Моля за вашите мнения по повод това изказване на Президента

Робът е свободен!

Оценка: / 34
Най-слабНай-дОбар
от дата 04-05-2008 20:59


Отварано : 6585

Публикувано в : Образе и случки,


Тук ще прочетете страшната и истинска история на един човек. Имената на героите са променени. Ако мислите, че робовладелството и феодализмът са отживелица и в 21 век нема такива неща, значи нищо не знаете. Значи не сте биле из наще селиа. Ако цъкнете на снимката, може да видите в пълен размер главниа герой на работното му место преди неколко години. Гледа като парализиран, щото са страхува от фотоапарата.



За личността Петкан, измикярина на Робинзон, много истории се носят. Некои от които съм чувал, на други сам съм бил свидетел. Кратка биография и на двамата: Петкан е видимо набор около 74, но може би само в общината знаат с точност, от български произход, на ръст се е запарчил до 160 см от недояждане. Бои се от водата и не се къпе. Шашнат си е по рождение, но по-вероятно от наследство, щото семейството му не а много редовно. Бащъка му летоска у най-големата жега копа кукуруза с балтон и каска от мотор, брат му прилича на горско същество, а сестра му също не е свет. Сведения за брата на Петкан липсват, понеже в момента не се знае къде е и какво прави. Носат се слухове, че Робинзон го е прибил още докато работеше при него. Също така обнадеждаващо предположение е, че е избегал у друго село като овчар и се е замогнал! (странно как се замогват овчарите?!) ... и други небивалици. Робинзон ги беше взел и двамата да му гледат стоката, като ги ранеше само със суу леб и бой. Пешо Панделата ми разказа история, на която е присъствал, докато е бил овчар: Запладнил овците, седнал поди една сенкя и от невиделица с несъобразена скорост петканиният брат врязал поверените нему овци в панделините. Накратко - измешали ги. “Кво направи бе човек, съга знааш ли коя овца чия е?” - завайкал се Панделата, а виновникът също обезпокоен рекъл: “Леле Божке, Робинзон като разбере, че ме прекине. Я че идем да му кажем догде е време.” Пепи взел да го успокоява: “Седи тука и недей да му приказваш, дай леко-леко и че ги разделиме. Случва се, кой не е мешал овци. Недей да одиш, що оня че дойде и верно че едеш бой”. “Неа, я че ием и че му кажем” - заупорствал братът Петканин. Тишел он и се връща в каруцата с Робинзон и Петкан. Слезнале они и Робинзон като видел ситуацията, рекъл: “Що си измешъл на ората овците бе, говедо! Ти едни овци ли не умеш да пасеш! Дай вилата Петкане.” Он му е дал и още с пръвия удар у главата на виновника го повалил. Па като земе да го налага с вилата, що каа Пепи: “По-жестоко не съм виждал да се бие човек. Гази го, рита го, лови го за пиргулйете и го би от земята… Послем, кога оня не можеше да се движи вече, Робинзон рече на Петкан: Петкане, товариш тава у каруцата и го караш право дом, там го стураш. Я през тава време че разделим овците”.

След мистичното изчезване на брата, Петкан остана сам. Ширеше се у един фургон, делейки теснотията с ято бели гълъбе, собственост на Робинзон. Робинзон беше робовладелец и гълъбар. А Петкан си имаше даже и транзисторче, което надуваше яко. И понеже си беше аресал Роза, кога она минеше въз фургоня, он призне като лалугер, па и рече: “Розичкее, яла вам, тука а дискотеката.” Друг път види ли я из улицата, подфръга закачка: “Розичкее, началството каза да те пипнем за късмет, може ли?”

Робинзон видел, що слугата му се е разпръчил и му дал едно календарче със Синди Крауфорд, с думите: “Петкане, те таа е от другото село и много те е аресала, яле праща ти снимка.” И да видиш, нема по-щастлив човек от Петкан. Оди налево-надесно с календарчето и кой види му се фали, що таа го е аресала и началството че го жени за нйеги. Ама козата си сака пръч, затава Робинзон тишел негде, довлекъл му една шашава парантия, па и казал: “Те ти 500 лв (стари пари) да спиш с наш Петкан.” Жената от снимката оживела и в миг мечтите Петканови се сбъднали. Тогава он зе да пее друга песен: “Еййй орааа, я съм мъж, спал съм с жена!” Таа обаче била временно явление, а он си сакал истинска жена. Робинзон гледал, гледал, па му намерил отнекъде една още по-шашава и от нйего, с остригана глава. Но задачата на новообразуваната двойка била да работи, а не да са разможава, затава жената била снабдена със спирала. Явно младоженецът е бил голем мераклия, щото без време избушил спиралата. Тава е било в основата на гюронтията, на която присъствах един ден, връщайки се от барата с въдица у ръка. У двора на Робинзон са разиграваше следната покъртителна драма: Главният виновник Петкан мълчаливо понасяше юмруците, сипещи се върху му от началството Робинзон, което псуваше с гръмовен глас:

- Може ли да си толку тъп и глюпов, бе? Кво направи та избуши спиралата, я колко пари че давам за аборти бе, свиньо! - след което кимна с левата маица и така го удари, че жепейската фуражка на Петкан фръкна, а он си тресна главата у стената на къщата. Навали се, взе си я и я тури, заставайки мирно, а началството зеваше:

- Бе моъ ли си толку неграмотен… путка се ебе с чалъм, а не като тебе айдушката. Що си толку прос бе, изроде… - след което пак го цапардоса и му разби прълицата. Петкан наново си оправи фуражката и продължи в поза мирно да понася терора. Я леко-леко си заминах по улицата.

Съпружеският живот на Петкан трая още некое време, докъде жена му не избега. Викат, що бегала с некакви циганйе, ама и при ньи не седела много, що немали леб да я ранат. Веднъж у пивницата чух следните неколко истории:

Значи накратко, Робинзон кове пиронйе с кисера, а Петкан му помага.

- Петканее, дай един голем гредарски пиронь, ама по-бръже! – Он отишъл, ама донел един миничък. Началството като видел пироня и се обръне та смери Петкан у челото с кисера, а он падне по гръбина.

- Каза ли ти кво да ми донесеш, бе? А съга яла дръж слъбАта, що че се окачим на покрива и куту ти кажем че я местиш накъде ти кажем.

Очеплезил се Робинзон, фанал се за маите и подвикнал:

- Ей сбръкания, след малко че подместиш слъбАта налево, разбра ли?

- Да началство! - отврънал Петкан, ама бил станал поди нйея с лице към Робинзон и дефакто нйеговото лево се падало отдесно на началството.

- Айде мести!

Петкан дръпнал смело налево, началството полети от одозгоре и си падне на гъза отвръъ нйего си.

- Яла да ти ебем макята и пустиняк изчепен! - Фане го он и като се уморил да го бие, го питал кое е лево и кое десно. Оказало се, че знае, но приема заповедите без много да разсъждава. Друг път Петкан дои овците. Явно видел зор с една от ньи се провиква:

- Началствооо, таа овца нема млеко!

Робинзон идва, поглежда и почва да псува:

- Пущи веднъга бе, че ми скопиш овеня!

Недояждането за Петкан си беше нещо нормално, част от живота. Робинзон му даваше един хлеб, като половината само е за него, другата требва да е отроши за кучето. Добре, ама нйему му се яло веднъж повече, та натиснал и изел целия леб. Послем за десерт получил две порции бой да си засади. На задушници Петкан обикаляше гробището и си правеше угощение. Некой път кога се смили некой човек, та му даде я паница чорба, я манджа. Откраднаа му и транзисторчето! Нищо че неа виновен, пак яде бой. Кога дойде време Петкан да улаза войник, Робинзон му беше дал шинел, генералски пагонйе и една кукружлянка вместо пушка. Провеждаше му строева подготовка на двора. Като отишел да служи, Петкан попаднал в Кралските Елитни Части (КЕЧ). Там имало некакъв офицер от нащо село. Строили ги войниците на плаца, и оп - из строя изкочил наш Петкан и с усмивка и бодра крачка се запътил право при познатия нему офицер.

- Здрасти чичо еди кой си, дай една цигара. У-у-у, я кви убови пушиш, дай йощ една. Много благодарим…Ей, началството каза да ме гледаш, що че ти ебе макята, така каза.

Друг един път, отново в пивницата където се раждат историите, една личност ми разказа следната случка:

“Иде дом Робинзон, отвара вратата и вика:

- Дай да палиме трабанката да одиме че се мръкна, а оня още го нема.

- Къде че одиме?

- Па у полйето. Онаа свиня Петкан е избегал с овците.

Укачиме се ние и дай-дай, та у полйето. Ама къде че го дириме? Там, вам, нема го нигде никъв. По едно време Робинзон се загледа нанегде и вика:

- Те яла стоката поди онова дръво и чуем що некой бъбре, баш че е он.

И верно, като тидоме, кво да видиме: Наш Петкан се окачил на дръвото, зимал един воден пистолет и стреля та пепей се дига:

- Па-па-па, чекайте ваща мамица с циганйе турци и албанци! Ахааа, гадини вие! Бум-бум, татататтата…

Тагава я помисли що он че иде и че го прекине, а нйему като никога му дойде акъла тиде до дръвото и му вика:

- Петканее, кво си направил бе жено блъива…

- Водим война началство! Ти нали каза, що циганйе, турци и албанци само бой за ньи, я така и правим. Те, морим ги.

- Абе дако ги мориш, ама стига толку. Де виж кво си ги избил сичките. Мале мале що народ си изтрепал…я гле - и жени, и деца… Къде съга че дириме багер да ги зареваме? Поглеш, целото полйе е у трупове. Де слезни от дръвото да прибереме овците, па послем че ги копаме.

Слече се Петкан и подкара стоката, а Робинзон у колата ми рече: “Дако, дако, чекай жено да се прибереме и че видиш ти и война, и Херушима, и Нагасаки.” Прибраа овците и Робинзон като шибна картечаря Петкан у прълицата, оно му пойде кръв из носа. Придигна се Петкан и вика: "Началство, я съм мъж и нема да ревем и да си тръкам носа.”

Мене ми стана жал па му реко:

- Ей, мани не бий го бе, виж го че си неа с акъла, он си не сака.

- Я ако го не бием, не мом да се оправим с нйего. - отвръна Робинзон.

От толко чудо и зор Петкан избега от Робинзон. Решил да оди у Сръбия. Изсуунал се една нощ из фургоня и фанал шущавата. Отишел пеши ча до Сланотрън и тама като го виделе, го прибрале и го нараниле, докъде го разберат кой е и отдека иде. Още с идванйето Петкан попитал ората:

- Абе, а тава тука Сръбия ли е?

- Да, Сръбия е - отговорил му некакъв зевзек

- А-а-а, знаех си я що е сръбско, но и въздуха си е друг! А у България са много диви и много бият.

Накрая разбрали откъде е тоа бежанец, качиле го на един рейс и казали на шофьора да го стури на село. Добре, ама таа жа луд и шашов, като видел разклона за село, казал на шофьора, що му се пика, слезнал и си бил камшика та никой го не видел накъде фанал. Суматио време го немаше, ората приказваа, кво ли не, че кокалете му намериле у гората, че граничарете го застреляли, че го изеле влъци и мечки, обаче един ден Петкан се появи като привидение. Вече не е при Робинзон, сега помага на ората за работа и получава парици. Па е измекярин, ама слободен. Останаа му само полицейските дреи и жепейската фуражка наследство от Робинзон. Вживява се в ролята на полицай, явно тава му е мечта. Робинзон умре, прибиа го некакви циганйе, що се скарал с ньи. Дотръкаа го и нйего, та и папер не остана. Сега Петкан в своите очи е вестител на реда. Некои шебеци го беа избъзикале да стане на пъкя и да спира коли. Застанал като полицай и наспрел два-три тира. Они го видели че е шашов, позасмели се и си пошли. Даже с помощта на явно същите бъзикчии (понеже е неграмотен) е написал следното нещо:

Списък

До полицията у Белоградчик, за оръжието, което трябва да бъде отпуснато на полицай Петкан.

1. АК - 1бр.
2. Пистолет Макаров - 1бр.
3. Муниции - колкото требват
4. Сабля - 1бр.
5. Лък и колчан стрели - 1бр.
6. Боздуган - 1бр

С уважение: Петкан

Дотолкова са е зел на сериозно, че веднъж един човек му възложил нощта да му варди тракторете. След малко иде и гледа: Петкан запасал воден пистолет, пише нещо по едни ратии и ги лепи по машините.

- Кво лепиш бе? - попитал го човекът.

- Табелки - отврънал му Петкан. – Тука пише “Охранявана зона, стреля се без предупреждение”. Да знаат айдуците и да бегат, що може да ги застрелям.

Последния път, кога го виде, беше на село у пивницата. Пристигна с един шлифер, на който имаше пластмасова шерифска значка, закачена с игла-ключанка. Седна до назе и си зима едно кафе. Имаше синка на окото, която го помолиаме да ни обясни откъде му е. Он почна да ни разправя кво е одил по София и откъде е добил синката:

- По София кога отидо, ми се случиа некои работи. Седим си я у едно кафе до гарата и си пием пиенйето като човек, ни се задрънчвам, ни нищо. По едно време идат трима с голи глави накъде мене и викат: “Ти си от циганйете!” Не съм бе - реко я, а они пак си кво си знаат: “Неа, ти си от циганйете.” Е добре - реко ньги - само мир да е! Щом викате че съм от циганйете, от ньи че бъдем. И они се сурнаа, та ме прибиа и ме посиниа. И за кво, не можа да разберем. Ни съм се задевал, ни нищо. Кажи ми тава ора ли са?!

- О-о-о, Петкане, де млъкни! Стига си ми чегрътал на главъта, че от снощи ме боли! - рече седящиат до мене Бомбата - А иди да приказваш на друго место!

Петкан стана, взе си кафето и се изниза тихомълком.



Автор: Един пич

[www.severozapad.org]

НАЙ-ОБИЧАМ БОБА, ЛЕБА И ДА ЕБА!

dival, предлагаш увеличение на на ДДС на 21-22 %. В същото време Muza писа как неразплатените 500 млн. от предното правителство свили потреблението. Много се надявам положението в България да не е чак толкова лошо, че да се налага увеличаването на ДДС. Поне засега нищо не излиза в интернет да сме опряли до тази мярка, която доста повече ще свие потреблението. Не се бъркай с 1-2 % отгоре за някоя стока, а за целия БВП. И точно тук, в противовес на твоята антикризисна програма, е плюса на Дянков, че не е правил изказвания или действия в тази посока. Засега де.
Колкото до вдигането на акциза върху алкохола и цигарите, мисля че ефекта би бил доста скромен като сума. Поради свитото потребление. и още повече ще се свие потреблението в следствие на увеличения акциз. Една от мерките в Испания е точно тази, наред с вдигането на ДДС на 18 % (но там ситуацията е много различна като политика и публични финанси). Не мога да се сетя сега с колко точно очкват да се увеличат приходите, но при техните цифри спокойно могат да минат и без тази мярка.

ДДС не трябва да се вдига в никакъв случай, иначе ще срине така и така мижавото потребление

italinea.net

От мазохизъм ли, от какво, взех, че прегледах отново пресконференцията на Първанов. Този път ми направи впечатление, че напада лично и много агресивно директно само две личности - Костов и Дянков (Цветанов някак си не толкова директно). Докато за ББ, коментара му е, че се е обградил с вредни личности, демек той си е добро момче, ама тези Костов и Дянков много лошо му влияят, да ги разкара и всичко ще си е наред (както в доброто старо време, когато никой не смееше да му "бръкне в задника". Което пък от друга страна ме кара да мисля, че щом са такъв трън в очите на Седефчов и го изкарват от баланс (колкото и да се прави на спокоен му личи), точно те са хората, които най-много му пречат (финта за накърненото лично достойнство и това на институцията е само евтин трик за масова консумация) и евентуално са заплаха за статуквото в България.

Като си говорим за фискална политика, намерих малко формулки с разяснения.

UK fiscal policy: fundamentalists Vs equivocators
March 12, 2010 8:01amby Chris Giles

Almost everyone agrees Britain needs to cut its budget deficit. The action is needed whether it is because British government debt is rising at an unsustainable pace; because there is a sizable risk that the cost of servicing each pound of debt will rise sharply; because we think it is unfair our children should fund our profligacy; or because spending much more on debt servicing limits government’s ability to spend money on things we really care about.

The question is how fast. In this big debate, there are two sorts of people: fundamentalists and equivocators.

The fundamentalists include almost all politicians. Gordon Brown insists fiscal tightening now is dangerous for the recovery. On the opposite side, the equally fundamentalist David Cameron asserts that the truth lies with the reverse argument. “To get the economy moving you’ve got to lift the black cloud of the deficit,” he says repeatedly. Business organisations, such as the CBI and IoD are fundamentalists. And many economists have also been overcome with fundamentalist tendencies, as evidenced by the spate of letter writing to newspapers.

The other group are equivocators. These people are reasonably sure there needs to be a credible plan to reduce the deficit, but are unsure about its timing, its effects, and whether history tells them very much. Many Treasury officials I know are equivocators, so was the recent Green Budget from the Institute for Fiscal Studies, so are significant elements of the Monetary Policy Committee and, to my surprise, so is the governor of the Bank of England. Mervyn King is often portrayed as a fundamentalist on fiscal policy, but his answers at the latest Inflation Report (pages 7 to 9) can be summarised as: ‘The effect of fiscal policy on the economy? Well, it depends’. I am also firmly in the equivocators’ camp.

Being unsure about the best policy is rather uncomfortable, feeble even. But I’ll try to explain why the decision is so difficult. To do so I’ll use a couple of very simple equations, which do not prove anything, but just help to show the effects of potential policies in a consistent way.

GDP = C + I + G + (X - M); and

Y = C + S;

where GDP = national income, C = household consumption, I = investment, G = government consumption, X = exports, M = imports, Y = household income and S = household saving

Both equations are just accounting identities and, as such, they are true. They do not tell us anything other than what are the component parts of national income and household income. To make things easier, I will just substitute the second equation into the first to give:

GDP = (Y - S) + I + G + (X - M).

From this equation, I think four things follow

1. Fiscal tightening initially reduces demand

Look at the initial effects of different policies to reduce the budget deficit
Cut current government spending. This is the favourite policy of business lobby groups - and in practice it would be met by policies, such as closing prisons, sacking classroom assistants or cutting state pensions. These are just examples so that we can be clear what current government spending actually is: the first two reduce G and the third reduces Y for pensioners. Obviously the reduction in G will also be a reduction in Y for prison officers and classroom assistants, but these are knock on effects, which I am ignoring for now. The simple point is that regardless of the policy choice, cutting current government spending puts downward pressure on GDP.
Cut government investment spending. The consensus objects to this form of balancing the books, even though it is important in the government’s plans. An example of this policy is a delay in Crossrail. It cuts the deficit because it cuts I, under which government investment is measured. Again, this puts downward pressure on GDP.
Raise taxes. Both direct and indirect tax rises reduce Y for the people affected, either because incomes are cut directly or because their income buys less if consumption taxes are raised. Tax rises also put downward pressure on demand and GDP.

All the above is pretty clear cut and should not be contentious. All it says is that government withdrawal of money is contractionary unless it is offset. We will get on to the potential offsets later.

2. The form of fiscal tightening is probably a second order issue

This is now getting more contentious and lots of people have religion on this, but I think when you look at the equation above, it is difficult to argue that cutting current spending is obviously better for the economy than raising taxes. Cutting Y, G or I all have the same initial effect on GDP.

Sure, they will not have the same ultimate effect. But that ultimate effect is highly uncertain because each of these big categories is extremely diverse. A big new tax on business investment is probably worse for output than an initial reduction in civil service numbers? But is a broad-based rise in income tax or value added tax worse than closing all Britain’s prisons? Probably not. For all the bland statements around about the need to cut current government spending, I wish there were half as many spelling out what should get the chop.

3. The initial demand shock can be offset

There are a bunch of reasons why the initial demand shock might be offset and might, in some limited circumstances, be offset to such an extent that GDP rises when fiscal policy is tightened. Here is a list:
Momentum: If the economy is already growing quickly for reasons of rising productivity, labour supply or rising population, the contractionary forces of fiscal tightening can co-exist with the momentum of the economy, leaving GDP still rising, albeit at a slower rate. If we see signs of robust demand, then the argument for a rapid fiscal contraction becomes very powerful, but we are not there yet.
Monetary policy: If interest rates can fall, providing an offsetting boost to demand, fiscal tightening does not need to be contractionary. That was true in the early 1980s and partially true in the 1990s, but with monetary policy impaired is much less likely to be true today.
Ricardian effects: If greater clarity about future lower deficits persuade households to borrow or reduce saving, then a fall in S can offset the reduction in Y, G or I. This is a tricky case to make at the moment because the main cause of the recession was a collapse in business investment, not a rise in household saving in response to a deteriorating fiscal position.
Imports: Some of the effect of fiscal tightening will leak abroad through lower imports. This can offset the initial effects of the action taken.
Exchange rate: If sterling falls in response to the fiscal tightening - a result of a Mundell-Fleming model of the economy with perfect capital markets - rising (X - M) can offset the effect of falling Y, G, and I, perhaps fully offset it. This is the hope from the 25 per cent fall in sterling since 1997 and some effect should still happen, but it has not happened yet.
Animal spirits: If, for some difficult-to-define reason, companies become much more confident about the future after a fiscal tightening, I might rise, again offsetting the tightening.

4. The initial demand shock can be amplified

There are also some reasons the initial contractionary effect might be amplified
Keynesian multipliers: Cutting government spending or raising taxes has an initial contractionary effect, which can become multiplied, for example, as the out-of-work prison officer spends less in Tesco, reducing demand from vegetable growers. Traditionally we would think that the multipliers are likely to be largest for current government spending, which might make it the most dangerous thing to cut, not the safest. It was the clear evidence of these multipliers working to reduce GDP after the collapse of Lehman Brothers that convinced everyone that a fiscal stimulus was worth the risk.
Animal spirits. If companies become alarmed by the initial contraction of demand from a fiscal tightening, there is every chance that investment spending might drop. That is the problem with animal spirits, you cannot know in which direction they will go, nor how strong they will be.

So, given we know:

a) a fiscal tightening is needed;

b) the initial effect of a fiscal tightening is contractionary, and

c) some of the normal offsets are not functioning properly,

I am not sure about the right speed of budgetary consolidation. I fully recognise that there might well be no pleasant outcome - a rapid tightening could lead to a double dip and a fiscal crisis, while a slow tightening could lead to a fiscal crisis and then a double dip.

We must hope that it soon becomes clear that economic momentum is great enough for the risks from further fiscal tightening to be low. Then, we really should go for it. But at the moment, I am firmly in wait and see mode. And I am worried by those who profess to know the truth, on both sides of the debate.

Tags: fiscal consolidation, UK economy

March 12, 2010 8:01am in UK, bank of england, consolidation, tightening | 5 comments
Email
Share
Print

You need to be signed in to comment. Please sign in or open a free

[blogs.ft.com]

НАЙ-ОБИЧАМ БОБА, ЛЕБА И ДА ЕБА!

Quote
Купувач
dival, предлагаш увеличение на на ДДС на 21-22 %. В същото време Muza писа как неразплатените 500 млн. от предното правителство свили потреблението. Много се надявам положението в България да не е чак толкова лошо, че да се налага увеличаването на ДДС.


Да, аз също се учудвам на предложението да се увеличи ДДС? Целта е ДДС да се сваля, а не да се качва. Значи dival има същата логика, като Дянков - да режем, откъдето може , а като не може отникъде - откъдето не може.

МАЛКО СА ДЪРЖАВИТЕ В СВЕТА, НА ВРАТИТЕ НА КОИТО СТОЯТ МИЛИАРДИ - от много години, а местните индивиди, карайки се един с друг кой да ги докопа за собствения си джоб, ги губят за държавата! А и в момента - милиони евро са пред вратата ,дават ни ги, но едва ли ще успеем да ги вземем и сега и никой не го е грижа за това. Това значи във вода да газиш, жаден да ходиш.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-03-14 12:53 от general.

А, още едно мнение:

Истинската реформа изисква да бъдат закрити десетките абсолютно излишни администрации, създадени, за да се наместят партийните партизани на тройната коалиция, казва в интервю за "24 часа" лидерът на ДСБ Иван Костов. Според него става въпрос за 150 000 работни места.

Това бил по-добрият отговор за справяне с кризата вместо популисткия да се замразят заплатите на депутатите. Костов се обяви за намаляване на всички чиновнически възнаграждения.

Не ме разбрахте
Ако не увеличава никакви други данъци и ако беше изплатил дължимото до момента ДДС
тогава може да вдигне с 1-2 процента като временна мярка за около година -година и половина
Към днешна дата всички "взятки" за пълнене на бюджета са прехвърлени върху гражданите , а освен това монополистите вече обявиха вдигането на цените -ток,газ,парно и тн ...
Другия приом които ми хрумва е да обяви данъчна амнистия за мръсните пари - плащаш 10% и никои не те пита от къде са ти парите , така в рамките на няколко месеца може да има резултат
Иначе съм съгласен с всички вас че администрацията е раздута и неефиктивна и би трябвало от там да реже и то много от 30до 50%
Едно е ясно - държавата прехвърля цялата тежест на кризата върху хората или с две думи-дупе да ни е яко

Не. Твърдо ДДС не трябва да се пипа. Костов ми е доста неприятен, но точно това е решението. Според мен. Проблемът, че правителството го раздава доста популистки и сега като му спретнат едни протести на ББ и ще клекне. Като междувременно Дянков ще е изпраскал директно "някои мисли" като лошо ченге, за да може после доброто ченге ББ да оправи нещата. Ето полицаите вече протестират. Да ги ... безделниците - точно те имат най-малко основание.
А реформа в пенсионното осигуряване ще има само когато рухне системата и държавата и НОИ съвсем да не могат да плащат пенсиите. Още една тема, по която Дянков скоро ще се "изцепи"...

[www.dnevnik.bg]