Какво според вас означава добър доход в България?

Ти и преди това му го беше написал същото, но нещо kuku не вдена. Нещо за ездата му обясняваше.

Веднага ти отговарям - силно подценена за определи професии и надценена за други
Трябва.

Nacheff,

Това, дето си го постнал (не знам от кой сайт) е част от статия, която мернах днес в Монитор - линк: [www.monitor.bg]

На въпроса ти: от каква база изхождаме при определяне на "нормалната" цена на труда, за да говорим за надценяване или подценяване? Не знам какво значи нормална цена, когато говорим за стоки - в смисъл - цената си има компоненти и знаеш, че поне един от тях е неограничен и в двете посоки - печалбата - в зависимост от търсене и предлагне може много да варира. Коя е нормалната печалба (ако приемем, че себестойността се знае за момента), на която да стъпим за определяне на нормалната цена. И ако пазарът позволява два пъти по-голяма печалба, тогава какво - цената ненормална ли става?

В случая с труда (който също е стока) какво приемаме за себестойност? Да речем, разходите за образование и квалификация. Ами разходите по отглеждането на работната ръка - тях да ги вкючваме ли? Щото ако ги включим, както и Боби каза, да имаш дете/деца е скъпо удоволствие. И т.н.....

По същия начин реагирах и на въпроса дали са подценени или надценени НИ в България. Според мен такъв върпос е неправилен да се задава. Заради липсата на отправна точка за общоприета нормалност.

Имаше опит в темата за фунд. анализ на цените да се дефинира "фундаментална стойност", ама така и не разбрах каква е дефиницията за нея. Може тя да играе ролята на някава "нормална стойност" и от там, "нормална цена". Нали помниш, коментирахме, че на мен ми заприлича на NPV, ама така ли е, не знам.

nacheff, сори, различна, макар и подобна, е статията в монитор. Всъщност е пак пример как самата медия може да отсее и предложи на публиката си такава част от изказването на някого, която й изнася за извода (обикновено зададен още в заглавието).

Joan,
Права си ! Това, което пуснах е някакъв опит за извадково цитиране.

Положително е, че все пак думите на разни разпознаваеми фигури в бранша са предадени основно в цитат. Добре е, че се заявява директно и открито, че не може да няма връзка между цени и наеми, че рентабилността е осъдена да пада - все неща, които отдавна коментираме и обосноваваме.


Другите ти въпроси са твърде сериозни. Не мога да отговоря бързо и категорично.
Нали не бях забравил да сложа нормалността или справедливостта (не ми се търси) в кавички? Темата с понятийния апарат ме вълнува много, защото иначе споровете (дори разговоръите) често се израждат. Единственият отговор, който имам е само строго теоретичен .
"Нормални" биха били тези цени, които осигуряват сродна (умишлено избягвам еднаквата) рентабилност на различните отрасли, осигуряват устойчиво развитие на икономиката и, и, и много други : съхраняване на производителните сили, средата, включително природна, и още мнооого.

Да, ама такова животно като горното няма ! Май "без да искам" написах нещо, коетго ужасно понамирисва на НЕКАПИТАЛИЗЪМ. Би било тъжно, защото в момента непазарни алтернативи отсъстват и би било най-малкото глупаво да се аргументират тези извън тази хихотеза..
При пазара "справедливата" цена е тази, която носи печалба на тебе, а на конкурента ти загуба.
Справедливата цена на труда за предприемача е ниската заплата, за другата страна е точн ообратното.
Въобще да се говори при пазарни отношения с морални категории е доста неподходящо. То е удачно за академични заведения, евентуално църквата.
Навън е битка, буквално на живот и смърт.
Битките са актове, в чиято материя са втъкани : рани, болки, летални перспективи, но пък ..... може да се понесеш на крилете на Виктория .

Не е точно липса на непазарни алтернативи. Аз лично в европарите и държавинте поръчки нищо пазарно не виждам, особено ако става въпрос за нашата действителност.
Ако някой вижда нещо пазарно в това подкупът да е по-голям от печалбата на фирмата-изпълнител мога да поспоря с него.
Пирмери много. Но всъщност основната идея е , че в момента в който някой се изкачи на върха макар и с пазарни средства се опитва да ограничи пазарните механизми от страх да не го бутнат
Пример за пазарна икономика е строителството на къщата на Стефан - събира оферти, договарят се , предоговарят се, не може да ги накара да работят за определени пари, защото някъде пише, че средната заплата е еди колко си, строителят не може да му дава подкупи за да одобри работата.... Ето това е пазрана икономика, а не продажбата на БТК

4ovek,

Корупционните практики не правят обществото непазарно и широката им застъпеност въобще не представляват някаква "социална алтернатива".
Пак си е пазар, ама слаб, недоразвит, уродлив.

Те нещата с аоще по-дълбоки, защото в Европата, за където сме тръгнали е една оправия, да я оплачеш.

Днес отбелязах един цитат от Дневник :
Европейският съюз и процесът на присъединяване към него промениха към по-лошо естеството на тези млади демокрации. Правителствата им предпочитаха да консултират политическия си дневен ред с Брюксел, а не с избирателите. Резултатът е, че се разми разделителната линия между ляво и дясно и единствената реална граница остана тази между "корумпирания елит" и "хората"."

Визират се събитията в Унг, а от днес и Полша.

Приказката тръгна от "справедливата" цена. Исках да се аргументирам, че на практика такава няма. Може би само по изключение и като тендевция пазарът пътьом минава случайно през кратки състояния на "нормалност", "справедливост".

Прпез останалото време е ясно : аз искам колкото се може повече печалба, тук и сега и на всяка цена, а тези които също се борят за паричките на потребителите е най-добре да бъдат умъртвени мъчително.

4ovek Написал:
-------------------------------------------------------
> Всички включваме
> Любо, много ми е интересно за какво точно спорите
> с Joan, след като и двамата цитирате приблизително
> еднакви месечни доходи, като отговор на питането

Имаше един виц за еврейското училище:
Колко е 2х2?
Правилен отговор - 2х2 е равно на 4, 5, 6, 8, но не повече, защото ще се разбягат клиентите.
Та и тук- какво от това, че си мечтая, искам, мога добре да наместя 10хил. евр./мес., като няма кой да ги даде. Ти нали питаш за ДОБЪР доход (не за мечтан).
Е, като първо за да е добър трябва да е ДОСТИЖИМ, а после ще видим какви потребности може да задоволи.
Щом Жоан стига до сходни цифри, изхождайки от ПОТРЕБНОСТИТЕ, вероятно си слага "спирачката", отчитайки само ДОСТИЖИМИ потребности. При такъв подход спора действително е излишен.
Ако включим обаче и Просперитета на фирмата (както ни приканваш), моите потребности отиват на още по-заден план. Абе, баланс (реализъм) трябва да има.

И от др. страна - не са малко посредствените (млади или по-стари, но "неактуални" хора, които не се хващат за 300-500лв. защото виждаш ли му трябвали повече. И чака някаква далаверка, богат "спонсор" и ако си спомняш "... все по-пълно задоволяване потребностите на народа".

Ти пък докъде го доведе ИМах предвид корупцията, която цели да защити определени кръгове от конкуренция. Така наречената контролирана корупция - има корупция, но не на всеки е позволено да я използва Там попадат контрабаднтите канали, застрояването на паркове и градники, търговете за дължавните поръчки....Иначи има и корупция, която е плод на прекалената разлика между обществените отношения и законодателството и всъщност тя по-скоро подпомага пазарните отношения. Но във всички случаи не е "социална алтернатива", а точно обратното.
Относно проблемите в "отличничките" - ще видим какво ще стане. Има много фактори, които са довели до това недоволство, дано ние почерпим от водещия опит и реагираме по-добре Не знам дали всички оценяват предимството на това, че не сме първи.

Любо,

Всъщност май имаш право - аз по принцип съм реалист, а не мечтател (зодия, к'во да направя ) и вероятно подсъзнателно съм смятала нещата, които правят живота добър от към материална гледна точка, без да вземам предвид екстри (което е също много относително, де). Освен това отдавам голямо значение и на духовното в живота и затова навярно и не мечтая и не съм мечтала за собствен самолет или остров. А и понякога съм се замисляла за случката с Джаки Кенеди на острова на Онасис- жената решила, че като е неин, може да се къпе гола (няма никого наоколо, бодигардовете сигурно не ги смята за хора ). Да, ама някакъв папарак я дебнел с водолазен костюм от морето и я снимал, и на другия ден в жълтите вестници я изтипосали, което вбесило съпруга й и той вдигнал скандал, и й забранил да се къпе гола. Е, за какво ми е така остров?

Сори за оф-топика, думата беше за потребностите - бих ги нарекла не "постижими", а "необходими и достатъчни" за материално благополучие - така, както аз го разбирам. Тъй като повечето участници дадоха подобни отговори, струва ми се, че това е някаква общоприета мярка (поне в нашия кръг на пишещите тук) за материално благополучие.

За тези, дето не искат да работят за 300 или 500 лева - ами да ти кажа, винаги съм мислила, че щом могат да си го позволят, значи, имат отнякъде доходи за насъщното. Затова и някак съм скептична към широко застъпените в медиите коментари за "голямата ни бедност" - не може да си беден и да отказваш работа. От друга страна, уважавам всички, които се трудят за хляба си - чистачки (някои с висше образование), продавачи на вестници, разносвачи на препоръчани писма, дори събиращите велпапе по кофите, изобщо всякакъв неквалифициран труд.

Т'ва за спонсора важи най-вече за младите и хубави момичета - за другите си остава мечта.