застрахователни дейности” (24.5%) и „Хотелиерство и ресторантьорство” (10.2%). Най-голямо е намалението в „Операции с недвижими имоти“ (8.4%) и „Транспорт, складиране и пощи” (7.3%).

Най-високи са заплатите в секторите „Финансови и застрахователни дейности”- 1 451 лв., „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 1 344 лв., и „Добивна промишленост“ - 1 301 лв. Най-ниски са възнагражденията в дейностите „Административни и спомагателни дейности“ - 513 лева, и „Строителство” - 610 лева.

Общественият сектор изпреварва частния по заплащане със 115 лева, докато година по-рано разликата е била 89 лева.

Наетите лица в област Варна към края на декември 2013 г. са 147 800. В сравнение с края на септември броят им намалява с 4.8 % или със 7 400 души.

AFP: София е най-мръсната столица в Европа
Старите автомобили и постоянните задръствания са главните виновници за дебелия смог над столицата ни!

Комините на металургичния комбинат „Кремиковци”, който се намира в покрайнините на София, може и да са спрели да бълват отровни газове преди години, но за сметка на това старите автомобили осигуряват на града статуса на най-мръсна столица в Европа, предаде AFP.
Когато заводът обяви фалит през 2008 г, това не подобри значително качеството на въздуха. Експерти казват, че старите автомобили и постоянните задръствания са главните виновници за дебелия смог над София.

Проблемите с липсата на кадри в здравеопазването у нас ще станат драматични до 10 години, съобщава „Сега”. Половината от действащите лекари дотогава ще излязат в пенсия, а повечето млади планират да се реализират в чужбина. Това показват изследване на Българския лекарски съюз за възрастовите характеристики на медиците и резултатите от допитване сред завършващите как виждат бъдещето си.
Средната възраст на лекарите у нас е 53 г. "Лекарите до 30 г. са само 5%. От 31 до 45 г. са около 25%. Близо 50% са от 46 до 60 г., които са в средата и края на своята кариера. И над 60 г. са 20%. Сумарно това означава, че лекарите, които в период от 10 г. ще напуснат здравната система, са половината. Тогава ще се усети още по-голям вакуум от специалисти, който не знам как ще се запълни, ако отсега не започне да се мисли", коментира зам.-председателят на БЛС Юлиан Йорданов. Проблемът е, че няма да има и кой да смени пенсионерите, тъй като около от 80% от току-що завършилите лекари смятат да заминат за чужбина. Това показаха резултатите от анкета сред абсолвентите медици.

Според д-р Йорданов и в прословутата здравна стратегия, която все още се обсъжда, не се отделя достатъчно място за развитие на човешкия ресурс в системата. Трябва да се оценят наличните кадри и да се определят реалните потребности в здравеопазването по региони, категории, специалности и възрастови групи, смятат в съсловната организация.

Председателят на БЛС Цветан Райчинов предупреди, че няма как с тези заплати и при тази липса на възможности за реализация да се задържат младите лекари в България. Няма и как да си внасяме от чужбина. Подуправителят на НЗОК Динчо Генев пък определи здравната стратегия като "празни приказки". "Нито едно правителство не е направило досега оценка от какви лекари има нужда страната ни по специалности, на базата на което да се правят политиките. Човек учи 6 години и след това държавата го изхвърля на улицата, защото няма система за специализация", коментира той.

Лекарите смятат, че трябва да се върне старата система на специализация, която позволяваше това да става директно на работното място. "Сега трябва за 5 г. да дойдеш в София например. За това време ще си намериш работа, ще се ожениш, ще си купиш апартаментче, вместо да даваш пари за наем, и естествено, ще останеш. А аз работех в Харманли, идвах от време на време в университета и пак се връщах на работното си място", разказа Юлиан Йорданов. Тази система бе унищожена в края на 90-те години и в момента, за да специализира лекарят, трябва да живее в университетски или по-голям град.

В последните години най-вече заради добрите условия за специализация български лекари емигрират основно към Германия. Над 40% отиват там, докато преди това Великобритания е била най-предпочитана. По-добрите възможности за специализация навън, където се плащат добри заплати, а и има мерки за подкрепа на другите членове на семейството, както и за покриване на битови нужди, са обърнали и възрастовата структура на лекарите емигранти. В последните две години повечето, които заминават, са без специалност и до 35 г. Освен традиционните специалисти по хирургия, анестезиология и гинекология, вече навън заминават и по образна диагностика, онкология, психиатрия и офтамология.


+

От м. юни близо милион пациенти могат да останат без лични лекари, каза председателят на Дружеството на Софийските общопрактикуващи лекари, д-р Володя Василев.
„Обявеният срок, в който общопрактикуващите лекари трябва да завършат една от специалностите – „Обща медицина”, „Вътрешни болести”, „Педиатрия”, „Спешна медицина”, изтича на 03. 06. 2014 г.”, посочи той на пресконференция, предаде Фокус.

По думите на д-р Володя Василев, в момента има общопрактикуващи лекари, които са със специалност „Психиатрия”, „Неврология”, както и единици, отказали се хирурзи и нефролози.

Лекари с практика над 10 години, вече няма да имат право да работят. По данни на Столична лекарска колегия, 123-ма лекари нямат такава специализация, а 168 са в процес на придобиване.

От Националното движение на общопрактикуващите лекари изпратиха данни, че за страната общо 830 лекари нямат нужната специалност. Те могат да набъбнат до 1000.

Тези, които са започнали специализация и чакат за изпит, вероятно за тях ще се намери решение.

Но за тези, които изобщо не са започнали специализация и нямат никаква специалност по официални практики, те са проблемни.

На един лекар средно са осигурени 1000 пациенти. След 2 години няма да има кой да преглежда, каза още д-р Василев.

Елитът на нашето общество чака нещата да се сгромолясат. Сякаш някой иска така да стане. Нашето предложение е да се удължи срокът в Закона на лечебните заведения до края на 2020 г., допълни д-р Володя Василев.





NB: Но оставаме и то с по десет копторки на един!



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2014-02-23 21:56 от paul.

Продават за 700 000 евро къщата на известния от недалечното минало иракски бизнесмен Маджит Абдул Мира, който дълги години бе сред най-преуспяващите предприемачи в бизнеса с мебели в община Разлог. Той почина от инфаркт през 2011 г., като завеща имотите на двете си невръстни момчета от втория си брак, съобщава struma.bg.
Интересното е, че имотът край Предел тази седмица е класиран в топ 5 на най-тузарските, продавани на българския пазар, а характерна особеност на къщата е, че в нея има неизброимо количество мозайки във вавилонски стил, препратка към родното място на бизнесмена. Те са дело на художника от неврокопското село Копривлен Павел Коцалев, който е и автор на мозайките в СПА център „Хармония“ на Николай Галчев в Благоевград.



Невероятната резиденция с разгъната застроена площ от внушителните 1308 кв.м се намира в местността Бойков рид в прохода Предел, на 12 километра от Разлог, на 15 километра от Банско и на 40 километра от Благоевград, така представят къщата в имотния сайт. Разположена е на планински склон над пътя за голф игрището и предлага невероятен изглед към планините. Панорамните гледки обхващат градината, басейна, планините Рила и Пирин.

Не са пестени средства при създаването на този забележителен дом: инкрустирани мраморни и ониксови подове и бани, ръчно изработена дървена ламперия и перила, скулптури и колони от камък, стени в различни стилове, създаващи усещане за пространство, фиброоптично осветление и уникални мебели от всички краища на света. Дворното пространство е с площ от 4802 кв.м и в него са ситуирани основната сграда, закрит басейн с парни бани и кътове за спорт и релакс, барбекю, спортна площадка със сервизна постройка, две езерца, фонтан, градина и тенис корт. Основната сграда е на четири етажа.

Цената направо е смешна от гледна точка на вложените в нея пари, само оградата сигурно струва 100 000 лв., да не говорим, че приятелите на Мира знаеха с какъв мерак я направи и вложи в нея поне 4 млн. лв., споделя пред „Струма“ бивш бизнес партньор на иракчанина.



Мира купил мястото през 1997 г. от популярния благоевградчанин Павел Калибацев-Часовникаря, а съсед му е известният благоевградски неврохирург д-р Кавраков, бивш тъст на президента Росен Плевнелиев. Къщата-мечта иракчанинът я завършил през 2000 г. и с новата си съпруга Зорница, с която впоследствие се развежда, живеят там до 2011 г., когато Мира умира, покосен от инфаркт. Приживе той определил за настойник на двете си непълнолетни момчета своя кум, благоевградския бизнесмен Димитър Падарев, който се разпорежда с имотите в полза на децата.

Изключително интересна е историята не само на въпросната къща, но и на нейния вече покоен собственик. Меджит Мира пристигнал в България през далечната 1978 г. като политически имигрант, имал издадена смъртна присъда от диктатора Саддам Хюсеин за това, че е членувал в Комунистическата партия на Ирак. Завършил МЕИ във Варна, оженил се за благоевградчанката Йоланта, с която през 80-те години на миналия век за кратко живели в Дания.

След 10 ноември 1989 г. със създадените там контакти се връща в България и започва бизнес с текстил, впоследствие откриват пазарна ниша за мебели в Дания и месечно започва да изнася от разложката фирма „Пиринска мура“ по 16 тира столове. Превръща се в най-големия клиент на фабриката. Впоследствие приватизира част от бившия ДИП в Разлог, по-късно го разширявяа и започва сам да произвежда мебели, като дава хляб на 120 души.



Кризата обаче го застига и него и продава предприятието. По данни на негови бизнес партньори искал цена от 900 000 евро за предприятието, но никой не си спомни дали сделката в крайна сметка е била реализирана.

Тузарската къща на Мира в м. Предел преди време е обявена за продан за 2,5 млн. евро. Сега цената е свалена на 700 000 евро, които не могат да покрият дори стойността на мебелите.

На територията на ЕС има над 11 милиона пустеещи жилищни домове, съобщава британският "Гардиън".
На първо място е Испания, където пустеещите жилища да 3,4 млн. Следват Италия с 2,7 млн., Франция с 2,4 млн. и Германия с 1,8 млн. Не малък е броят на необитаемите жилища в Португалия - 735 000, и Великобритания - 700 000.

В същото време - по данни на организацията Empty Homes бездомните хора в Европа са около 4,1 млн. души. Това означава, че жилищата в които никой не живее, са близо три пъти повече от хората, които се нуждаят от жилище, но нямат такова, пише БГНЕС.

Повечето от пустеещите жилища са построени по време на строителния бум в Западна Европа преди избухването на световната икономическа през 2008 г. По правило, това са имоти в популярни курорти, чиито собственици са инвеститори, построили ги с идеята за бъдеща препродажба.