Катастрофа на имотния пазар след 2012

Quote
palamud
Мале мале - Иванката пак изпълзя от бърлогата
Ей срама няма!

Аз не съм привърженик на толкова катастрофична прогноза, но пак да кажа
нива от 250 Е на квадрат ще са нормални за софия през 2012

Е, 2012 вече си отива, а цени от 250 Е/кв някак не са нормални за София Поне не и според НСИ 1447 лв/кв=740 е/кв , т.е. около 3 пъти по висока.

Май някой друг няма срам И няма да се впускам в пререкания дали това е цената.

Quote
demograph
Най-сетне излезе цената, която ще използваме за основа на моята прогноза в баса ми с Joan: 1447.33 лева/кв. метър за трето тримесечие 2012 за София (столица).
[www.nsi.bg]
[www.nsi.bg]
Няма да подлагам методиките на НСИ на съмнение - приемам данните им за обективни и наблюдаваме дали прогнозата ми се сбъдва.

Започва първата фаза на Великият срив на имотните цени.

Понеже условията някъде се изгубиха сред писанията тука, да припомня, че басът върви с условие и то е общоикономическото развитие на България, измерено черз БВП.

Така че ето и другата основа на баса.

[www.nsi.bg]

БВП (2 трим 2012) по текущи цени 19077 милиона лева. За трето тримесечие ще изчакаме.

Quote
demograph

Започва първата фаза на Великият срив на имотните цени.

Да. При такова масирано предлагане, дори и да не земаме предвид другите фактори, сривът е неизбежен. И няма значение, че повечето имоти са тип "коптор". Те оказват серьозно влияние на пазара, щото са мноу повече от качествените. Даже бих казал, че точно те ша сринат цените. Според мен новия психологически ценови праг (стъпало надолу) ша е в края на януари 2013-та.

Ако прескочим маите, де.........



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-10-24 12:51 от paio.

След като през второто тримесечие на годината цените на жилищата* в България леко се повишиха, през третото тримесечие те отново са се върнали към спад. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че за периода юли-септември цените на жилищата са се понижили с 0,5 на сто, след като за трите месеца до края на юни регистрираха ръст от средно 0,2% за страната.


На годишна база продължава да се наблюдава забавяне на ценовите спадове. През третото тримесечие на годината от националната статистика са измерили понижение на цените на жилищата от 2,2%, след като през второто намалението на цените беше 2,6%, а през първото – над 4 на сто. През третото тримесечие на 2012 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 17 от областните градове, като по-значително е в Кюстендил - с 3,5%, Монтана - с 3,4%, и Пазарджик - с 2,7%.

Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2012 г. е 881,21 лв. за кв. м. Най-високи са средните цени в София град - 1 447,33 лв./кв. м. На второ място е Варна – 1 425,83 лв./кв. м, а на трето е Бургас - 1 135,83 лв./кв. метър.

*Индексът на пазарните цени на жилищата, изчисляван от НСИ, оценява общото относително изменение на цените на съществуващите жилища - апартаменти (изключват се новопостроените апартаменти, къщи, луксозни жилища). Обект на статистическото изследване са цените на реално продадените от домакинствата апартаменти в областните градове.
--------------------------
Това е реалността, а вие сами си сверете прогнозите.

А това - "Най-високи са средните цени в София град - 1 447,33 лв./кв. м." е специален поздрав за ку-ку, дарки , всеобщият любимец - счетоводителя /или мистър 149/ и всички останали анализатори и прогностици.

Quote
spgufi
А това - "Най-високи са средните цени в София град - 1 447,33 лв./кв. м." е специален поздрав за ку-ку, дарки , всеобщият любимец - счетоводителя /или мистър 149/ и всички останали анализатори и прогностици.

*beer*



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-10-25 11:54 от paio.

Според мен, колкото повече се отлага неизбежното, толкова по-брутален ще е финала. Предполага се, че доста "мозъци" с политическо влияние също са надували здраво балона и те, заедно с пишмано, строитело, брокеро, инвеститоро, предприемачите са в основата на голямото задържане. Щото тук не говорим само за срив на цените, а за "срив" на цялата навързана към имотния сектор система. Трагедията е, че т.нар. икономически подем у нас през последните 10 години беше базиран изцяло на тухли, които в момента ще се стоварят върху главите на всички ни. На къде ще отидат цените е най-малкия проблем, който трябва да ни вълнува. По-важният въпрос е накъде отиваме ние?

Quote
Jimbo

На къде ще отидат цените е най-малкия проблем, който трябва да ни вълнува. По-важният въпрос е накъде отиваме ние?

Връзката е очевидна. Накъдето отиваме ние като общество. Упадъкът на икономиката и обедняването на голяма част от обществото не мое да доведе до ръст на цените на имотите, а точно обратното. Мноу хора, продаващи имот отдавна са на пазара като оферти. Оферти извън реалноста. За тва ще си останат оферти. Те оказват влияние на цените, щото секи нов "играч" нагажда цената си по тех, а техната цена е желаната, но не реалната за дадения момент. Кво значи реална цена. Тва е цената, на която в кратък времеви диапазон мое да има сделка.Тя е персонална за секи имот.
.............................................................
Мноу хора с ипотеки също са на пазара не по своя воля.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-10-25 14:17 от paio.

29.10.1929 г.: Започва „Великата депресия” !


На 29 октомври 1929 г., на петия ден от „борсовата треска”, в деня, наречен от журналистите и брокерите „черния вторник”, на фондовата борса в Ню Йорк окончателно рухва пазарът на акциите.
Още сутринта, с откриване на търговете, отчаяните брокери започват да разпродават акциите с десетки хиляди, като се опитват да върнат някакви пари. Същото започнали да правят инвеститори и банкери. Към края на деня са продадени 16 410 030 акции (този рекорд е надминат едва през април 1968 г.) и индексът Доу Джонс спада с 12,5%. Авоарите на много хиляди големи, средни и малки акционери в резултат на краха на борсата се превръщат в прах.

През страната минава вълна от самоубийства. „Черният вторник”, нанесъл огромно сътресение на икономиката на САЩ и станал „спусъкът” на Великата депресия (The Great Depression), е най-тежката световна икономическа криза, започнала през 1929 г. и продължила чак до Втората световна война. Определението „Велика депресия” обикновено се употребява по отношение на САЩ, а към останалите страни се използва определението „ Голямата световна икономическа криза”.

Великата депресия е синхронна и всеобхватна, като засяга всички отрасли на световната икономика. Този период получава това название благодарение на емоционалното състояние, в което изпада обществото. Хората действително се потапят в състояние на депресивно вцепенение.

Кризата засяга най-тежко САЩ, Европа и Британската империя, довеждайки до многобройни фалити на банки и компании, висока безработица и рязък спад на брутния вътрешен продукт, на промишленото производство, цените на фондовите борси и практически всички индикатори за икономически растеж. Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове. В много страни строителството е временно преустановено. Особено тежко е положението във въгледобивните и селски райони, където безработицата излиза извън контрол. Провинциалните райони, които разчитат предимно на земеделието, също са застигнати от кризата, като изкупните цени на селскостопанската продукция спадат средно с 60%.

Съществуват няколко обяснения за първия спад на икономиката, датиращ от 1929 г. Според монетаристите, в основата на депресията стои погрешната политика на монетарните власти, чието бездействие довежда до криза в банковата система и масови фалити на банкови институции. От тази гледна точка, чрез бездействието си Федералният резерв допуска финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не може да получи кредитиране, което довежда до масово спиране на инвестициите. Заеми се отпускат с частично златно обезпечение от Федералния резерв, което принуждава президента Рузвелт да подпише заповед №6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица е обявено за незаконно. С това натискът върху Федералния резерв е значително намален.

Според британския икономист Кейнс, основният ангажимент на държавата в стремежа към обществено благо е балансиращата правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки. Според кейнсианците, намаляването на данъците и увеличаването на правителствените разходи с цел подпомагането на икономиката е ключово задължение на държавата по време на икономическа криза.

Различните страни по света започват да се възстановяват от Голямата криза по различно време, като в по-голямата част от света това се случва през 1933 г. Кризата довежда до изоставяне на златния стандарт от повечето страни, което първо се случва във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 година.[ Други страни, като САЩ и Италия, запазват златния стандарт до 1933 година, а Франция, Белгия и Швейцария се обединяват в т.нар. „златен блок” и запазват стандарта до 1936 г. Според съвременния анализ, ранното изоставяне на златния стандарт довежда до по-ранното излизане от кризата на някои страни, тъй като Великобритания и Скандинавските страни възстановяват икономиките си по-рано от Франция и Белгия

Почти веднага след встъпването си в длъжност, през март 1933 г., на президента Рузвелт се налага да се сблъска с третата вълна на банковата паника, на която новият президент реагира със закриване на банките за една седмица и подготвяне през това време на програма за гарантиране на депозитите.

Първите 100 дни от президентството на Рузвелт се характеризират с интензивна законодателна дейност. Конгресът разрешава създаването на Федерална корпорация за застраховане на депозитите и Федерална администрация за извънредна помощ, чието създаване е прието със Закона за възстановяване на националната икономика от 16 юли 1933 г. В задачите на Федералната администрация за извънредна помощ влизат: а) строителство, ремонт и подобряване на шосета и магистрали, обществени сгрази и всякакви други държавни мероприятия и комунални услуги; б) съхраняване на естествените богатства и развитието на добива им, включвайки тук контрола, използването и пречистването на водите, предотвратяване на почвени и брегови ерозии, развитие на водната енергетика, пренос на електрическа енергия, строителство на различни речни и пристанищни съоръжения и предотвратяване на наводнения.

Предприетите от Рузвелт мерки за възстановяване на икономиката по съвременни виждания не могат да се оценят еднозначно: някои от тях спомагат за отстраняването на причините за депресията, други имат социална насоченост и помагат на най-пострадалите, докато трети усложняват допълнително положението. Например Рузвелт не отпуска достатъчно средства, за да спре рецесията преди началото на Втората световна война. Крахът на международната търговия след 1930 г. също спомага за задълбочаването на депресията. Законът на Хоули Смуут за митническата тарифа от юни 1930 г. превръща американския пазар в недостъпен за вносни стоки чрез значително увеличаване на митата. Според повечето икономически историци, този закон е най-голямата грешка за целия период от 1920 до 1933 г.

Безработните вече активно се привличат в обществените дейности. Най-общо, в периода 1933-1939 г. на обществени проекти (строителство на канали, пътища, мостове, често в необитаеми и блатисти маларийни райони) числеността на заетите достига 4 милиона души.

През Конгреса преминават също така няколко законопроекта, регулиращи финансовата сфера: Извънредния закон за банките, Закона Глас - Стигол от 1933 г. за разграничаването на инвестиционни и търговски банки, закон за кредитирането на селското стопанство, закон за създаване на комисия за ценните книжа.

В сферата на селското стопанство е приетият на 12 май 1933 г. закон за регулирането, който преструктурира 12-милиардния фермерски дълг, съкращава процентите по ипотечната задлъжнялост и увеличава сроковете за погасяване на всички дългове. Правителството получава възможност да предоставя на фермерите заеми и в течение на следващите четири години аграрните банки раздават на половин милион земевладелци заеми на обща сума 2,2 млрд. долара при доста леки условия. За увеличаване на цените на селскостопанската продукция, според закона от 12 май, на фермерите се препоръчва да намалят производството и посевните площи, и да намалят стадата, като за компенсация за убитите животни е създаден специален фонд.

След изкупуването от държавата на всичкото злато на твърда цена, опирайки се на приетия през януари 1934 г. Закона за златния резерв, Рузвелт издава на 31 януари 1934 г. прокламация, която съкращава златното съдържание на долара от 25,8 до 15 5/21 грана (от 1,548 грама на 0,915 грама) и установява официална цена на златото на ниво от 35 долара за унция (28,35 грама). С други думи, доларът е девалвиран с 41%.

Съставени са 557 основни и 189 допълнителни т.н. „кодекси на честната конкуренция“ в различни отрасли. Страните гарантират минимална заплата, както и еднаква заплата за всички работници от една категория. Тези кодекси обхващат 95% от всички работещи в промишлеността. Те силно ограничават конкуренцията.

Методите на Рузвелт, рязко повишаващи ролята на правителството, са разглеждани като посегателство над Конституцията на САЩ. През 1935 г. Върховният съд на САЩ постановява, че Националната администрация за възстановяване и законът, който я въвежда (National Industrial Recovery Act, NIRA), са неконституционни. Причината е във фактическата отмяна на много анти-монополни закони и профсъюзния монопол при наемането на работници.

Държавата решително навлиза в сферите на образованието, здравеопазването, гарантира продоволствен минимум, поема отговорността за осигуряването на старите хора, инвалидите, безимотните. Разходите на федералното правителство в периода 1932-1940 г. нарастват над два пъти. Но Рузвелт се опасява от не-балансиран бюджет и разходите например през 1937 г., когато, както изглежда, икономиката набира достатъчни обороти, са съкратени. Това отново заплашва страната от рецесия през 1937-1938 г.

Индексът на промишленото производство през 1939 г. все още е 90% от равнището през 1932 г. През 1939 г. безработицата остава на 17%. Някои изследователи считат, че причината за края на Голямата депресия е Втората световна война, предизвикала масово поръчване и закупуване на въоръжение от страна на държавата. Бурният ръст в американската промишленост започва едва в периода 1939-1941 г., на вълната на активното нарастване на военните приготовления.

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че подкрепя идеята да се въведе право на вето за Европейския съюз при приемане на бюджетите на отделни страни членки, предаде Би Би Си.

Според Драги, подобна мярка би засилила доверието в стабилността на еврото.

За въвеждане на вето преди това се обяви германският канцлер Ангела Меркел.

По думите на Меркел, става дума за бюджетите на държави, които нарушават Пакта за стабилност, според чиито изисквания бюджетният дефицит не бива да надхвърля 3 процента от БВП на съответната страна.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2012-10-29 07:33 от paul.