Германският президент наруши табу
Златната река към бившата ГДР не заличава разликите между двете части на страната
Джуди Демпси, "Интернешънъл хералд трибюн"
Германският президент Хорст Кьолер наруши табу, на което малцина от политическата класа в страната биха посегнали. Той публично изрази съмнение, че големите разлики в жизнените стандарти и безработицата в двете части на Германия могат да бъдат заличени.
Политици от Източна Германия казаха, че Кьолер, който бе избран за президент през юли, започва опасна игра, като повдига такъв въпрос преди провинциалните избори в неделя в източните провинции Бранденбург и Саксония, където се очаква силно представяне на крайната десница и бившите комунисти.
Но много икономически експерти и коментатори се съгласиха с мнението на президента.
Кьолер е напълно прав,
заяви Клаус фон Донани, ръководител на специалната правителствена комисия по проблемите на Източна Германия. "Разбира се, че ще има регионални различия. Такива има и в други страни", посочи в интервю бившият политик социалдемократ. "Но това не означава, че Кьолер е съгласен с високото равнище на безработицата в Източна Германия", уточни Клаус фон Донани.
Обединението на двете Германии преди близо 14 години не изглади различията нито в жизнените стандарти, нито в безработицата, няма да ги изглади и занапред. За да стане това, ще трябва дълбоко да се преосмисли как да се даде нов старт на икономиката на Източна Германия, за да се реши проблемът с дългосрочната безработица, както и да се намери начин петте източногермански провинции да произвеждат достатъчно стоки за износ, което да стимулира растежа.
Донани твърди, че неговата комисия скоро ще приключи работата си, и опровергава подозренията, че канцлерът Герхард Шрьодер не е доволен от нейните оценки. От заключенията й става ясно, че трябва по друг начин да се харчат огромните суми, които се наливат всяка година в Източна Германия.
Миналата година правителството похарчи
повече от 80 милиарда евро за Източна Германия,
а между 1990 и 2002 г. сумата надхвърли 1,25 трилиона евро за район с население от 15,1 милиона жители. "Западногерманците започват да се уморяват от даването на такива пари", отбелязва Донани. "Засега продължават да го правят. Решено бе да се отпуснат допълнително 150 милиарда евро до 2019 година над обичайната годишна субсидия за пенсии, социално осигуряване и компенсации за безработица", казва той.
Но Донани настоява, че правителството трябва да смени приоритетите, като пренасочи фондове от инфрастурктурните проекти, например пътища, към създаването на "индустриални сектори, свързани с университетите и изследователските институти". Бюрокрацията ще трябва да се ореже, за да стане по-ефикасна.
Донани, както и Шрьодер, се надява, че одобрените напоследък реформи от управляващата коалиция на социалдемократи и зелени с подкрепата на опозиционните консерватори от Християндемократическата партия, ще намалят безработицата в района, която достига 19 процента. В Западна Германия безработицата е 8,4 процента, а в национален мащаб е 10,6 процента. Има големи разлики и в жизнените стандарти. Средната месечна заплата в производствения сектор в Западна Германия е 2600 евро, а в Източна - 1800 евро.
Реформите, които ще съкратят помощите при безработица и ще принудят безработните да постъпват на всяко предложено им работно място, имат за цел да направят германската икономика по-ефективна и да поевтинят труда. Но ще разкъсат ли омагьосания кръг на високата безработица в източните провинции?
Икономистите не са сигурни
"Възловият въпрос е има ли въобще допълнителни работни места", казва Клаус Цимерман, ръководител на базирания в Берлин Германски икономически институт. "Ако има такива места, по-добре е да се използват, отколкото безработните да си седят у дома и да получават пари", смята той.
Не е сигурно също, че малките и средните по големина западногермански компании, ще бъдат изкушени да инвестират в Източна Германия, докато ги примамва ниската цена на работната сила в съседните източно- и централноевропейски страни, влезли в ЕС през май. Неотдавнашно проучване на Германската индустриална и търговска асоциация показа, че 43 процента от малките и средните фирми предпочитат тези нови членки на ЕС не само заради по-евтината работна сила, но и заради "свръхрегулацията на германския пазар на труда". Директорът на асоциацията Мартин Васлебен обърна внимание, че миналата година изкушените от чуждите условия са били 37 процента. "Разширяването поставя допълнителен проблем пред Източна Германия", казва Донани. "Новоприетите държави ни изправят пред още трудности. Разбира се, преди 10 години беше по-трудно. Но тогава Хелмут Кол (бившият канцлер, при когото стана обединението) не ни каза колко трудно ще бъде."
в.Сега,2004г.
