Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Aha Snimka
imoti net - порталът за недвижими имоти
 


Добре дошли! Вход Създаване на нов профил

Разширено

Иде "Зимата на нашето недоволство"

Публикувано от Толумбичка 
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:24:27
Само т.нар. "данък солидарност" бе на стойност 21 млрд.годишно.2005г бе решено още 306 млрд. да бъдат наляти в бившата ГДР за изравняване стандартите на живот до 2020г..Това е най-елементарния пример.За преките инвестиции и различните икономически механизми пък да не говорим.Информацията е от Ройтерс.Ако желаете по-детайлна информация,ще се поровя,защото съм я чул отдавна,но не вярвам да е проблем да я изнамеря.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-06-24 22:25 от Толумбичка.
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:27:54
avatar
Мани я тая застояла толумбичка.250млн. дневно е точната цифра.*yes*

Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-06-24 23:07 от sid 40.
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:32:03
Quote
Толумбичка
Само т.нар. "данък солидарност" бе на стойност 21 млрд.годишно.

Аааааа, значи преките безвъзмездни инвестиции на западната част в източната в периода 1995-2005 са от порядъка на 21 млрд. марки годишно. Ако се вярва на Вашето твърдение, това е сума, която покрива само 21 дни от годината. Кой е плащал парите за останалите 344 дни, тогава?
Моля за конкретен отговор, ако обичате.
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:32:44
Германският президент наруши табу

Златната река към бившата ГДР не заличава разликите между двете части на страната

Джуди Демпси, "Интернешънъл хералд трибюн"

Германският президент Хорст Кьолер наруши табу, на което малцина от политическата класа в страната биха посегнали. Той публично изрази съмнение, че големите разлики в жизнените стандарти и безработицата в двете части на Германия могат да бъдат заличени.
Политици от Източна Германия казаха, че Кьолер, който бе избран за президент през юли, започва опасна игра, като повдига такъв въпрос преди провинциалните избори в неделя в източните провинции Бранденбург и Саксония, където се очаква силно представяне на крайната десница и бившите комунисти.
Но много икономически експерти и коментатори се съгласиха с мнението на президента.

Кьолер е напълно прав,

заяви Клаус фон Донани, ръководител на специалната правителствена комисия по проблемите на Източна Германия. "Разбира се, че ще има регионални различия. Такива има и в други страни", посочи в интервю бившият политик социалдемократ. "Но това не означава, че Кьолер е съгласен с високото равнище на безработицата в Източна Германия", уточни Клаус фон Донани.
Обединението на двете Германии преди близо 14 години не изглади различията нито в жизнените стандарти, нито в безработицата, няма да ги изглади и занапред. За да стане това, ще трябва дълбоко да се преосмисли как да се даде нов старт на икономиката на Източна Германия, за да се реши проблемът с дългосрочната безработица, както и да се намери начин петте източногермански провинции да произвеждат достатъчно стоки за износ, което да стимулира растежа.
Донани твърди, че неговата комисия скоро ще приключи работата си, и опровергава подозренията, че канцлерът Герхард Шрьодер не е доволен от нейните оценки. От заключенията й става ясно, че трябва по друг начин да се харчат огромните суми, които се наливат всяка година в Източна Германия.
Миналата година правителството похарчи

повече от 80 милиарда евро за Източна Германия,

а между 1990 и 2002 г. сумата надхвърли 1,25 трилиона евро за район с население от 15,1 милиона жители. "Западногерманците започват да се уморяват от даването на такива пари", отбелязва Донани. "Засега продължават да го правят. Решено бе да се отпуснат допълнително 150 милиарда евро до 2019 година над обичайната годишна субсидия за пенсии, социално осигуряване и компенсации за безработица", казва той.
Но Донани настоява, че правителството трябва да смени приоритетите, като пренасочи фондове от инфрастурктурните проекти, например пътища, към създаването на "индустриални сектори, свързани с университетите и изследователските институти". Бюрокрацията ще трябва да се ореже, за да стане по-ефикасна.
Донани, както и Шрьодер, се надява, че одобрените напоследък реформи от управляващата коалиция на социалдемократи и зелени с подкрепата на опозиционните консерватори от Християндемократическата партия, ще намалят безработицата в района, която достига 19 процента. В Западна Германия безработицата е 8,4 процента, а в национален мащаб е 10,6 процента. Има големи разлики и в жизнените стандарти. Средната месечна заплата в производствения сектор в Западна Германия е 2600 евро, а в Източна - 1800 евро.
Реформите, които ще съкратят помощите при безработица и ще принудят безработните да постъпват на всяко предложено им работно място, имат за цел да направят германската икономика по-ефективна и да поевтинят труда. Но ще разкъсат ли омагьосания кръг на високата безработица в източните провинции?

Икономистите не са сигурни

"Възловият въпрос е има ли въобще допълнителни работни места", казва Клаус Цимерман, ръководител на базирания в Берлин Германски икономически институт. "Ако има такива места, по-добре е да се използват, отколкото безработните да си седят у дома и да получават пари", смята той.
Не е сигурно също, че малките и средните по големина западногермански компании, ще бъдат изкушени да инвестират в Източна Германия, докато ги примамва ниската цена на работната сила в съседните източно- и централноевропейски страни, влезли в ЕС през май. Неотдавнашно проучване на Германската индустриална и търговска асоциация показа, че 43 процента от малките и средните фирми предпочитат тези нови членки на ЕС не само заради по-евтината работна сила, но и заради "свръхрегулацията на германския пазар на труда". Директорът на асоциацията Мартин Васлебен обърна внимание, че миналата година изкушените от чуждите условия са били 37 процента. "Разширяването поставя допълнителен проблем пред Източна Германия", казва Донани. "Новоприетите държави ни изправят пред още трудности. Разбира се, преди 10 години беше по-трудно. Но тогава Хелмут Кол (бившият канцлер, при когото стана обединението) не ни каза колко трудно ще бъде."
в.Сега,2004г.
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:39:17
Quote
Толумбичка


Джуди Демпси, "Интернешънъл хералд трибюн"


Смея ли да помоля за кредибилен източник, а не вестникарски статии?
Хайде посочете ми данни от немската статистика за параметрите на вливанията в Източните провинции!
И се опитайте да различите безвъзмездните извънредни помощи по "солидарния пакт", от инвестициите на частни инвеститори и стандартните бюджетни субсидии за социални помощи, пенсии, здравеопазване и образование, които важат за всички германски провинции, моля.
Хайде ,чакаме обяснението за липсващите 344 милиарда годишно!
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:42:31
Време за равносметка
Икономическите аспекти на германското обединение
вторник, 5 окт 2010 г. Бойчо Попов*

Снимки: БГНЕСВ Западна Германия дълго време ще продължат да мърморят, че са платили високите разходи на обединението.

Денизе Ренман е типичен пример. Тя е следвала упорито, била е в чужбина, планирала е умно собствената си кариера. Днес 39-годишната Ренман управлява отдела „Корпоративна политика" на базирания в Леверкузен концерн Bayer и по този начин дърпа конците там. Родената в Рощок дама е от тези, които са успели - дошла е от Изтока и е направила истинска кариера на Запад. „Бих се върнала с удоволствие в Източна Германия, ако там имаше съответната възможност за кариера", казва тя. Но я няма. Както мнозина висококвалифицирани от Изтока, и Денизе работи на Запад по тази причина.

Това има последствия за цялата икономика. Общо 60 млрд. евро от цялата икономика в западногерманските провинции се произвежда от източногерманци, а това е една четвърт от икономическия ръст от 1990 г. насам. Това показват актуалните изчисления на Института за икономически изследвания в Хале. Затова и прекалено актуалният напоследък „плач", че 20 години след Обединението Западът все още плаща големите разходи за благоденствието на Изтока, не са толкова убедителни. „Ако се погледне внимателно статистиката, става ясно, че източногерманците сами са понесли голяма част от разходите за единството", твърди председателят на института Улрих Блум.

Но това е въпрос на гледна точка. Ако се вземат предвид само плащанията, които след обединението потекоха в посока Изток, то наистина западните провинции плащат висока цена - чисто над 1.4 билиона евро. Чисто в този случай ще рече, че от разходите на федералната република и от социалните осигуровки на източногерманците се изтеглят приходите от данъци и други вноски, които се връщат директно на Изток. „От чисто фискална гледна точка наистина Западът плати огромната част от парите", казва Томас Ленк, финансист от университета в Лайпциг. „Ако обаче се вземат предвид всички икономически ефекти, то се оказва, че тежестта от обединението се поема предимно от източногерманците".

Иначе казано - западът, въпреки оплакванията си, е извлекал и полза. Така например след присъединяването на ГДР към федералната република се увеличи пазарът за западногерманските фирми. Новите консуматори на Изтока започнаха да търсят предимно западни продукти, които преди падането на стената се намираха трудно и бяха дефицитна стока. Така и печалбите на западногерманските компании започнаха да се покачват като луди, така, както и приходите във фиска. И така източногерманците платиха немалка част от трансфера на средства. Източните провинции послужиха и за врата към съседните централно и източноевропейски пазари.

Но преди всичко, след 1990 г. германската икономика стана по-конкурентоспособна. Тъй като след Обединението твърде много обществени пари потекоха от Запада в източна посока, в западните провинции трябваше да се пести. Имаше затягане на субсидиите, което по-рано бе немислимо. Само през 1992 и 1993 г. държавата задраска субсидии в областта на въгледобива в Рур и Заар за милиарди евро.

Това не е всичко. След обединението на пазара на труда внезапно излязоха доста висококвалифицирани служители, които търсят работа. Това омекоти удара върху предприятията, които трябваше да увеличават работните заплати. Въпреки това западногерманските фирми бяха принудени да станат по-конкурентоспособни. Мнозината непродуктивни фирми на Изток пък отслабиха в началото германската икономика като цяло. За да се изравни тази загуба, в началото на промените марката трябваше да се обезцени. В действителност обаче в периода между 1992 и 1995 г. марката поскъпна с около 10% спрямо валутите на най-важните търговски партньори. Причината: през 1992 г. поскъпването нарасна с над 5%, много повече, отколкото можеше да си позволи централната банка. За да се пребори с инфлацията, централната банка увеличи лихвите и с това спомогна за поскъпването на валутата.

За немските фирми обаче силната германска марка бе всичко друго, но не и благодат, защото затруднява и оскъпява износа им. Затова те се подложиха на една мощна оздравителна терапия.

Икономиката на Западна Германия успя да расте с бързи темпове, защото много източноевропейци се преместиха там. Докато след срива на комунистическия блок много добре образовани поляци напуснаха страната си, Германия имаше късмета, че източногерманците останаха в пределите на държавата, но просто смениха източните със западни провинции. От падането на стената досега общо над 1,8 млн. „осита" се преместиха на Запад, повечето от тях - млади и добре квалифицирани.

Сред тях се числи и Инго Нойберт. Завършилият физика и роден в Кемниц Нойберт веднага след промените се прехвърлил на Запад. Последвали практика по политика и икономика, стипендия при фондация Фридрих-Науман и старт на кариерата през 1994 г. в дъщерната на BASF компания Wintershall, най-големият германски производител на земен газ и нефт. „Дали някой идва от източните или западните провинции днес вече няма никакво значение. Единственото важно е квалификацията и способностите му", казва Нойберт. И е убеден, че през следващите няколко години сред немските топ мениджъри ще има и източногерманци. В действителност в момента сред управителните съвети на 30-те най-големи компании на борсата (Dax) няма нито един източногерманец. „Това обаче се дължи на факта, че за една кариера в управителния съвет по принцип са нужни повече от 20 години. Поколението, което завърши училището и университета си по време на промените, е още твърде младо и има нужда от поне още няколко години, за да пробие до върха", казва Нойберт.

Така че е само въпрос на време, докато тази нова генерация от Изтока завземе върховите позиции в страната. И тогава ще има още по-голям принос за икономическия ръст на Федералната република. Институтът за икономически изследвания е на мнение, че още през 2013 г. икономическият принос на оситата ще съответства поне на паричния държавен трансфер към Изтока. А той пък паралелно на това ще трябва да намалява. Може би тогава ще спрат и споровете коя част на Германия има по-голям принос за благоденствието.

* по чуждия печат
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:43:36
1,4 билиона евро досега...
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 22:52:00
Quote
Толумбичка
1,4 билиона евро досега...

Смея ли да помоля за кредибилен източник, а не вестникарски статии?
Хайде посочете ми данни от немската статистика за параметрите на вливанията в Източните провинции!
И се опитайте да различите безвъзмездните извънредни помощи по "солидарния пакт", от инвестициите на частни инвеститори и стандартните бюджетни субсидии за социални помощи, пенсии, здравеопазване и образование, които важат за всички германски провинции, моля.
Хайде ,чакаме обяснението за липсващите 344 милиарда годишно!
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 23:13:39
avatar
Почти четири пъти по-малко от на толумбичката е реалността:

[www.segabg.com]

Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas
Re: Иде "Зимата на нашето недоволство"
24-06-2011 - 23:54:47
Quote
Толумбичка
В Естония,Чехия,дори в някои провинции на Германия/и трите в еврозоната/ вече можете да си купите двустайно жилище за 15 000 евро.


Чакай,че се това сега го видях....от кога Чехия е в Еврозоната???

ЕС се състои от 27 държави.От тях 10 не са членове на еврозоната.Монако,Сан Марино и Ватиканът,също ползват еврото като валута,без да са официално нито взоната,нито в ЕС.
Англия,България,Дания,Латвия,Литва,Полша,Румъния,Унгария,Чехия и Швеция са в ЕС,но не са в еврозоната.Половината то тях нямат и намерение да влизат в нея.
Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да публикуват в този форум.

Натиснете тук за вход