Въпросът, според мен, не е много коректен. Въпрос не за зрели хора. По-интересно е не "кога", а "как". "Кога?" е също като "Кой ще ни оправи?". И понеже никой не се справя, ние се занимаваме с това да го плюем и да търсим друг. Както някой по-горе каза - не намерихме някой да ни управлява добре. Тая ситуация е толкова скучна, че се учудвам, че изобщо някой още коментира това. Сега ББ виновен и не знам кой още. В едно общество, в което всички са в такава позиция - някой друг да свърши работата, изборът не е много голям.
В този ред на мисли попаднах на една интересна идея, във връзка с въпроса "Как?". Споделям я, защото наистина ми се струва много интересна.
Какви ще са градовете на бъдещето?
08 Март 2010, 09:12
Източник:
Градчета за пенсионери и ентусиасти на екологичните движения, селища за летци, привърженици на религиозни течения и любители на екстремното - всички тези многобройни проекти са обединени от един елемент: да се създаде жизнена среда за хора със сходни интереси. Това са тенденциите в градовете на бъдещето, представени на архитектурното биенале в Ротердам. То бе разделено на две части. Първата бе проектът “Къмюнити: американският начин на живот“, който събра изключително богатия опит на тематичните населени места в САЩ. Втората е проектът “Колективното“, посветен на парадоксалната идея за връщането към типовото проектиране. Авторите доказваха, че въвеждането на нови градски строителни стандарти в съчетание с информационните технологии и глобализация на пазарите може не само да съкрати сроковете и стойността на инвестиционните проекти, но и рязко да подобри качеството на средата за живеене.
Проектът “Къмюнити: американският начин на живот“ нагледно илюстрираше изключително интересния феномен на тематичните селища. В САЩ и до днес са много силни идеите за обособеността и отделянето.
Различни групи живеят в отделни населени места в зависимост от расата, доходите си, политическите предпочитания, хобита и прочие. Разбира се, това поражда много проблеми. Но от друга страна, води до невероятно разнообразие от видовете селища и начините на живот и позволява на хората да живеят заедно със съмишленици.
Градчетата и селищата за състоятелните американци може да наречем “населени места на победителите в капиталистическото съревнование“. Определящото за тях е високият материален стандарт на обитателите им. Ярък пример е селището Golden Ocala в щата Флорида, чийто отличителен белег са престижният голф клуб и конюшните. Впрочем за селищата на богатите се пише достатъчно, много по-интересна е темата “къмюнити за пенсионери“, каквито има много в същата тази Флорида. Най-привлекателният проект от този род е територията The Villages на около 40 км от Орландо, която е пълна със селища за възрастни хора. През 2007 г. там са живели 75 000 души и това е била най-интензивно развиващата се територия в САЩ.
Повечето селища имат формат “55+“ - жилища, които могат да бъдат купени само от лица над 55 години. Основните предимства са разбираеми - сигурност, добра екологична среда, големи възможности за спортуване и отдих - какво още трябва за достойни старини? Тук няма младежи и деца (лицата до 19-годишна възраст могат да пребивават не повече от 30 дни в годината), но затова пък има голф игрища и ресторанти, пешеходни пътеки, велосипедни алеи, фитнес център, магазини и прочие. Cottesmore в Южна Калифорния е пенсионерско селище от друг тип - за възрастни хора с разклатено здраве. Състои се от частни имоти, домове за възрастни, медицински център, жилища за служители и обслужващ персонал, хотели, ресторант. Пенсионерите имат достъп до широк кръг от услуги - от болногледачки до лекари с различни специалности.
Голяма част от темата за обособените общности е свързана с екологичното движение. В САЩ има много екоселища - например Serenbe, скрито в горите на щата Джорджия. “Ако искаш да промениш света, започни от собствения си дом“ - това е девизът на селището, което самите му обитателите възприемат като пилотен проект на Новия свят. Всички къщи се строят съгласно стандарта “Изкуството на Земята“ - това са енергийно ефективни сгради с ниски разходи за експлоатацията им и построени с помощта на спестяващи ресурсите технологии. В селището има страшно много зеленина, голямо внимание се отделя на чистотата на въздуха и водата, на тази цел са подчинени и градоустройствените методи. Приоритет тук са пешеходците - планирането предполага
минимално използване на автомобили
Освен жилища в Serenbe има пълноценен градски център с офиси, магазини, ресторанти, а също ферми за органично земеделие, където не се използват пестициди и химически торове. Не е чудно, че в тази общност живеят много хора с творчески професии - писатели, художници, музиканти.
Накрая има множество екзотични селища - като примерно за авиатори, построени край писти. Един от най-известните проекти от този тип е Jumbolair във Флорида. То е известно на света най-вече заради къщата на актьора Джон Траволта. Често самолетите са паркирани до къщите, откъдето може да бъдат прекарани до пистата, която пък преминава през селището. Пенсионирани летци често купуват имоти в подобни населени места.
Екзотичните селища поразяват с разнообразието си. Има Rainbow Vision, където живеят хомосексуалисти, лесбийки и травестити на пенсионна възраст. Има и чергарско градче Quartsize, направено от каравани, които се преместват на по-топли места през зимата. Има и селище за астрономи, разположено на няколко часа път от други населени места. В него няма улично осветление - така обитателите му наблюдават звездното небе без осветяване. Накрая има и “блещукащо“ селище Black Rock City в щата Невада, което съществува само една седмица в годината - по време на фестивала Burning Man, на който от цяла Америка се стичат какви ли не артисти и самодейци, за да се изразят в кръг от съмишленици. През последните години фестивалът е събирал по 45 000 - 50 000 души.
Проектът “Колективното“ изследваше трансформацията на социалистическия град под въздействието на капитализма. В представите на европейските архитекти съветските градове са едва ли не идеал за открития град - няма частна собственост, няма и граници вътре в града. Едва ли на планетата ще се намери град с толкова много обществени територии между постройките, както в съветските градове. “Капитализмът доведе до появата на частна собственост, рязко имуществено разслоение в обществото, взривен скок на количеството автомобили. Това се отрази пагубно на обществените пространства, които рязко намаляха и загубиха качеството си. Ръстът на престъпността превърна домовете в крепости“, обясняват организаторите на ротердамското биенале.
Заедно с това обаче чуждестранните специалисти правят неочаквания извод: при сегашния етап от развитието на технологиите и обществото може “да се сгодят“ крайностите - качествената архитектура и евтиното масово строителство с използване на типови елементи. “Необходимо е повторно да се използват архитектурните проекти. Индивидуалното проектиране е дълго и скъпо. В Холандия от възникването на идеята до вдигането на сградата минават 90 месеца. Ако се погледне картата на света, ще излезе, че индивидуалното проектиране е развито само в няколко страни от Западна Европа. В останалите държави има строителство на стандартни жилища от стандартни елементи. Затова въпросът стои така: как евтиното строителство да стане качествено“, казва Барт Голдхорн, отговорник на проекта “Колективното“.
За Европа повторното прилагане на архитектурни проекти е почти провокация. Районите с еднотипните многоетажни блокове в Холандия и Франция от 50-70-те години на миналия век се смятат за груби градоустройствени грешки - тази стратегия отдавна бе отхвърлена. “Искат да ни върнат с половин века назад? Връщаме се в света на еднаквите къщи?“, бе първата реакция спрямо проекта “Колективното“. Става дума обаче не за връщане към старото типово строителство, а за разпространението на успешни съвременни проекти на масово строителство.
Новият подход има няколко разлики. Първо, предлага се за единица проектиране да се вземе не отделна сграда или микрорайон, а цял квартал. “Именно кварталът с неговата плътна мрежа от улици отговаря най-адекватно на скока на автомобилизацията. Първите етажи в квартала, където се намират магазини, офиси, ресторанти, ще работят за града. Това не може да стане в къща с ограден двор“, пояснява Барт Голдхорн. Второ, повторното използване на проекта изобщо не означава еднакви сгради. Не е трудно проектите да се модифицират, като фасадите например могат да бъдат различни.
Изследванията на автомобилния, корабостроителния и обувния сектор показаха, че серийното производство не означава ниско качество. За да се използват предимствата на серийното производство, трябва да се въведат стандартни размери и формати в архитектурата. Тогава с въвеждането на стандартните параметри за кварталите, подобно на размерите за обувките, архитектурните проекти могат да станат глобален продукт.
“Пазарът за проектиране може кардинално да се промени. След като стандартите бъдат определени, ще се създадат открити сайтове с каталози на проектите. Всеки строител може да влезе в сайта, да си избере харесания проект, да го купи, модифицира, да го промени според местността и да го построи. Веднъж построените квартали могат да получат сертификат, който ще позволи да не бъдат съгласувани втори път. Така някои архитекти ще работят като част от програмистите - не за конкретен човек, направил поръчката, а директно за глобалния пазар“, предрича Голдхорн.
Да си представим, че такъв проект е реализиран. Клиентът повторно купува проекта, което рязко ще намали стойността на проектирането и сроковете за изпълнение. При това той получава оптимизиран продукт с гарантирано качество, където вероятността от грешка е значително по-малка в сравнение с индивидуалното проектиране. Съответно падат и разходите по строителството. Страничният ефект ще е появата на нова класа поръчители - общност от граждани (подобно на жилищно-строителни кооперации).
Днес такива групи не могат да си построят жилищна кооперация, защото процесът изисква висок професионализъм. Но при повторното използване на проектите всичко се опростява: група граждани получава терен с комуникациите, купува готовия проект, наема изпълнител и си вдига блока. Отпадането на строителния предприемач от схемата ще намали цената на жилището. Ако вземем предвид необходимостта от опростяване на строителството в условията на криза, може да очакваме не нова епоха в индивидуалното строителство, а по-скоро връщане към типовото строителство отпреди половин век.
