(споделено)
Днес се чудя дали когато "старите" вече не са на власт, а "новите" все още не са избрани, най-после не е останал някакъв малък миг в който и "простосмъртните" да се почувстваме истински свободни ?! Вътре е тихо, вън - слънчево. Телевизора си поема дъх от предизборните клипове. Напук на кризата 2 лястовици под прозореца ми, без никакъв кредит извършват някакви довършителни работи по строежа на дома си. През зимата врабчетата често нахлуват с взлом в гнездата им, за да намерят нещо на готово, но всяка пролет лястовиците с радост се завръщат и търпеливо си го поправят.
Сигурно по някакъв странен начин ми навяват спомени за дългите години "в странство" и за това как дълго съм сънувала улицата на която си играех, домът в който израснах, сънувала съм дори ароматът на липите и акациите. Сигурно и заради това винаги се завръщам, надявайки се.
Днес ми е така безгрижно и свободно, че ми се ще да задържа този миг по-дълго. Преди да пусна отегчена и малко вбесена хартиената лястовица на надеждите и оптимизма си в онази плексигласова кутия, побрала всички висши и низши човешки стасти и да си тръгна с много оптимизъм и много съмнения.
А преди Пандора да отвори магическата си кутия, все още ще си мисля, че съм важна, ще имам своите няколко часа значимост, а като добавим и факта, че е неделя, мога с гордост да твърдя, че и аз съм била някога истински свободна.
Дано както лястовиците имаме къде да се завръщаме и къде да се чувстваме радостни и щастливи и дано това място е тук, където сме родени.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2009-07-05 15:05 от elissa.
