Почти двойно ще се увеличат пенсионерите, които работещите българи ще трябва да издържат. Това е прогноза, направена в доклад на Световната банка и се отнася за 2050 г.
Ако сега 100 осигуряващи се работят, покривайки разходите за 77 пенсионери, след 37 години бройката им ще скочи на 109. Проучването е за икономическото въздействие на застаряването на населението и вариантите за смекчаването му. Докладът е направен по искане на финансовото министерство и се базира на данни към август.
Според тях, ако през 1960 г. средната възраст на българите е била малко над 30 г,. сега е почти 43 г. Според прогнозните очаквания до 2050 г. един на всеки трима българи ще бъде на възраст над 65 г. и само един на всеки двама - в трудоспособна възраст.
Бързото застаряване ще отправи сериозни предизвикателства към пенсионната система, предупреждават експертите. Прогнозите са населението над 65-годишна възраст да се увеличи с около 60% до 2075 г.
Наред с това се прогнозира хората в трудоспособна възраст между 15 и 64 години да намалеят наполовина към 2075 г. Освен това относителният дял на възрастното население ще расте по-бързо от броя на трудоспособните българи заради ниската раждаемост и увеличената продължителност на живота.
Парите за задравеопазване, които ще отделя бюджетът, ще трябва да се увеличат за сметка на тези за образование.
Очаква се положението да се подобри едва след 2050 г., когато ще намалее броят на новите пенсиониращи се българи. Към този момент обаче 25% от възрастните няма да имат право на пенсия поради недостатъчен осигурителен стаж, сочат наблюденията на Световната банка.
Пенсионната ни система трябвало да се адаптира към неблагоприятните демографски промени. Съкращаването на разходите можело да се постигне или като се намали броят на пенсионерите чрез по-строги критерии за получаване на пенсия и намаляване на размера, или чрез съкращаване на срока за получаване.
На практика България вече е приложила комплекс от тези мерки, въпреки това пенсионната система ще продължи да генерира дефицити. Опитът показвал, че през последните 10 г. държавата е пренебрегвала законовите предписания за реформи. Вместо това е имало “отделни произволни корекции, включващи извънредни увеличения на пенсиите и коледни добавки”. Например в периода между 2000 и 2011 г. пенсиите са се увеличавали успоредно със заплатите.
Избягване на по-нататъшни извънредни увеличения на пенсиите би улеснило дългосрочното планиране. Затова се препоръчва “политиците да се въздържат от прибягване до такива мерки”.
Въпреки реформите през последните години, пенсионната система в България остава зависима от държавните субсидии. Ако се увеличи с 6% размерът на пенсионните вноски, това би запълнило празнотите във финансирането. Но това ще има негативни последици за пазара на труда, като се има предвид големият размер на сивата икономика в България.
Затова препоръката е да се мисли за увеличение с около 2%.
Това ще намали държавните субсидии, без да поражда големи смущения на пазара на труда.
Друга възможност, която от Световната банка предлагат, е да се разгледа възможността за изравняване на възрастта за пенсиониране при мъжете и жените на 65 години и увеличаване на пенсионната възраст над 65 години. Жените обикновено се осигуряват през по-кратък период от време в сравнение с мъжете, тъй като често спират да работят за отглеждане на децата.
България ще бъде неизбежно изправена пред перспективата от по-ниски пенсии в бъдеще, се казва още в доклада. Затова трябва да се развиват възможностите хората да спестяват повече за пенсия чрез различни механизми за задължително и доброволно пенсионно осигуряване.
