когато всички чакат некакви ЧУДЕСА , се случват само ЧУДЕСИИ , демек ОБРАТНОТО *ok*

Quote
gogolcho
мда малко е нахално ти да си заложил вдигане на пенсиите (съвсем в края на управлението си), а сега да искаш от сегашните да ги свалят...

но съкращаване на разходи ще има, щото вече ножът опира до кокала и пенсиите влизат в това число. И заеми ще взимаме.

Quote
status
ПЕНСИИТЕ не са разход а дължими пари осигуряващи ОЦЕЛЯВАНЕТО на тази част от населението, чийто труд окрадоха и ако не друго - дължат се на тези хора поне средства за обикновено физиологично съществуване.Кой и кога ще "реституира" НЕПЛАТЕНИЯ размер на възнагражденията/раб.заплати на сегашните пенсионери и с които пари е изградена цялата държавна инфраструктура - пътища , язовири , ТЕЦ ове АЕЦ -и пристанища , ЖП и т.н. Какво построиха съвременните капиталисти за последните 10-15 год ?
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО не е разход а задължителна инвестиция за подръжка на най-важния фактор - живите хора без които оръдията на труда са мъртви -колкто и високотехнологични да са.

НАРОДИТЕ/НАЦИИТЕ/ с главна буква/ считат раждаемостта и прираста на населението за най-важния въпрос на съществуването си - щото държавата не е "някаква терирория" а са хората на тази територия .
Каква е държавата си личи най-вече от отношението към подрастващите и "излезлите от употреба работни единици".

Quote

Проф. Иванов, вече имаме внесени в парламента антикризисни мерки на кабинета, съгласувани с тристранния съвет. Как ги оценявате на фона на вашите многобройни критики и подкани към правителството за бърза и радикална реакция спрямо кризата?

Това е един комплекс от мерки, който в краткосрочен план ще се опита да запуши някои дупки в бюджета. Но той не може да скрие факта, че 8 месеца ценно време бе напълно загубено за качествени, силни мерки срещу кризата.

Реално и категорично - загубихме възможността след излизането от кризата да не сме вече на последно място в ЕС по стандарт на живота. И за тази съдбоносна загуба на време, за тази пасивност в условията на най-тежката криза, която е удряла българската икономика, правителството следва да даде отговор. Освен това, смятам, че поради твърде едностранчивия и ограничен характер на предложения комплекс от мерки, те ще бъдат подложени на сериозна критика в парламента.

В какъв смисъл пакетът от мерки е едностранчив и ограничен?

Ясно е, че той е насочен да спаси панически разширяващия се бюджетен дефицит. Става дума за мерки, които в рамките месеци до година да "запушат" една дупка от приблизително 1,5 - 2 млрд. лв. Въпреки че, ако анализираме прецизно всяка една от предлаганите 60 мерки, ще се види, че редица от тях биха се проявили (ако въобще проявят планирания ефект) чак към 2012-2013 г. Също така по самото си съдържание антикризисният пакет от мерки сам спира до бюджет 2011. Той не отваря врати за реформи, не дава идеи и решения за кризата, която тепърва ще се превърне в истинско "цунами" за икономиката ни, не е обърнат към най-силно засегнатите от кризата сектори: частните фирми, домакинствата и българската провинция. Антикризисният пакет не дава нито едно решение в посока да дойде искрата за запалване на двигателя за икономически растеж на българската икономика. Това е един опит за „закърпване на бюджетния чорап”, надянат като примка от Симеон Дянков на българската икономика и на гражданите. Въпреки безспорните усилия и принос на партньорите от тристранния съвет, не може се скрие вече от никого очевидната безпомощност на финансовия министър и неговите колеги от икономическия екип на правителството; безпомощност, която с всеки изминат ден и час се превръща в огромен, неоправдан лукс и опасност спрямо перспективите на българската икономика.

Кризата откри предизвикателства, които ковачите на политиката у нас няма как да пренебрегнат, както и възможности, които те биха били луди да игнорират.
За съжаление, не виждаме това да е разработено в предлагания пакет от мерки.

Какви слабости намирате в тях?

Пак подчертавам, този пакет не представлява една цялостна антикризисна програма за спасяване на българската икономика. Той не решава проблема със задлъжнялостта на българския бизнес, частен и публичен; на задлъжнялостта на българските домакинства; не решава в средносрочен аспект въпроса с колапса на публичния сектор; "срамува се" даже да докосне в принципен аспект една реформа на данъчната ни система; не възвръща доверието във финансовия пазар; не се обръща към клатещата се крехкост на българската банкова система (близо 90 % от която е чужда собственост); не идентифицира моторите на нов икономически растеж. Липсата на конструктивна програма за реално преструктуриране на дълга на фирмения сектор и на дълга на домакинствата води до корозираща дългова дефлация и ограничава фирмите да инвестират, банките да заемат и домакинствата да потребяват. Ето защо почти нищо не се казва по отношение на това - как да бъде спряна вълната от безработица. В крайна сметка - не се предлага нищо при очевидната необходимост от формирането на нов модел и структура на икономиката ни в дългосрочен хоризонт.

С предлагания антикризисен пакет - бих веднага обективно информирал премиера Борисов – просто няма как, той да реализира своето обещание и да извади българската икономика от кризата за 540 дни, които вече текат.

От предлаганите мерки става ясно, че правителството очевидно не разбира, че способността на свръхзадлъжнялата ни реална икономика да заработи отново зависи от разрешаването на реалните ексцесии, които са в корените на кризата у нас. И тези ексцесии далеч не се покриват от извършените кражби и престъпления. Те са плод на две десетилетия икономическа политика на разочарованието; политика, която днес вече е изчерпана окончателно. В този смисъл, всички основни параметри на икономиката ни следва да бъдат обхванати в един дългосрочен, диверсифициран и комплексен, кохерентен и системно обвързан пакет от антикризисни мерки (разраборени като нормативни актове и поправки в съществуващото законодателство). Такава антикризисна програма следва да е разработена в тясна координация със стратегия 2020, тъй като излизането на България от кризата при всички сериозни разчети не би могло да се случи преди 2014-2016 г., т.е. след изтичане на мандата на сегашното правителство.

Програмата следва да е съобразена със стратегическите цели пред българската икономика и стопанство. Такова нещо засега липсва и това прави още по-опасна ситуацията в икономиката ни. В 60-те мерки няма нищо по конверсията
на фирмения дълг, по рекапитализацията на големи фирми и банки, по покупката на някои неефективни активи, по гарантирането на отговорностите и задълженията на банките.

Не се казва честно на хората - "Бъдете подготвени - нямам как данъците да не бъдат повишени!"

Не става ясно какви са възможните решения примерно в случаи на фалиращи значими институции. Нещо повече, разработването и приемането на програмата, за която аз говоря - изисква една сплотена и мобилизирана в името на България политическа, икономическа и социална обкръжаваща среда, характеризираща се с висока степен на обществено доверие в националните лидери и институции. А ситуацията, както виждаме, в това отношение е изключително сложна.

Така че, аз лично смятам, че обществената битка за истински ефективни и дългосрочни решения за справяне с кризата ще продължи. Но това не отменя отговорността на правителството и на парламентарното мнозинство да предложи своите решения. Всяко изчакване или колебание ще струва скъпо.

Какво въздействие имат досегашните колебания за избор на антикризисни мерки?

Политическите привърженици и партизани на една или друга партия вече ни дадоха десетки, ако не и повече обяснения за наличието на сегашния бюджетен дефицит. За виновни бяха посочени и предишните и сегашните управляващи, както и всяка политическа институция. Само, и то засега, не са посочени за виновни гражданите на страната. В същото време, докато ние търсим виновника, кризата в Европа се засилва още повече и това се отразява все по-силно спрямо нашата икономика. Правителството при подготовката на бюджет 2010 се отказа от една консистентна политика на съзнателно по-голям дефицит с цел подпомагане депресираното търсене, но днес всъщност се оказа в дефицитна дупка далеч
по-голяма от очакваното. Това показва липса на сериозен икономически и финансов анализ на паричните потоци, на приходите и разходите, както и на смелост и визия да се решат проблемите в икономиката. Ще ви дам един пример, за да разберете за какво говоря.

Краят на Великата депресия заварва американското правителство с бюджетен дефицит с огромни размери, но, забележете, балансите на фирмите от частния сектор като цяло са били изключително положителни.

Докато при нас цялата работеща икономика - частни фирми, малки и средни предприятия, домакинства - всичко е на червено, без никаква надежда скоро да се оправи. Докато колебанията у нас продължават, пак казвам, "цунамито" се приближава с огромна скорост към нас.

Преди Великденските празници световната кредитна рейтингова агенция Moody’s смъкна рейтингите на 5-те най-големи гръцки банки: National Bank of Greece, EFG Eurobank, Alpha Bank, Piraeus Bank и Emporiki, - и петте силно присъстващи в българската банкова система.

Видя се също така, че и европейският спасителен план за Гърция - няма да сработи и ще се наложи окончателното включване на МВФ, като обема на необходимата помощ за Гърция вече нарасна на 75 млрд. евро. Структурната криза в еврозоната се засилва и вече обхваща и най-силните й членове. Всичко това подчертавам, за да покажа още веднъж на тези, които разпространяват вредни розови илюзии, че
нещата стават страшни и няма повече време за колебания за формирането на истински спасителен план за България.

За тези, които разбират, е ясно, че след като растежът на възможния експорт просто го няма, за да компенсира спада в частното потребление, то тогава всичко остава въпрос на внимателна преценка между възможностите на
бюджета като инструмент и евентуалното привличане на свеж външен финансов ресурс.

Как ще коментирате подходите на изпълнителната власт към разрастването на икономическата криза към публичната сфера?

Като политика тип "скок подскок", гонейки уж кризата до следващия "ъгъл", но никога недостигайки нейните следващи стъпки и метастази. Това е свръх недалновидна и опасна политика за икономиката на България и българската социална и финансова система.

Точно преди Великденските празници бяха публикувани два значими анализа за развитието на световната икономика: единият е на кредит-рейтинговата агенция Fitch и се отнася до първото тримесечие на 2010 г., а другият е на Световната банка. Fitch ревизира своята прогноза за икономическият растеж на развитите страни за 2010 г., като намали темпа с 0,3% до 1,9%. Основно намалението се дължи на очакването за нисък растеж в еврозоната и във Великобритания. Докладът на Световната банка повтаря същите мрачни прогнози за оживяването на икономиките на развиващите се страни.

Защо казвам това?

За да подчертая пак и пак, че ние следва вътре в икономиката ни да открием генераторите на икономически растеж. И в този смисъл ясно е, че в средносрочен и в дългосрочен аспект това е образованието, здравеопазването, модернизацията на инфраструктурата, икономиката на знанието, отбранителния сектор. Няма съмнение, че те всички се нуждаят от сериозен преглед на техните разходи, от сериозни вътрешни реформи, спиращи всички възможности за неефективни разходи. И в същото време, само със спиране на "течовете" няма да можем да изградим модерен публичен сектор, способен да бъде двигател на икономически растеж.

И затова, аз съм привърженик на умереното влияние на бюджетния дефицит като "инструмент", влияещ за тази модернизация. Изоставането ни в тези гореизброени сектори - от средноевропейското равнище се измерва вече с над 10-14 години. Направете си сметка какво това означава за бъдещите поколения на България.

Вие на няколко пъти подчертавате, че съществува неразбиране на характера на кризата, и че това неразбиране води до погрешна терапия. В какво според вас се състои този погрешен "прочит" на характера на кризата?

Кризата у нас започна и се развива като криза на микроикономиката, на реалната икономика. И затова, и правителството на Станишев, а и статистиката - дълго време не искаше да "приеме" нейното наличие, тъй като тя не се отразяваше за сравнително дълъг период в основните макроикономически показатели.

Спомнете си, че първото официално "признание" за кризата у нас от правителството на Станишев дойде след излизането на статистическите показатели в края на 2008 г.- началото на 2009 г., които потвърдиха спадането на темпа на растеж на БВП. Но тъй като това спадане се отчита по тримесечия, то очевидно е, че няма да сгрешим ако кажем, че кризата бе вече навлязла с повече от 3-4-5 месеца (т.е. от май-юни 2008 г. най-късно!), преди правителствените анализатори да я "приемат".

Дълго време не се разбираше, а може би съзнателно се отказваше да се разбере, че тази криза у нас, в България, не е рожба на световната (и днес някои от сегашните управляващи повтарят тази вредна мантра!), а е вследствие от десетилетия наслояващи се и опасно кръстосващи се бюджетни, социални и търговски дефицити на всички равнища в българската икономика. Че заради десетки години некомпетентна икономическа политика нашите фирми останаха неконкурентоспособни, а несправедливостта на българската фискална система - дълбоко шокираща.

Една цяла антология може да се опише за демагогските анализи, фалшивите обещания и антисоциалните мерки прилагани през последните двадесет години.

Така, че световната криза само констатира и разкри завесата пред рака в нашето икономическо тяло.

В този смисъл и сега предлаганият антикризисен пакет от мерки представлява според мен една беззъба фасада на това, на което една истинска регулативна антикризисна политика следва да отговаря. Нещо повече - и това подчертава неразбирането в "прочита" на кризата, за което говоря - да виждате нещо по отношение на банковата система; по отношение на необходимото засилване на регулирането и супервизията на тази система (а това е препоръчано и от Меморандумите на срещите на Г20!).

Но българските граждани според мен виждат скритите аспекти на това, което някои не искат да се види: връзката на изпълнителната власт с банките, скритите помощи и по-същество субсидиране на някои финансови институции, и оттук огромните им печалби; както и липсата на радикални решения по редуциране дълга на частния сектор и домакинствата.

И нещо много важно, те виждат, че засега никой не предлага отговор на основния въпрос, който днес е на път да разцепи България: как да рекапитализираме и излекуваме най-засегнатите и ударените от прехода части от българското население у нас: обеднелите, болните, възрастните, младите - и чрез това да излекуваме и гражданското общество.

И затова, аз и Гражданско сдружение ГЛАС многократно настоява цялата антикризисна програма да излъчва; да служи на една силна икономическа, социална и териториална солидарност, навсякъде у нас.

Какви са възможните последствия, ако не настъпи съществена промяна в приходно-разходното съотношение?

Няма съмнение, че наследството е тежко. Имам предвид - наследството от предишните две правителства. Не виждам как това правителство би укротило безработицата. Загубата на заетост в основни сектори ще предизвика и засили социалното недоволство. Бизнесът, както подчертах по горе е в много тежки взаимни дългови отношения, които не могат днес да бъдат изчистени, но и които блокират възможността за всякакво оживяване на вътрешната икономика. Дупките отворени в балансите на фирмите от частния сектор са много големи и продължават още да нарастват.

Не искам да правя прогнози относно размерът на разширяващия се бюджетен дефицит. Няма съмнение, че сме на драматично важен кръстопът. Правителството демонстрира политическа воля да се бори с кризата, но само политическа воля не е достатъчно. Премиерът трябва ясно и категорично да реши с този ли икономически екип ще води кораба напред в бурята, или ще потърси най-доброто, което България е създала. Така или иначе, стоим от бюджет 2011 г. пред вдигане на данъците - и то най-вероятно от ще се започне от промяна на системата на плоския данък и ще се премине и към засилване на някои непреки данъци.

Кои все пак от обсъжданите в последните две седмици мерки смятате за най-добри?

Вижте, има редица мерки, които са логични, консенсусни и необходими. Съгласен съм с редица неща: и с продажбата на остатъчните миноритарни дялове от държавни предприятия; и с отпушването на търговията с вредните емисии; и с даването на 550 млн. лв. за бизнеса; и със съкращенията на разходите за издръжка в бюджетните организации; и с редица от направените социални компенсаторни предложения, като това за увеличаване до 60 % на обезщетението за безработица, и редица др. Големият проблем обаче, е, че като цяло представените мерки са все още твърде общи; няма спешност и времеви параметри в тях; "хирургичност" и измерена ефективност от евентуалното им въвеждане. Те не са представени в нормативен или даже пред-нормативен формат. Не е ясно във времето какво точно ще донесат на бюджета, на реалната икономика, на фирмите и на домакинствата. За колко време ще действат тези мерки? По редица от даже и най-добрите мерки, сме вече закъснели.

Вземете например продажбата на миноритарни пакети. Ефективността сега на такава мярка вече е значително намалена. Закъсня се. Така например за ЕРП-та, има Решение на МС на РБ до края на 2008 г. остатъчните държавни дялове от около 33,33% да бъдат продадени. Това не се случи. Закъсня се и с общинските топлофикации. Днес се намираме във фаза на кризата, в която рискът от държане и управление на активи, които могат да се продадат, и са особено купени със заем - е толкова огромен, че вече е налице масова, конкурентна паника във всеки собственик да се "разтовари" от такива активи и да увеличи своята ликвидност. Масовото предлагане на пазара на такива активи особено при сегашната фаза на кризата, трудно би дало очаквана висока цена. Колапсът на стойностите продължава да слиза все по-надолу, а "атинската драма" въобще не помага на България да прелъсти някои рискови чужди инвеститори.

Друг проблем е например, че въобще не са докоснати такива вече невъзможни да бъдат реформирани държавни системи като БДЖ. Какво смята да прави правителството там? Има ли стратегия? Ще приватизира ли двете формирани компании? Кога? Нямаме отговор на тези въпроси, а те следва да бъдат задължителна част от антикризисната програма.

Обръщането за помощ към МВФ трябва ли да се третира като крайна мярка или е по-скоро наложителна?

Мисля, че с всеки изминат ден, ние се приближаваме до необходимостта да поискаме помощ от МВФ. Както от страна на МВФ, така и от страна на световните финансови пазари, искането на нов ресурс е свързано с условия. Моето предпочитание е за гъвкаво споразумение с МВФ. Аранжиране на облигационен заем за България при сегашните условия би струвало доста по-скъпо в сравнение с Фонда. Но и тук трябва да сме внимателни. Фондът обикновено налага брутални съкращения на разходите, което може да засили рецесията. За да компенсира този ефект, МВФ съветва отслабване на местната валута. Заради валутния борд това у нас не е възможно и е възможно тогава Фондът да поиска вътрешна "девалвация", чрез намаляване на заплатите и другите номинални променливи.

Тоест, българската ситуация се характеризира с редица особености, които изискват максимално умело водене на икономическото и социално управление на страната. При положение, че не се вижда на хоризонта никакво масивно увеличаване на експортно-стимулирания растеж на БВП, трябва да е очевидно, че няма никакъв начин да си намалим бюджетния дефицит без някои мерки по "зашиване на дупките на чорапа", както и без да допуснем увеличаване на дълговата тежест на държавата (или на някои държавни банки). Просто няма вече как това да се заобиколи.

Както премиерът, така и множество негови привърженици хвърлят вината за забавянето на антикризисната програма и за влошаването на ситуацията върху щетите от правителството на Тройната коалиция, които сега се разкриват. Какво мислите вие?

Въпросът е изключително важен заради това, че той имплицитно включва в себе си желанието да се открои една ясна и обективна линия между това - има ли вина за сегашното състояние правителството на ГЕРБ? Аз мисля, че
всички тези анализатори, включително премиерът Борисов, се опитват да отговорят на един погрешно зададен въпрос.
Реалният въпрос не е в това, че чак сега се разкриват престъпленията на Тройната коалиция, а как така ГЕРБ чак сега разбраха за тези престъпления и за реалната дупка в която е изпаднала икономиката ни, а не когато действително трябваше да се готвят за едно сериозно вземане на властта?

Това е реалният въпрос.

Все едно, те искат да внушат на всички ни, че преди парламентарните избори - ГЕРБ просто казано, не е имал възможност да се запознае с доказателствата за истинската картина на нещата, с "цифрите, и с числата...", както подчертава преди дни един известен анализатор.

Но това не може да бъде истина. И нека да не търсим "извадени от сърцето" емоции и аргументи в защита на подобна невъзможна за защита теза.

Но, ако приемем вашето обяснение, че това не може да бъде истина, то тогава, какво е обяснението ви, че ГЕРБ едва сега, според тях "разбират драматичната истина" за икономиката ни?

Могат да бъдат редица фактори: липса на задълбочена и сериозна подготовка преди изборите, интелектуална и професионална немощ, комуникационни проблеми, и най-вече подценяване на комплекса от трудности пред който те се изправиха на следващия ден след изборната победа.

Всичко това, "гарнирано" с един изключително слаб и неподготвен в тази уникално тежка криза икономически екип - вероятно може да даде едно правдиво обяснение.

Доколко то е истината, е въпрос на трактовка.

Но, обяснението - не е извинение.

Нямаш право да искаш да "водиш кораба в буря", ако не си готов за това, ако не знаеш как да "измериш силата на вятъра и неговата посока"!

И, затова фактът е неоспорим. Правителството на ГЕРБ не реагира на време, компетентно, радикално и агресивно, за да може да възпре вълните на икономическата криза. Нещо повече, от изброените от мене фактори, обясняващи досегашната немощ и пасивност, не става ясно, как всичко това ГЕРБ ще коригира в своето икономическо управление за в бъдеще?

Казахте, че една консенсусна антикризисна програма зависи и от политическата среда, в която тя би се приела и реализирала. Как ще оцените политическите скандали, които се случват напоследък у нас?

Основните грижи на българските граждани, на обикновените хора са свързани с тяхната работа, доходи, здраве, образование, сигурност. И всичко това - не можем да отречем регресира значително през последните няколко години. Нещо се случва в България и то като че ли не вдъхва оптимизъм!

Какво имате предвид?

Отново избуява политическата враждебност, гоненето на политическите врагове; поляризирането на политическите сили.

Като че ли бяхме забравили всичко това.

Онзи ден бях изумен от начина, по който бе направен арестът на бившия военен министър Николай Цонев.

Ще дам един пример, но той е твърде красноречив. Когато на 11 декември 2008 г. ФБР арестува най-големия финансов престъпник в историята на САЩ - Бърни Мейдоф, те информират смейството за ареста му от вечерта. Сутринта в 8 часа, двамата агенти от ФБР звънят на вратата на апартамента му и той им отваря по пижама и домашни пантофи. Поканва ги вътре и сам прави допълнителни самопризнания. Изчакват го на кафе да си приключи личния тоалет и да се облече и след това му прочитат правата и го арестуват. Човекът, който е откраднал на 65 милиарда долара. Това е. Не виждам да сме станали по-цивилизовани, за съжаление.

Какво ви е мнението за споровете около срещата на президента с финансовия министър?

Те имаха ли значение за изясняване на това какво да се прави? - Много неща се изговориха по тази среща. Аз също си казах моето мнение. Смятам и ще повторя, че Дянков си е отговорност на премиера. Той си го е поканил, той носи отговорност за неговите деяния. Искам само да обърна внимание на един аспект, който като че ли остана малко встрани от многобройните анализи. Каква бе информацията след срещата с държавния глава, която даде самият Дянков? Той каза, че е имал, цитирам "една конструктивна среща." След публикуването на стенограмата, управяващите и техните сателити нарекоха срещата "унизителна" за финансовия министър. Следователно ако се опитаме да направим заключение, базирайки се на оценките на самия Дянков и на управляващите, то - за Дянков срещата е била една "унизително конструктивна" среща. Разбирате моята ирония, сарказъм и същевременно абсурдът на това, което се разигра у нас?

Но все пак, Дянков твърди, че е отишъл на една лична среща?

Не знам да има лични срещи между държавния глава и един вицепремиер.

И отново бих искал да си послужа с един станал вече класически пример от световната политическа практика. На 28 април 1988 г., дни преди втория тур на президентските избори във Франция, се организира телевизионен дебат между президента Митеран (който се бори за втори мандат) и кандидата за президент Жак Ширак (премиер на страната по това време, излъчен от дясното мнозинство). Ширак
започва дебата (гледал съм го на живо) обръщайки се към Митеран с думите: "Тази вечер, аз не съм министър-председателят, и вие не сте президентът на Републиката; ние сме двама равностойни и равнопоставени кандидати и вие ще ми позволите да ви наричам Г-н Митеран." Митеран отговаря иронично с думите, които по-късно анализаторите ще кажат, че са довели везните до неговата победа в изборите: Но, вие сте абсолютно прав, Г-н Премиер!"

Така че, спекулирането тук не само е неуместно, то е погрешно. Воденето на запис и на стенограма на разговори е част от протокола и правило в президентската администрация.

Това е и израз на желанието за отговорност към историята и за транспарентност на водената политика. И в този аспект, аз например, бих попитал и бих накарал и вас журналистите да попитате финансовия министър Дянков - водил ли е стенограма по време на срещата си в София през октомври м.г. с представителите на кредитно-рейтинговата агенция Standard & Poors, и ако не е водил, защо?

Къде е тази стенограма, бих искал да знам?

Вие бяхте над 5 години икономически съветник на президента Първанов. Как от позицията на човек, очевидно познаващ механизмите на президентската администрация и отношенията й с останалите институции можете да коментирате искания "импийчмънт"?

Като един жалък спектакъл, в който връх отново взе персоналната политическа неприязън. Както парламента, така и медиите се превърнаха в сцена на елементарни анализи на държавния глава. Парламентът за сетен път показа своята неефективност като орган на най-висшата демокрация. И вместо, да използваме конфликтът на инситуциите за една сериозна дисекция на конституцията, станахме свидетели на евтино партизанско боричкане.

В какъв смисъл смятате, че има необходимост от анализ на конституцията?

През септември м.г. в интервю за вашата агенция, аз подчертах, че у нас се влиза в един труден период на институционално и политическо съжителстване между държавния глава и премиера и затова трябва да се "търси конструктивно конституционно съжителстване в името на България".

Нека да не забравяме, че конституцията не е само един приет текст. Тя е и следва да отразява духа на приетата политическа система; взаимоотношенията между институциите, включително и практиката на тези взаимоотношения.

В този смисъл, опитът за атака и за "импийчмънт" на сегашния български президент, ясно демонстрира, че България стои пред необходимостта от изясняване на правно-политическите роли, които характеризират институционалните взаимоотношения между премиера и държавния глава.

Сега съществуващия конституционално заложен дуализъм очевидно, че не е най-ефективния механизъм на управление на държавата, и тук въобще нямам предвид конкретно-политическите и личностни взаимоотношения днес в страната.

Този неизяснен в конкретно-исторически и работен вид дуализъм става особено противоречив в условия на политическо и институционално съжителстване на премиер и президент от различни политически формации.

Конституцията въобще не отговаря на логичния въпрос, какво би представлявал един премиер, без подкрепата на държавния глава, както и обратното един президент - без подкрепата на изпълнителната власт?

В същото врене, конституцията е длъжна да осигури и даже да гарантира нормалното функциониране на публичната власт както и осъществяването на функциите на държавата даже и в такива периоди на трудно политическо съжителстване, при които е налице парламентарно мнозинство очевидно "настроено против" президентското мнозинство (формирано от гласовете от прекия вот за президент).

Това само е проблем при противоположни политически мнозинства или въобще?

Много важен уточняващ въпрос ми задавате. Да, "съжителстването" не е само антагонистичен проблем в случай на две различни програми или на различни политически ориентации. Мога да ви кажа, че тази, така наречена "дуалност" в сърцето на властта у нас провокира търкания и не малко напрежение, даже и в периоди, когато парламентарното мнозинство е малко или много излъчено от същата политическа сила, от която произлиза и президентът. И това го показва историята у нас.

В този смисъл, още веднъж искам да кажа, че когато властта в България е дирижирана от две личности, които базират своята легитимност и източници на власт върху различни избрани мнозинства - тази дуалност почти автоматично ражда конкурентност, и тази конкурентност очевидно, че не е призната за легална според сега съществуващата конституция.

Нещо повече, тази конкурентност - далеч не винаги се основава върху политико-партизански интереси.

Така, че накратко, но много точно бих казал, че у нас стои за в бъдеще конституционният въпрос, който аз бих свел до това - "със или без министър-председател?", т.е. аз смятам, че ние логически се приближаваме до идеята за система на управление - подобна или близка до тази в САЩ, където принципът на разделението на властите е далеч по-добре реализиран, отколкото навсякъде другаде по света.

С други думи, тази конституция следва да бъде променена.

Нека да не отминаваме и чисто персоналната критика. Борисов, казва, че "през целия си мандат той нито веднъж не излезе по подобен начин да съобщи за безобразията, далаверите и престъпните действия на Тройната коалиция”. Какво смятате?

Питате мене ли? Ами аз съм живото доказателство за десетките критики от страна на президентството към икономическата и социална политика на правителствата на Сакскобурготски и на Сергей Станишев. Вземете едно от най-първите вета на държавния глава - това върху проекто-закона за приватизация, внесен от Николай Василев? Върнете се към десетките ми интервюта и статии, критикуващи Станишев и неговата политика, след които редовно пресслужбата на президента трябваше да обяснява, че съм ги правил в лично качество. Колко пъти те правиха това? Проверете.

В крайна сметка, "заплатих", но не съжалявам за това, с моята раздяла с функцията ми на икономически съветник на президента.

Но това не отменя необходимостта, че който иска, би желал да погледне на поведението на държавния глава в малко по-широк и по-богат творчески план.

Доказателствата за неговото конструктивно и критично поведение са налице и не е справедливо да се правят евтини заключения.

България днес няма никаква нужда от нова политическа конфронтация. Час по-скоро е необходим един национален силен фронт срещу кризата. Защото икономическата и социална сигурност на гражданите на страната намалява с дни. Хоризонтът за децата на България се смалява. Всичко останало е вредна демагогия.

Quote

В последния доклад на Световната банка се твърди, че ръстът на общия бюджетен дефицит в страните от Източна Европа се дължи не толкова на световната финансова криза, на рецесията или на циклични фактори, а на липсата на структурни реформи и на неефективното харчене на държавни пари. Как ще коментирате мерките на правителството в този контекст?

Трудно мога да ги коментирам в този контект, тъй като мерките на правителството целят попълване на дупката в бюджета. Това не са мерки за излизане от кризата, нито пък начало на някакви структурни реформи. Иначе съм съгласен с този извод на Световната банка, но не смятам, че нашите мерки са в духа на този доклад. Имаше няколко задълбочени анализа на български икономисти и най-вече на Красен Станчев, според които две-три от тези мерки на правителството ще имат реален фискален ефект, другите обаче са по-скоро ала-бала.

Между другото в своя анализ Красен Станчев ви посочва като един от хората, които могат да бъдат потърсени за съвет, тъй като ви се е налагало да се справяте в подобна ситуация, изискваща съкращаване на разходите.

По стечение на обстоятелствата ние работихме в много кризисни периоди от нашето развитие. Затова твърдя, че нашият премиер въобще не е в час, когато заявява, че сега положението в България е най-тежко. Той явно е бил на Луната през тези години, затова му казах да попита Иван Костов, който е до него, как е правил бюджета през 1990–91-ва или през 1997 г. Премиерът не помни и периода, когато се провали правителството на Филип Димитров през 1992 г., както и 1993–94 г., когато имахме милиарди вътрешен и външен дълг, когато една трета от приходите отиваше за лихвени плащания и се чудехме откъде да намерим пари за пенсии. Този хленч е отвратителен и аз са възмущавам, като гледам всеки ден от екрана управляващите да хленчат и да прехвърлят вината върху наследството. Ако ме питате, ще позволя на Борисов да вземе 2 млрд. лв. от фискалния резерв и да спре да се оправдава с наследството, защото цялата некадърност и некомпетентност се прехвърлят върху предшествениците. Министрите просто нямат визия и като видяха трудностите, започнаха да дават заден ход. Това ме плаши, защото може би предстоят още по-големи проблеми, а правителството е неадекватно в условия на трудности.

Вие твърдите, че още не сме стигнали дъното на кризата?

Вицепремиерът смята, че понеже износът показва тенденция към увеличение, това е достатъчен критерий да се говори за излизане от кризата. В същото време се констатира, че е спрял спадът на безработицата, но това е процес, за който не знаем как ще се развие в бъдеще. Твърдя, че излизането от кризата в нашата страна е тясно свързано с възстановяването на световната икономика. Големият резултат би дошъл при отварянето на световните пазари.

Но нали те вече се отварят? В същия доклад на Световната банка се твърди, че България е единствената страна в Източна Европа, в която брутният вътрешен продукт е продължил да пада с все по-големи темпове до края на миналата година.

Ако има някакво оживление на външните пазари, то е много незначително и ефектът от него се тушира от ограниченото вътрешно потребление. Като цяло потреблението в нашата страна не се е увеличило и от тази гледна точка няма реален мотор, който да дръпне икономиката.

Последните данни сочат, че потреблението в България продължава да се свива, а главната причина за това според екипа на финансовото министерство отново са разходите на кабинета „Станишев”.

Вече стана една година, откакто са на власт, не могат да се оправдават до безкрайност с разходите на предишното правителство. Много хора ги предупредиха, че тази година ще е особена. Знаеше се, че ще има спад, но това не се отчете, когато се правеше бюджетът за 2010 г. Напротив, спрягаха се невероятни цифри – че от подобряването на работата на митниците ще дойде милиард, че от оптимизирането на НАП ще дойде милиард, че онези предишните са крали ежегодно по 2–3 милиарда, а щом тези не крадат, значи още едни милиарди ще останат в икономиката. Какво се оказва? Нищо от тези големи приказки не се случи. Бойко Борисов твърди, че при него работят най-компетентните хора, най-добрите финансисти, които България е имала... Кои са тези хора?

Вероятно Симеон Дянков е един от тях?

Дянков, ама той през живота си една бала сено на две магарета не е разделил. Той не е управлявал нищо, един баланс на фирма не е правил, бюджет не е правил. Едно е да правиш анализи и да наблюдаваш какво става по света, съвсем друго е да седнеш да свършиш реална работа. Вие може да сте прочели хиляда страници рецептурник и да не можете да направите един обикновен боб, защото никога не сте готвили. Фактът, че сегашното правителство преразпределя най-големия процент от БВП през последните 10 години и въпреки това пак сме на това дередже, говори, че управляващите са неадекватни. Не казвам, че е лесно, още повече, че хората имат големи очаквания. Прави впечатление, че хората у нас имат странно поведение – при условия на падащи доходи спестяванията им растат, увеличава се привлеченият от гражданите ресурс в банките. Явно хората не вярват, че това правителство може да изведе страната от кризата и затова се свиват. Всеки си прави свои сценарии за оцеляване. Колкото и да ми говорят за високия рейтинг на правителството, това поведение на гражданите подсказва точно обратното. Правителството тръгва да прави реформи, но е достатъчно да срещне малко съпротива и веднага се отказва. Същевременно всеки ден ни убеждават, че се превръщаме в полицейска държава. Кой е този министър, който с лека ръка ще разпише проекти за усвояване на средства от ЕС, когато утре може да бъде обвинен и зрелищно арестуван? Когато раздаваш пари, има и риск, както е в банковата сфера. Ако искаш да няма никакъв риск, тогава слагаш катинара.

Казахте, че само две-три от предложените мерки са смислени, а останалите няма да доведат до очаквания ефект. Как коментирате отпадането на идеята за увеличение на ДДС?

Аз съм дълбоко убеден, че ще се наложи да активират увеличението на ДДС, защото предложените мерки няма да им донесат приходите, от които се нуждаят. Наскоро стана ясно, че над десет страни в Европа, които са имали проблем с бюджетния дефицит, са вдигнали ДДС. Това не е най-добрата мярка, но е работеща мярка. Ако действително проблемът е дупката в бюджета, това е спасителната мярка, всичко друго е хипотетично. Например от данък „лукс” до края на годината почти нищо няма да влезе в хазната. Първо ще им отнеме време, докато направят закона, освен това мисля, че има конституционно решение, според което става дума за годишен данък, който не може да бъде променян през годината и да касае същата тази година. Същевременно по отношение на продажбата на вредни емисии ние нямаме никакъв опит и е твърде възможно да продаваме на безценица, тоест да не успеем да генерираме предвидената сума. Може би в това отношение трябва да бъде потърсена външна консултантска помощ, без да се губи много време. Така или иначе, годината си върви и може да се окаже, че ефектът от тази мярка няма да бъде почустван до края на 2010 г. Що се отнася до приватизацията – много лесно е да разпродадеш нещо еднократно, задавам си обаче въпроса защо трябва да продават на безценица държавна собственост, ако могат да осигурят липсите, като вдигнат временно ДДС. Държавната собственост може да бъде продадена, когато пазарът се нормализира и когато може да се вземе нормална цена. Увеличението на ДДС няма да засегне драстично семейния бюджет. Ако правиш покупки за сто лева, увеличението би било два лева. Всяко семейство би могло да оптимизира покупките си. В същото време повишаването на ДДС ще докара 600–700 млн. лв., които са решаващи за бюджета. Разбира се, правя уговорката, че държавата ще бъде коректна и ще възстановява бързо данъчния кредит. Добра е идеята да има специален регистър за големите данъкоплатци, на които ДДС да се възстановява почти автоматично. На моите студенти хиляди пъти съм обяснявал, че за съжаление ще им се налага да избират не между доброто и лошото, а относително по-малката злина измежду многото злини. В управлението за съжаление това е ежедневна задача. Избирайки между многото злини, трябва да предпочетеш относително най-малкото зло, и то не от гледна точка на днешния ден, а в перспектива. Ако искаш да постигнеш добра икономическа цена, трябва да платиш висока политическа цена. Повечето мерки на това правителство обаче са популистки и палиативни. Тук има паритет – политиците да не платят висока цена, синдикатите да не платят висока цена и работодателите да не платят висока цена. Но това са противоречиви интереси. Те са решили, че е възможно и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло. Синдикатите доволни, работодателите доволни и правителството доволно. Дай Боже и народът да е доволен, но аз се съмнявам, че с този набор от мерки това е възможно.

Как ще се отрази на икономиката липсата на структурни реформи? И в тези правителствени мерки само е набелязано, че ще се изготвят концепции за пенсионна и за здравна реформа, при това пак под знака на тристранното сътрудничество? Доколко добра е според вас тази формула за провеждане на действително радикални промени?

В тристранните разговори никога не е възможно да бъдат постигнати радикални реформи. Това е бягане от отговорност. Това е вървене по пътя на лесното съпротивление. Всички мерки са съгласувани със синдикатите, а от синдикатите се очаква да вървят срещу себе си. Синдикатите бяха обезличени, никой ги нямаше за нищо, сега ги вкараха в кошарата, сложиха ги на масата и те приеха тази роля. Но не това е ролята на синдикатите. Да постигнеш разбирателство между работодател, синдикат и правителство, когато в условия на криза трябва да правиш сериозни реформи, е абсурд.

Това пак под знака на популизма ли се случва?

Нямам обяснение защо е този страх от непопулярни и нестандартни решения. Нали Бойко се прави на ербап, но когато опре ножа до кокала и трябва нещо да се предприеме, изскачат пет човека, казват, че ще стачкуват, и той веднага отива на другата страна. Вземете акциза за алкохола – отиде да флиртува с дядковците: „Нали сте доволни, че не ви увеличихме акциза за казаните”. Ами естествено, какво друго да му кажат тези хора освен: „Ти си велик бе, човек, ти си момче от нашата черга”. Или в здравеопазването, виждате, че и сега, след 20 години, все още със зъби и нокти хората защитават някакво дребно лечебно заведение, където на три дни чакат да роди някой, при това два екипа очакват това събитие. Истина е, че много от реформите са свързани и с допълнителни разходи. Освен това, за да получиш ефект, трябва да засегнеш много интереси.

И няма как да се харесаш на всички.

Спомнете си колко неща бяха изписани и изприказвани срещу предишния министър на образованието заради матурите, които са нещо съвсем нормално и естествено. Но какъв неистов рев нададоха учители, родители и ученици. Защо? Защото не искахме да лъсне цялата истина за дереджето на нашето образование. Сега, само две години по-късно, цялата гюрултия е забравена и въвеждането на матурите се приема като нещо нормално. Важен е и начинът, по който се обясняват реформите. Ако ще закриваш едно здравно заведение, трябва да ти е ясно преди това как тези хора ще получават нормално медицинско обслужване след закриването, имаш ли транспорт, имаш ли линейки, имаш ли вертолети.

Според вас ще успее ли това правителство да осъществи радикални структурни реформи и същевременно да реши проблема с растящия бюджетен дефицит?

Може би с бюджетния дефицит ще се преборим, ако действително светът тръгне да излиза от кризата. Въпросът е в цената и във времето, което ще е потребно, за да бъдат направени съответните реформи. Публична истина е, че реформи се правят през първите месеци от управлението. На нас обаче почти една година всеки ден десетки пъти и от всевъзможни средства за масова информация ни се обяснява какво тежко наследство е оставено. Добре, но това означава да си признаеш и да се извиниш на електората, че когато си правил предизборна кампания и си обещавал много неща, ти изобщо не си бил в час.

Тоест си лъгал, обещавайки?

Ами лъгал си, лъгал си за пореден път. Голям проблем се оказаха случайните парашутисти, които влизат в политиката. Появява се нова структура, появява се нова партия, идва царят... Той и понятие няма какво става в тази държава, но идва с голямата баданарка, а после следват оправданията. Добре, да приемем, че им е било нужно време, за да разберат за наследството. Вече девет месеца обаче те не правят реални стъпки, за да поправят това наследство. Всеки ден казваме, че трябва да запазим борда, че трябва да запазим финансовата стабилност, че трябва да усвояваме парите от ЕС. Премиерът обаче излиза и заявява, че ако не се справим с бюджета, отиваме към гръцки сценарий и че трябва да девалвираме лева. Ако го попитате какво значи девалвация, се съмнявам, че ще ви отговори. Но когато премиерът говори за девалвация, това значи взривяване на държавата, отказ от валутния борд и т.н. Вероятно причина за това е желанието му да бъде откровен с хората, да говори езика на простолюдието. Той не бива да забравя обаче, че всяка негова дума веднага се качва в компютрите във Вашингтон и в Брюксел, където казват: „Щом премиерът допуска, че може да девалвира лева, щом той допуска, че е възможен гръцки сценарий, значи тази страна не е остров на стабилността”. При подобни изявления техните изводи не са много розови. Вместо да бъдат набелязани точните проблеми и техните решения, без значение каква ще е политическата цена, управляващите правят публично дискутиране. Болният от рак е отворен, той е на операционната маса, а ние правим дискусия. Няма такова нещо в медицината, няма такова нещо в живота. Просто трябва да се действа експедитивно, трябва да бъде набелязан нелесният път и да се върви по него.