Какво ще се случи с парите ни след 1 януари 2007 г.?
14 ноември 2006 | 09:38 | Нова телевизия, “Коритаров live”
Добромир Гущеров, депутат от Коалиция за България, Емил Хърсев, банкер и Владимир Каролев, икономически експерт, в интервю за предаването “Коритаров live” по Нова телевизия
Водещ: Какво ще се случи с парите ни след 1 януари 2007 г.? Сега ще разговаряме и ще чуем прогнозите на Добромир Гущеров, депутат от Коалиция за България, член на изпълнителното бюро на БСП, банкерът Емил Хърсев и Владимир Каролев, икономически експерт. Добро утро и добре дошли при нас. Много са поводите да си зададем въпроса какво ще се случва с парите ни. Един от тези поводи е публикация-анализ на страниците на вестник “Пари”, според който октомври е месецът с едно от най-високите нива на инфлацията. Основна причина за това е скокът в цените на хранителните стоки с 3.2 %. Това са данни и изводи на Националната статистика според в. “Пари”. От друга страна днес пресата съобщава и за предстоящо рязко повишаване на цени на горивата и оттам, разбира се, на редица стоки, които са от първа необходимост. Как ще се отрази това изобщо върху парите на българите след 1 януари? Да започнем с Добромир Гущеров. Може ли да има някакви опасения за това, че ще има някакъв срив?
Добромир Гущеров: Добро утро. Значи, до 1 януари има 40 и няколко дни. Едва ли можем да говорим в икономиката ...
Водещ: Не толкова буквално, разбира се.
Добромир Гущеров: Икономиката, че едва ли не на 1 януари става нещо необичайно и изведнъж се променят основните елементи на стоката, на ценообразуването, така че в никакъв случай датата 1 януари не бива да приемаме като ...
Водещ: Буквална граница.
Добромир Гущеров: Буквална граница в никакъв случай.
Водещ: Все пак навлизаме в една зона, която налага нови правила, ще има да речем ...
Добромир Гущеров: Т.е. говорим за тенденции.
Водещ: Говорим за тенденции, разбира се, не за рязка промяна. Само при маоизма имаше голям скок и той завърши неуспешно.
Добромир Гущеров: Значи, ако говорим от гледна точка на вече интегрирането към един друг тип взаимоотношения, закони и пазари, аз мисля, че до голяма степен и тези, които се присъединиха, бившите изчакващи 10 страни, сега членки ...
Водещ: Да, през май 2004 г.
Добромир Гущеров: Значи, наистина, че има субективният, вън и независим от икономическите дадености, елемент това нещо, няма как да не го приемем, при който до голяма степен се разчита на повишение от страна на търговските играчи, именно заради факта, че са в ЕС.
Водещ: Повишение на какво? На цени?
Добромир Гущеров: На цени на някои стоки. Но нека не забравяме, че сега в България някои стоки имат по-високи цени, отколкото навън.
Водещ: Очевидно г-н Хърсев искаше да репликира нещо.
Емил Хърсев: Значи, аз много неща бих искал да репликирам. Едно от тях първо е злоупотреба със статистиката, защото употребата на сезонно неизравнени данни, специално за цените на хранителните стоки просто подвежда хората. Естествено е, че ...
Водещ: Т.е. това не може да бъде обяснение или мотив за тенденцията.
Емил Хърсев: Абсолютно сигурно. Значи, до септември има домати по полето, поради което доматите са евтини, от септември ги берем в оранжерии. Сезонното изравняване на статистиката обира именно тези колебания, предизвикани от сланата, а не от Европа.
Водещ: Но да говорим за по-глобални тенденции.
Емил Хърсев: Що се отнася до петрола, ясно е, че има прогнози за повишаване на петрола до края на годината, както и за спад на долара, поради което тук някои хора в България, понеже четат буквално американските прогнози научили каква част от повишението на петрола е понижение на долара, а не повишение на самия петрол.
Водещ: Защото говорят по-добре английски, отколкото разбират от финанси, така ли?
Емил Хърсев: Да, то и английски не е ясно колко говорят, това си е малко по-особено мнение във филологическата част в икономиката, но значи има и някои неща обаче, които ще се случат от 1 януари.
Водещ: Какво ще се случи?
Емил Хърсев: Едно изключително важно нещо. От 1 януари левът е конвертируем, поне в границите на Европейската общност. От 1 януари ние изменяме законодателството, падат много ограничения, които в момента съществуват.
Водещ: Сега, да тълкуваме – това, че левът е конвертируем на пръв поглед може би няма да впечатли мнозина поради това, че това така или иначе се подразбира от факта на влизането ни в тази общност, но какво практически означава това.
Емил Хърсев: Това означава, че всеки един бизнес вече съвсем спокойно би могъл да разчита за вложенията на свободните си средства не само на българската финансова и банкова система ...
Владимир Каролев: А европейската.
Водещ: А на европейската ...
Емил Хърсев: ... а въобще на целия европейски пазар.
Водещ: Това засилва ли лева или би го ерозирало?
Емил Хърсев: Би трябвало да го засили.
Водещ: Господин Каролев, според вас каква тенденция се очертава?
Владимир Каролев: Значи, първо, едно нещо, което няма да се случи от 1 януари, че изведнъж тези, които са по-богати, ще станат по-богати и обратно – тези, които са по-бедни, ще станат по-бедни ...
Водещ: Ще стане ли това или няма да стане?
Владимир Каролев: Значи, нищо няма да стане от 1 януари, освен че има нови възможности и Емо започна да говори за новите възможности. Значи, първо, индивидуалните инвеститори, тези, които искат сами да инвестират парите си или пък чрез брокери, ще могат да го правят много по-лесно. Те и сега могат да го правят, но малко по-трудно. Второ, което е по-важно, институционалните инвеститори, тези, които акумулират парите от пенсионните фондове, застрахователни компании, отпадат много сериозни ограничения, които има за тях. Например, към днешна дата на базата на една съвместна наредба на Министерството на финансите и на Комисия Финансов надзор в 15% от парите, които са акумулирани в институционалните инвеститори могат да се инвестира в чужбина. Това им пречи да постигнат доходност, която те биха могли да постигнат. От 1 януари те могат без никакви, пак спазвайки наредбите, общите, които са валидни за България, могат да инвестират във всяка страна в ЕС.
Водещ: Обаче ...
Владимир Каролев: А специално за лева дали е подценен или е подценен, защото скоро за пореден път четох даже деканът на Стопанския факултет да обяснява как от ясно е скъп левът и това ни пречело на износа, аз лично мисля, че това не е точно така и просто някои икономисти забравят, че валутният курс, грубо казано зависи най-вече от две неща. Едното, вярно е диференциалът, лихвеният, между ..., извинявам се, инфлационният между две страни, но другата е диференциалът в ръста на производителността на труда. В България, най-вече поради това, че все повече и повече машини се използват на един работник, грубо казано, този вторият показател изпреварва ръста на производителността в ЕС в пъти и поради това левът въобще няма нужда да се сменя курсът му и доста западни банкери, с които съм се хванал на бас 1996 г., че ще се промени левът към еврото, още те говореха за 1998 г., ама щяха през 1999 г., ще трябва да си дават касите с уиски, които са ми обещали. Така че няма някакви основни промени от 1 януари ...
Добромир Гущеров: Но, тук само искам да допълня нещо друго. Важно е, че след 1 януари поради свободата на пазара много финансови институции от Западна Европа ще могат свободно да оперират на българския пазар.
Владимир Каролев: Конкуренция ...
Добромир Гущеров: Това е много важно условие ...
Водещ: Това ще съживи българския валутен пазар и оттам ще ...
Добромир Гущеров: То се получава, въпросът кое е ограничителното условие, или пък коя е причината за другия ефект, който вие казахте.
Водещ: Но има нещо, което ми се иска, г-н Хърсев, така да го продължим с него. Тезата за това, че левът става конвертируем очевидно може да бъде подложена на един много особен социален анализ, да го наречем така. Това не означава ли, че конвертируемостта, което означава наистина, че може да се ...
Емил Хърсев: ... свободата на обмен или на операции.
Водещ: Така, свобода на обмен, на операции и т.н. Все пак като тенденция дава шансове за това, както казва Владимир Каролев, може би не веднага след 1 януари по-богатите да станат още по-богати, но като тенденция тези, които могат да оперират, които разполагат, които са българският капитализъм, да стават по-богати благодарение на конвертируемостта на лева и възможността да оперират ...
Добромир Гущеров: И все пак конвертируем става не левът, а икономиката.
Водещ: И от друга страна ...
Добромир Гущеров: Значи, това е много важно това, тази забележка.
Водещ: Другата част от населението да стават по-бедни поради това, че те ще носят тежестите на повишаване на цените и на някакви други дисбаланси.
Емил Хърсев: Значи, никога в една отворена икономика няма такава връзка, че в смисъл когато един забогатява, друг обеднява. Напротив, точно обратното. Може да се докаже, като вземем примерно икономики от типа на Финландия, просто ми хрумна като една много отворена икономика, Холандия. Това важи може би за целия свят и то само на относително ниво, в смисъл, че когато се концентрира капитал някой обеднява и то обеднява само в кавички. Напротив, мисля, че когато в България хора и институции забогатяват, това е само предпоставка да забогатеят повече и всички останали ...
Водещ: Т.е. за утвърждаване на средна класа, вдигане на ниво ...
Емил Хърсев: ... по хранителната верига.
Добромир Гущеров: Подобен е въпросът, ако България забогатява в ЕС означава ли, че другите обедняват.
Емил Хърсев: Да, естествено е, че не. Сега, има тук по повод на очакванията за обезценка, всъщност едно пожелателно мислене. То е, значи има хора, които от години си стискат примерно дядовата къща и очакват тя да ги направи милионери. Примерно, очакват, че видиш ли, той понеже имал там не знам какво магазинче на кой ъгъл на “Витоша”, че сега именно оттам той ще изкара не един, не два, а три милиона, защото той имал примерно две деца, по милион на всеки. Оттам нататък има обявени пожелателни цени, грамадни, но абсолютно се обзалагам, че никакво трайно повишение ние няма да забележим след 1 януари.
Водещ: На недвижимите имоти?
Емил Хърсев: На каквото и да е, изобщо.
Владимир Каролев: Вижте, има ...
Емил Хърсев: Даже в Централна Европа да вземем при присъединяването, но и там имаше едни скокове такива от около 4 до 6%, обаче от какво бяха причините. Бяха причинени от наплив на западноевропейци в новите източни страни.
Владимир Каролев: Една от най-неоспоримите теореми във финансите се нарича теорията за ефективността на пазарите и всъщност това, че ние сме членове на ЕС от 1 януари 2007 г. финансовите пазари, включително пазарът на недвижими имоти отдавна го забелязаха и огромното повишение на цената на недвижимите имоти се случи през последните три години. Ако има някакво повишение на цени, това ще бъде, както се случи в някои погранични райони на Полша и Чехия, но примерно гърците се юрнат да видят, поне сега те много пътуват с шофьорските си книжки, примерно в някоя крайгранична бензиностанция или магазин за зеленчуци ...
Емил Хърсев: Могат да си качат цената на кебапчетата ...
Водещ: На цени на услуги фактически ...
Емил Хърсев: ... в Благоевград.
Владимир Каролев: ... примерно. Така че няма никакво основание на която и да е група стока да се получи трайно повишение на цени. Историята го доказва в други страни, които се присъединиха в ЕС преди нас. Това, което ще се получи е, че тези, които искат да работят, ще могат да работят на по-голям пазар. А пък тези, които не искат да работят ще си останат бедни, защото както Рейгън е казал “най-справедливото наказание за мързела е бедността”. Така че всъщност това, което представлява ЕС, нашето влизане е възможност този, който иска да стане по-богат – да стане, ама не е дадено това. Ти, за да станеш трябва ...
Водещ: Трябва да използва възможността ...
Владимир Каролев: ... да работиш.
Водещ: Защото този, който иска да стане по-богат, трябва да стане по-образован и да знае как това да стане ...
Владимир Каролев: Да, по-образован.
Добромир Гущеров: Това е много важно условие.
Владимир Каролев: Да стават по-рано, спят по 15 часа на ден и викат – бедни сме.
Водещ: Ето, ние ставаме в 5 часа всяка сутрин, така че това условие е изпълнено.
Добромир Гущеров: Разбира се, тук ставаше въпрос и за по-добро икономическо образование.
Водещ: Сега обаче, г-н Гущеров, има нещо, което е голямо предизвикателство пред левицата, чийто представител сте вие, защото една от тезите, наистина тя е застъпвана основно от Александър Лилов като изразител на мислене на т.нар. ляво крило, но като че ли е особена политическа теорема за левицата - “да се преборим с бедността”, казва той. Това правителство трябва да се пребори с бедността. Получава ли шанс България с влизането си в ЕС да се случи това?
Добромир Гущеров: Преди да влезем в студиото, ние разговаряхме с колегите. Има нещо, което е много важно. Това е тенденцията за наистина сигурния икономически ръст в българската икономика. Защо го казвам това? Защото когато сложим в анализа на първо място икономическия растеж, факторите на икономическия растеж и след това говорим за всички други последващи форми, тогава нещата са ясни.
Водещ: Но нали една от тезите е, че...
Добромир Гущеров: Но когато говорим за социални неща, но само и единствено през призмата на икономическия растеж, през факторите на икономическия растеж, само тогава говорим обективно. Радвам се, че през последните години това започна да се осъзнава. Аз съм наблюдател на много неща за тези 17 години и когато съм говорил с хора, които не знаят какви са факторите на икономическия растеж, но ти обясняват какви социални елементи на разходите трябва да има, тогава е страшно. Сега обаче, и това мисля, че и колегите ще го подкрепят, имаме ясни и категорични тенденции за това, че в близките години България ще има едни много сериозни темпове на растеж.
Водещ: На икономически растеж?
Добромир Гущеров: Абсолютно.
Водещ: Гарантира ли това социална стабилност?
Добромир Гущеров: Нещо друго, нещо друго искам, г-н Коритаров, да кажа. Когато говорим за цени, когато говорим за производителност на труда, нека не забравяме, с Емо отпреди 20 и няколко години сме говорили за стоката “работна сила”. Това също е в /.../.
Водещ: Да, но гарантира ли този икономически ръст социална стабилност?
Емил Хърсев: Абсолютно, абсолютно сигурно, защото ето как се получава. Значи, с растежа на икономиката в България просто има търсене на работна сила в самата страна.
Водещ: Но това предполага нов манталитет обаче.
Емил Хърсев: Имаме безработица по-ниска от Германия, хора. Имаме по-ниска безработица от Германия, имаме по-ниска безработица от Франция. И напротив, напротив оказва се, оказва се ...
Водещ: Държавата или пазарът ще бъде гарант за тази стабилност? Това е много важно.
Емил Хърсев: Разбира се, че пазарът. Никога държава не е произвела нищо. Значи, една държава само ...
Водещ: Това е нещо, което ...
Емил Хърсев: ... може би яде повече, може би по-малко, по-ефективно, по- неефективно...
Добромир Гущеров: Значи, държавата създава условията за бизнеса за...
Водещ: 75% от зрителите ...
Емил Хърсев: Т.е. би могла да пречи по-малко.
Водещ: ... които участват в нашата анкета, се страхуват за парите си. Затова, дайте един експертен съвет. Какво да правят хората с някакви форми на спестявания, да ги обръщат ли в евро, да ги вкарват ли в операции някакви ...
Емил Хърсев: Най-лесният начин да не загубят, е да не правят нищо, защото всяко, всяко мърдане от една позиция в друга струва най-малкото арбитражната комисионна.
Владимир Каролев: Значи, аз преди малко казах, че 1996 г. като въведохме валутния борд две неща много, така, западните банкери, които започнаха да работят с български банки, защото тогава вече започнаха да влизат някои от западните банки казаха, едното е, че левът няма как просто, и казах много басове ще спечеля, да не се обезцени, и даже догодина, пък по-догодина вече 10 години го чакаме това и няма да се обезцени, твърдя, че левът ще си влезе ...
Добромир Гущеров: В еврозона.
Владимир Каролев: Ние ще влезем в еврозоната преди страни като Унгария, например. И другото нещо, което те казваха е, че по-изгодно било да си държим парите в евро. Това въобще не е вярно и това се доказва по начина, по който самите банки дават кредити.
Водещ: Значи ...
Владимир Каролев: Отпускат кредити в лев, понеже левът е по-скъп, т.е. хората трябва да си държат парите в лева, не ги обръщайте въобще, не ги обръщайте въобще нито в евро, нито в долари и ...
Водещ: Това да не е финансов национализъм?
Владимир Каролев: Не, не е финансов национализъм.
Добромир Гущеров: Аз ще ви дам един пример със себе си.
Владимир Каролев: Просто доходността е по-добра.
Добромир Гущеров: Моите лични парични средства са в лева.
Владимир Каролев: А, както всички знаем, не са малко.
Добромир Гущеров: Колкото разбирам, толкова.
Водещ: Да, добре.
Емил Хърсев: Тук обаче има един друг проблем. Първо, разбира се, левът все пак не е евро и все пак струва известна цена неговата обмяна. Има различен национален риск на България и именно националният риск е онази компонента, която се добавя в лихвите и откъм кредитната и откъм депозитната страна.
Водещ: Добре, благодаря ви за участието. Дадохте ценни препоръки и направихте изводи, които са доста интересни. А сега трябва да свършваме, защото отвън чака поредната изгонена от “Биг брадър”, това е Светлана. Познавате ли Светлана? Няма как да не я познавате? /.../ Познавате, виждали сте я.
Владимир Каролев: Мога ли да кажа само нещо на вашите зрители?
Водещ: Да, кажете.
Владимир Каролев: От 1 януари ако искат да живеят по-добре, най-доброто решение е да работят повече.
Водещ: Да стават рано, в 5 часа или да гледат сутрешния блок “Здравей, България” или да правят нещо сходно. Благодаря ви!
