яда яда яда
Но в живота на тоя град, на тия люде нищо не идваше, не ставаше бързо и буйно. Всяко нещо преживявяше своето време. повече от 4 века тия люде се бяха се учили на търпение, на тих прост живот, с хляб и вода хранеха тялото си, имаха само еднад здрава опора--земята, над която се трудеха. те живееха с всички вечни болки на сърцето, не беше заглънал тях и вечния копнеж за щастие и радост, но тъй ничком до земята, потъмнели като нея, безименни, покорни роби. векове бяха минали и нищо велико не бе се случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се и умираха, заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Векове бяха минали без следа. Едва-едва някой от тия бедни, прости люде ще надигне глава да погледне, да се покаже над хилядите покорно сведени глави през 50, през 100 или повече години. те мереха и помнеха времето през цели векове според бедствията и епидемиите, които ги сполетяваха и в които гниеха като нищожните твари, що пълзят по земята. Сега наставаше ново време. Pобите се ослушваха и чуваха все по-ясно наближаващите, съдбоносни стъпки. Идеше ново времe, ала малцина бяха , които стяваха да го посрещнат, отваряха очи да го видят, надигаха глас да го приветстват. иде, иде--
шепнеха хилядите долу, ослушваха се, чакаха и робския страх беше по-силен от радоста на душите , които предчувстваха своето освобождение. Така бяха живели те от векове, но вече се пробуждаха, борбата вече започваше, макар все още в робски страх. идеше ново време за всички..."
Д. Талев
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2008-01-31 04:45 от kuku.
