За Булгаристана и абсурдните цени на НИ в него

До Панчо:
Никога не съм казала, че се гордея с нещо чуждо.
А относно поста ми: Не те карам да го препрочитеш, защото има някакви достойнства, а за да го разбереш. Аз като не разбирам нещо, го чета отново.

Мога само да те поздравя, че ти напомня СТАРО гадже, а не сегашно Много правилно си постъпила като си скъсала с него
Аз не бих оставил някой французин (че ставаше въпрос за Париж по-горе) да се мисли за повече от мен, защото съществува град Париж. Виж ако ми покаже, че той лично е направил нещо добро, позитивно, градивно - тогава става. Все едно като деца да сме уважавали някой , който е заплашвал "ще кажа на татко и той ще ви набие" та не разбирам, защо трябва да си с ниско самочувствие пред чужденците за неща, които не си направила - било мръсно - ще се срамуваш ако ти царпаш, ако си затваряш очите и т.н. Ама да се срамуваш, че някой простак цапа не виждам смисъл...

Оф, ти къде го чукаш, то къде се пука. Какво толкова има за разбиране поста ти - ти го изкарваш литературна класика, подлежаща на задълбочени и всеобхватни анализи :} Айде да прекратяваме, а - няма смисъл. Отивам си в "помията".

NOVA,

Така е, но Naceff добре го каза в другата дискусия: "и най-дългият път започва с една малка крачка" .

Лично аз вярвам, че всеки трябва да постъпва според съвестта си, и щом има хора като Naceff, 4ovek, Boby, Тинки, Панчо и хиляди знайни и незнайни, ако съм пропуснала някого, не е било нарочно , защо да е толкова невъзможно и нашата столица, и нашата страна да не бъде боклучива и мизерна един ден?!

4ovek,
Аз не съм с ниско лично самочувствие пред чужденците, напротив - убедила съм се, че изобщо не струват повече от нас. Става въпрос за това, че се срамувам от онзи особен българския манталитет, който сме допуснали да властва и който създава некрасивата .действителност, в която, уви, живеем и която Фиш е забелязал и описал доста добре.

"Ти за какво всъщност се бориш"

Боря се за победа, равен или загуба, както казват шахматистите
Аз изповядвам възгледа, че истината се открива чрез сравнения. Поради тази причина предложих да сравним София с някои европейски столици. Съгласен съм с това, че Париж е висока летва. Но ако питате мен Лондон, Рим, Мадрид, Амстердам, Берлин, Виена, Брюксел,Прага, Будапеща (да не ги изброявам всичките) са не по-ниски летви.
Скандинавските столици предполагам ще се съгласите, също са в рубриката "Дори не си го и помисляй"
Разбира се и Москва е на "друга писта".

Във Варшава не съм бил и нямам мнение по въпроса. В прибалтийските столици също не съм бил, но съм гледал предавания по телевизията и лично за себе си съм си изградил положително мнение.

Реално какво ни остава? Остават ни Букурещ, Тирана, Белград (и другите бивши юго-републики), Варшава (поради липса на мнение по въпроса от моя страна, но инстинктивно усещам, че и тази столица следва да я изключа ), Братислава.
И какво излиза? Излиза, че съм тръгнал да се перча на Тирана, че имаме Библиотека и Университет в столицата. Че имаме Народен Театър с градинка, в която се "цъка" блиц?! Че имаме мавзолей на Батемберг(м/у Славянска и Хаджи Димитър), който се използва за тоалетна.

Реално погледнато, ако "задълбаем" в градовете (ох, списъкът е много дълъг) на отделните държави, също няма да излезем победители. И никакъв дар слово няма да ми помогне, (иди да играеш ендшпил без дама, да видиш как се играе?!).

Питаш ме: "Ти за какво всъщност се бориш".
Моята цел не е да развалям деня на който и да е било. Предполагам, че това ти е станало ясно. По една или друга причина дълго време България не е била свободна. По една или друга причина столицата ни е "млада".
Но нека това, което го имаме да не го разрушаваме, опетняваме. Питам те, какво да си мисли един марсианец, който за първи път е на Земята на разходка из европейските столици, когато види Тоалетната наречена "Мавзолей на Батенберг".

Преди около 2 години писах тук във форума за някои мои спомени от времето, когато живеех в ГДР -то. Не ми се търси линка, затова ще го преразкажа в общи линии.

Нова Година е. Хората празнуват, фойерверки хвърчат. А бе с две думи кочина. На 1.1. около обяд хората станаха от сън и като пичове започнаха да чистят улиците. Нямаше анализи от типа : "Аз това не съм го направил, това тук не е моята част"; или " Който го е направил да си дойде и да го изчисти".

Въпроса за чистотата е въпрос на вътрешна потребност. Същата работа е и с класическата музика(за която сме си говорили): или човек има нужда от нея или няма.
( преди време исках да ти обърна внимание(ама забравих) да избягваш да използваш конструкцията "обичам класическа музика"; класическата музика не може да бъде обичана, но както и да е).
Та Берлинският Конгрес не е виновен за мръсотията.

Бих обобщил нещата по следния начин: "Какво да се прави. Такива сме си"

И хора като теб Джоан, хора като теб
P.S. Защо съм чак последен в списъка :g:

Ами като си разбрала, че не струват повече, защо говориш за български синдром?
Ако се сетиш за приказката "Сливи за смет" ще видиш, че ценностната система на българина е близка до тази на немеца - стимулира се чистотата Т.е. това, че е мръсно не е поради българския синдром, народопсихология и т.н.
ЗА кучетата - не ни дават да ги избием, нямаме средства да ги кастрираме, унищожихме им естествения враг в природата - виетнамците, като ги екстрадирахме

Светът е 6млрд. човека сигурно над 200 столици - все на 50-то ще се наредим (а и да не се - голяма работа) И ако искаме да се развиваме ще се стараем на няколко години да минаваме с по едно място напред. Просто трябва целите да са ни реални.
Не е виновен Берлинския конгрес за мръсотията. Просто все още в БЪлгария не може да се установи власт - населението отхвърля, не приема управляващите и като цяло се държи като тинейджър през соц време - не си слага емблемата, песка си по-дълга коса и т.н. "Щом мутрите ще събират парите за боклука - нека чистят повече" - форма на протест, партизански действия и т.н. Не че може да се спечели по този начин, но това мисля е причината.

Joan,

Изброените от теб хора са интелигентни и мислещи. За съжаление, обаче, тези, които са издигнати в култ в публичното пространство, на които им се подражава и които са подкрепяни от медиите, са едни малко по-различни люде. А те определят правилата. Аз от това се възмущавам. А иначе си права - докато има добри - има и надежда. И аз като теб вярвам (затова съм и още тук), че един ден нещата ще се променят. Но пътят на промяната минава през самокритичността. Затова не трябва да си затваряме очите пред истините.