Joan... :-)
Неслучайно ти изпратих лично съобщение, защото не бих искал да пълним форума с нашите (не)случайни размишления на тема животът без или с пари и любов, но тъй като не получавам отговор, приемам, че ти приемаш ;-)... дискусията да продължи само тук.
Все пак, искам да отбележа на вниманието на админ-ите на форума, че въпреки разнообразието от преплитащи се теми, обещавам да се придържам към основния пост на 4ovek ;-)
Цивилизацията такава, каквато я познава съвременната история, има свое начало – елементарен е изводът, че ще има и своя край. Независимо от момента във времето и начина, по който ще стане това. Лично за мен е пределно обяснимо и ясно.
(Съзнателно не въведох „опции” като Апокалипсис, Края на света, devastation... Освен това, тук не е мястото и не бих коментирал философските възгледи на класици като Платон, Св. Августин, Шопенхауер, Хегел или Бердяев – да не говорим за Изтока)
И естествено е човек да не живее в непрекъснато очакване или ужас от това бъдеще, освен ако не си ортодоксален религиозен поклонник или просто болен психически човек.
Много по-важният въпрос в дискусията е дали наистина това, което е, е единдственото възможно настояще. Вселенски, а и чисто физически или метафизично погледнато, това е така, но в духовен план нещата са различни. Там имаш една динамична основа, върху която имаш реалните възможности да градиш...
(нека не засягаме сега въпроса за това дали са неограничени човешките възможности – инфо в аванс: са ;-))
... и така стигаме до действителността, в която един човек, който има потенциала да бъде поет, е приел образа на продавач, или си спомни как си виждала (не може да не си! ;-)) мениджъри, които са толкова некадърни - при това по един напълно естествено начин, че не могат да организират и подредят е-мейлите си, камо ли да управляват хора и информация.
Истината е, че понякога не знаем. В същност, през по-голямата част от живота си не знаем. Надъхваме се, напомпват ни с фалшиво самочувствие и безполезни в по-голямата си част знания, трупаме опит, който несъмнено е като фенера на Конфуций, обичаме между другото, търсим повърхностно, стремим се към бързи резултати, изопачаваме красивото и го превръщаме в стока... Кое е това, което може да ни послужи като отправна точка, къде е вътрешния център, върху който да изградим една силна, гъвкава и трайна индивидуалност, която да ни продуцира и репродуцира непрекъснато... докато сме живи. Риторичен въпрос.
Да свържем нещата с парите? Вярно, че обещах, макар в момента изобщо да не ми се иска. Не казвам, че можеш да купиш всичко на този свят с пари – това е очевидно :-) Но вярвам, че човечеството – ако бе избрало да даде превес на духовното си развитие – можеше да живее не по-зле материално и без сътворението на финикийските знаци. Разбира се, за това си има социално-икономически причини, и не само такива – в този смисъл появата им не е случайност. Тъй като, обаче, този „зъл дух” е пуснат от бутилката, вече няма как да се върнем назад. Остава въпросът какво можем да направим, за да ограничим въздействието им върху съзнанието на младите (най-малкото, защото чисто генетично и физиологично те са нашето наследство).
Тук вече ще трябва да „вляза” в чашата, която е празна наполовина – а не пълна... Което не искам.
Да се върнем на „добрите” доходи, все пак.
Макар и да не те познавам ни най-малко, мисля, че наистина си успяла да изградиш хубав свят :-) Но се изкушавам да те наведа на една друга мисъл – дали не си застинала на пътя към The Promised Land... или просто си уморена... или нямаш необходимост от продължение... или в същност не искаш да си признаеш, че очакваш...
„Добрите” пари дават илюзорното усещане за пълна свобода, а в същност представляват една добре оформена алюзия на факта, че си жив и че няма как да няма смисъл от това, че си жив.
За Оформлението се грижат цели тълпи от експерти, добили солиден опит с маркетинг-, РС-, фото-, PR- и прочие джаджи, които няма как да излязат извън света на това, както аз го наричам изкуствено изкуство..., но нито разбират, нито им пука, че ден след ден мултиплицират това отражение върху хиляди модни списания, сайтове, филми и концерти на живо.
Тук човешкото съзнание се сблъсква с поредното хищно предизвикателство – дали да припознае себе си в този бутафорен външен свят, или да запази „добрите” си доходи за „по-добри или по-лоши” времена (всъщност, както дойде).
100 или 100 000 евро е мизата? - Каква миза, кой говори за заплата?!, ще отвърне ехото на „благоденстващите” по едно или друго стечение на обстоятелствата.
В съвременното лумпенизирано общество всеки е това, което допуска другите да виждат в него и което им позволява да правят с него. Парите не ти дават възможността да избираш, именно защото си препълнен от всевъзможни, но уви чужди мисли, думи, лъжи, визии, миксове и клишета.
Вярвам, че човек може да живее с малко, и съм живял по този начин. По-лесно е да живееш с много, но това си има своята цена. Който е готов и може да я плаща (еvery single day), нека приеме възможността, който не може – или да гледа сеир (това най-го обичат посредствените хора), или да поеме по трудния път на това да си различен, но себе си.
) ми "пледоария", щеше да забележиш, че споменавам неколкократно една сума: 2-3000 евро месечно. Това е цифрата. Не моята, разбира се ;-)
