Легендата по-долу я бях написала някъде из темите. Отварям нова тема, дано да бъде от полза.
===============================================================
Имало едно време, в началото на миналия век един човек на име Ганьо. Той бил богат човек, потомствен занаятчия . Дядо му бил Коджабашията на вилаета; жена му, образована, завършила американски колеж, се грижела за доброто възпитание на трите им деца.
Ганьо, заедно с чираците произвеждал продукцията си. Част от нея продавал на съгражданите си, а другата, по-голямата на панаира в Ески Джумая (ден година храни).
Ганьо бил предприемчив и решил да оптимизира производството за да бъде конкурентно способен. Основал „Първа Българска Привилегирована фабрика за.......”.
Теглил кредит от банката, отишъл в Германия и купил машини втора употреба (нищо ново под слънцето)
Междувременно, икономиката влязла в рецесия. Ганьо му станало трудно, но успял да се справи, тъй като умеел да си прави сметките и вноските по кредита била малка част от намалелите приходи. В същото време, негови съграждани станали гурбетчии. Минала рецесията, гурбетчиите се върнали с пари, с променен манталитет и искали по-качествена продукция.
Ганьо, продал машините, отново теглил кредит, пак в Германия, но този път за нови машини. Започнал да произвежда повече и по-качествено, като нямал и проблем със кредита. Животът му продължавал да тече по същия начин, все така бил заможен, влиятелен човек с изрядна вънщност, с маникюра, златния джобен часовник, обица на едното ухо;......
Но.....дошла 1929год. Продажбите драстично намалели. Ганьо имал стока, нямал оборот, нямал пари. И фалирал. Останал без фабрика, без къща, без пари....
Отчаян, решил да сложи край на живота си. Взел едно въже и се отправил към гората. По пътя срещнал един овчар. Човекът веднага разбрал намерението на Ганьо и му казал:
-Сега ще ти напиша една бележка, върни се в къщи и я прочети. Прави това всеки ден. Ако не ти помогне, въжето е в теб....
Овчарят извадил от джоба си омазнено парче хартия, с която жена му била завила баницата, и написал: УТРЕ НЯМА ДА Е СЪЩОТО. НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА
Послушал го Ганьо, взел хартията и се запътил обратно към къщи.
Малко преди да се прибере срещнал местната млекарка. Жената, зарината от работа, нямаща време за клюките, а още по-малко „да гледа в канчето” на другите, даже не разбрала какво се е случило с Ганьо.
–Здравей, Ганьо! Сега се връщам от даракчията, а той затворил. Останал без пари, само даракът му останал и заминал пак на гурбет. Сега идва зима.. Може ли, като караш стоката си до съседния град да сложим и моята вълна....
Ганьо и обяснил,че фалирал и няма нищо. Женицата го успокоила:
-Жив и здрав да си, всичко че се оправи!
Ганьо, вместо да се отправи към къщи отишъл директно при даракчията. Договорил се с жена му да вземе дарака под наем. Започнал веднага работа, заедно с жена си. Вземали бракуваните палта от местния гарнизон, а жена му ги перяла и след това ги влачили на дарака.
Работили от сутрин до здрач, ден след ден, стъпили на краката си. Ганьо отишъл пак до Германия за машини....
Отново си върнали предишното статукво, но изстрадано.
Един ден, Ганьо купил една къщичка, взел ключа от нея (ключ No5 ), отишъл при овчаря и му го подал:
-Ти ми спаси живота с бележката, която ми даде. Тази къщичка е моята благодарност към теб. Сега пак съм богат.
Овчарят отговорил:
-Ти пак си спрял да четеш бележката!
