Откъси от « Вини-любимецът на града»
Животът е мечта.
Калдерон
Мечтата е живот.
Вински.
“ Беше един от онези дни на ранната пролет, когато слънцето грее, земята мирише на влага, а птичките в топлите страни пеят възторжено, готвейки са за поход на север. Момчетата прогаряха с увеличително стъкло дупки в кожените си шапки и намираха това за съвсем естествено. Няколко момиченца дори бяха изнесли въженцата си за скачане,но за истинската пролет все пак беше твърде рано да се говори-тя бе по-скоро в детските им мечти.
Описваната пролет настъпваше в града Хьомпстад, за който освен хубави неща,друго няма какво да се каже, ако не се обръща внимание на това, че в него хората говореха прекалено много за цената на някаква херинга, за така наречените наеми и за това, че продавачката в цветарският магазин не бива да се омъжва повторно. Хьомпстад беше град,в който при всички случаи си заслужава да се живее.
По стръмната улица към аптеката слизаше едно момче. Още отдалече се виждаше, че е сравнително малко, а когато дойде по наблизо, пролича че косата му е червеникава, а когато наближи аптеката можеха да се видят и луничките около носа му.
…… Вински,защото така се казваше момчето,отвори вратата на аптеката и се шмугна вътре. Звънчето над вратата издрънка.
- Какво ще обичате? -попита аптекарят .
-Искам да си купя прах за невидими-каза то.
-От кой ще желаете-от по-старият или от патентованият?
-От патентованият естественно. Чух, че бил по-добър. Нали е чуждестранно изобретение.
-Да,разбира се,казва се «Напред към стените». Препоръчвам ви го! Вижте млади господине, при използуване на този прах, човек не само става невидим, но може и да минава през стените. Френско изобретение , от прочутата фирма «Еме».
-Да, да , точно от него търсех.
-Колко ще желаете?
- Едно пакетче … мисля, че ще бъде достатъчно.
-Един момент, моля - каза аптекарят. Той взе една висока стълба,з ащото прахът се намираше в голяма стъкленица на най-горният рафт.
Аптекарят се изкачи толкова високо,че глават му се чукна в таван. След като потрака известно време със стъклениците, той слезе обратно и каза:
-Извинете преди да ви продам от френският прах за невидими, мой дълг е да ви попитам дали знаете как се употребява.
-Вероятно се гълта-отвърна Вински.
-Правилно точно така, само че това не е достатъчно. Много хора смятат, че праховете просто се гълтат и толкова. При праха за невидими обаче, както и при други по-ефикасни медикаменти, е важно човек да вярва в неговото действие. Вие вярвате ли.?
-Разбира се!
-Добре тогава. Ще постъпвате по следният начин. Имате ли търпение да ме изслушате?
-Да,г-н аптекарю.
-Ето така: слагате в устата си прах с два пръста, после настъпвате с десният крак палеца на левият си крак и казвате наум «Напред към стените», а когато отново искате да станете видим правите обратното - настъпвате с левия си крак, палеца на десният.
……… Мъжът спря,остави куфара на земята и извика от високото:
-Хей,ти, рижия! Я вземи този куфар и го занеси до квартирата на учителката, че дъх не ми остана.
Вински не отвърна нищо, той настъпи с десният си крак палеца на левият и каза решително наум: Напред към стените!»
В следващият миг той изчезна .
-Що за чудо, къде се дяна това хлапе?- удиви се Врабеца, (защото всички деца от града го наричаха така ) и успя само да се почеше по мустачките.
В този момент той получи такъв солиден ритник отзад, че свят му се зави. Врабеца се извърна разярен за да види кой го е ритнал, наоколо не се виждаше никой - Сигурно камък е отхвръхнал от колелото на някоя кола-измърмори той и изтупа панталоните си.
Вински, така го досмеша, че трябваше да се хване за корема,но не посмя да се засмее на глас.
Врабеца грабна куфара си и пое към квартирата на учителката. Натисна звънеца на входната врата и учителката му отвори.
-Вече те очаквах!-каза тя с глас, който в училище не бяха чували.
- И цяло лято ще бъдем заедно! - добавиха щръкналите херингови кости.
……… И тъй,Вински седеше под масата на учителката и умуваше какво да предприеме, той затършува из джобовете си. Напипа в единият няколко покривни пирона, които винаги носеше в себе си . Това са извънредно практични пирони, защото могат да стоят прави и с тях могат да се устройват фантастични шеги
Учителката и гостът отидоха в кухнята да направят кафе.
Вински тъкмо изправяше пирона върху канапето,когато дочу глас зад себе си:
- Недейте, моля ви се! Недейте Вински! Като се има предвид,че на канапето може да седне онази мила учителка,цялата ви военна хитрост изглежда много съмнителна. Не смятатате ли ? – каза аптекарят от библиотечният шкаф който също беше взел от праха.
- няма да съжалявате, Вински-обеща аптекарят, потупвайки го невидимо по рамото. Имам нещо друго наум! Но нека най-напред изясним въпроса с мустакатия. Какво мислите за него?
- Че е голям кретен.
..... Боли ли го?
-Боли го,поне той смята ,че го боли и това е най – главното. Боли го почти навсякъде. Когато някой мъж заболее от загубване на ума, той започва да се държи като този госоподин. Купува си зелена шапка-непременно зелена, а в в най-лошият случай и дълъг чадър, започва да вдига прекаленовисоко новата си шапка за поздрав, надява жълти ръкавици и т.н. Странно,много странно, но няма какво да се прави. При извънредно тежки случаи на изгубване на ума болният си пуска мустачки като този в кухнята.
*book* « Вини-любимецът на града»
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-07-24 02:18 от elissa.
Тихичък, лято е.
