когато всички чакат некакви ЧУДЕСА , се случват само ЧУДЕСИИ , демек ОБРАТНОТО *ok*

Антикризисните мерки на кабинета: Данък "лукс", държавни облигации, таван за чиновническите заплати

Не пипайте десятъка

Емил Хърсев

Цяла България се е заела с фабрикацията на "антикризисни мерки". Синдикати, асоциации, нестопански организации - всеки си е конструирал свое-собствено пакетче с желания. Имам чувството, че вече и в читалищата размножават на циклостил шаблони за съставяне на спасителна програма с набор икономически щения за предстоящ протест. Както във всяко всенародно дърдорене, повечето предложения са или напълно кухи глупости, или са в състояние да заразят с гръцка болест дори бюджета на Швейцария. Но тежката дума в тази говорилня още не е изречена. Всички

чакаме позицията на правителството:

как ще пребори надвисналия сериозен бюджетен дефицит. От отговора на кабинета зависят плановете на всеки от нас поне до края на годината. Така си обяснявам нервността, с която реагираме на всяка дума, изречена от министрите или изплъзнала се от техните ведомства. И когато в събота чухме и видяхме министър да говори от телевизионния екран как трябвало да се повиши - временно, но двойно, - данъкът върху доходите, това бе тежка новина за бизнеса. За едни е тревожен сигнал, за други - потенциална заплаха, а за някои проекти самото това изречение бе

унищожителен удар

Аз например повече от година отглеждам един такъв проект, който негово превъзходителство министърът благоволи да изскубне из корен. Проектът е такъв: опитвам се да убедя една гигантска и няколко по-малки мултинационални бизнес групи колко правилно ще постъпят, ако преместят данъчното си седалище в България. Обяснявам как благодарение на изобилието от спогодби за избягване на двойното облагане и оптимален фискален режим България е най-доброто място в цяла Европа една корпорация или заможен индивид да плаща данъци. 10% пропорционален данък наистина е оптимумът. Има страни с по-леки данъчни режими, но ги броят за офшорни и не признават платения там данък за окончателно облагане. Десятъкът обаче дори ОИСР (там е щабът на битката срещу офшорната данъчна ерозия) не оспорва като приемливо крайно облагане. Всички аргументи колко е изгодно за мултинационални корпорации да се местят и да плащат данъците си в България, досега се приемаха вежливо и с интерес. Е, никой от тези, с които работя, не се е пренесъл в България. Всички харесват десятъка, но

никак ни нямат доверие,

че оптималният днес български данъчен режим ще се запази. Местенето на фискалната резиденция на една мултинационална компания е тежка и скъпа операция. Преди да дойде да плаща данъци в България, корпорацията трябва да е сигурна, че десятъкът не е капан. Стотици пъти съм отговарял на въпроса: откъде да сме сигурни, че на някой ваш политик няма да му хрумне да отмени изгодния десятък и да качи данъка? Няма бързо бягане от този удар, ако току-що си се трансформирал в български данъкоплатец. Потенциалният данъчен преселник разглежда данъчния ред на всяка държава като договор. Едностранното отмятане на държавата от отправената оферта се счита за чиста кражба. На сакралния въпрос - защо съм убеден, че който и да дойде на власт в България, десятъкът няма да бъде отменен и вдигнат, винаги давам единствения приемлив за всеки разумен човек отговор: защото никой

няма полза да се отмени десятъкът!

В България имаме и емпирични доказателства, че когато намаляваха данъчните ставки, неизменно се повишаваха постъпленията от подоходния данък. Обратно, ако някой вземе да вдигне данъка от 10% например на 15%, от това в бюджета няма да влязат повече пари, а тъкмо обратно, ще намалеят, при това драстично, постъпленията от данъците върху дохода. Като държава имаме изгода, обяснявах аз, да внасяме инвестиции, а още по-добре направо да внасяме данъкоплатци. Неразумно е в държава, която си е поставила стратегическа цел да превърне финансовата си стабилност и оптимален данъчен режим в главно свое конкурентно предимство, правителството да се отметне и да съсипе граденото - още повече, когато бюджетът не печели, а губи от това. Честна дума, тези аргументи се приемат, защото са рационални, но фриволната тв изява на г-н министъра направо разби всякаква рационалност. На същите приказки, числа и графики утре ще ми отвърнат: да, ама ние виждаме, че има хора, които напук, от неразбиране или Бог знае защо, посягат на десятъка и имат власт да го отменят. Е, дори и

ударите по десятъка ще са за добро,

ако уникалният ни за Европа данъчен модел оцелее. Бездруго не вярвам в този тежък за всички момент сериозна корпорация да предприеме важен ход, какъвто е местенето на данъчния й адрес. Най-малкото защото това ще бъде прието като подъл удар срещу държавата, където досега плаща данъците (които се надяваме утре да плати у нас). А ако десятъкът оцелее през кризата и в следващите тежки години на депресия, това ще ни даде още един решаващ аргумент: щом и в най-тежките години десятъкът и бордът оцеляха, съмненията отпадат и сигурността нараства. Остава само разумът да надделее.

Кога и как ще излезем от кризата?

ами ако се доверем на смешника дето го даваха в Панорама, а именно Георги Ангелов - никога.
То бива такъв резил, бива, ама тоя екземпляр беше токова прост, че въпреки всички подигравки, които му удариха, човека от синдикатите и бившият министър, пак не можа да вдене и ми говори само за Гърция. От Европейският парламент, направиха изявление, че не знаят до кога ще продължи кризата в Гърция, обаче нашето лумпенче знаеше. До 2011 год. Така отсече " специалиста ". Смях в залата. Лично аз си мислех, че по - голям лумпен от българският Брад Пит ( симеон дянков ) няма, обаче това човече с очилца ме разубеди много обедително.
България според него вървяла по пътя на Гърция, ще пропадне като нея - изявление на Георги Ангелов
Абе очилатко, в Гърция минималната пенсия е 650 Е, а в България 65 Е. Де късмет България да пропадне като Гърция с пенсии от по 1000 Е.

Кръстьо Петков "Българските кризисни хроники"

Quote

Глобалната криза стартира в САЩ през август 2007 г. В България първите признания за спад в производството дойдоха почти година по-късно. Тогава част от бизнеса /БСК/ и синдикатите сигнализираха, че някои от индустриите и пазарът на недвижимите имоти тръгват надолу. Месеци по-късно българската икономика официално навлезе в рецесия, която продължава и досега.
Как реагира на заплахата правителството на управляващата по това време тройна коалиция /ДПС, БСП, НДСВ/? Първоначално - с отрицание; впоследствие- с увъртане. И двете реакции са плод на политическо безхаберие и професионална некомпетентност.
Отрицанието намери израз в логически безмислената фраза „Криза има, но тя засяга света, други държави . България не е заплашена от подобно бедствие". Тази безмислица се повтаряше упорито от управляващите повече от година.

...

Quote

Апелът на фундаменталистите за гарантиране на финансовата стабилност и укрепване на фискалния резерв беше дешифриран политически правилно от правителството. То-в тесен състав-осъществи поредица от преразпределителни операции, осигурили нов, внимателно огледан баланс на ресурсите:
- скоростно разпредели бюджетния излишък, което напълни догоре сметките на обръчите от фирми /ДПС/ и на кръга от олигарси /БСП/. Не стана ясно дали НДСВ са се облажили, но приближените до екс-монарха люде и самият Той фамилизираха достатъчно държавни активи през предходния мандат.
- въведе като допълнителен бонус за богатите плосък данък, като прехвърли тежестта на приходите в държавния бюджет върху нискодоходните групи;
- реши в навечерието на изборите да добави пари към заплатите и пенсиите и остави плащанията да се извършат от следващото правителство;
- изпразни банковите сметки на министерствата и агенциите, за да улесни приемниците си в намеренията да започнат „на чисто".
Единствените разумни и отговорни стъпки бяха:
- инжектираните 500 милиона лева в Българската банка за развитие и чрез нея- във фирми и проекти от реалния сектор /и до днес няма публичен и точен отчет кой колко е взел от държавния мини-стимулационен пакет/;
- гарантирането на влоговете в банките в размер до 50 000 евро;

...

Quote

За второто пропадане много допринесоха два про-кризисни фактора:
- единият е мисионерът „Дянков" /съумял за рекордно кратко време да компенсира бюджетния недостиг, в резултат на което предизвика ликвидна криза и задуши бизнеса;
- другият е кредитният крънч, който беше наложен на българските фирми и домакинства от чуждестранните банки;

...

Quote

Вместо дефицитът да се задържи на квота 0,85 % , както обещаваше Дянков, той се е удвоил- ако вярваме на разчетите, предоставени на МВФ /но не и на парламента!/. Още по-страшно е, че през януари приходите са с половин милиард лева по-малко от предвидените в закона за бюджета, а през февруари вероятно ще надминат 1,2 милиарда лева.
При това положение Мисионерът „Дянков" трябва да каже „бай-бай" на отлично уравновесения бюджет за 2010 г., с нулев дефицит /и дори излишък/. Ако продължи така, в средата на годината дефицитът ще надхвърли 5 милиарда лева, което значи аварийно да се актуализира.
Междувременно ликвидната криза /разплащанията между държава-общини-бизнес/ ще надхвърли границата на поносимост, а дълговият балон на домакинствата и самозаетите ще се пръсне.
Затова са спешните мерки, а не защото Дянков е забравил да смята. Смятал е, само че по грешна таблица и без да познава манталитета на българския данъкоплатец. Той вече го е зарязал в блатото и се е прибрал у дома. Оставил е върховният бирник да зъзне на студено и да се крие от връхлитащите ветрове от всички посоки.

...

Quote

Дори с невъоръжено око се вижда, че разлика от проекто-пакета „Дянков" /орязващ разходите/социалните партньори предлагат анти-кризисните мерки са се фокусират върху подобряване на приходната част на бюджета, отпушване на каналите за разплащане с бизнеса и укрепване на доходите на домакинствата и социалната защита на наемните работници.
Съпоставени с проекто-пакета „Дянков", те говорят за две принципно различни отправни точки, и две несъвпадащи философии при бюджетирането. Едната /на Дянков и сие/ допуска, че българите все още имат резерви и може да изтърпят нова порция орязване на доходи и социални плащания; втората /на социалните партньори/се противопоставя с аргумента, че коланът е затегнат до последната възможна дупка. Прехвърлянето и означава глад за беднотията и фалити за бизнеса.

...

Quote

Тук стигам до ключовия въпрос: ще помогне ли една анти-кризисна програма /пакет от временни мерки- до 2011 г./ да се овладее кризата в България? И то така, че да няма второ дъно и страната ни да се нареди непосредствено след развитите държави, които вече усещат здрава почва под краката си/.
Този въпрос не влиза в дневния ред на срещата „на върха" между социалните партньори. Защо? Просто защото беше пропиляно времето за постигане на национален консенсус. Както посочих в първата част на хрониката, дотук сме на три годишна дистанция от успяващите да стопират кризата и да не допуснат нейното превръщане в дълготрайна депресия. Пакетът от стратегически предложения , формулиран отново от проф. Димитър М. Иванов от името на Сдружение ГЛАС /виж приложение 2/, продължава да се игнорира от привържениците на текущите мерки.
И все пак стратегически посткризисен дневен ред трябва да има. Той се отнася не само до това, как да оцелее българската икономика, а и каква да бъде тя-като структура, технологично равнище и конкурентноспособност- след като кризата отмине и европейското състезание по просперитет се възобнови на нова основа. Този дневен ред опира до две деликатни и отговорни решения /като политическа и финансова стратегия/:
Първото е: кога и при какви условия България да вземе масиран външен заем /от МВФ , от новото поколение гъвкави кредитни линии/ и да го ползва за преструктуриране на реалния сектор и довършване на реформите в сектора публични услуги? Засега привържениците на този стратегически ход са малцина /виж табл. 2/. Парадоксално е, че ГЕРБ се отказа от своето предизборно намерение в тази посока!
Второто е: кога и как България ще се впише в стратегическата дискусия за програмата „Европа 2020" , инициирана от председателя на ЕК Жозе Барозу. Защото е ясно дори за начинаещите икономисти и политици, че нито еврозоната ще видим без общи координирани действия, нито сами може да се измъкнем от тресавището на финансово-икономическата криза.

Quote
broker112
Кога и как ще излезем от кризата?

ами ако се доверем на смешника дето го даваха в Панорама, а именно Георги Ангелов - никога.
То бива такъв резил, бива, ама тоя екземпляр беше токова прост, че въпреки всички подигравки, които му удариха, човека от синдикатите и бившият министър, пак не можа да вдене и ми говори само за Гърция. От Европейският парламент, направиха изявление, че не знаят до кога ще продължи кризата в Гърция, обаче нашето лумпенче знаеше. До 2011 год. Така отсече " специалиста ". Смях в залата. Лично аз си мислех, че по - голям лумпен от българският Брад Пит ( симеон дянков ) няма, обаче това човече с очилца ме разубеди много обедително.
България според него вървяла по пътя на Гърция, ще пропадне като нея - изявление на Георги Ангелов
Абе очилатко, в Гърция минималната пенсия е 650 Е, а в България 65 Е. Де късмет България да пропадне като Гърция с пенсии от по 1000 Е.

На простакът какво друго му остава освен просотии да говори и да обижда наред.
Скъпо брокерче, Георги Ангелов не е икономист от вчера и за разлика от повечето псевдоикономисти от сорта на Лъчко от Индъстри Уоч, преогнозите на Г. Ангелов се сбъдват

Абе тук някой сериозно ли мисли, че ще излезем някога (айде - скоро) от тая пуста криза?

Quote
greenbul

Quote
broker112
Кога и как ще излезем от кризата?

ами ако се доверем на смешника дето го даваха в Панорама, а именно Георги Ангелов - никога.
То бива такъв резил, бива, ама тоя екземпляр беше токова прост, че въпреки всички подигравки, които му удариха, човека от синдикатите и бившият министър, пак не можа да вдене и ми говори само за Гърция. От Европейският парламент, направиха изявление, че не знаят до кога ще продължи кризата в Гърция, обаче нашето лумпенче знаеше. До 2011 год. Така отсече " специалиста ". Смях в залата. Лично аз си мислех, че по - голям лумпен от българският Брад Пит ( симеон дянков ) няма, обаче това човече с очилца ме разубеди много обедително.
България според него вървяла по пътя на Гърция, ще пропадне като нея - изявление на Георги Ангелов
Абе очилатко, в Гърция минималната пенсия е 650 Е, а в България 65 Е. Де късмет България да пропадне като Гърция с пенсии от по 1000 Е.

На простакът какво друго му остава освен просотии да говори и да обижда наред.
Скъпо брокерче, Георги Ангелов не е икономист от вчера и за разлика от повечето псевдоикономисти от сорта на Лъчко от Индъстри Уоч, преогнозите на Г. Ангелов се сбъдват

Ако можеш докажи обратното на думите ми, а не се прави на обидено овчарче, щото все пак не всички хора са толкова тъпи, така че простака ще се окажеш ти в случая.


А за това какви икономисти са " икономистите " в Отворено общество, кой седи зад Отворено общество и как са угодни на всяка една власт, първо виж там някой да ти обясни как седят нещата и тогава пиши глупости, иначе ставаш поредният комплексар в тоя форум или пък задните ти части са по предлагани и от тия на гореспоменатите " икономисти "

Росен Плевнелиев: Чакат ни тежки времена. Пари - само срещу реформи

Министър Плевнелиев, докъде стигнахте с антикризисните мерки на правителството? Като външен наблюдател оставам с впечатлението, че вътре в кабинета има поне два лагера - на министри, които провеждат реформи, и на такива, които ги саботират. Резултатът е още по-дълбоко затъване.
- Хората имат пълното право да преценяват това, което правим. Очевидно има министерства с оптимизирани договори. Има министерства, в които не са изчистени начините за издължаване към строителните фирми. Има министерства, където уж щяха да тръгнат реформи, но още не са тръгнали и са спрени. Давам всичко от себе си.

Представям идеите си на заседанията на Министерския съвет. Непрекъснато говоря колко е важно сега и веднага да се правят реформи. Убеден привърженик съм, че парите трябва да се дават само срещу реформи. От гледна точка на цялото правителство обаче аз не съм човекът, който отговаря за пакета антикризисни мерки.

Правителството взе решение заплатите на силовия апарат - МВР, военни, ДАНС, НСО, които са едни от най-високите, да не се пипат. На всички останали им режат парите. Другите министри как реагираха на това решение - с мълчание и наведени глави? Това справедливо ли е според вас?
- Не искам да коментирам тази тема. Казах мнението си още по времето на протеста на полицаите. Бях един от малкото министри, който заяви, че не е готов да си намали заплатата с 10%, за да отидат парите за нереформиран сектор.

Тези министри малцинство ли сте в правителството?
- Давам идеите си и изказвам мнението си по време на правителствените заседания. Оттам нататък има премиер и вицепремиери, които трябва да обобщят и да вземат решение. Мачът с реформите не е свирен, продължавам да настоявам много. Убеден съм, че в социалната политика и в здравеопазването реформите трябва да се случат сега и веднага.

Привърженик съм на реформите и в силовия сектор. Не е казано, че те няма да се случат. Необходимо е да мине още един дебат и през самата политическа партия ГЕРБ. Партията също трябва да мине през този много тежък период на осъзнаване, че сега трябва да се приватизира и реформира.

Все пак личното ви мнение - кои антикризисни мерки са удачни и ще имат реално отражение върху икономиката?
- Не съм привърженик на 40 или 50 антикризни мерки, искам цялостна програма, тъй като ни чакат тежки времена. Краткосрочни антикризисни мерки имат смисъл тогава, когато са обвързани с програма и дългосрочна стратегия.

От тази гледна точка защитавам тезата, че изключително лимитираният ресурс, който ще дойде по линия на какъвто и да било държавен дълг, трябва да отиде за стимулиране на тези двигатели и отрасли в икономиката, които могат да ни дърпат напред. Това според мен са индустриалният аутсорсинг, чуждите инвестиции, ИТ индустрията, селското стопанство и пътният сектор.

Имаме ограничен ресурс и той трябва да се налее така, че да има възможно най-голям ефект и да донесе най-голяма добавена стойност. Искам да видя анализ от министерствата на икономиката и на финансите къде може да се получи тази най-голяма добавена стойност.

Това, за което аз се боря, е да има четири основни принципа. Първо - пари срещу реформи. Второ – повишаване на приходната част. Това може да стане, като държавата започне приватизационни процедури, подобри управлението на търговските дружества, както и управлението на концесиите.
Третият основен принцип е оптимизация на разходите, а четвъртият - стимули.

Приватизация на кои фирми?
- Подготвям решение, което ще внеса в Министерския съвет, за продажбата на "Техноекспортстрой" и на държавното предприятие "Строителство и възстановяване". Тези фирми ще се продават от Агенцията за приватизация, която ще определи и метода им за продажба. В момента се прави анализ за продажбата и на "Автомагистрали". След като той бъде готов, ще се прецени дали да се продава и това дружество.

Като експерт в недвижмите имоти смятате ли, че е удачна продажбата на Агенцията за дипломатически имоти в страната? Правителството на НДСВ бяха пуснали дружеството за продажба, но после се отказаха. Обсъждан ли е този въпрос на заседание на кабинета?
- С най-голямо удоволствие бих помогнал, но не знам дали няма по-стратегическа концепция на Министерството на външните работи. Темата с продажбата на АДИС не е коментирана до момента. Това, което аз се опитвам да направя, е да изготвя списък с парцели и сгради, държавна собственост, които биха могли да се продадат.

Изискал съм концепция от звеното в министерството, което управлява тези активи, кое е сравнително ликвидно и може да се продаде на добра цена. След две седмици ще докладвам за възможностите на вицепремиера Симеон Дянков. Наистина сега няма да се вземе най-добрата цена за тези имоти, но държавата има изключителна нужда от пари. Важното е тези средства да отиват за реформи. Искам ние да сме пионерите, да сме първите, да дадем пример.

Какво стана с опцията да се тегли външен заем, за да се разплатите с фирмите? Това беше една от обсъжданите възможности в края на миналата година. Сега се предлага емитиране на облигации, което означава по-високи лихви, които ще плащаме всички ние.
- Тези въпроси са към министъра на финансите. Лично аз още от октомври работих за намирането на модел как да се изчистят задълженията към строителните компании. Минахме през всички възможни варианти. Говорихме с търговските банки.

Стана ясно, че този вариант с тях няма да работи. Измислихме схемата с публичния дълг. Какви са съображенията на Министерството на финансите и по какъв начин контролират дефицита, това само те могат да кажат, а ние се вместваме в рамките на това, което ни се отпуска.

В Министерския съвет ставало ли е въпрос да се тегли външен заем?
- Категорично не. Тази тема въобще не е дискутирана. Обсъжда се сега като антикризисна мярка, с която да се финансират определени дейности.

Приключиха ли преговорите за магистрала "Люлин"?
- Все още не са. На този етап имаме график за ускоряване на строителството и въпреки че анексът все още не е подписан, турският консорциум се движи по него. Целта ни е да сключим споразумение на цена от 185 млн. евро, което е около 35% оскъпяване на магистралата.

Защо не сключвате договора с избрания изпълнител за първата отсечка от магистрала "Тракия"?
- По правилата, наложени в агенция "Пътна инфраструктура" и от управляващия орган на оперативна програма "Транспорт", трябва да има строително разрешение, за да се подпише договорът. Графикът за това е 29 април. Ще го изтеглим малко напред, вероятно ще стане между 15 и 20 април.

Каква е вероятността, ако на следващите два търга за "Тракия" "Трейс груп" предложи отново най-ниската цена, да построи цялата магистрала?
- Комисията ще трябва да прецени дали компанията ще има капацитета да го направи. Лично аз дълбоко се съмнявам.

Направихте ли оценка от кои проекти по оперативните програми може да се вземат пари и да се насочат към пътища?
- По тази програма може да финансираме само рехабилитация на магистрали и пътища първи клас. Това беше обяснено след няколко срещи в Брюксел. Трябва да се разбере, че с европейските пари не може да пълним дупки, а ще правим цялостен ремонт.

В момента заедно с министъра по еврофондовете търсим резерви откъде да дойдат парите. Министър Томислав Дончев е възложил на всичките 7 управляващи органа по оперативните програми да направят оценка кои проекти са рискови. Този анализ ще е готов до две седмици. След това трябва да се преговаря с Европейската комисия, като решение може да се очаква до два месеца.

Ако получим зелена светлина от Брюксел, реално програмата ще започне да се изпълнява след година, защото трябва да се подготвят проекти за рехабилитацията на тези пътища. В момента няма готови проекти.

За първокласни пътища няма проекти, но по оперативна програма "Регионално развитие" чакат готови проекти за около 120 млн. евро за общински пътища. Там ще искате ли прехвърляне на средства? Улиците в градовете са в ужасно състояние.
- Да, ако ние преценим да преместим пари от една ос в друга, тези пътища може да се случат. Това е факт.

Големите строителни фирми протриват ръце в очакване на поръчки по изпълнение на новите магистрали.
Пак ще правят пачки. Щом хазартни босове се въртят в този бранш, значи има здрави пачки.
Да му мислят малките фирмички.

60-те антикризисни мерки, одобрени от кабинета

Мерки за подкрепа на фиска

1. Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.

2. Ускорена продажба на ПЕЕ (предписани емисионни единици) до 50 млн. тона чрез националната система за зелени 1 инвестиции.

3. Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса, приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет.

4. Либерализация на инвестиционния режим на "Сребърния фонд" и частните пенсионни фондове за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти

5. Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетните учреждения за внос, освободени от ДДС и митнически сборове.

6. Изграждане на публични регистри за:

- държавно и общинско имущество, отдадено под наем

- земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори.

7. Разработване на промени в нормативната уредба с цел увеличаване срока на арендните договори. Предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг.

8. Въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип. Да се делегират права на Министерството на финансите, след обстоен анализ и становище на Комисията по хазарта и Асоциацията на операторите в хазартните игри, да предложи решение на правителството.

9. Промяна на начина на облагане на застрахователните премии в съответствие с чл.157 от Директива /2009/138/ЕС след провеждане на консултации между Министерството на финансите, Комисия за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи.

10. Възстановяване на коефициента за изчисляване на авансовите вноски по ЗКПО 2010 от 1 на 1.1.

11. Увеличаване на дивидента за държавата от държавните търговски дружества от 50 на 80 на сто с промяна в Постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г.

12. Отчисляване на 50 на сто от приходите от наеми на предприятия с преобладаващо държавно и общинско участие в приход на държавния, респективно общинския бюджет по реда, който се прилагаше до 2006 г.

13. Удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 000 лв. и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв.; утроява се данъкът върху персонални яхти и самолети.

14. Намаляване на срока по КСО от 75 дни на 30 дни за изплащане на парични обезщетенията за временна неработоспособност в случаите на освобождаване от работа.

Мерки за ограничаване на публичните разходи

15. Приемане на график за ускорено изграждане на електронното правителство в пълен обхват, по най-добрия пример на "Е-government" в ЕС, за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнесклимата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичните разходи, както и намаляване на всички такси за услуги, ползвани по електронен път.

16. Преотстъпване на държавни услуги към частни изпълнители

17. В рамките на 2010 г. учредяване на концесии върху подземни богатства и пътна инфраструктура.

18. Правителството да предложи на парламента ограничаване на субсидиите на партиите с 15%.

19. Ограничаване с 10% на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити, с изключение на Агенция "Митници", НАП, АЗ, ГИТ, РИОКОЗ, АСП, ДВСК, РИОСВ, АГ и на делегираните от държавата дейности, включително прилагащи единни разходни стандарти в областта на образованието и социалните грижи. Във ведомствата, които са изпълнили задълженията си по ПМС №196 от 2009 г. за оптимизация нa персонала, ограничението не засяга средствата за работна заплата и други възнаграждения. В едноседмичен срок МФ да внесе предложение за необходимите промени.

20. Намаляване на бюджетите на държавните и общинските институции със стойността на представителното облекло за 2010 г.

21. Допълнителна субсидия от 142 млн. лв. за бюджета на МТСП за дейностите по социално подпомагане от държавния бюджет.

Мерки за възстановяване на финансовата дисциплина в държавата

22. Изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата и държавните предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, съгласно договорените условия, нормативната уредба и директивите на ЕС.

23. Възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите.

24. Ускорено издължаване към бенефициентите на дължими суми от европейските фондове, ускоряване на действащите и стартиране на нови схеми по оперативните програми и националните планове, с цел максимално усвояване на европейските фондове. Увеличаване на авансовите разплащания до 40%.

25. Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европейски проекти.

26. Създаване задължения за фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния-възложител, след разплащане от страна на държавата, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците.

27. Незабавни законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата към фирмите ще бъде обявен за «ваканционен период», т.е. без наказателни лихви по дължими данъци и осигурителни плащания и с право на достъп до европроекти и обществени поръчки.

28. Да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производство по несъстоятелност.

29. Всеки месец подробни данни за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета и анализ към тях, в това число и салдото по ДДС.

- всеки месец подробни данни за движението по външния дълг на страната и икономически анализ към него

- всеки месец подробни данни за състоянието на фискалния резерв и разбивката му по наличности, деноминация по валути и текуща доходност.

- Министерство на финансите да събира и публикува на всеки три месеца информация за финансовите резултати на всички дружества с преобладаващо държавно участие - баланс и отчет за приходите и разходите им.

30. Да се увеличи с 10 щатни бройки съставът на АДФИ. Същата да започне в най-кратки срокове инспекции в "Булгаргаз", НДК, НЕК и БДЖ.

Мерки за осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реалния сектор

31. Увеличаване на привлечения капитал на Българската банка за развитие (ББР), като не по-малко от 60% от привлечените финансови ресурси се насочат към малките и средни предприятия. Да се направи анализ на възможността част от клоновата мрежа на "Български пощи" ЕАД да се използва от ББР.

32. Утвърждаване и активизиране на системата за търговия на квоти с въглероден диоксид от фирмите. Регламентиране на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделки с емисионни квоти в европейската търговия.

33. Приемане на изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, чрез които да се: намалят значително досегашните прагове за издаване на сертификат за клас А и клас Б за високотехнологичните дейности, определени от Евростат, и за инвестиции в общините с безработица, равна или по-висока от средната в страната; въвеждане на най-нисък праг за инвестиции в научни изследвания, образование, здравеопазване, информационни технологии и артистично-творческа дейност в областта на културата; регламентиране на конкретни условия за издаване на сертификат и насърчаване с пакет от мерки на приоритетни инвестиционни проекти във всички сектори на икономиката, съгласно изискванията на Регламент 800/ 2008 г. на Европейската комисия за държавните помощи.

34. Чрез промени в Закона за местните данъци и такси в рамките на процедурата по бюджет 2011 г. количеството генерирани отпадъци да стане единствената база за определяне на таксата за битови отпадъци.

35. Облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и Украйна, съобразно най-либералните европейски практики.

Мерки за подкрепа на доходите на домакинствата

36. Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри.

37. Премахване на тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне на нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Въвеждане задължението на безработните лица да се регистрират в 7-дневен срок в Бюрото по труда.

38. Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В 45-дневен срок да се направи анализ за ефектите от увеличаване броя, размера и разширяването на обхвата на ваучерите за храна като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите. В рамките на анализа да се покаже и ефектът от въвеждането на система, при която за всяко новоразкрито работно място от страна на работодателите се дава ваучер.

39. Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.

40. Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН.

41. Одобрява допълнителни бюджетни средства по бюджета на МТСП за финансиране на разкритите обществени трапезарии по реда на чл.27 т.З от ЗСП за периода от 01.04. до 30.0. 2010 г.

Пазар на труда

42. Комплекс от мерки, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП "Развитие на човешките ресурси" и републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:

- въвеждане на гъвкава организация на работното време;

- специфичен отпуск по икономически причини;

- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор към месеца, предхождащ месеца на прилагането на мерките за гъвкавост.

43. Предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта.

44. Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители.

45. В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.

46. Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на висококвалифицираните.

47. Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОП "РЧР".

48. Въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги по примера на страни-членки на ЕС.

49. Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.

50. Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на обобщени тримесечни данни по икономически дейности, региони и на национално ниво.

51. Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Паралелно с това да се изработят критерии за представителност на браншовите и отраслови работодателски организации.

Социално-осигурителни системи

52. Временно, до края на 2011 г., преустановяване на намаленията на осигурителните вноски

53. Формиране на общи принципи за по-нататъшно развитие на пенсионната реформа за постигане на финансова стабилност и автономност на системата при обвързване на осигурителните обезщетения с осигурителния принос, с дългосрочни цели 75% заместващ доход. До 31.05.2010 г. да се внесе за разглеждане в НСТС изготвената концепция за пенсионната реформа.

54. Поетапно утвърждаване на принципа, че установеното равнище на МРЗ гарантира правото на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, при изпълнение на изискванията за това.

55. Увеличаване сумите, изплащани по реда на ЗГВРСНР, за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лв.

56. Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска. Въвеждане на електронна пациентска здравна карта до края на 2010 г. Предприемане на драстични мерки за контрол и повишаване събираемостта на средства в бюджета на НЗОК.

57. Хората, които не са здравно осигурени на друго основание, да заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост.

58. Въвеждане на трипартитно управление на НЗОК. Съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа. До 31.05.2010 г. да се предложи за обсъждане в НСТС на концепция за здравната реформа.

59. Отлагане увеличението на добавките към пенсиите на възрастните пенсионери над 75 годишна възраст и на преживелия съпруг с промяна в Закона за държавния бюджет за 2010 г. и Кодекса за социално осигуряване.

60. През първите 2 дни от болничните 80% от обезщетението да се плаща от работодателя, а за третия ден - изцяло от работника.