"Ефектът на пеперудата" или до какво доведе кризата с ипотечните кредити в САЩ
14 Август, 2007г. - 14:05
От: Сграда.com
editors@sgrada.com
Продължаващата все още криза на финансовите пазари отново ни напомня, колко съдбовна може да бъде тясната връзка между американската икономика и тази на останалия свят.
От Ню Йорк до Франкфурт и Токио пазарите бяха разтърсени през последната седмица от страхове, че американците може да не успеят да обслужат ипотечните си кредити и чрез т. нар. „Ефект на пеперудата” кризата да обхване целия останал свят посочва агенция Associated Press в обзорен материал по темата.
Като следствие, този срив може да рефлектира върху американския пазар на жилища, правейки невъзможни продажбите на хиляди вече построени домове. Това, съчетано с понижаването на обема на инвестициите може да накара американските потребители да се чувстват по-бедни и по-несклонни да купуват родните и вносни продукти.
Според материала, най-бързият и очевиден ефект за половината от американските домакинства, които притежават дялове във взаимни фондове, а също и за други индивидуални инвеститори е рязкото спадане на стойността на техните инвестиции, което може да бъде краткосрочно, но може и да не е.
Дребни инвеститори от целия свят понесоха удар. Цените на акциите се плъзнаха надолу, подхранвани от страхове за криза на пазара. Загрижени инвеститори започнаха продажби, но намирането на купувачи се оказа трудна задача, което допринесе за още по-сериозен спад в цените.
„Ние всички се чувстваме застрашени”, споделя Габриела Саварини, дребен търговец от Рим пред агенцията „Проблемите на американския фондов пазар рефлектираха върху икономиките на целия свят.”
„Пазарното бедствие прави по-трудно и по-скъпо за бизнеса да получи кредити за развитие, а ако бизнесът не може да се развива той инстинктивно се стреми да реже разходите, най-често чрез уволнения.” споделя за Associated Press Хауърд Арчър – главен икономист за Великобритания и Европа в една от водещите анализаторски компании Global Insight.
САЩ преживя подобна на настоящата криза през 80-те години на миналия век, но тогава последствията на бяха така опустошителни за останалия свят, защото американското правителство се намеси, спасявайки банките от претенциите на вложителите.
Това, което се промени оттогава обаче е все по-сериозното глобализиране на света и развитието на аутсорсинга, а също и революцията на финансовите пазари, която обедини в здрава прегръдка различните държави.
Внезапните разпродажби през четвъртък и петък миналата седмица бяха предшествани от предупредителни сигнали от най-голямата френска банка “БНП Париба”, която замръзи милиарди долари активи, вложени в три взаимни фонда, заради сериозния спад в стойността на ценните книжа, свързани с високорискови ипотеки, изтеглени от американски граждани.
Кенет Рогофф, бивш директор проучване в Международния валутен фонд и понастоящем професор в Харвардския университет споделя, че бразилските пазари например са реагирали изключително болезнено на лошите новини от САЩ и ако това се превърне в „снежна топка”, в близките дни сред засегнатите ще се окажат пазарите от Индонезия до Турция.
Глобалната взаимосвързаност не е феномен на нашето време, припомня Associated Press. Рухването на Уол Стрийт през 1929 г. и последвалата Голяма депресия в Щатите засягат целия свят и стават причина за надигането на фашизма в Европа.
Днес обаче, в ерата на мигновенните комуникации и търговията с акции в реално време, паниката в Ню Йорк се разпространява из целия свят почти веднага.
В центъра на притесненията през тези дни са високорисковите заеми, отпускани от банките на лица и фирми в различните държави.
Много американци не успяват да покрият задълженията си по ипотечните заеми, което води до притеснения, че това може да породи глобален проблем, защото много от тези задължения са „превърнати” в ценни книжа, които пък впоследствие са станали притежание на пенсионни фондове, банки и други инвеститори, търсещи висока доходност.
Редица банки от Япония до Германия притежават ипотечни облигации заради ниските лихвени нива в САЩ и добрата доходност. Схемата работеше добре, докато ползвателите на ипотеки не започнаха да пропускат вноските си...
Друго сериозно притеснение на инвеститорите беше предизвикано от неспособността на банките да превърнат бързо вече нищо не струващите ипотечни облигации в кеш.
Именно тези „лоши” заеми повишиха страховете, че вероятно предстои по-голяма криза, която може да събори цялата банкова и финансова система, страхове, които доведоха до срив на фондовите пазари и застрашиха пенсионното осигуряване.
Първите признаци на кризата се появяват през април, т.г., когато банкрутира New Century Financial, компания която отпуска ипотечни кредити на лица с по-нисък кредитен рейтинг. Клиентите на компанията са американци, които са просрочвали вноските по предишни заеми или дори са банкрутирали преди години, но все още желаят да притежават свой собствен дом.
Случаят явно не притеснява никого – щастливи заемодатели, с изобилие от капитали за инвестиране търсят нови възможности да отпускат повече кредити и да получават по-висока доходност. Хедж фондове и банки от цял свят съзират възможността и масово изкупуват ипотечни облигации.
Месец по-късно, през май, гигантът USB AG обявява, че хедж фондът на компанията е загубил 125 млн. долара през първото тримесечие на годината, главно заради подобни ценни книжа. След това, през юли, щатската Bear Stearns закрива два свои хедж фонда заради загуби от 200 млн. долара предизвикани от ипотечни облигации.
В началото на август сред инвеститорите се засилват притесненията, че ипотечните облигации може би не са чак толкова солидна инвестиция, както се е считало до момента.
Тези страхове достигат своя връх след банкрута на American Home Mortgage Investment Corp. на 6 август. Според представители на компанията – един от водещите ипотечни заемодатели, този банкрут е бил предизвикан от „необикновен разрив”, който е попречил на American Home да набира средства за дейността си.
В четвъртък миналата седмица френската „БНП Париба” „замразява” 2,2 млрд. долара, който държи в три фонда, заради тяхната зависимост от по-рискови ипотечни облигации в САЩ. Този акт засили страховете, че бедствието вече се разпространява из целия свят.
Ниските кешови наличности на банките предизвикаха такова нарастване на лихвите по краткосрочните заеми, които те си отпускат помежду си, че централните банки в САЩ, Европа и Азия се намесиха и „наляха” десетки милиарди долари на пазара за да обезпечат нормалното му функциониране.
Такива мащабни намеси на централните банки са редки напомня АП. Последната подобна интервенция е била непосредствено след атентатите на 11 септември 2001 г.
