Николай Василев: Полето за катастрофа пред бюджета е отворено
Какъв е Вашият коментар за антикризисния план?
Чудя се какъв по-добронамерен коментар да сглобя, но това според мен не е много антикризисен план. Това не означава че е лош, действително плюсовете са много повече. Много от тези, така наречени мерки, като например, приватизация, концесиониране, продажби през борсата и т. н. трябва да се случват, независимо дали в държавата има криза или - не. Те е трябвало да се случат през последните 20 години. Просто държавата трябва да се оттегли от управлението на търговските дружества.
Има много други положителни неща, но за съжаление повечето от тях са с незначителен принос в намаляването на бюджетния дефицит. Ако изобщо се изпълнят тези мерки, според мен бюджетния дефицит ще бъде намален само с няколкостотин милиона като вероятно това няма да запълни дупката само за месец февруари. Да припомня, че февруари е най-краткият месец през годината.
Има и някои мерки, които са със знак минус , според мен.
Кои например?
Целият раздел „Мерки за подкрепяне на доходите на домакинствата”. Това изобщо не бих го нарекъл антикризисна мярка. В момент, когато се увеличава безработицата и намаляват доходи, да не говоря за печалбите на фирмите, които много често се изпаряват изцяло, да се говори отново за повишаване на минималната работна заплата е грешно. Но дори и това не е най-лошото. На мен лично най-неприятно впечатление ми направи мярка 51, която е едва ли не за насилствено въвеждане на колективни трудови договори по браншове. Това, според мен, е много отживяла и вредна мярка, в стил Западна Европа от 50-те години, синдикализма след Втората световна война, това изобщо не прилича на 21-и век и изобщо не прилича на реформаторско правителство в Източна Европа. Според мен са седнали тристранните партньори на една маса и всеки е трябвало да прокара нещо. Бизнесът е успял да защити много правилно и много успешно да няма повишение на преките данъци, синдикатите са прокарали и някакви такива точки, за да има и те какво да предложат, в противен случай е нямало да има консенсус.
Вие намирате ли някакъв баланс? Кой, според Вас, победи в този дебат? Бизнесът като че ли не успя да удържи толкова голяма победа за сметка на социалните партньори.
Разбирам какво казвате, има известен резон, но според мен бизнесът свърши най-важното – в България да няма повишаване на преките данъци и социалните осигуровки. Само това да свърши бизнесът е достатъчно, тъй като алтернативата е доста по-зловеща и негативна. Ако попитате наистина кой победи, според мен продължава да побеждава бюджетния дефицит. С тези мерки доникъде не сме се придвижили.
Т.е. Вие казвате, че ни трябват спешно пари, а този антикризисен план не предвижда нещо, което да донесе бързо пари? И все пак има ли някоя мярка, която да даде такъв ефект?
Само няколко мерки, които ще дадат ефект общ, ако изобщо бъдат изпълнени, дебело подчертавам – от няколкостотин милиона лева. Само да припомня дефицитът за февруари е около900 млн. лв. Тоест, ако бъдат изпълнени тези мерки, ще компенсираме проблема за две седмици от февруари. Но това не е достатъчно.
Ако ме попитате какво по-скоро трябва да се направи бих изтъкнал 4 неща, от които най-голямото, по-голямо от всичко останало е пенсионната реформа. България в момента харчи, ще закръглим, към 7.5 млрд. лв. за пенсии годишно. Всички ние уважаваме българските пенсионери, всички обичаме своите родители и техните родители, но положението с пенсиите върви към катастрофа. Просто то е невъзможно да бъде удържано дългосрочно, защото само за 2 години между 2007 и 2010 се е увеличило от 8.3-8.4% от БВП, което според мен е правилното и оптимално ниво, до 11.2% през 2010 г. А както върви, както продължава рецесията, може скоро да вървим в посока 12%.
Просто, колкото и да ми е неприятно да го кажа, ние плащаме поне 2 млрд. лв. повече за пенсии, отколкото би трябвало. Пенсионната реформа трябва да се състои, да се намалят пенсионните разходи примерно с 2 млрд. лв.
Други мерки, които струват стотици милиони, примерно, са реформите в здравеопазването. Но като че ли повечето хора, които работят в системата на здравеопазването си представят мерките в здравеопазването като повишаване на разходите за здравеопазване. И то няма лошо да бъдат повишени, въпросът е да се промени тяхната структура. Да се започне, например, от закриването на няколко десетки никому ненужни болници, които гълтат много милиони и да се промени изобщо икономическия модел в здравеопазването. Държавата би следвало да започне да се оттегля, да има повече приватизация, концесиониране на обекти и на дейности.
Да поговорим малко за Вашия Компас. Издавате го от началото на тази година и още във втория си брой се наложи да понижите перспективата за състоянието на валутния борд на „влошаваща се по-бързо от очакваното”, а само един месец преди това беше оптимистична. Какво наложи тази промяна?
Когато писах първия брой на Експат Компас, започнах го през декември, завърших го през януари и го публикувах на 4-ти февруари. Все още не бяха излезли окончателните данни по някои показатели през 2009 г. и много по-важно изобщо нямаше данни за началото на 2010 г., която е катастрофална и признавам си никой според мен не е очаквал такива данни. Традиционно в България, ако погледнете историята след 1997 г. първите месеци на годината имат голям бюджетен излишък.
А това, защо е така?
Причините са две. Едната е, че в приходната част големите харчения в бюджета през ноември и декември, най-вече декември, се отразяват в повече ДДС и други приходи през януари и февруари. Друга част от ефекта е, че през януари, февруари и март дори, повечето министерства изобщо не са започнали да харчат бюджета си за годината, не са се случили големи инфраструктурни проекти, няма проведени обществени поръчки. През януари министерствата изобщо не знаят какво могат да харчат, за това нищо не харчат. И по-голямото харчене започва някъде от пролетта, а най-голямото е през есента до декември.
Тогава тази година, откъде дойде това харчене?
Няколко са факторите. Първи приходите са по-малки от миналата година с 1 млрд. лв. ми се струва. Една от причините е, че държавата много правилно не харчи много през ноември и декември. Това е правилно. В същото време, обаче, разходите са по-големи от миналата година само за януари с половин милиард и за февруари също с половин милиард. Това е недопустимо. Трябва с голямата ножица да бъдат орязани разходите в порядъка на милиарди, а не мерки за 10 млн. или данък "лукс" за 100 хил. лв. и т. н. Това става само от пенсионната система, здравна реформа и администрация. И тук подкрепям мярката за намаляване на бюджетите на министерствата.
Защо всички сега са вперили поглед в бюджетния дефицит? Това ли е източникът на всички злини?
България има едно голямо постижение през последните 13 години и то се нарича Валутен борд. Държавите, които са в Еврозоната очевидно имат валута евро. Държавите, които имат валутен борд, те са 4 и България е една от тях, там валутният курс е вързан към еврото и не се е променил спрямо Еврозоната. Всички останали държави, без богатата на газ и други ресурси много богата държава Норвегия, са загубили вероятно десетки проценти от стойността на своята валута. Различните държави - различно. Някой от вас да е чувал Румъния през последните две години да се дава за пример? Защото от много приказки Румъния се пързулна надолу по пързалката на бюджетния дефицит и леята загуби в един момент десетки проценти от своята стойност. Изведнъж, заплатите, които изглеждаха големи в евро, вече не а толкова големи в евро.
Най-бързият и най-сигурен начин да обеднеем всички и на първо място пенсионерите, социално слабите и безработните, е да рухне валутният курс. Тогава ще настане такъв хаос, такава бъркотия, че стойността на пенсиите в реално изражение ще падне много. Най-добрата защита на пенсионери, на социално слаби, това е защитата на валутния курс. На всяка цена трябва да бъде удържан валутния курс, а за да се случи това, трябва да няма по възможност никакъв бюджетен дефицит, но в момента това звучи малко като пожелание, тъй като се движим към огромен бюджетен дефицит тази година.
Колко огромен?
Да Ви призная това е все едно да очакваме Левски и ЦСКА да победят в следващия кръг и на 8-та минута резултатът да е загуба с 0:4. При това положение, като виждате този резултат нямате никаква представа как ще завърши мача, но виждате, че нещо не е наред. Но да има за два месеца, януари и февруари, вместо излишък 1% да има дефицит от 2% и нещо, означава, че полето за катастрофа е отворено.
А фискалният резерв, той колко е важен?
Не си спомням друг път дефицитът за определен месец да е оповестяван чак на по-следващия месец. Бюджетният дефицит за февруари беше обявен през април, защото никой не е искал да си признае колко е бил той през март. Ами колко е дефицитът за март? Някой знае ли? Ами ако е примерно над половин милиард, ами ако е повече, защото за февруари е 900 млн. лв. Тогава знаете ли колко бързо се прахосва трудно трупан фискален резерв! И ако някой смята,че фискалният излишък през добрите години е нещо лошо, означава,че нищо не разбира. Това означава, че ако спечелите от тотото, да си вкарате парите в банка е грешно, а да ги изхарчите в казиното е полезно.
Добре, но сега дойдоха черни дни, защо да не си ги харчим тези пари?
Защото много бързо се харчат натрупани пари, след което банковата сметка се изпразва, човек натрупва дългове и кредити и фалира.
Чуват се предложения за споразумение с МВФ…
България беше в силна позиция, тогава беше моментът да покажем мускули на МВФ и да кажем вижте, ние не се нуждаем от вашите пари, даже ако искате на вас ще ви дадем кредит от нашите пари, но все пак дайте да сключим едно предпазно споразумение за всеки случай, с оглед на кризата. Но тогава България високомерно каза не, което може би изглеждаше правилно решение за тогава, но кризата дойде.
А сега „ за” ли сте емитирането на държавен дълг на международните дългови пазари?
Това е горе долу въпрос - като си пропиляхме спестените пари в казиното, сега да вземаме ли кредит? Отговорът е - по-добре да вземем потребителски кредит, отколкото да умрем от глад, но по-добрият отговор е - дайте да вземем мерки как да не сме на червено всеки месец.
Много черни краски нарисувахме на икономиката на страната. В същото време има бизнеси, които доста добре се справят, успяват да си поддържат нивата на поръчките, други дружества, като Експат например, ще си увеличават капитала, развиват много оптимистични стратегии, показват очаквания, че сега всъщност е моментът за сериозен бизнес и за сделки, които в бъдеще ще донесат големи печалби...
Дано не съм прозвучал прекалено негативно във вашето предаване. Най-вече моите безпокойства се свеждат до бюджетната ситуация. Много фирми от частния сектор се справят добре.
Чакалнята за еврозоната вече мираж ли е?
Много е положителна риториката, че трябва да влезем е Еврозоната и колкото се може по-бързо. Споделям мисълта, че това е най-важният външно политически приоритет за България за следващите 5 години. Според мен България, като влезе в Еврозоната ще реши някои основни свои икономически въпроси. Просто ние ще влезем в А група.
Въпросът е, ще можем ли да влезем вече?
Ами с този бюджетен дефицит, според мен, никъде няма да можем да влезем.
Защото, ако сега е дефицитът, после ще е инфлацията, примерно.
В момента проблемът е дефицитът. Нека решим проблема с дефицита, инфлацията по-скоро бих казал, че е достатъчно ниска в момента и в много сектори при цените на активите има дефлация. Това е много опасно за инвеститорите. Всъщност дефлацията на активите е един от големите проблеми в икономиката.
Българското правителство и БНБ са заявили ясното си желание да влезем в Еврозоната при същия валутен курс лев/евро, какъвто е сега. Това едностранен процес ли е? Не трябва ли ЕЦБ да каже, че е съгласна с този курс?
Темата за валутния курс и за валутния борд, според мен, е религиозна тема. Ние трябва да кажем, единственото нещо, в което сме абсолютно сигурни, това е валутният курс. Всеки, който не е съгласен с това, да си гледа работата и нищо друго не ни интересува. Една държава не може току така да си смени религията, независимо какви научни или всякакви други аргументи би могло да има.
Да, но ако искаш да влезеш някъде, където религията е друга, не можеш да кажеш аз влизам с моята религия, вие ме взимайте.
Влизането с друг валутен курс вече означава промяна на религията. Защото цялата логика на валутния борд е, че каквото ще да става, какъвто и ураган да има, във всички случаи няма да бъде променен валутния курс и това е. Защото най-малкото съмнение, че би могло, евентуално да бъде променен валутния курс, всъщност означава, че повече нямаме религия и че нищо не е сигурно в живота от тук нататък.
Как става така, че след месеци, даже след година, става ясно, че държавата дължи едни средства и заради този дълг, който сега излиза наяве, нейният бюджет е затруднен?
Първо, тези задължения нито са толкова скрити, нито са тайни и сега да излизат наяве. Всяко правителство завещава на своите наследници някои неразплатени сметки или неизпълнени договори. Примерно, една магистрала се строи за няколко години. Не можеш да сключиш договор през 2012 и като дойдат избори през 2013 да си платил всички сметки и да няма неразплатени договори за 2014. Няма такова нещо.
Казахте, че не са тайна тези договори и тези задължения могат да се изчислят. Колко още имат да изскачат?
Наистина ситуацията е неприятна и от една страна стои критиката – защо кризата се е задавала, а вие сте продължавали да сключвате договори и тази критика е справедлива. От друга страна, това, че има демократичен цикъл и наближават избори не означава, че държавата една година преди това трябва да спре.
Може ли да отправите едно послание към хората, които слушат за проблемите на държавата, страхуват се дали няма да си изгубят работата, заради тази криза, най-много пък се чудят в каква валута да си спестяват средствата. Какво е вашето послание към тях?
Моите послания са следните: първо, няма основание към момента да се притесняваме за българския лев. За момента нещата са добре. Лихвите в лева са по-високи, така че спестявайте в лева, според мен. Второ, най-лошото за една държава и едно общество е да не извърши реформи. Ако не се извършат реформи, вървим много надолу и тогава и работните места ще бъдат много по-несигурни.
Ако правителството събере смелост да предложи непопулярни, но правилни мерки, които икономистите кажат, че са правилни, най-вече за намаляване на бюджетни разходи, независимо колко ни боли лично, ние трябва да ги подкрепим, защото много по-лошо ще стане, ако не ги подкрепим.
Не трябва да убиваме в зародиш всеки реформаторски полъх на управляващите или възможност те да извършат нещо правилно, а по-скоро трябва да го окуражаваме в това и да не се страхуваме. Освен това, аз съм привърженик на тезата, че човек и най-вече бизнесът трябва да разчита най-вече на себе си, а не на държавата. Тоест, ние не сме социалистическата държава от 60-те години, която ще реши всичките ни проблеми и да е отговорна за всичките ни несгоди, а напротив, ние сме свободна държава с демокрация, с пазарна икономика, където всеки трябва да отговаря за своето образование, за отглеждане на своите деца, за намиране на работа, за развитие на бизнес, за плащането на данъци, а невинаги някой друг да ни е виновен.
