Катастрофа на имотния пазар след 2012

Даниел Грос: Имате много тежка комбинация от демографски и образователен проблем

Quote

Даниел Грос е директор на брюкселския Център за изследване на европейските политики. Той заедно с Томас Майерс от Дойче банк е в основата на идеята за Европейски валутен фонд. През март м.г. той сподели пред "Дневник", че влизането на България в този механизъм, макар и да не сме част от еврозоната, ще бъде сигнал за фискалната стабилност на страната. Два месеца по-късно пред "Капитал" Даниел Грос сподели, че вижда България от 2015 г. точно като сегашната - със сух икономически растеж и без никакво движение в образование, здравеопазване и администрация . Разговаряме за изминалата година и прогнозите му за ЕС и България.

Ето част от интервюто, където много точно са посочени "преспективите" на България.

Мислите ли, че бъдещето за България и Румъния след 20 години е да бъдат трети ешелон на ЕС?
- За съжаление почти няма сигнали за структурен напредък и в двете страни. Индикаторите за корупция, за ефективност на управлението, за качество на образователната система и други остават на много ниски нива. Нещо повече - изглежда, че населението се примирява с това положение на нещата. В такъв случай раздалечаването на тези страни в действителност ще нараства.

В един от последните си коментари казвате, че "тази картина на стагнация в много страни е подвеждаща, защото изпуска един важен фактор, а именно демографския", като пояснявате, че там, "където населението в трудоспособна възраст намалява... стагнацията изглежда неизбежна." Можем ли да твърдим, че България със своята тежка демографска картина и една от най-тежките демографския тенденции в света е осъдена на стагнация? Има ли изход от този капан?

- За съжаление изглежда, че България съчетава една от най-тежките демографски тенденции в Европа с една от най-слабите образователни системи. Идните поколения не само ще бъдат по-малобройни, но и ще бъдат по-слабо образовани.

Населението на България вече е с около 10% по-малко в сравнение с преди 20 години. При запазване на сегашната тенденция то ще намалее наполовина към 2050 г. Това е по-зле дори в сравнение с Япония. Нивото на образование пък ще бъде много по-зле в сравнение с останалата част на Европа.

Преобръщането на тези две тенденции би трябвало да бъде приоритет за всяко правителство. За нещастие нито един от двата проблема не може да бъде решен с краткосрочни мерки. И двата изискват ресурси и основни реформи. Докато последните не бъдат приложени, България ще е щастлива, ако се отърве само със стагнация вместо с изоставане.


Бедност, мизерия, ширеща се тъпотия и чалга, емиграция на кадърните хора на запад, корупция, застаряващо и намаляващо население, цигани, много цигани и цигания. Човека го казва в прав текст. Kак ли ще се отрази това на цените на НИ в България?

Link



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-01-11 11:04 от gekko.

Абе те на Запад са много образовани.Всички са висшисти.От 100 човека на улицата едва ли повече от двама ще ти кажат в кой континент се намира България и коя е нейната столица.

Интересно, че господин Грос май няма високо мнение и за германската образователна система

[www.theeuros.eu]

Освен това е на мнение, че някой член на еврозоната трябва да бъде оставен да банкрутира

A high level of education makes it easier to reallocate people from one sector to another in an economic crisis. Germany is stuck in this respect. Germany has many high qualified workers in the manufacturing industry who do their job very well… But they only do their job very well. They cannot easily switch from one industry to another which makes a country more vulnerable in a crisis.

Интересно също, че смята,че ЦИЕ страни инвестират повече в човекшки капитал, отколкото Германия. In turn, Central and Eastern European countries invest more in human capital and thereby focus less on pure manufacturing activities and more on the service-oriented industry, which in my view will be stronger in the future.

CEE countries have a very different kind of ‘education’. Germany had a very successful education model for the 19th and perhaps 20th century combining practical and theoretical education which was very good for the development of a certain type of industry. But this model is not good for ever and for all types of economies. Conversely, CEE countries started off without the heritage of a successful industry. They had too much of it, and of the wrong kind. This may be the reason why they then focused more on academic learning making their economies stronger in the long term.

Излиза, че като цяло се възхищава на образованието в ЦИЕ в контраст на немското. Вероятно България не я смята за ЦИЕ страна. Go figure! *xxx*

Българските деца традиционно избират Германия да учат, а ако слушаме г-н Грос, тя нямала адекватно на епохата образование. България и тя го нямала. Имали го ЦИЕ (без България, не знам за Румъния, Хърватска). Значи, нашите деца да учат полски и чешки, и словенски, и да ходят да учат там, така излиза.



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2011-01-11 14:09 от Joan.

Даниел Грос май като цяло не е фен на европейското образование:


This paper points out that education should be the central objective of the post-2010 Lisbon Process. Compared to other OECD countries, the member states of the European Union perform poorly when it comes to key indicators of innovative potential, such as the percentage of students enrolled in tertiary education and the educational quality of Europe’s students. Education makes a three-fold contribution to a country’s economic health. First it is beneficial for employment rates, second it is a key driver for long-term economic growth and third it appears to be beneficial for social cohesion. It will be crucial for European countries to attain higher levels of tertiary education and increase the quality of their education

[www.ceps.eu]

Значи, остава да ходим да учим в САЩ, по неговия собствен пример (докторат по икономика от Чикаго)



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-01-11 14:13 от Joan.

Първи отговор на въпросите на Joan:

Първо искам да изразя радост от Вашето включване в дискусията – мисля, че то доста вдига нивото на разговора.
Тъй като тази седмица съм много ангажиран, не мога да отговоря още днес на всичките Ви въпроси и забележки, но не мога да оставя “да виси” поне принципния въпрос за изчисление на корелацията.

Вие искате да докажа строго своите твърдения за корелация на цените на имотите и демографските параметри. Ако беше възможно да направя такива изчисления аз обезателно бих публикувал научна статийка по темата в специализирано (и реномирано!) международно научно списание. Сигурен съм, че би била доста цитируема и ще ми помогне в кариерата. Защо не мога да направя това? – Ето какви са проблемите:

1) Да се изчислява корелация на основата на данни за България (или която и да е друга страна) като цяло е безсмислено, защото цените на имотите зависят от демографската ситуация на локално ниво в дадено населено място и близката му околност. Например докато София дълги години беше мощен притегателен център за миграция, то градове като Монтана и Враца интензивно губеха население. Може ли да разглеждаме заедно София, Монтана и село Трекляно, например? Абсолютно очевидно – не можем.

2) За да направим изчисления на локално ниво (например за София), ние трябва да познаваме подробно не само възрастовата структура на населението там, но също и миграционната динамика. С достоверни такива данни ние не разполагаме. Вие знаете, че дори броя на населението на София (а също и на което и да е друго по-голямо населено място в страната) всъщност е неизвестен. В средствата за масова информация циркулират оценки от 1200000 до 2000000 души (за София). С кое число да боравим ние? А как това число се е изменяло през годините? А каква е и как се е променяла възрастовата структура?
Да, имаме някаква официална статистика, която е недостоверна по простата причина, че населението мигрира (в и извън страната, към и от София) без това да се регистрира официално. Докато в България не се осигури една наистина добра и ефективна система за регистрация, този проблем ще стои. Ето – след 3 седмици имаме преброяване на населението и това е чудесно. Ще получим някакви данни, много от които сигурно ще ни изненадат, но това ще бъде само една моментна снимка на състоянието. След това в следващите 10 години от ден на ден нашите сведения ще стават все по-малко достоверни.
В страни като Германия това не е така, там системата за регистрация е много ефективна и населението стриктно спазва правилата.

3) Дори да разполагахме с точните данни за броя и възрастовата структура на населението и еволюцията на тези величини с времето, то трябва да разглеждаме влиянието на цял комплекс от демографски фактори, а не само на броя на населението. Например може (хипотетично) в някакъв град да имаме много млади хора във възрастовия интервал 25-29 години и да очакваме, че това ще доведе до много голямо търсене на двустайни и тристайни жилища, тъй като това е основната възраст за създаване на семейство там. Да но, (също хипотетично) се оказва, че поради някакви причини (може и икономически) най-много деца там се раждат от майки на 30-34 години и семействата предпочитат засега да живеят основно в гарсониери (или при родителите си). В такъв случай ще имаме “отместване” на търсенето с около 5 години. Тогава ще получите лоша корелация между цените на имотите и броя на населението във възрастовия интервал 25-29 г. В този случай демографските фактори оказват ли влияние? Очевидно да, но зависимостите се оказват по-сложни.

В този ред на мисли може да се запитаме и за наличието на обратни връзки, като например каква е ролята на цената на жилищата върху раждаемостта. Не водят ли високите цени на жилищата до по-ниска раждаемост? Не “изяждат” ли вноските по ипотечните кредити вторите деца на българските семейства? Имам чувството, че тези въпроси са почти риторични.

Ето още едно скорошно (2010) интервю на г-н Грос пред Капитал:

Даниел Грос: Важните промени в България дори не са започнали

[www.capital.bg]

А ето това ме шокира лекинко *xxx*

Има ли риск от гръцките банки в България?

Отговор на Грос: "Ясно е, че ако имате банки с гръцка собственост, трябва да ги продадете на по-силни финансови институции. Гръцките банки са стабилни в момента, но нямат перспектива, капиталовата им база е замръзнала и не могат да се развиват."

Как така хем ще са наши ("имате)) хем ще са гръцки ("гръцка собственост"?! Ако са "наши", няма да са гръцки и няма нужда да ги продаваме. Ако са гръцка собственост, не са наши и нямаме право да ги продаваме на никого. Могат да си ги продават само гръцките собственици. Освен ако не иска да ги национализираме?????



Редактиран 4 път(и).Последна редакция на 2011-01-11 14:26 от Joan.

Откъде го изровихте тоя алкохолик нещастен?

Не нашия Демограф, а мистър Гросс.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-01-11 15:01 от Imotko.

Quote
demograph
Първи отговор на въпросите на Joan:

Вие искате да докажа строго своите твърдения за корелация на цените на имотите и демографските параметри. Ако беше възможно да направя такива изчисления аз обезателно бих публикувал научна статийка по темата в специализирано (и реномирано!) международно научно списание. Сигурен съм, че би била доста цитируема и ще ми помогне в кариерата. Защо не мога да направя това? – Ето какви са проблемите:

......

В този ред на мисли може да се запитаме и за наличието на обратни връзки, като например каква е ролята на цената на жилищата върху раждаемостта. Не водят ли високите цени на жилищата до по-ниска раждаемост? Не “изяждат” ли вноските по ипотечните кредити вторите деца на българските семейства? Имам чувството, че тези въпроси са почти риторични.

Да не става дълго, изтрих ги, но искам да кажа, че напълно споделям изразеното мнение. И понеже сте отскоро тук, да вметна, че още през 2005 някои от застъпниците на точните числа тук сме стигнали до този извод , че данни няма или не са доствоерни. Обаче, като е така, за какви анализи си говорим - и демографски, и икономчиески, и ценови. Изобщо какъв анализ се прави без данни?!

Само по последното ще поспоря. Пак наблягам на този демографски феномен, за който говорих, който е описан от демографите още 70-те години на 20 век и който вие няма начин да не занете: силната обратна връзка между стандарт и раждаемост/плодовитост. Наблюдава се и във времето (нашите баби са гледали по 5-6 деца всички в една стая), и в пространството - сега в Третия свят гледат по 5-6 деца в 1 стая (в Африка, в едностайна колиба). Там, където имат по 1-2 деца, са развитите индустриално страни, в които средната класа може да си позволи по 2-3 спални. Обаче пак не раждат (в общия случай) по 3-4 деца, а разчитат на имигранти да им оправят приръста. Нещо повече, неслучайно цитирах последни проучвания, според които в страните от Третия свят, които са най-напред в развитието си, раждаемостта пада и наближава нивата на развитите. Затова и се радват демографите, че населението на земята няма да расте, както досега се смяташе (ако приемем, че третият свят ще настигне развития).

Има, разбира се, и обратна тенденция - страни, където има силна социална политика, като Скандинавия (вкл. Дания), или Франция, демографските проблеми са по-леки, но все пак си ги има (цитирах вече доста източбници по въпроса). Тоест, политиката на държавата би могла да влияе в някаква степен, но не може да обърне тенденцията.

Конкретно за БГ и за второто дете. Всъщност не мисля, че сте прав. Ако едно семейство има едно дете и си повиши дохода (дали за сметка на понижен разход, може и за жилище), дали в абсолютно изражение при същите разходи, в много от случаите започва да мисли за почивка в Тайланд или за втора кола, или за нова плазма, или за...., но не за второ дете. Мисли и за курсовете по англйски, тенис и плуване на първото, и за вноските за образование (в БГ или чужбина), и т.н., но не за второ дете. Майката мисли как ще трябва да съчетава кариера с второ дете. И т.н. Консуматорското общество (общество, в което консумацията е двигател на икономическото развитие) налага такива модели. Това обяснява и световния феномен, за който вече говорих.

Та, ако цената на жилищата намалее благодарение на държавна политика при същите или по-високи доходи за масата българи (а не както в момента заради рецесия и намалени доходи), мисля, че раждаемостта няма да се повиши съществено. Това, между другото, вече е било пробвано при Живковия режим.

Освен това, за ниската раждаемост в развитите страни, а още повече в БГ при нейния нео-капитализъм и слаба социална функция на държавата, огромна роля, много по-голяма от цените на жилищата, играе заетостта на жената. Тоест, колкото и да съм образована феминистка , няма как да не призная, че изостаналите страни в голяма степен дължат високата си раждаемост на подчиненото положение на жената в домакинството и на нейната пасвина роля в обществото. Мисля, че ме разбирате, ако не, ще трябва много да пиша

Както е известно, всеки медал има две страни

Quote
demograph
Ако беше възможно да направя такива изчисления аз обезателно бих публикувал научна статийка по темата в специализирано (и реномирано!) международно научно списание. Сигурен съм, че би била доста цитируема и ще ми помогне в кариерата. Защо не мога да направя това?

Друже, реномираните международни списания нямат практиката да публикуват текстове на "демографи", които бъркат "емиграция" с "миграция". Запишете си го някъде, че да не губите време и с подобна дейност.