когато всички чакат некакви ЧУДЕСА , се случват само ЧУДЕСИИ , демек ОБРАТНОТО *ok*

Дянков: До дни ще подобрим тройно прогнозата си за икономиката през 2010г.

Quote

В следващите дни България ще ревизира в позитивна посока прогнозата си за растежа на икономиката, тъй като възстановяващият се износ стимулира измъкването от кризата. Това заявява пред агенция "Блумбърг" финансовият министър Симеон Дянков в интервю по време на срещата в Мадрид на финансовите министри от ЕС.

"Икономическите прогнози днес са по-оптимистични, отколкото в края на 2009г. Вероятно в следващите няколко дни ще повишим прогнозите си за икономиката до ниво от порядъка на 1% от БВП", казва Дянков.

Предишните изчисления на правителството са, че икономиката ще нарасне тази година с едва 0.3%, припомня агенцията.

"Безработицата се стабилизира и бавно пада, което е положително развитие, а ипотечният пазар расте трети пореден месец. Всичко това са малки положителни сигнали", допълва Дянков.

Според думите му България може да започне процедура за влизане в еврозоната "в рамките на няколко месеца". Зависи дали ръководството на ЕС ще започнат процедура срещу страната за "прекален дефицит", след като правителството ревизира данните си за дупката в бюджета, обяснява Дянков.

Ако ЕС санкционира правителството за скриването на размера на миналогодишния бюджетен дефицит, страната ще кандидатства "в началото на следващата година за режима ERM II, известен още като "чакалнята за еврото", уточнява министърът.

Той прогнозира, че тази година бюджетният дефицит може да е 1.8% от БВП. "Блумбърг" припомня, че през февруари този дефицит се е увеличил най-много от 10 години насам и то най-вече заради спадналия внос.

И в интервю за агенция "Дау Джоунс" Дянков казва, че в следващите месеци България може да кандидатства за механизма ERM II. "Днес направихме голяма крачка, защото получихме неформално одобрение. Доколкото ни е известно, формалното одобрение ще стане следващата седмица."

Агенцията допълва, че сега правителството е готово да приеме делегация от експерти на Европейската комисия, която да оцени фискалното състояние на страната. По думите на Дянков тя може да започне работа в следващите 2-3 седмици.

За да попадне сред държавите, използващи единната европейска валута, България трябва да спази редица изисквания, едно от които е бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП. Докато се намира в механизма ERM II страната трябва да докаже, че икономиката й е стабилна. Това означава в продължение на 2 години да демонстрира още ниска инфлация, дълговете й да не надхвърлят определен праг, левът да е стабилен, лихвите да са съотносими с тези в еврозоната.

Quote

България наистина ли се отказва от кандидатстването за чакалнята на еврозоната - ERM II?
Вървим към еврозоната с максималната възможна скорост. Миналата седмица имаше ново голямо препятствие - вероятност за допълнителен дефицит и ревизиране на бюджетите за 2009 и 2008 г. Това определено ни забавя до известна степен и може да предопредели шансовете ни за влизане в ERM II. Колко ще ни забави, ще се разбере на срещата на финансовите министри на ЕС в Мадрид.
Това, което ние направихме, e предварително да уведомим европейските партньори (финансовите министри и Евростат) за възможната промяна. Така техните оценки за конвергентната ни програма ще са на база последните ни резултати.
Правителството продължава да има за цел влизане в ERM II. Предварителната оценка на конвергентната ни програма, беше много положителна. Сега се надявам, че честността ни ще се оцени.

Какви са настроенията, след като България разкри новите данни за състоянието на бюджета?
Проведох неформални разговори с голяма част от финансовите министри. Те поискаха да знаят дали това е структурен дефицит и каква част от него може да е само еднократен. По наша оценка около една трета от този дефицит може да се определи като еднократен разход (за да се избегне процедура по свръхдефицит – бел. ред.), свързан с предизборни харчове. Ако експертите от Европейската комисия споделят тази оценка, тогава ще сме още по-големи оптимисти.

Това означава ли, че правителството ще продължава да води по-рестриктивна политика по отношение на публичните финанси?
Политиката ни при публичните разходи е единствената възможна добра политика в момента. И с кандидатстването ERM II, и без него. Това препятствие, което ни бе заложено от тройната коалиция, означава две неща. Първо - трябва да обясним на Европа по какъв начин това е станало. Второ - за да бъдем още по-убедителни, трябва да сме много твърди по отношение на реформите, посочени в конвергентната програма и трябва да мислим и за допълнителни реформи. Особено в държавната администрация - рязане на още разходи и събиране на повече приходи. Трябва да сме убедени и че здравната, пенсионната и образователната реформа ще станат в периода, в който сме казали.

А те ще станат ли? Напоследък хората остават с впечатлението, че правителството се е изплашило и е замразило реформите.
Аз не съм се изплашил и правя всичко възможно реформите да вървят. Тук-там се появиха някои предвидими и непредвидими препятствия и се получи известно забавяне. Образователната реформа върви много добре. В здравеопазването наистина имахме известно забавяне, но там стратегията вече е разработена. Въпросът е новият екип да започне бързо с тях. До края на май в тристранния съвет ще се обсъждат и кои са следващите стъпки в пенсионната реформа. Всички те обаче трябва да вървят още по-устремно заради допълнителното препятствие, което имаме пред ERM II.

Какви биха били основните ползи за икономиката, ако влезем в еврозоната?
Има три основни ползи. Първата, е че в момента се държи фискален резерв като гарант за фискалната ни политика. В момента, в който влезем в ERM II и начертаем какво правим в еврозоната, той не ни е нужен. Тези пари, разбира се с много мисъл, могат да се използват за инфраструктурни проекти. Другото, което виждаме при държавите, които са влезли в еврозоната, е че веднага лихвените проценти по кредитите падат средно между два и три процентни пункта. И третото е, че по принцип влизането в еврозоната дава по-голяма стабилност. При големи кризи страната ще има допълнителна помощ от Европейската централна банка и от другите страни, както в момента те дават за Гърция. Аз се надявам, че на България никога няма да й се налага да иска такава помощ.

Наистина ли чак сега открихте тези анекси за около 2 млрд. лв.?
Да, след като в продължение на 7-8 седмици моят екип се занимаваше с тази тема.
Схемата е била следната: икономиката е вървяла добре и бюджетите винаги са били с излишък. Раздаването му е ставало с политическо решение в края на всяка година. Само за декември 2008 г. така са похарчени 4.15 млрд. лв. Те са казвали на фирмите - правете проектите, пък в края на годината ще ви платим.
Проблемът се появява, когато няма излишък. Знае се, че кризата започна още август 2008 г. и е било коректно още тогава да се каже, че схемата вече няма да се прилага. Но истината е, че тройната коалиция е продължила - анексите са правени главно ноември-декември 2008 г. и пролетта на 2009 г. Даже излишъкът за 2008 г. не е отишъл за плащане по тези договори и анекси, а за други предизборни харчове. За 2009 г. пък бюджетът е бил надут - по време на криза те са заложили ръст на приходите с 22% и така са харчили ударно в началото на годината.
Заради навика плащането да става в края на годината, министерствата не са подавали към Министерството на финансите информация за тези допълнителни договори и анекси. Идва краят на 2009 г., няма излишък и плащания, но чиновниците не искат да си признаят. Затова темата започна да излиза през януари. Всяко тримесечие ние събираме от министерствата информация как вървят финансите им и дали има изненади. Към 30 септември 2009 г. общата сума на извънбюджетните изненади е 14 млн. лв. И първата седмица на февруари видяхме внезапно тези милиарди. Помислих че е грешка, защото нашето правителство водеше изключително консервативна политика и почти не е подписвало договори. Затова премиерът изиска справка договор по договор, анекс по анекс.

Ако не успеете да разтрогнете тези анекси, това означава ли, че тежестта се пренася за бюджет 2010 и 2011?
Точно това означава. Ако прокуратурата, вътрешните одити по министерства и Агенцията за държавна финансова инспекция, а оттам и съдилищата, не успеят да ги развалят, всички данъкоплатци ще ги плащаме през следващите години. Невъзможно е да намерим такава голяма сума за 2010 г. А договорите определено са извънбюджетни, т.е. сключени извън закона за бюджета.
Някои договори вече са разтрогнати през миналата година. За тях знаехме още през есента - за самолетите на правителството, за сгради за съдилища, на регионалното министерство...
В министерството на финансите аз съм анулирал договори за около 100 млн. лв., в регионалното - за около 250 млн. лв., в правосъдното - за 200-300 млн. лв. Така сумата, с която ни изненадаха, не е 2 млрд. лв. Има поне 1 млрд. лв. отгоре, които ние вече сме успели да разтрогнем.

Каква ще е стратегията ви за развитие на икономиката оттук нататък – в зависимост от това дали ще получим "да" за преддверието на еврозоната?
Оценката на конвергентната програма ще даде ясна представа дали Европейската комисия вижда в това правителство и политиките, които води, влизане в ERM II или не. Ако имаме адекватна, положителна оценка, това означава продължение на рестриктивната фискална политика, каквато сме водили и до момента, затягане на разходите и търсене на допълнителни приходи.
Повтарям - аз, моят екип, правителството, сме твърдо устремени към ERM II. Ако има забавяне, надяваме се да е много кратко и да продължим да работим в тази посока след още няколко седмици. Но това зависи от европейските ни партньори. Дори да има отлагане, политиките са си същите. Само че трябва да сме още по-решителни с реформите, да правим още по-големи съкращения в разходите и да направим още по-голяма административна реформа.

Имаше много призиви да се разплатите по-рано с бизнеса, за да не задържате ръста на икономиката, защо не го направихте?
Ако го бяхме направили, за 2009 г. щяхме да сме на дефицит от над 8% от БВП. Това включва договорите към фирмите, анексите, договорите, които анулирахме, задълженията към общините. Ако го бяхме направили, щяхме да поставим под въпрос стабилността на фискалната политика, включително и на борда.

Но от друга страна, дали това би довело до съживяване на икономиката или по-скоро не и защо?
Не. И това е другата грешна идея, която се дава от бизнеса, но на бизнеса му е изгодно – особено на тази част от него, която е участвала в тези кръгове и обръчи, които са взимали по този начин пари и договори. Ако работеше тази схема в малка страна като България, то тогава тези 4.1 млрд. лв., които се наляха в края на 2008 г., би трябвало по някакъв начин да имат влияние върху първото и второто тримесечие на 2009 г. А тогава икономиката падна съответно с 3.5% и 4.2%. Реално в малка икономика като България, която е отворена за външни инвестиции, за внос и за износ, фискална политика от този тип не работи. А ние монетарна политика нямаме. Така че дори и да се бяхме разплатили, но пак казвам - това никога нямаше да стане, нямаше да има някакъв особен ефект върху икономиката. Само че тогава стабилността на фискалната ни система и на борда щеше да бъде под голям въпрос.
А тези договори и анекси са се сключвали в самото навечерие на изборите. По тази причина минавахме договор по договор и видяхме, че една част от тях въобще не са необходими, дори да оставим настрана финансовото им обезпечаване.

Какви са очакванията ви за развитието на икономиката?
От няколко места получаваме сигнали, че една част от икономиката, особено производството, излиза от кризата. Четвърти пореден месец расте износът. За пръв път през март безработицата падна с около 4600 души. От данните за първите десет дни на април изглежда, че тази тенденция се пренася и за април. Ако успеем да задържим безработицата, това означава, че някъде в производството климатът се подобрява. През февруари, по официални данни, и през март, по предварителни, започва да се вижда, че ипотечният пазар започва да се съживява доста устремно. Това, което все още липсва, е съживяването на вноса, а оттам ние събираме главно акциз и ДДС. Така че износът расте, някои от финансовите пазари започват да се съвземат, трябва ни повече внос, както и вътрешното потребление да тръгне. На тази база според мен ръстът на икономиката през 2010 г. даже ще е повече от 0.3%, колкото сме заложили сега.
Но има разлика между това как се справя икономиката и как се справя бюджетът. Икономиката върви главно от износ, а той не носи приходи от ДДС и акцизи. Вноса обаче го няма. Вътрешното потребление все още е слабо и затова ще се получи едно разминаване между икономическия растеж и ръста в приходите някъде между четири и шест месеца. Това означава, че ние някъде до септември-октомври ще продължим да имаме сравнително слаби приходи, но икономиката вече твърдо ще излиза от кризата. Точно това налага допълнителни мерки за 1.6 млрд. лв., които вкарахме през съвета за тристранно сътрудничество.
Въпросът е какво да правим по време на криза, когато икономиката излиза от нея, а приходите все още не вървят толкова добре. Съкращаване на разходите е най-бързият начин, защото за всички приходни мерки освен миноритарна приватизация трябва време и те ще се случат реално в следващата година. Така че това, което правим, е задържането на 10% на разходите, свиване на обръчите от фирми, за да няма такива големи течове като в миналото правителство. Това го правим в здравеопазването и вече имаме доста положителни резултати. Всеки месец от началото на годината успяваме да съкратим неефективността някъде с 8-10 млн. лв. Това означава, че със същия бюджет, който даваме на здравната каса, услугите, които тя предоставя, са някъде с 8-10% повече на месечна база. Вече сме анулирали и доста неизгодни договори извън тези анекси за 2 млрд. лв. И третото е бърза приватизация на някои от активите на държавата . Това може да стане само чрез фондовата борса.
Излиза и другата тема - защо не емитираме навън ценни книжа. Отговорът е: защото това не ни помага по никакъв начин за запълване на бюджета, това е просто финансиране на допълнителен дефицит. Това на нас не ни трябва, защото сме над минимално допустимото по закон ниво на фискалния резерв. А и другото е, че винаги когато има възможност за финансиране на по-голям дефицит, всичките ми колеги в Министерския съвет ще искат да имат повече харчове и дефицитът наистина ще порасне. От тази гледна точка аз не искам да емитираме ценни книжа навън.

Към какъв бюджетен дефицит за 2010 г. се стремите оттук нататък?
Целим това, което МВФ каза преди месец - че при създалата се ситуация не само в България, а и в региона, е безопасен дефицит до 1.8% от БВП. В момента с тези допълнителни 60 мерки, които сме предприели, ще се вместим в тези рамки. Сега обаче идва голямото ако... Ако прокуратурата и съдилищата успеят да анулират тези допълнителни анекси, които не са отразени в бюджетите нито за тази, нито за следващата година. И всички чакаме с голямо упование...

Това означава ли, че в средата на годината все пак може да се вдигне ДДС?
Аз и като финансов и министър, и като вицепремиер съм против увеличаването на каквито и да било данъци. Така че големият успех на тристранния съвет, за който най-малко се говори и за който се борихме три седмици, е именно да не се увеличават ДДС и преките данъци. Защото и в криза, и извън криза, ако се увеличат преки данъци, това ще е пагубно за инвеститорския интерес. Докато аз съм финансов министър, преки данъци в България няма да се вдигат. За непреките като ДДС - аз съм против вдигането, но я има тази голяма неизвестна около анексите и се надявам, че до месец-два тя ще се изясни.

Кошмар!Септември икономиката ще заспи,няма да се събуди

Quote

С Иван Костов, председател от ДСБ, разговаря КАЛИНА ВЛАЙКОВА

- Г-н Костов, защо не се обаждате по телефона на Бойко Борисов, за да му кажете лично забележките на Синята коалиция?

- Грижа на управляващия е да търси подкрепа за политиките си. А не обратното. Иначе се нареждаме всички на опашката зад Константин Тренчев, Желязко Христов, Божидар Данев и т.н. Така може да не ни стигне редът, докато антикризисните мерки се приемат. Както и стана.

- Но премиерът като че ли се изненада от публичната ви атака?

- Не може да е изненада за ГЕРБ това, че те са отстъпили от собственото си виждане за решаване на икономическата и фискалната криза чрез смели реформи. Те са записали това в управленската си програма. Не може да е изненада, защото иначе ще трябва да стигнем до извода, че те не осъзнават какво правят.

Вярно, много е важно запушването на дупките в подкрепа на фиска. Затова поздравяваме г-н Цветан Цветанов за неговите успехи срещу тези, които източват ДДС. Но ние искаме същото и от другите министри. Сам Цветанов няма да направи реформа. А в забравената програма на ГЕРБ се говори за широк фронт от реформи в най-различни посоки. Истината е, че един от малкото, които извършват реформи, е министърът на отбраната.

- Нека да изясним генезиса на конфликта между ГЕРБ и Синята коалиция.

- Ако ГЕРБ изоставя собствените си позиции и воля за реформи, няма как ние да твърдим пред нашите избиратели, че ГЕРБ е на правилния път. Ние в тази конфигурация – след като не сме в правителството и сме коректив – гарантираме на близо 300 хил. души, че това правителство върши работа. Но ако не я върши, ние какво да гарантираме? Това не е конфликт.

- Вие ги наричате “леви популисти”, те ви обвиняват за обръчи от фирми и това не е конфликт?

- Министър Симеон Дянков вече ми се обади по телефона. Аз му благодарих за това обаждане, но му казах – моля те, намери начин извинението да стане публично.

- Бойко Борисов каза, че дотук той е най-големият реформатор.

- Истина е, що се отнася до борбата с организираната престъпност и защитата на сигурността. Има блестящ екип, чудесен водач в лицето на Цветанов. Но това не е реформата в администрацията, нито в здравеопазването, нито в енергетиката.

Не може един и единствен успех да се сложи отпред, за да не се види целия фронт на пасивни министри и хора, нежелаещи да поемат отговорност.

Трябваше да се направи анализ защо приетата на 1 октомври програма на правителството не даде резултат. Отговорът е светкавичен – защото не са направени реформите. Програмата е много добра, но не е приведена в действие. Трябва да направят следното: Разписват реформите като план за действие – първо, второ, трето, четвърто, цел. И министърът е задължен да го следва. Ако не, да бъде сменен.

- Сега имаме нови мерки, които скоро ще влязат в парламента. Ще ги подкрепи ли Синята коалиция?

- Тези мерки са безлични и неефикасни. Това се вижда от самолет. Те ще бъдат заместени от една силна мярка, която ние не можем да приемем. Това е вдигането на ДДС. Очакваме да стане всеки момент. Защото неизпълнението на бюджета вече надвисва като дамоклев меч. Но това е мярката на Жан Виденов от юни 1996 г. Тогава не даде резултат. Кой ще ни убеди, че сега ще даде?

- Трябват ли нови промени в кабинета?

- Това не е наша работа. Не сме в кабинета. Казано ни е, че ГЕРБ иска да си носи отговорността сам и който иска, да подкрепя.

- Тогава защо ги държите отговорни, че не ползват вашите предложения?

- Не ги държим. Предлагаме нашите решения. Правим го заради хората, които са гласували за нас. В момента не само те, а все по-нарастващ кръг от избиратели започва да прочита в нашите предложения верните решения. Това звучи вече и от трибуната на парламента. Никой не може да каже, че предлагаме нещо неправилно. Говорете с депутатите и ще го разберете.

Те са панически уплашени за бъдещето.

Повечето са бизнесмени. Ясно ви е. На тях им закъсва бизнесът. Започва да ги обхваща страх. Затова вече забравят идеологиите и очакват да чуят трезви идеи за излизане от тази криза. Чуват ги от нас. Убеден съм в това.

- Премиерът също изглежда убеден в правилността на действията си.

- Много лесно ще се види до края на годината. Когато – както един уважаван от мен приятел каза – ще заспи икономиката през септември и няма да се събуди. Вижте какъв кошмарен образ! Тогава какво правим? Тогава ли ще се сетим кой е прав и кой е крив? Тогава ли ще търсим отговорности?

Широко национално съгласие и бърза консолидация около идеи за излизане от кризата с реформи! Това е абсолютно необходимо. А не сърдене.

- Борисов пак заплаши с предсрочни избори при липса на подкрепа.

- Ами хубаво. Ако няма сили да се правят реформи, ако трябва друга политическа конфигурация, да ходим на избори. Само че първо ще минем през управление на Първанов. През два месеца пълно разбиване на сегашната изпълнителна власт и през 3 месеца управление на служебен кабинет на Първанов. Какво ще има след 5 месеца в държавата, представяте ли си? Защото аз изобщо не искам да си го представям.

- Няма да подкрепяте ГЕРБ, но няма и да сте им опозиция. Какво ще сте?

- Натискаме правителството да прави реформи.

- Кога говорихте последно с премиера?

- Не мисля изобщо да занимавам хората с това. Омръзна ми от тези въпроси. И да отговарям, че сме се чули по Великден, или вчера, или ей сега.

Не ми е нужно да разказвам за разговорите си с премиера и не виждам на кого му е нужно. Щом нещата са започнали публично да се изразяват, ясно е, че няма друг диалог. Нито сме търсени, нито сме консултирани, нито сме питани, нито сме участвали в дебати. Други канали нямаме.

Сега аз разбирам неговата покана “да се обадим” като искане да възстановим някакво вътрешно, невидимо сътрудничество. Така ли да бъде? Кой ще носи отговорността за такова невидимо сътрудничество? Г-н министър-председателят или Синята коалиция? Хората няма да знаят какво ние казваме и какво те правят, има ли ефект от този диалог или няма, влияем ли или не?

- Призова ви и да не му се бъркате.

- Ето нещо, което е трудно за разбиране. Лоша теза е “да не ми се бъркат”. Така не се прави национално съгласие. Не може страната да излезе от криза, като се цепи. Особено като се цепи десният й фронт и остава подкрепата единствено на една клакьорска група в парламента.

- Има подозрения, че с вашето поведение извивате ръцете на ГЕРБ за нещо друго?

- Няма никакво извиване на ръце, нищо не искаме. Нищо! Искаме това, което вече сме казали. Не подкрепяме правителството безусловно. А го подкрепяме за конкретни политики. Давам пример. Чухме кандидата за министър на здравеопазването. Водихме, макар и кратък, но много съдържателен диалог. Зададохме й директни, дори безжалостни въпроси. Тя се справи. Даде ни отговорите, които искахме да чуем. Сега ние ще поискаме тези отговори да се разпишат като стъпки за здравната реформа. За да знаем срещу какво даваме подкрепа.

- Аз чух доста критични оценки от сини депутати след срещата с проф. Борисова.

- Не е възможно, всички сме видели това, което аз казвам. Част от нас имат по-силно недоверие – че е отговорила само проформа, че няма да прави реформи. Но общо искаме тя да се ангажира с програма – план за действие, който в срокове да може да се проследи. За това сме единни.

- Значи ще я подкрепите?

- Ще я подкрепим. А ако някой е с толкова силно недоверие, може да не влезе в залата да гласува.

Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-04-20 11:03 от gogolcho.

В отговор на [forum.imoti.net]

Quote
gogolcho
Дянков: Излизаме от кризата през юни

Quote

Според разчетите на правителството юни би трябвало да е месецът, в който държавата ще излезе от кризата.
Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков след лекцията му в Софийския университет "Св. Климент Охридски"

За мен по-труден период на криза от лятото няма да има!

Аз предвиждам като цяло финансовата ситуация в България реално да започне да се стабилизира чак началото на 2011 год. Просто е много трудно да се оправи бизнеса като държавата е бедна и повечето бизнесмени са свили своите кисии за маркетинг (търсене на нови пазари).

Блиндирани Врати, Метални Врати, Решетки, Врати За Мазета, Входни Врати

Ако вдигнете с 2% ДДС, икономиката затъва с 2%- Венцеслав Димитров

Дянков прогнозира балансиран бюджет за април

Предварителните данни за април показват, че той ще е първият месец, в който ще стигнем до балансиран бюджет. Това съобщи финансовият министър Симеон Дянков пред Нова телевизия.

Финансовият министър обвърза очакваните данни с решението дали да се увеличи ДДС. "Повишаването на ДДС не е прокризисна мярка, но е тежка мярка, която ще удари вътрешното потребление и затова я избягваме", каза министърът и даде за пример нарастващият вече пети месец износ, като в същото време вътрешното търсене оставало слабо.

Дянков припомни, че още в края на миналата година той прогнозира бюджетът да излезе на дефицит през първите три месеца на 2010 и от април да започне стабилизация. Според Дянков след стабилната фискална политика от този месец може да се очаква и съживяване на икономиката.

Целта на правителството остава да овладее бюджетният дефицит до 1.8% от БВП в края на тази година или 2.5 млрд. лв..


Симеон Дянков обясни, че скоро ще бъде назначен нов директор на Българската агенция за инвестиции, който да помогне за привличане на чуждестранните инвеститори, след като скоро сетане ясно, че фискалната политика отличава България от съседните страни на балканите.

Дянков заяви още, че е много доволен от състоянието в Агенция "Митници", но посочи, че в НАП има нужда да се направи "повече анализ" за да се види и как да се реши проблема със събираемостта на ДДС.

"Няма такава икономическа конюнктура, която да предполага 5 пъти ръст на контрабандата", заяви Дянков на въпрос за акцизните стоки и повишените ставки и упреците, че повишаването на акциза за цигарите е предизвикало бум на контрабандата.

Шефът на НАП по БНТ

Водещ: Наближава крайният срок за подаване на данъчните декларации.
Преди обаче да се потопим в това изключително неприятно, но неотменимо задължение на всеки...
Кр. Стефанов: Неизбежно.
Водещ: Неизбежно задължение на всеки гражданин, да ви попитам, преди малко в студиото г-н Иво Прокопиев спомена, че драматично спадат приходите в бюджета. Действително ли е толкова тежко положението?
Кр. Стефанов: За съжаление към момента наистина приходите в бюджета са
доста под очакваното. Последните данни показват, че към 17 април
Националната агенция за приходи е събрала 3.5 милиарда лева, което представлява едва 26 процента от планираното в бюджета, същевременно с 900 милиона лева по-малко събрани пари за същия период на миналата година.

Водещ: Има ли някакъв шанс да наваксате това изоставане в течение на годината?
Кр. Стефанов: Ами ние се надяваме, от ръководството на Националната
агенция за приходи, ние сме убедени, че единствено когато държавата и бизнесът и синдикатите се хванат ръка за ръка, тогава може да излезем заедно от кризата. Затова миналата седмица свикахме извънреден констативен съвет към Националната агенция за приходи, на който поканихме най-големите браншови организации, включително и големите хипермаркети вериги, където може да се следи крайното потребление. Целта... естествено министър Дянков също присъства на този съвет, целта беше да напипаме пулса в момента на икономиката. За съжаление всички
браншове казват, че имат огромен спад от предишните две години както продажби, на заетост. Има някакви очаквания за, така, съживяване на икономиката във втората половина на годината. Това, което се разбрахме на този съвет, е до преди празниците всички браншови организации да ни дадат прогнозни данни до края на годината и до края на 2011 година като очаквани приходи, очаквана заетост, специфични показатели за съответния бранш, данъци, които се очаква да платят до края на годината по видове
данъци, и съответно предложения като резерви къде могат да търсят в съответния бранш. За съжаление искам да кажа и да отбележа, и оттук да предупредя браншовите организации, че вече получихме, така, известна доза отговори и за съжаление нито браншовите организации, така... не ни дават някакви конкретни данни. Само с едни добри пожелания и никакви конкретни данни. А аз, пак казвам, ние сме убедени, че ако не се хванем ръка за ръка и заедно да направим анализа по отношение на приходите, по отношение на заетостта, по отношение на тенденциите, няма как
държавата да се справи.

Водещ: Доста тревожно звучи това, което казвате, тъй като, ако вие не успеете да напълните държавната торба с пари, това, върху което днес сме се концентрирали - отпуски и болнични листове, може да се окаже абсолютно безпредметна тема.
Кр. Стефанов: Ами при всички положения и там трябва да се вземат мерки, но аз, пак казвам, че без да седнем заедно с бизнеса, и то най-големия бизнес, и да начертаем правилния път, няма как да се случат. При всички положения там трябва да се вземат някакви мерки, защото и предишните събеседници, г-н Тренчев каза - обществена тайна е, че с болничните се спекулира, отпуските наистина се натрупват - къде, така, умишлено, къде неумишлено. По отношение на отпуските аз съм много притеснен, защото, както стана ясно, Националната агенция за приходи е с най-много Натрупани отпуски средно на човек. И ако трябва да ги изчистваме
до края на годината, аз се опасявам дали ще има някой, който да работи в агенцията.

Водещ: Това може да осигури, така, един неочакван празник за данъкоплатеца, ако бъде...
Кр. Стефанов: Ами, надявам се, че няма да стане точно така.
Водещ: Добре, в кои от данъците има най-голям спад и е най-сериозният проблем - в ДДС, в...
Кр. Стефанов: Най-големият спад към момента е в данък добавена стойност,
към 17 април 500... 600 милиона по-малко събрани ДСС за същия период на миналата година. Очакваният корпоративен данък е с 240 милиона, ако не бъркам, не, не бъркам, 240 милиона по-малко, без още да сме отразили надвнесения корпоративен данък, който трябва да възстановим. Така че най-големият спад в момента е в ДДС и корпоративен данък.

Водещ: Само на кризата ли отдавате този доста сериозен спад, виждате ли някакви резерви във вашата администрация?
Кр Стефанов: Ами аз основно го отдавам на кризата, защото напоследък
Националната агенция за приходи, а и не само агенцията, и останалите ведомства, които са заинтересовани, замесени в борбата с данъчни измами и осъществяване на контрол като цяло, има един много добър синхрон. Ето, виждате, че и днес има поредни акции, има и акция, в която... в мините, съответно, като се източват мините, там се правят и данъчни злоупотреби. Аз си мисля, че на първо място този синхрон и тези акции като цяло са една от основните антикризисни мерки, но същевременно искам и да кажа, че няма как, ако нямаме взаимен контрол в обществото, в институциите, в браншовете, да напълним държавата. Няколко пъти го казах, пак ще го кажа - срещу нас стои една мноГо стройна армия от, една част от икономиката, която се опитва как да злоупотреби с бюджета, като директно точи от бюджета или спестява вноски към бюджета. Същевременно се укриват огромна част от оборотите на търговските обекти. Но НАП разполага с
човешки ресурс, който е ограничен. Затова приканваме обществото и другите отговорни институции просто да има един граждански контрол, да има един контрол върху тези неща и по този начин да се опитаме да напълним бюджета. Между другото основната мисия на Националната агенция за приходи, която е аналогична на всички европейски приходни администрации, е насърчаване на доброволното плащане, а не рестриктивната политика. И там си има... гражданското общество си има едно самосъзнание и знае, че, за да изисква от държавата, първо трябва да даде на тази държава.

Водещ: Понеже само самосъзнание е малко имагинерна форма. Например
за митниците се извади на преден план идеята те да получат правата да водят сами дознание. За данъчните удачна ли е тази идея? Аз знам, че има държави, включително и в Европа, в които да ти влезе данъчна полиция в офиса е далеч по-страшно, от който и да било друг полицейски орган.
Кр. Стефанов: Е, това е изцяло нова концепция, ако се говори за данъчна
полиция. Аз си мисля, че на този етап в тези условия на икономика, на криза и като цяло на реорганизация на държавата може би в момента не е удачно да се говори по повод... за данъчна полиция. Но да се мислят как още по-добри начини... още по-добре да се синхронизират действията между отделните ведомства - НАП, МВР, ДАНС, прокуратура, Агенция "Митници",
мисля, че ако наистина се синхронизират действията, резултати ще има. И то се показват между другото, по последните наши действия, вие виждате, че... и аз съм убеден, че там има достатъчно доказателства за злоупотребите, за "Недосегаемите", преди това спряхме шест милиона реално източване от бюджета на ДСС, десет милиона едни други бяхме спрели. Това всичкото е в
резултат на съвместните действия между отделните институции.

Водещ: Въпросът е, г-н Стефанов, обаче, когато вие разкриете такива схеми, каква част от парите се връщат обратно в държавата или те безвъзвратно са изчезнали и просто регистрирате...
Кр. Стефанов: Не, не, ние не регистрираме. Аз пак ви казвам, ето, виждате,
че ние имаме в момента реално спрени 6 милиона, за там, където говорим, за стопяване на вноските към бюджета, съответно има въведена солидарна отговорност. Защото в крайна сметка в тази верига, където има и кухи фирми, някъде във веригата има и реална фирма. Има въведено законодателство, солидарна отговорност, стига да се намерят достатъчно доказателства, а това може да се случи с оперативните данни, които имаме от другите служби, има начин как да се съберат парите.

Водещ: Доколкото аз следя процесите, обаче продължава да бъде много
масово явление прехвърлянето на фирми със сериозни данъчни задължения на, така, да го нарека, лица с доста съмнителен социален статус. Как може да бъде преустановена тази практика, в България битува от доста години насам?
Кр. Стефанов: За съжаление НАП много отдавна, от години алармира за този
проблем и имаме внесени предложения за поправки в закона, но явно не стига времето дотам да се стигне. И не само това, ние във връзка с тези черни потоци, парични, и прехвърляне на фирми сме предложили нов закон и за ограничаване на разплащанията в брой. Ето, виждате от 30 юни ще влезе наредбата, където връзва касовите апарати онлайн с НАП. Наясно сме с всички проблеми, но наистина, за да се променят всичките тези неща, явно трябва да мине време.

Водещ: Добре, понеже петък е крайният срок, в който физическите лица трябва да подадат своите данъчни декларации и да платят дължимите суми за миналата година. Как върви тази кампания? Какво трябва да знаят хората?
Кр. Стефанов: Хората трябва да знаят, аз няколко пъти алармирам, че не
трябваше да чакат последния срок за подаване на декларациите...
Водещ: Е, това е стара българска традиция.
Кр. Стефанов: Да. Ние очакваме да бъдат подадени около 600 000 декларации. Към момента са подадени едва 300 000. Сега искам да предупредя гражданите, които последните 2 дни ще се редят на опашките,
просто да не се сърдят на НАП, а да се сърдят на тях си.

Водещ: Чух един призив от ваша страна, понеже голяма част от плащанията минават по банков път, няма ли да признавате датата от банковия превод, ако примерно човек плати на 30 април?
Кр. Стефанов: Да, това е другото нещо, което трябва да знаят, че, ако
платят последния ден, обикновено преводът се забавя 1-2 дни, след това ще имат може би минимални неприятности по отношение начисляване на лихви, но все пак те ще си мислят, че са издължени към НАП, а същевременно ще имат някакви минимални суми, които ще стоят към нас, към сметките.
Другото, което е, искам да предупредя гражданите да имат информация, че фирмите също подават справки към нас за изплатените доходи по граждански договори и други договори с гражданите. За 2008 г. и за 2009 г. направихме един анализ, в който установихме, че около 100 000 български граждани са забравили да си подадат декларациите към НАП, което средно 500 лв. на декларация, около 500 милиона укрити данъци, укрити доходи или около 50-70 милиона данъци. Ето, това е още едно доказателство за това, което говорихме в началото. Получаваш пари, знаеш, че трябва да ги декларираш, в по-голямата си част съм убеден, че са знаели, че трябва да ги декларират, и си мислят, че могат да минат между капките. Защо да плащам, като мога да не плащам.

Водещ: Вие сега започвате тази кампания за сравняване на доходите и
на данните, подадени от работодателите и от хората, които дължат данъци по извънтрудови правоотношения. Споменавате една сериозна сума, това пък може да реши проблемите с приходите, тези...
Кр. Стефанов: При всички положения всички наши действия, насочени към
определените групи и прослойки, които се опитват да крият данъци, при всички положения ще докарат приходи в бюджета и ще помогнем на държавата. Но аз, пак ви казвам, защо трябва да стигаме до крайни мерки, когато вече обществото може само да осъзнае, че трябва да помага на държавата и че държавата не е мащеха.

Водещ: Изобщо вие как оценявате ефекта от тези свои кампании. Те приличат малко на кампаниите на МВР - една, друга, втора, трета. Преди малко... скоро гонехте наемодателите. Преди това под вашия прицел бяха звездите, които не бяха декларирали своите доходи. Има ли сериозен фискален ефект от тези кампании?
Кр. Стефанов: Според мен на първо място има сериозен превантивен ефект. Значи, на всички е ясно, че наемодателите в България са изцяло в черния списък. Никой от тях не декларира. Направихме анализ на риска и само от 50 наши ревизии вкарахме 700 000 лв. близо 1 милион данъци в хазната. След като дадохме гласност на това нещо, имаме на ден по около... между 100 и 200 обаждания от наемополучатели, които по един или друг начин плащат парите и никой нищо не им издава, съответно никой нищо не декларира. Съответно за певците, за футболистите и т.н. Ами не може да
живееш по начина, по който живееш, със стандартът, с който живееш, ти си на показ пред цялото общество и същевременно да декларираш по 200 лв. на месец или да не декларираш нищо. В резултат на нашите проверки аз мога да кажа, че прекият фискален ефект плюс последните две измами... ДДС измами, които ви казах, правеха 45 милиона лева. Всеки може да си направи сметка, говоря за футболисти, за бентлита, за яхти, ДДС последните
измами... Всеки може да си направи сметка какъв е ефектът. По-важното е това - че след нашите проверки, примерно на футболистите, няма вече футболист, който да се осигурява и да плаща данъци върху 200 лв. Всички са над минималния праг за осигуряване, включително има и заплати от порядъка на 50 000 лв., върху които се плащат данъци. За мен този възпитателен ефект от нашите действия е много по-важен и ще доведе точно до това, хората да се научат, че няма неизбежност от данъците, както казахте вие преди малко.
Водещ: Благодаря ви за това категорично заключение. Благодаря ви, че бяхте наш гост тази сутрин. Вече да му мислят футболистите. А от 1 май нататък и всички хора, които не са се издължили към данъчните.

Quote
gogolcho
Шефът на НАП по БНТ

След като дадохме гласност на това нещо, имаме на ден по около... между 100 и 200 обаждания от наемополучатели, които по един или друг начин плащат парите и никой нищо не им издава, съответно никой нищо не декларира.

Толкова се смях на човечеца. Чудя се как може да допуска такива грешки. Половин милиард бил скрит от данъчните - смях. Говорели с хипермаркетите. Смях... Може пък и с банките да си поговорят.

Жилищните имоти в Турция поскъпнаха леко в някои от големите градове
28.04.2010 16:51
Цените на жилищните имоти в Турция бавно започнаха да нарастват в някои от големите градове, въпреки че на отделни места все още не са достигнали дъното на пазара, сочат последни данни от сектора, цитирани от Property Wire.

Според месечния индекс Reidin за жилищните цени в Турция, който се счита за един от най-надеждните измерители на пазара, през март цените са нараснали с 0,26% спрямо февруари в Адана, с 0,36% в Анкара, с 0,55% в Бурса, с 0,53% в Истанбул и с 0,06% в Коджаели.

Същевременно обаче индексът, който включва седем големи града в страната и техните 71 квартала, отчита спад на цените от 0,12% в Анталия и 0,05% в Измир през месеца.

Жилищните наеми се повишават с 1,11% в Адана, 0,66% в Анталия, 0,3% в Истанбул, 0,42% в Измир и 0,12% в Коджаели, но се понижават с 0,68% в Бурса и остават без изменение в Анкара през март, сочи още индексът.
....................................................
ДНЕС В МЕТРОПОЛИЯТА, УТРЕ И У НАС.

"L'enfer, c'est les autres"

Правителството решава за ДДС на 5 май

Може да се смеете на собственика, ама на едно място един ден написа между другото нещо, заради което заслужава уважение - "...защитавам интересите на държавата...". Ако е вярно наистина, а не е просто клише, брокерите са поне едно стъпалце надолу - защото защитават само личните си интереси, породени от алчност (поне 95% от брокерите и ако някой ги направи на сапун, нищо няма да бъде загубено).

Само да не се окаже, че "хонорарите" са "рушвети", че тогава - лошо. То на Лъвов мост няма кой знае колко много държавни служби :]