Защитените територии и незащитената Природа

Motion, отново не си разбрал за парите ама карай да е весело.
Относно държавен апарат аз ит гарантирам, че ти не можеш да намериш и 10човека на които да имаш пълно доверие, а камо ли да намериш стотици дето ще ти попълнят средното упрваленско ниво.
Аз не само , че ес познавам, а знам какво ми е най-трудно да направя - точно да намеря хора за междинно управленско ниво.
ЗА администрацията на Южна Корея - не ми се коментира страна в която падат мостове и търговски сгради, защото 70% от бюджета отишъл за подкупи на различни нива и за да с еизпълнят сградите са пестили от материали та чак са се забравили. Случаите са от средата на 90-те.
Историята - ами тя винаги си върви по някакви закони и тези, които стават личности просто са имали късмета да яхнат вълната. Отделната личност може да разруши, но да създава и променя в положителна посока- никога. Положителните промени могат да дойдат само ако много хора положат усилия и имат желание.

4ovek,

Примерът с Корея нямаше за цел да покаже какво става ЧРЕЗ корупция, а какво става ВЪПРЕКИ корупцията - защото всеки нормален човек знае, че тя е навсякъде. А и не говорихме за калпави частни, строителни или не, фирми, които в бг си ги имаме не по-малко от Корея ... (прочие, с не искам да прогнозирам какво ще се случи при следващото земетресение от средна степен, в София примерно).
И. От гледна точка на ефективността нещата изглеждат по същия начин – независимо какви са числеността, образованието и капацитета на тяхната държавна администрация, факт е, че в последните няколко десетилетия Корея дръпна в пъти напред.
Инцидентите с паднали сгради по никакъв начин не доказват обратното на моята теза, но нейсе.

Както вече стана ясно от предните ми постове, не съм съгласен, че не могат да се намерят „и 10 човека, на които да имаш пълно доверие”.
Трудно е, да – не и невъзможно.
Повече бих искал да направя едно уточнение (което смятах, че не е нужно да отбелязвам точно в постовете си до теб; не ми се чини да си от невнимателните) – не е необходимо да имам пълно доверие, а достатъчно.
Все пак, с тези хора ще вършим работа, няма да се обичаме или женим

П.С. Ако „отново” не съм разбрал това за парите, значи наистина ставаме за смях – ти, че не можеш да го кажеш така, че да бъде разбираемо, аз – затова, че се опитвам да го разбера




Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2007-03-05 13:40 от Motion.

И откъде знаеш, че примера с Корея е пример ВЪПРЕКИ, а не именно ЧРЕЗ корупцията? Все пак корупцията си е един чисто ПАЗАРЕН механизъм И примера ти за Корея трябва да е положителен, и той е такъв но като икономика. А в областта на любимата ти екология?? Надали...

nacheff,

Реалността днес няма как да бъде реалността, която е била преди 100 или 1 000 000 години, и ако се абстрахираме (доколкото това е възможно) от думи като еволюция, прогрес и прочие, какво ни остава?
Моят отговор е сходен с твоя – Природата. „Нещото”, което е съществувало преди нас, очевидно може да просъществува и след това, което сме му причинили (този глагол би трябвало да бъде поставен във всички възможни граматични времена ...)

Отношението ми към Природата може да изглежда прекалено пристрастно, но истината е, че аз винаги съм имал впредвид хармонията с нея, а не някакво идолопоклонничество.
Да, прав си и за това, че я чувствам като живо същество – вероятно защото тя ОЧЕВИДНО е живо същество ... и се радвам, че все пак има и други хора, които виждат и чувстват същото.

Няма как да знаем кога е настъпил the right moment, за да се „направи истински нещо истинско” за Природата (цитатът твой) – затова човек трябва да се обърне към вътрешното си сетиво. Това е единственият начин. Който, между впрочем, така или иначе използваме, но за съжаление ... за банални, най-вече ежедневни нужди. Резултатът от горната (зло)употреба, както сами виждаме, е отдавна налице.
Нещо повече – ние сме едновременно и актоьрите и тяхната публика ... докато виж сценарият ... това е дълга и трудна тема.
Това, че съм песимист за бъдещето на човечеството в съжителството му със земната Природата не означава, че съм песимист въобще

Тук ще си позволя едно кратко лирично отклонение, което няма да допадне на по-прагматично настроените посетители, но нека поема този малък риск:
Ти си гледал онзи китайски филм, а аз гледах един американски, на чийто финал се появи многозначителен цитат от друг филм (само че с детско съдържание, нещо като алюзия в стил „Малкият принц” – хм, тази книжка я прочетох, когато станах на 38) ...
„Истински са не нещата, които правим, а тези, които ни се случват.”

П.С.1. Не се коси за формата и правописните грешки – не си на 15, а и наистина отнема време – освен, ако човек не е много опитен с десетопръстната система (аз пък не съм ) или има ужасно много свободно време (обичам го, но доколко го имам е нещо друго )

П.С.2. Фиш така или иначе не го „познавам” лично, а само чрез нета, така че не претендирам за екзактност по отношение на профила му А за цветната оценка, която дадох ... ами тя всъщност беше доста скромна.
Мога да ти дам един повод за размисъл не във връзка с този конкретен човек, а въобще, когато става дума за преценка на нещата. Нека бъде със следния въпрос: Ти как възприемаш действителността, когато разглеждаш една цветна и една чернобяла фотография?

П.С.3. Какво можем да направим, за да започнем да живеем в едно по-добро и по-справедливо общество?
На първо време е наложително да се освободим от гнилите хора, които създават законите и рамката, в която обществото съществува и се развива. Така, че за момента отново имаме сходно мнение (но вероятно, породено от различни отправни точки?):
„И да държим все пак оръжията близо до себе си.”

Boby,

Любима ми е Природата, а не екологията

Ами виж сега ... слаб познавач съм на т.нар. пазарна икономика, и съответно цитираните от теб „пазарни механизми
Имам познания, които – малко ме е срам да го напиша – ми изглеждат като основно образование на фона на титулованите (макро, микро и прочие видове) икономисти, примерно. Затова предпочитам да се образовам, четейки наблюденията и анализите на умните глави. Които, освен всичко друго, имат и по-голям и/или пряк достъп до първичната информация.
Мога да го кажа и с други думи – предпочитам да не зубря, а да изучавам
(веднага се сещам за поне една линия, по която можеш да ме подхванеш и да се опиташ да обърнеш написаното срещу самия мен, но нека не избързваме със заключенията )

Във въпросите, които коментирахме с 4ovek, най-общо ставаше дума за способността на държавната администрация да осъществи (днес, но и в перспектива) една рационална, градивна и ефективна политика в областта на екологията – а не за екологията като светоглед или наука. Лично аз не очаквам, че Маврудка Страхилова (името измислено), която е прекарала 20 години из топлите офиси на едно министерство, ще се втурне оттук нататък да работи за опазване на Природата – освен, ако не й бъде наредено - не само да чете, но и да изпълнява. И ако тя е неспособна да го проумее, съответно да бъде освободена.

Така че ... не се хващай за Корея като за панацея и бъдеще на човечеството
Нито за момент не съм влагал подобно съдържание в примера. Мисля, че би било напълно достатъчно да реализираме поне отчасти техния икономически ръст в аналогичен отрязък от време ... И ще го напиша пак: нека не се заблуждаваме – това е станало въпреки бюрокрацията и корупцията в администрацията.

На мен ми светна лампичката за какво точно става въпрос и защо говорим на различни езици с теб. Не знам дали го съзнаваш или е подсъзнателно, но всъщност теб те влече властта, а не опазването на природата. Опазването на природата е оправданието пред съвестта ти , че защитаваш кауза, а не първичен инстинкт за борба да водиш стадото. Затова упорстваш, че без да се вземе властта не може - просто те тегли натам, както е заложено у всеки човек.
Потивниците на защитата на природата също се самозаблуждават, че са потив несправедливостта и защитават кауза (за просперитета на обществото), а не личен интерес.
И масово обществото смята за еретична идеята, че не ни е нужна всемогъща Държава, защото ако я няма Мечтата за власт става още по-нереална.

4ovek,

Е, сега вече стана мазало
Ако наистина имах такива апетити, мисля, че отдавна щях да съм направил нещо по въпроса ... Но признавам, че си направил много смело предположение (освен, ако не е разпознавателен „изстрел”) )

И ако „упорствам”, то е защото, все пак, за себе си, съм разбрал какви са достъпните начини за промяна.

Можем да поговорим и за разни макиавелистки постановки, но в същност аз не споделям тезата, че стремежът към властта е имплицитно заложен у всеки.
Властта като възможност и начин на живот е опция, от която милиалрди човешки същества изобщо не възнамеряват да се възползват – не само защото това практически е невъзможно, но и защото, ако беше възможно, тогава нямаше да останат други хора, над които да властват

Всъщност може би има някакъв начин – ако открием другите измерения на вселената и започнем да „живеем” едновременно в повече от 4-те, в които пребиваваме сега и тук.
Но тогава – при сегашното състояние и духовно ниво на човечеството - просто не ми се мисли какво ще се случи.


Ето и съдържанието на линка, който не можах да изкарам на екран, и който исках да споделя с вас:

„Загадъчната гибел на пчелите в САЩ може да предизвика катастрофални последици за икономиката на страната. По последни данни на територията на 20 щата през зимата са загинали 80% от всички пчели, като причината за това явление все още не е установена. Около 90 от основните селскостопански култури в САЩ са напълно зависими от пчелите и както смятат специалистите "трудовата дейност" на тези насекоми осигурява на американската икономика около 14 млрд. долара годишно. Разбираемо е безпокойството около тази ситуация, пише Ню Йорк Таймс. Засега всичко изглежда като на кино и никой не разбира последиците от тази заплаха, коментира изданието.
Според вестника масовата гибел на пчелите означава не просто недостиг на мед. "Всъщност икономическата ценност на меда, восъка и другите пчелни продукти е съвършено незначителна в сравнение с обема от "услуги", които оказват пчелите при опрашването на селскостопанските култури". По сметки на специалистите хранителният режим на средния американец (за около 1/3 от тях) се състои от продукти, резултат от дейността на пчелите.
Учените вече се опитват да установят причините за изчезването на насекомите. Като възможни варианти се приемат болест или прекомерното използване на пестициди. В същото време, пише вестникът, пчелите изчезват с невероятно бързи темпове, а министерството на селското стопанство на САЩ дори не успява да направи необходимата статистика. Вестникът предупреждава, че явлението може да се превърне в сбъдване на кошмар от най-песимистичните научно-фантастични филми.”



Редактиран 3 път(и).Последна редакция на 2007-03-06 09:45 от Motion.

По-късно ще ти отговоря малко по-обстойно, сега само ще спомена, че инстиктът за борба за водачество в стадото си е силен първичен инстинк наред със секса и инстикта за самосъхранение. Т.е. заложен е у всеки от нас.

"Властта като възможност и начин на живот е опция, от която милиалрди човешки същества изобщо не възнамеряват да се възползват – не само защото това практически е невъзможно, но и защото, ако беше възможно, тогава нямаше да останат други хора, над които да властват "
Инстинктът за самосъхранение наделява над инстиктна за борба за оглавяване на стадото. Милиардите човешки същаства, които не възнамеряват да се възползват в дадения момент се възползват веднага щом усетят слабост у водача, до този момент задоволяват този инстикт чрез различни алтернативи. Някой са обществено приети - като спорта - асоциираш се с победителя, защото е от твоята държава и изживяваш неговата борба, като лична. Историята - асоциираш се с някой силен владетел. Други не са - като футболното хулиганство - ходиш и се биеш с някой друг, защото е привърженик на друг отбор, а ти искаш да се наложиш.
Та не се възползваш, защото инстинктът ти за самосъхранение наделява над инстиктът ти за борба за власт.
В екологичната сфера при много хора може да наделее леко, защото това е нерешим за момента проблем и погледнат от тази гледна точка Водачът изглежда слаб.

Motion,
Много неща ми се иска да спомена, но времето не стига.
А пък аз търся изява :-))) и в другите теми.

Кратко.

За "Няма как да знаем кога е настъпил the right moment, за да се „направи истински нещо истинско”.

Ако имаме късмет, нещата ще се случат не волево и с натиск отгоре, а постепенно чрез:
Образование, образование, образование. (и нищо, че и то носи печал)
Изглежда ясно и семпло, но в неделя просветният министър каза :
"В едно ромско семество сега като правило най-образован е дядото, след нег о бащата и най-накрая иде внукът. "
Без коментар. 21 век, Европа, макар и периферията.
Има още много лутане из пустинята.

За "лошите хора", които създават законите.
Не знам, дали това е решението.
Имах повод вчера по друга тема да препоръчам на колегите да видят един "филм". Има го в Гугъл. Понеже не знам дали четеш и там, пращам ти линк: