|
||||||||||||||||||||
|
Re: Една сутрин от живота 27-07-2009 - 00:30:34 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 4 566 |
Re: Една сутрин от живота 27-07-2009 - 00:32:43 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 4 566 |
Re: Една сутрин от живота 27-07-2009 - 05:33:32 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 4 489 |
Re: Една сутрин от живота 27-07-2009 - 05:36:29 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 4 489 |
Quote
Лежаха в кардиологичното отделение на болницата. Освен че споделяха една обща стая, те сякаш имаха и еднаква съдба - и двамата страдаха от сърдечна недостатъчност, болестта напълно ги беше обездвижила и приковала към леглата им. Единствената разлика между тях може би се състоеше в това, че леглото на единия бе разположено до прозореца, а на другия - в дъното на стаята, до стената...
Този, който лежеше до прозореца, всеки ден гледаше през него и разказваше на другаря си по стая и съдба, какво се случва навън:
- Днес времето е слънчево, а морето - спокойно. Но явно все пак полъхва лек ветрец, защото платната на корабчето в далечината са издути...
Паркът не е много оживен тази сутрин, на две от люлките има дечица, а другите две са празни...
Влюбената двойка от вчера пак е тук, настаниха се на същото място и отново си говорят нещо, държейки се за ръцете и гледайки се нежно в очите. Колко си подхождат един на друг само...
Люляците тази пролет са толкова отрупани с цвят, че всичко наоколо изглежда като окъпано в лилаво. Само тук таме между тях се белеят цветовете някоя цъфнала слива...
Чайките кръжат ниско над морето в търсене на днешната си прехрана. С какъв устрем само се стрелват към водата и после пак се издигат с писък нависоко...
Така си минаваха дните в стаята - мъжът до прозореца гледаше навън и разказваше, а другият до стената слушаше и си представяше...
Докато една вечер мъжът до прозореца не получи сърдечен пристъп. Кризата беше по-тежка от друг път, приятелят му се уплаши. Посегна инстинктивно към копчето, с което викаха дежурния лекар при нужда, но... се спря!
Една странна мисъл заблъска настойчиво в главата му:
...Ако се случеше нещо с приятеля му, леглото до прозореца щеше да се освободи и тогава вече можеха да преместят него на това място. Така най-после и той щеше да се наслаждава на красивата гледка към морето, парка и всичката красота, намираща се наоколо. Досега трябваше да се задоволява само с разказите на съседа си, а ето че най-после имаше шанса сам да види всичко това с очите си...
Воден от тези мисли, той не направи нищо за да помогне на своя другар по съдба, с когото бяха споделяли толкова много през дългия си престой в болницата...
На сутринта лекарите само констатираха смъртта на мъжа лежащ до прозореца, а санитарите изнесоха тялото му от стаята. На освободилото се вече място, настаниха пациента от другото легло. Ето че най-после беше дошъл този дългоочакван от него миг. Сега вече можеше сам да погледне през прозореца и да види с очите си какво се случва всеки ден навън! Надигна се с усилие малко и обърна глава към прозореца. Погледна навън и... онемя от това, което видя:
Срещу прозореца, пред очите му, се ширеше... дълга и висока ЧЕРНА СТЕНА!!!
Re: Една сутрин от живота 28-07-2009 - 17:51:06 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 4 566 |
Re: Една сутрин от живота 29-07-2009 - 20:46:23 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 377 |
Re: Една сутрин от живота 05-08-2009 - 00:34:25 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 4 566 |
Re: Една сутрин от живота 05-08-2009 - 09:47:44 |
Регистриран: преди 16 години Мнения: 7 112 |
Re: Една сутрин от живота 05-08-2009 - 17:05:18 |
Регистриран: преди 15 години Мнения: 377 |
Re: Една сутрин от живота 11-08-2009 - 17:58:50 |
Регистриран: преди 14 години Мнения: 18 |
|