Преглед на печата 2

др. Иванов Написал:
-------------------------------------------------------
> Абе как може да сте толкова глупави хора. какви
> вестници ще ми цитирате като има страници на
> туроператорите. Отваряте на Томас Кук и гледате.
> Ол инклусиф има за след 17-20 септември на цени
> около 400Е в двойна стая за 1 седмица. От 1 септ.
> нощувка със закуска е от 370 до 450Е за двойна
> стая за седмица, малко по-високи от Халкидики.
>
> Mallorca ab 262,-?
> Ibiza ab 325
> Costa Brava ab 251,-?
> Costa Dorada ab 322,-?
> Costa del Sol ab 360,-?
> Costa Blanca ab 363,-?
> Side & Alanya ab 257,-?
> Kemer & Beldibi ab 280,-?
> Antalya & Belek ab 325,-?
> Kusadasi & Didyma ab 353,-?
> Malta ab 333,-?
> Emilia Romagna ab 372,-?
> Serbien, Montenegro ab 291,-?
> Bulgarien (Goldstrand) ab 327,-?
> Bulgarien (Sonnenstrand) ab 333,-?
> Istrien ab 351,-?
> Kroatische Inseln ab 358,-?
> Norddalmatien ab 358,-?
> Mitteldalmatien ab 364,-?
> Süddalmatien ab 395,-?
>
>
>
>

Иванов в тия цени имаш самолетен билет. Ако се намираш в Германия самолетния ти билет за БГ ти е малко по-скъп което прави цената по-дебела.

valsodar Написал:
-------------------------------------------------------
> И още една новина - тази за вечният ЪП-ЪП-ЪП, за
> това , че сме икономическото Чудо на балканите,
> азиатският тигър на европата.

Първо: не сме азиатски тигър, а балкански лъв.

И второ: БГ икономиката наистина може да бъде "оправена" със контрол върху незаконния внос на зарзавати.

Както знаеш за зарзаватите и пърцуцата криза няма, напротив по време на криза са все по-търсени.

*drunk*

Жална й майка на македонската икономика сега - сринахме я с контрола над охридските чушки и домати! *ok*

Ша ни държат българки у затворите?
Ха да видим ся кон боб яде ли и митничар тир с чушки пуска ли? :]

[www.vesti.bg]

Вижте коментарите след статията.

Какво да не правим по време на криза?
Все по-често ни се налага да се съобразяваме с факта, че е криза. Ето някои неща, които е добре да не правим, поне докато не се появят трайни признаци, че ситуацията се подобрява.
1. Не напускайте работа.
Може би ви е писнало от работата, която вършите. Преди да напуснете обаче, се подсигурете и си намерете друга. В настоящата тежка среда и в условията на съкращения на разходите от почти всички компании, може да ви е доста трудно да си намерите работа. Дори и да сте имали редица предложения преди година, може да се окаже, че днес никой няма желание да ви предложи работа или най-малкото, заплатата, която са ви предлагали вече не е актуална. Не забравяйте, че работодателите дори и в най-слабо засегнатите бизнеси използват кризата, като оправдание да пестят.
2. Не ставайте поръчител.
Това е почти същото като да се натоварите с допълнителна задлъжнялост. Дори и да се предполага, че човекът, който ви моли за тази услуга е със сигурни и високи доходи, знайте, че подобно понятие в момента няма. В случай, на невъзможност титулярният кредитополучател да плаща, не се съмнявайте, че банката ще се обърне към вас.
3. Не вземайте нови кредити, не правете големи покупки.
В моменти на криза трябва да мислите как да намалявате своята задлъжнялост, а не да я увеличавате. Ако ви се струва, че моментът е добър за покупката на нов автомобил, поради ценова отстъпка от 10%, помислете пак. За да ви се прави подобна оферта значи, че автомобилните производители „са го закъсали". Каква е гаранцията, че и вие няма да стигнете до подобна ситуация? Ако не можете да си плащате вноската, ще загубите това, което вече сте платили, а това може да е една значителна по размер сума. Да не говорим, че лихвите в момента са високи и в краткосрочен аспект, няма изгледи да се понижат драстично.
4. Не приемайте работата си за даденост.
Дори и да работите за голяма и стабилна компания или да смятате труда си за изключително ценен, можете да станете жертва на кризата. Колкото по-високо платен сте, толкова по-голяма е опасността, ако останете без работа, да се наложи да започнете на значително по-нископлатена позиция. Възможно е и съкращенията на разходите да започнат от вас.
5. Не поемайте прекомерни инвестиционни рискове.
Тук ми се струва, че няма какво да се обяснява, защото повечето от инвеститорите сме изпитали на собствен гръб до какво може да доведе това. В момент на криза, за която не се знае колко ще продължи, това правило важи в още по-голяма степен. Не рискувайте и малкото, което ви е останало!

Банките в Централна и Източна Европа вече имат достатъчно пари, за да кредитират. Първоначално ще се възстанови кредитирането за фирмите, а след това ще се отпушат и жилищните заеми за гражданите. Това са част от основните изводи в проучване на "УниКредит Груп" за банковия сектор в региона през 2009 г., пише Сега.

"Пазарите вече излязоха от състоянието си на липса на ликвидност. Сега основните ограничения пред банковия сектор в региона са качеството на кредитите и управлението на риска", се казва в проучването.

В него за първи път се посочват точните стойности на т.нар. рискова премия за всички държави в региона, включително и за България. Оказва се, че тя е паднала наполовина през последните 7 месеца.

Досега банкерите у нас винаги са изтъквали високата рискова премия за България (т. нар. credit default swap) като една от основните причини за поскъпването на кредитите. Ако през декември м. г. нивото й е било над 5%, през юли то е паднало на около 2.7%, сочат данните на "УниКредит".

Рискът на България е почти идентичен с този на Хърватска, Румъния и Унгария и малко по-висок от турския. Доста по-стабилни за инвеститорите изглеждат Полша - 1.25%, Чехия и Словакия - под 1%, а доста по-опасни - Латвия с премия около 7% и Украйна - над 10%.

Преди седмица вицепремиерът Симеон Дянков изтъкна, че рисковата премия е паднала с цял процент само за последния месец и призова българските банки да отпушат кредитирането. Банкерите обаче възразяват срещу подобни изводи.

"Тази рискова премия е от значение само за паричния ресурс от чужбина, а такъв почти не получаваме, не са много отворени към нас. От друга страна, рискът в родната икономика не е паднал - оборотите на фирмите рязко спадат, безработицата се увеличава", коментира председателят на Асоциацията на банките и шеф на Банка ДСК Виолина Маринова.

Тя добави, че, когато икономиката се подобри и дойдат повече ресурси от чужбина, ще може да се мисли за сваляне на лихвите и за увеличаване на кредитирането.

Възстановяването на региона от кризата ще започне още от следващата година, като повечето страни ще излязат от "червения сектор" и ще отчетат ръст на брутния си вътрешен продукт, смятат от "УниКредит".

България обаче ще е сред най-бавно възстановяващите се икономики, като през 2010 г. ще отчете спад на икономиката с 3%. Едва през 2011 г. родната икономика пак ще тръгне нагоре и ще отбележи ръст от 2.5%.

Продажбите на коли и мотори паднаха с 41,6% през юни спрямо същия месец на 2008 г., обявиха от НСИ, пише Стандарт.

Заради кризата магазините за дрехи по централните улици на София правят намаления до 90%.

През юни промишленото производство намалява с 18,7% в сравнение със същия месец на миналата година, сочат данни на НСИ.

Спадът в добивната промишленост е с 32,6%, а в преработващата промишленост е с 21,5%. В строителството отчетеният спад е с 8,6%.

Затъването на икономиката ще продължи и през 2010 г. Спадът на БВП догодина ще бъде с 1%, сочат последните разчети на Агенцията за икономически анализи и прогнози. За настоящата година очакванията са за значителен спад на БВП от 6,3%. Така две поредни години страната ще бъде в рецесия, пише "Стандарт".

А това ще окаже негативно влияние върху джоба на гражданите и банковите сметки на фирмите. След като през настоящата година преобладаващата част от гражданите и фирмите свиха коланите си, а бюджетът орязва разходите, ситуацията през следващата година няма да е по-различна.

За 2010 г. се прогнозира спадът на инвестициите и потреблението да продължи. Държавният бюджет също няма да може да увеличава разходите, ако управляващите искат в хазната да няма дефицит.

Основната причина за спада на българската икономика е глобалната финансова криза. Въпреки някои сигнали за скорошно отминаване на рецесията в САЩ рисковете за световната и европейската икономика не са намалели, пише в анализ на АИАП. Силното забавяне на световната икономика и основните ни търговски партньори води до свиване на българския износ.

За първите пет месеца на годината износът на стоки падна с 30,7% в реално изражение, а за цялата година очакваният спад на износа на стоки е с 10,5%. Това оказва негативно влияние и върху транспортните услуги. В резултат общият износ на България за 2009 г. се очаква да се свие с 12,3%, смятат от АИАП.

Ограниченото кредитиране и забавеният ръст на доходите водят до намаление на инвестициите и продажбите вътре в страната. За 2009 г. се очаква потреблението на домакинствата реално да се свие с 4,5%, а на правителството - с 3%.

През следващите години вътрешното търсене, идващо най-вече по линия на инвестициите, е трудно да възстанови растежа на българската икономика до познатите през последните години нива, пишат от АИАП.

Затова сценариите за възстановяване на икономиката минават през подобряване на износа на страната. Но предвид световната конюнктура в момента няма индикации това да се случи през 2010 г.

Дори напротив, очаква се догодина износът да продължи да пада и свиването му да е с 3,8%. Затова прогнозите са за спад на икономиката с 1% през 2010 г. Това ще бъде съпроводено с поддържане на сравнително ниска инфлация в рамките на 2,2% през следващата година. Курсът на долара ще расте, смятат от АИАП. Вчерашният курс на щатската валута беше 1,37-1,38 лв. Докато прогнозите на АИАП са, че курсът на долара в края на настоящата година, както и през следващата ще бъде около 1,45 лв.

Основни показатели

2009 г. 2010 г.
БВП - реален растеж -6.3% -1%
БВП (млн. лв.) 63 710 64 075
- Инвестиции (млн. лв.) 16 893 16 118
- Потребление (млн. лв.) 54 799 54 817
- Нетен износ (млн. лв.) -7 981 -6 860
БВП - реални растежи
- Инвестиции -30.1% -6.5%
- Потребление -4.2% -1.4%
- Износ -12.3% -3.8%
- Внос -19.5% -6.1%
Хармонизирана инфлация
- в края на годината 1.8% 2.2%
- средна за периода 2.3% 2.2%
Курс на долара
- в края на годината 1.45 лв. 1.45 лв.
- средногодишен 1.45 лв. 1.45 лв.
Текуща сметка млн. евро -3579.0 -2973.3
- (в % към БВП) -11% -9.1%

Търговски баланс млн. евро -5218.2 -4631.4

Прогноза на АИАП

В последните няколко месеца ръстът на необслужваните кредити нараства, но все още те се движат в нормални размери за период на криза. Това каза Тихомир Тошев, изпълнителен директор на "Кредит център".

По думите му – очаквано в кризата броят на хората, изпитващи затруднения, нараства. В тази ситуация те трябва да реагират веднага, търсейки помощ, предаде агенция Фокус.

Когато изпаднете в затруднение и се опитвате сами да се справите, търсите сами варианти и спирате да плащате по кредита, това обикновено утежнява положението и загубите стават по-големи. Хората, които изпаднат в затруднение – да потърсят веднага помощ и да излязат от ситуацията. Все още варианти на пазара има доста, варианти, които могат да намерят заедно с финансовата институция, която ги е кредитирала или пък варианти, които могат да намерят с независими финансови консултанти, които да ги посъветват как като цяло да преоформят личните си финанси и бюджет, за да се справят с това затруднение с възможно най-малко загуби, обясни той.

По думите му - ако безработицата продължи да расте, доходите на хората продължат да намаляват и кризата се задълбочи, е очаквано това да доведе до ръст на необслужваните кредити и до намаляване на обемите за нови кредити. В периода, в който финансовата среда е нестабилна, хората са предпазливи, предпочитат да не правят такива стъпки, а напротив започват да спестяват всеки възможен лев, за да имат някаква сигурност през трудните месеци, каза Тошев.

Според него ръст на лихвите по взети кредити няма да има.

"Досега те се формираха точно от това, че цената на ресурса на пазара нарасна значително. Цената на ресурса, привлечен с депозити също се повиши и това наложи повишение на част от лихвите. За съжаление в България няма кредитни продукти с фиксирана лихва, тоест лихвата, по която подписвате договора да се запази следващите 20 или 25 години, за които сте изтеглили кредита. Лихвите са обвързани, те се влияят от пазарната ситуация, но моето очакване, е че повече увеличения няма да имаме. По-скоро в дългосрочен план се очаква те да намаляват, когато ситуацията се промени", каза директорът на "Кредит център