ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
Съгласно получените данни за 2006 г. се очертава ръст в разпространението на технологиите, които домакинствата използват в своето ежедневие. По-високият стандарт на живот на българските домакинства се потвърждава от нарасналото използване на широк кръг ИКТ. С най-значителен дял е телевизорът, който се среща в 98.0% от домакинствата. Данните от изследването сочат, че има растеж от 1.9% за две години в използването на кабелна телевизия от домакинствата, която е много по-разпространена от цифровата телевизия (2.3%).
В резултат на динамичното развитие на мобилния пазар у нас, както и на предлаганите конкуренти цени на мобилни цифрови продукти и услуги се очертава тенденция на постепенно изместване на фиксирания (72.9%) от мобилния телефон, с какъвто разполагат 75.2% от домакинствата в България. Расте делът на домакинствата, които са посочили, че имат персонален компютър, в това число преносим (laptop) и ръчен (palmtop) - 22.6% през 2006 година.
Фиг.1 Осигуреност на домакинствата с ИКТ през 2004 и 2006 година
Все повече домакинства се възползват от широкото разнообразие на предлаганите услуги от Интернет доставчиците в България и 17.0% от домакинствата посочили, че имат достъп до мрежата към 31.03.2006 година. От тях, 37.6% са домакинства с трима възрастни без деца, а 22.5% са в състав от двама възрастни с деца. От самотните родители с деца, само 1.4% могат да си позволят да „сърфират” в Интернет от дома си.
Фиг.2 Достъп на домакинствата до Интернет през 2004 и 2006 година
Най-разпространената външна връзка за достъп на домакинствата до Интернет през 2006 г. е широколентовата връзка, която най-често бива представлявана от кабелен модем, LAN мрежа или безжична технология (50.1%). Близо една трета от домакинствата разчитат и на мобилния телефон от второ и трето поколение, който позволява достъп до Интернет. Една четвърт от домакинствата се свързват с Интернет чрез фиксиран телефон или ISDN мрежа.
Фиг.3 Достъп до Интернет по видове връзки през 2006 година
За първи път през 2006 г. НСИ изследва причините, които се явяват като бариера за достъп до Интернет на домакинствата. Една от основните причини е скъпото оборудване (36.5%), а не са малко и домакинствата, които посочват, че липсата на умения възпрепятстват членовете на домакинствата да се включат в Интернет (33.9%). Не е малък делът на домакинствата, които считат, че нямат нужда от достъп до глобалната мрежа вкъщи (37.0%).
Фиг.4 Причини за липса на Интернет в домакинствата през 2006 година
Използване на ИКТ от лицата между 16 и 74 години
Данните от изследването сочат, че над една трета от българското население е използвало компютър през 2006 година. Все още не е малък делът на лицата, които никога не са имали възможност да работят с компютър (63.3%).
Фиг.5 Използване на компютри от лицата между 16 и 74 г. през 2006 година
От лицата, които са използвали компютър през последните три месеца, най-активни са висшистите, които прилагат уменията си за работа с компютър всеки ден или почти всеки ден (52.7%). От населението между 16 и 74 г. с основно образование, само 8.0% има възможност да работи с компютър всеки ден, независимо дали на работното място или вкъщи.
Фиг. 6 Честота на използване на компютър по степен на образование през 2006 година
От лицата, използвали компютър през последните три месеца всяко второ посочва, че използва компютър вкъщи (49.5%), а работата на 36.7% от хората е свързана с използването на компютър на работното място. Мнозина предпочитат да се възползват от предлаганите компютри на обществени места като Интернет клубове, летища, хотели и други (13.3%).
Фиг.7 Места на използване на компютър през 2006
През 2006 г. НСИ изследва за първи път степента на замяна на традиционната поща с мобилни съобщения (текстови или графични). Всяко четвърто анкетирано лице изцяло е заменило традиционната поща с услугите на мобилните оператори с цел кореспонденция или за да осъществи контакт с компании или администрация (25.7%).
Фиг. 8 Степен на замяна на традиционната поща с мобилни съобщения
Използване на Интернет от лицата между 16 и 74 години
Данните от изследването сочат, че делът на хората, които са “сърфирали” в Интернет се е увеличил с 8.5% за две години и през 2006 г. близо една четвърт от населението в България е отбелязало присъствие в глобалната мрежата през последните три месеца. Незначителен е делът на лицата, които са имали нужда или възможност да се възползват от неограничените възможности, които предлага Интернет в периода между три месеца и една година (2.7%).
Фиг.9 Използване на Интернет от населението през 2004 и 2006 година
Данните от изследването потвърждават тенденцията на разширяване на диапазона на използване на Интернет от различните възрастови групи. Като най-активна се отличава групата на най-младите хора в България (от 16 до 24 год.), които най-често “сърфират” в Интернет (33.7%). Най-слабо заинтересовани от предизвикателствата, които предлагат новите технологии са хората от 65 до 74 години, от които само 0.5% са били онлайн през последните три месеца.
Фиг.10 Използване на Интернет от населението по възрастови групи през 2006 година
Данните от изследването сочат, че лицата с висше образование най-активно използват Интернет, от които 29.0% са онлайн всеки ден, следвани от хората със средно образование (22.3%). Най-малък е делът на лицата с основно образование, които сърфират ежедневно (6.9%). Поне веднъж седмично се включват в мрежата лицата със средно образование (15.2%), а след тях се нареждат висшистите (10.5%) и хората с придобита основна образователна степен (5.6%).
Фиг.11 Честота на използване на Интернет по степен на образование
По-голямата част от населението е заменило използването на традиционната поща с изпращане на писма и съобщения онлайн. Близо една трета от лицата (28.5%) изцяло разчитат на бързината и сигурността на Интернет, за да изпращат своите писма или съобщения. Около една десета от населението използва единствено услугите на традиционната поща за кореспонденция (9.1%).
Фиг.12 Замяна на традиционната поща с Интернет или е-поща през 2006 година
Е-ПРАВИТЕЛСТВО
Е-управление е стратегия без алтернатива за всяко правителство, което желае да изгради приятелски ориентирана среда без бюрокрация и корупция за частния и публичния сектор и да създаде условията за висока добавена стойност в икономиката. В България по-голямата част от обществото приема с готовност и приветства всяка нова услуга предложена онлайн. Близо една трета от анкетираните лица са използвали услугите на еПравителство през първото тримесечие на 2006 година. Доста по-голям е делът на хората, които биха искали да избегнат бюрократични усложнения и да спестят време чрез използването на електронните услуги на Правителството, но по различни причини нямат възможност да се възползват от тях (40.1%).
Фиг.13 Използване на услугите на е-Правителство през 2006
От лицата използвали услугите на еПравителство, 81.6% са получавали информация от уебсайт или Интернет страница на публичната администрация. Над половината са спестили време и са се сдобили с официални формуляри чрез Интернет (53,7%), а 33,8% са използвали глобалната мрежа, за да ги изпратят до съответната институция.
Фиг.14 Дейности свързани с използването на услугите на еПравителство през 2006 година
ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ
Пазаруването по Интернет представлява безспорно удобство със своята бързина на регистрация, възможност за проследяване на резултата от поръчките, евентуално доставки на място. Наблюдава се тенденция в популяризирането на е-търговия у нас и данните сочат, че 10.0% от лицата между 16 и 74 г. са закупили стоки или услуги онлайн през последните 12 месеца на наблюдението, от които 5.2% през първото тримесечие на 2006 година. За сравнение, общият дял на пазаруващите клиенти в мрежата през 2004 г. е бил 5.3%.
Според проучването много от хората нямат възможност или не желаят да се доверят на електронните пазари и това се потвърждава от получения относителен дял - 90.0% на хората, които никога не са поръчвали стоки или услуги за лично ползване по Интернет през 2006 година.
Фиг.15 Използване на е-търговия от лицата през последните 12 месеца
Публикуван на 11.01.2007 г.
ясно
