Първо, за да видиш Сърбия, трябва да слезеш от магистралите... Странно ви се вижда как след война и след ембарго, без СССР и ЕС, против НАТО и САЩ, на пук на всички сърбите имат магистрали и земеделие, каквото ние, които сме се одупили на всички изброени, нямаме. Магистрали нямаме все още, а земеделие нямаме ... вече.
Сърбите, особено по нашия край, живеят в реалността. Като са бедни, живеят бедно. Не купуват със заеми бенцове - карат си още заставите и си живеят живота, според чергата. Не купуват със заеми ап. в градовете, където няма какво да правят... Живеят си по селата и си работят земята. Връзката на хората със земята е ПОКАЗАТЕЛ, по който може да се прави предвижадане за бъдещето. Видиш ли пустеещи земи - стягай багажа и търси друго място. Лудост е обхванала хората... Да имаме почви за чудо и приказ, да имаме вода (малко, но все пак достатъчно), а да си правим само кал - това е лудост.
Второ, евтина работна ръка в България НЯМА! Тази тъпа легенда вече 20 години се разпространява от уста на уста и на три раки... Има слабоквалифицирана, непризводителна, безпереспективна работна ръка. Тя не е нито евтина, нито скъпа, защото няма с какво да се сравни, а евтино и скъпо са сравнителни характеристики.
Как ви звучи това - "Нобилия" произвежда 2000 кухни да ден с 1900 човека персонал... В България няма фирма, която да е произвела 2000 кухни през цялото си съществуване. Как да сравним къде работната ръка е евтина и къде е скъпа?
Моля сега да не ми се наточват профаните - знам какво говоря, от 20 години съм в бизнеса в България, а от 14 съм в производството. Имам степен по УЧР и нямам намерение да обсъждам кой какво е чул за това и онова. Знам какво ви говоря.
Дъното по принцип е НУЛА. Теоретично може да се падне и под нулата, но това е много мрачна теория...
Но аз не смятам, че пазарът ще се остави да бъде победен от глупаците. Все пак хората са рационални същества и дори наплашени действат, мотивирани от здравия разум, докато отчаянието не е мотиватор. Мисля, че нещата все пак ще се случат така, както трябва, но отново по трудния начин. Ще гръмне банка, ще си теглят парите, ще им ги обират от къщите и колите, ще има страхотии, а после отново ще се търси спасение в покупката на нещо, което е свещено за българина - имотче. Но доста хора ще инвестират ще в нещо, което за сега им е било като мечта - в образованието на децата си. А дали това ще е за хубаво или за лошо спрямо страната ни - зависи от бъдещите управници. Щото децата ще порастнат, но като жители на ЕС и на света... и никаква гарсониера не може да ги върне на село. Само и единствено възможностите за реализация са важни и ще бъдат важни.
Паника ще има, но и здрав разум ще има. Натиск ще има, но и предприемчивост ще има. При мен (в металургията) положението е повече от тревожно, но никой не се е приготвил да скача от прозореца... пък сме на втория етаж. Готвим се за трудни врмена, преизчисляваме, пишем нови бюджети, правим нови инв. програми... окопваме се. Печалбите от миналите години хич не бяха малки - имаме резерви. Затова си мисля, че в бизнеса с НИ здравият разум ще победи около себестойността на нормалното строителство. Цените ще се задържат стабилни достатъчно дълго, за да потръгне търговията и да може да се излезе от положението без апокалипсис. Бог да пази онези тъпанари, които са вкарали всичките яйца в една кошница и са легнали да сънуват хубавите неща, които ги очакват... Пурко май се казваше героят
