Преглед на печата 2

Quote

Проблемите на туризма по българското Черноморие са многобройни и сериозни. Отливът е осезаем както в големите, така и в малките хотели. България плаща цената за извършените през последните години строителни прегрешения.

Quote

Вярно ли е за имотът ви, че :
[bgcolor=yellow]1. Купили сте в нов квартал в пика на строителния бум.
2. Нов квартал, много празни жилища.
3. Няколко имота са вече в списъка на съдия изпълнителите.
4. Ново строителство на голям блок в непосредствена близост.
5. Лоша поддръжка.
6. Локация и инфраструктура.
7. Попадане в списъка за принудително събиране на вземанията.[/bgcolor]

Quote

Издължаването на кредити може да спре, безработицата да скочи

160 млрд. лева междуфирмена задлъжнялост в България може да блокира българската икономика. Това предупреждение на икономисти припомни тази сутрин бившият социален министър Иван Нейков. Така в разгара на летните отпуски той направи опит да фокусира вниманието на управляващи и медии към един от основните проблеми на БГ-развитието в момента. Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев реагира на цифрата без изненада и изтъкна пред “Всеки ден”: “Г-н Иван Нейков сигурно се базира на нашите изследвания”.

Основни генератори на междуфирмената задлъжнялост са енергийните предприятия и бюджетът. В България действителността е такава, че голяма част от фирмите не си плащат изразходваната енергия. Така всички енергийни предприятия се превръщат в основен кредитор на бизнеса. Наред с това бюджетът не си плаща навреме на фирмите за направените разходи и най-ярко проявление на това са дълговете на болниците. “Като добавите към това нещо, че имаме една много мудна и тромава съдебна система и тя не позволява ускорено производство, така фирмите не могат да си вземат парите от длъжниците. И лавината на взаимни вземания се натрупва и става все по-голяма”, посочи шефът на БСК.

Най-големи са междуфирмените задължения в сферите “Търговия и ремонт на автомобили, горива”, “Операции с недвижими имоти”, “Строителство”, “Транспорт и съобщения”, “Производство и разпределение на ел.енергия, газ и вода”, други производствени дейности.

Прогнозите за задълженията между българските предприятия за тази година надхвърлят 165 млрд. лв., припомни шефът на Българската стопанска камара, но изтъкна, че едва през октомври ще има точни цифри. Засега е ясно, че от началото на годината дълговете между фирмите са нараснали с 32 процента в сравнение с миналата. Същата цифра обявиха в края на юли и от международната компания по управлението на кредитния риск “Кофас”. Забавянето е между 60 и 90 дни. Ако не се предприемат много бързи мерки от страна на управляващите, в началото на 2010 г. българската икономика ще блокира и един от резултатите ще е огромната безработица.

Един от начините за преодоляване на този проблем, според част от икономистите, е намаляване на осигурителната тежест. “Ако се контролират и разходите, и събираемостта на приходите, може да се осигурят пари за по-мащабна реформа в облагането, заяви пак в края на юли Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”. Според него е добре още наесен да бъде намалена осигурителната тежест с 5 процентни пункта. Самият Ангелов обаче посочва, че задлъжнялостта между фирмите се мери по неясна на никого методология, български “патент”. И понеже никъде по света не се изчислява подобно нещо, няма как да знаем дали задлъжнялостта в България е висока или ниска.

Председателят на БСК Божидар Данев подчерта пред “Всеки ден”, че вижда в действията на настоящото българско управления някои положителни стъпки по посока противодействие на междуфирмената задлъжнялост и даде за пример намаляване на разходите на бюджета. “Но продължава да не се връща ДДС, продължават да закъсняват другите плащания от бюджета”, посочи Данев и акцентира върху най-страшните последици, до които може да стигне българската икономика, ако не се вземат всички мерки за ограничаване на междуфирмената задлъжнялост – намаляване на кредитирането, намаляване на инвестиционната активност в икономиката, нарастваща безработица, невъзможността на хората и фирмите да обслужват кредитите си.

Една от причините за голямата междуфирмена задлъжнялост са високите лихви по кредитите, коментира пред “Всеки ден” икономистът и зам.-председател на ДСБ Димитър Бъчваров. Друга причина за стряскащите данни според него е, че част от отчетената междуфирмена задлъжнялост е фиктивна, а не реална. “Не можем да приемем за вярно статистическото число, защото фирмите работят с такъв инструментариум – има реални плащания, но фиктивно се оформят като фирмен кредит и остават да висят като задължения”, обясни Бъчваров.

Той наблегна на необходимостта от намаляване на сивата икономика като основен фактор за намаляване и на междуфирмената задлъжнялост. “Общата криза забавя износа на нереализирана продукция, а срещу нея се дължат пари. И като няма как да се продаде, се дължат пари на следващия по веригата. Рецептата е намаляване на сивата икономика и реално да се посочат плащанията, това може да укроти този параметър”, изтъкна Бъчваров и предупреди, че проблемът с междуфирмената задлъжнялост не може да бъде решен само с правителствени мерки. В същото време Бъчваров изрази скептицизъм по отношение облекчаването на кредитирането, като се обоснова, че “самият механизъм е порочен”.

Според специалистите на “Industry Watch” първите буфери за междуфирмената задлъжнялост са задържането на средства и забавянето на заплатите. По думите на експерта на организацията Лъчезар Богданов така може да се осигури оборотен капитал в условията на затруднено кредитиране и на увеличаващата се междуфирмена задлъжнялост.

Всъщност, междуфирмената задлъжнялост в България е проблем, за който икономисти предупреждават почти десетилетие. Но засега единственият резултат е, че дълговете между компаниите стават все по-големи. По данни на БСК към 31.12.2007 г. задълженията между фирмите са надхвърляли 116 млрд.лв. В сравнение с края на 2006 г., увеличението с 35.4 млрд. лв. е 43.7%, а спрямо 2002 г. прирастът от 78.5 млрд.лв. е 3.1 пъти. За същия период непрекъснато се влошава съотношението на БВП към единица задължения. Докато през 2002 г. на 1 лев задължения е отговарял 0.86 лв. БВП, то през 2007 г. на 1 лв. задължения съответства 0.49 лв. БВП.