Една сутрин от живота

Станислав Стратиев
Българският модел

Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене.

Тип душевност.

Казано просто — обратното на всичко.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка.

Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.

Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.

У нас се получи обратното — кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.

И безработен.

Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.

У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.

У нас те са на ръководни места.

Там, когато стреляш по някого, той умира.

Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите.

Тук — Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка.

Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хората, а при нас — цените.

Това е българският модел.

Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

И знаеш, че ги няма.

При българския модел ги има, но не са те.

И не знаеш какво е.

Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.

Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.

Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже — най-мъжествените.

Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

Българският модел е неунищожаем.

С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.

Както ще бъде свършено и със самата Канада.

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Българската риба
Ст. Стратиев


Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.

От векове българската риба се лови на чужди въдици.

И се пържи в собствената си мазнина.

Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.

Съвсем сплескана.

Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.

И пасе трева.

Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.

Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.

Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.

Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.

Гръбнакът на българската риба е политически.

За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.

Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.

Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.

Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.

Осем милиона български риби храниха осем души.

И чорапите им — пак кърпени.

Българската риба е най-опушената риба в света.

Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.

От три български риби се получават трийсет политически партии.

Българската риба е българоезична.

Тя е най-демократичната риба в света.

Преди тя е била дънна, а сега е летяща.

Хайверът на българската риба е червен и син.

Но обикновено я пращат за зелен хайвер.

Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.

Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.






--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Различните хора
автор: Lisica

Заради хора като тебе няма
сбъднати мечти и чудеса,
което после майките повтарят
угрижено на своите деца.
Мъжете като тебе правят
така суров и яростен деня,
а нощем в чашите си давят
нужда от любов и топлина.
Когато вън вали вълшебство,
хора като теб сърдито спят
и безлюбовен, безсърдечен шества
от край време досега света.
Но идват съществата като мене-
с наивна, детска, девствена душа,
дъждът престава да е само „време”
и някой просто прави „пролетта”.
Жените като мен са будни,
когато изгревът напира да цъфти,
през сълзи, с вяра, с нокти, зъби,
те раждат и творят мечти.
Само луди като мене могат
в мрака да долавят песента,
скрита от праволинейни като тебе
в дън земя и в дън луна.
Хора като нас къде се срещат?
Не знаеш ли? Живея на ръба.
Там, където ти трепериш,
точно там... аз идвам да летя...

[hulite.net]

Quote

Лежаха в кардиологичното отделение на болницата. Освен че споделяха една обща стая, те сякаш имаха и еднаква съдба - и двамата страдаха от сърдечна недостатъчност, болестта напълно ги беше обездвижила и приковала към леглата им. Единствената разлика между тях може би се състоеше в това, че леглото на единия бе разположено до прозореца, а на другия - в дъното на стаята, до стената...

Този, който лежеше до прозореца, всеки ден гледаше през него и разказваше на другаря си по стая и съдба, какво се случва навън:

- Днес времето е слънчево, а морето - спокойно. Но явно все пак полъхва лек ветрец, защото платната на корабчето в далечината са издути...
Паркът не е много оживен тази сутрин, на две от люлките има дечица, а другите две са празни...
Влюбената двойка от вчера пак е тук, настаниха се на същото място и отново си говорят нещо, държейки се за ръцете и гледайки се нежно в очите. Колко си подхождат един на друг само...
Люляците тази пролет са толкова отрупани с цвят, че всичко наоколо изглежда като окъпано в лилаво. Само тук таме между тях се белеят цветовете някоя цъфнала слива...
Чайките кръжат ниско над морето в търсене на днешната си прехрана. С какъв устрем само се стрелват към водата и после пак се издигат с писък нависоко...

Така си минаваха дните в стаята - мъжът до прозореца гледаше навън и разказваше, а другият до стената слушаше и си представяше...

Докато една вечер мъжът до прозореца не получи сърдечен пристъп. Кризата беше по-тежка от друг път, приятелят му се уплаши. Посегна инстинктивно към копчето, с което викаха дежурния лекар при нужда, но... се спря!

Една странна мисъл заблъска настойчиво в главата му:

...Ако се случеше нещо с приятеля му, леглото до прозореца щеше да се освободи и тогава вече можеха да преместят него на това място. Така най-после и той щеше да се наслаждава на красивата гледка към морето, парка и всичката красота, намираща се наоколо. Досега трябваше да се задоволява само с разказите на съседа си, а ето че най-после имаше шанса сам да види всичко това с очите си...

Воден от тези мисли, той не направи нищо за да помогне на своя другар по съдба, с когото бяха споделяли толкова много през дългия си престой в болницата...

На сутринта лекарите само констатираха смъртта на мъжа лежащ до прозореца, а санитарите изнесоха тялото му от стаята. На освободилото се вече място, настаниха пациента от другото легло. Ето че най-после беше дошъл този дългоочакван от него миг. Сега вече можеше сам да погледне през прозореца и да види с очите си какво се случва всеки ден навън! Надигна се с усилие малко и обърна глава към прозореца. Погледна навън и... онемя от това, което видя:

Срещу прозореца, пред очите му, се ширеше... дълга и висока ЧЕРНА СТЕНА!!!

Poli_2 Написал:
-------------------------------------------------------
> Цитат:Лежаха в кардиологичното отделение на
> болницата.
.................................................
>
> Срещу прозореца, пред очите му, се ширеше... дълга
> и висока ЧЕРНА СТЕНА!!!

[vbox7.com]






--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Възхищавам се! На великите мислители сътворили тези прекрасни неща. На техния неуморим български дух извисил се над ежедневието иронизирайки собствените си недостатъци. На вас - за това, че не се уморявате да ни държите будни. Аз влизам по рядко, но съм добре. Всякакси.

Надежда ...




--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

*bow*

Здравейте компанията! Приятелите които не всеки форум може да си позволи. Това сте вие. Зареждам се когато в мрачното небе прочета вашите написани по облаците мисли. Днес, ровейки се назад в темата, намерих какво съм публикувал преди няколко месеца. Иде реч за любимата, приятеля и смърта. Беше ми много тежко тогава, загубвайки едновременно първите двама. Не го пожелавам никому. Осиротях. Остана ми само черната гостенка. Едва ли ще ми повярвате, но влизането тук и четенето на вашите прозрения ми помогна неимоверно да намеря отново себе си. Ето ме пак тук и никак не съм същия. Напортив - в страхотна форма и по добър от всякога. Позволявам си да ви припомня удивителните стихове на Г. Константинов, които докосват дълбоко душата на всеки мечтател. Благодаря ви!

На този свят, в житейската гълчава,

най-силно съм усещал близостта

на три неща, които изброявам:

Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.

Любимата със много имена.

Зелена светлина, изгряла зиме.

Среднощно слънце. Утро със луна.

Задъхан вик в мълчанието пусто.

Бодлива роза на самотен хълм,

която ме ранява с нежно чувство,

че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.

Тя може да лети и да пълзи,

да влиза тихо в празниците шумни

и да крещи в най-тихите сълзи.

Да, има Смърт! Но нека е такава -

да свърши с мен, но не и със света!

И някой друг след мен да изброява:

Любимата, Приятелят, Смъртта.

Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията, като наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. “Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент". Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".
Аз винаги си спомням тези думи.
Те промениха моя живот.
Днес аз чета повече от преди и чистя по малко.
Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.
Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.
Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.
От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание, дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също и любимите си парфюми, щом имам желание за това.
Фрази, като например “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." - вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен, какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което всички ние доста лекомислено очакваме.
Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би, аз също бих позвънил на някои стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания.
Мисълта, че Тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.
Това са тези малки не извършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.
Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".
Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си, колко много ги обичам.
Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.
Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.