Една сутрин от живота

pepa bunardjieva Написал:
-------------------------------------------------------
> Къде се изгуби Борис Христов, ли? Ами, живее си и
> вероятно пише в едно от извънземните местенца в
> Родопа - с. Лещен.
>
>
>
> "Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да
> бъдеш огън"

Дааа, аз все се "ослушвам" за нови неща, но не съм попадала от доста време.

"Живея в ъгъла на тоя свят, където
човекът е навел глава над своята чиния.
И дъвче яростно... И отброява часовете
адамовата ябълка на неговата шия."

"Когато имаше какво да каже на сърцето,
устата ми не криеше езика под небцето.
Поетът нищо не ни е спестявал:
Но няма да забравя утрото, в което се събудих
между дванадесет приятели и седем юди."






--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

НА ДОН КИХОТ
Пол Верлен

Просташки е смехът - за странния двубой -
след теб, о, Дон Кихот, стар рицар и бохема:
вината е на мелниците, царю мой,
смъртта ти - кръстна смърт, животът ти - поема!

Върви все тъй, препускай в пътя на Честта
с добрия Росинант, на бойното му стреме; -
върви, върви! - забравените от Властта
са повече отколкото през твойто време.

Ура! Ний следваме те в честната борба -
поети лудокоси, с клончета върба...
Води ни в щурма на високите мечти,

и скоро, и на пук на всичкия сарказъм,
Поезията-знаме ще развееш ти
над лоба побелял на глупавия Разум.

Превод от френски: Борис Илиев

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

"Нищо не е нито добро, нито лошо - и доброто, и злото са само представа в нашия ум".
Шекспир

В една прекрасна утрин...
Георги Константинов


В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Разказват, че веднъж, много-много отдавна, в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва – затваря си очите и брои до милион, я в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнува, освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

- Едно, две, три, …. – започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО дълго не успявало на намери къде да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: кристално чистото езеро – за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво – за СЛАДОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра – за СВОБОДАТА! И така – то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана ( а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това видяла ЗАВИСТТА и се сетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се скрил, се оказало пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето, че всички били намерени: ТАЛАНТА – в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА – в тъмната пещера, а ЛЪЖАТА – в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на планината и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти.
Започнала да разтваря клоните и чула вик.
Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

……….и ето от онова време още, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка........

*ok* *ok* *ok* *ok* *ok* *ok*

Преживелиците на един Дон Жуан! (не е за хора със слаби нерви)


Аз, като един умен човек, който храни опит и от чуждия такъв, много обичам да давам съвети. Ще ви съветвам сега за спонтанността ( дума с три нъта и три тъта, е има и две ота, две ата и две съта, но да не издребняваме).


Трябва да сме спонтанни в секса, да няма уговорки, приготовления. Да живеем за момента. Защото аз веднъж изтървах mementoто и още ме mori това.

А то беше защото отново исках всичко да е идеално.
Но не като старата соц дъвка “Идеал”, която цяло едно поколение я намира за точно същата гавра като да кръстиш морга “Щастие”, презерватив “Sure”, торта Мраморна, циганин Белчо или шампоан “Глава и рамене”/сякаш ако нямаш косми на раменете не трябва да го ползваш, а?/
А да е идеално като онова, от което после те заболяват зъбите от захарността на спомена докато го разказваш.

Поканен съм от едно създание на вечеря със свещи. Попитах я какво да взема, а тя ми каза нещо за пиене.

Ясно си беше, че вечерята беше камуфлаж за хорските езици. Ако не се сещате за какво става дума, ще ви намекна – секс!
Щедростта ми, прословутата горката, не ми позволи да взема по-малко количество вино от 25 литрово бидонче, ексдом на сирене за експорт.
Три часа след началото на приготовлението бях готов.
Пълно снаряжение. С раница и бидонче на връв. Бидончето го бях оборудвал с колелца от един куфар, които залепих за да мога да го суркам, че от нас до кв. Чайка си е бая път.

Със себе си носех : отварачка за бира, лента с 32 презерватива около кръста, залепен микрофон на гърдите /обръснати преди това/ за да мога да запиша за поколенията разговора, снимки от казармата, диапозитиви от Ермитажа, резервен чифт чорапи / в случай, че тези се изпотят от мъкненето/, американско веро и ръкавици за миене на чинии, аптечката от колата, парализиращ спрей за vinoveritas джебчии, половин хляб и две кебачета за из път, бутилчица с газ за запалки, видеокасета “Анални кралици ІІІ – Презареждането” и още една от сватбата на братчеда, фотоапарат, 5 резервни ленти, китара на гърба, песнопойка, джапанки, тривка, пемза, хавлия и шапка за баня, четка за зъби, флос, уокмен, зарядно за мобилния, помпа за увеличаване на пениса, молив за карти, лист с начертани полета с Н и В, пак за карти, колода карти, тесте джокери, колекцията от салфетки за размяна, испанобългарски разговорник за да превеждам Хулио Иглесиас докато пее, книжка за оцветяване, контактен гел, гел за коса, антипърспирант, тиган за незалепващи на сутринта палачинки, вакуумиран плик с пъстърва в марина, малка разфасовка от бурканче с кисел чесън, две свещи, три божура, чекийка, магнит и цял джоб пълен с ядки и кламери.

Всичко това беше или в раницата или привързано по мен и дрънчащо величествено. Беше удвоило теглото ми, но това не ме плашеше.

Не можах да вляза в колата. Опитах да си взема такси, но таксиста се прекръсти и почна да нечленоразделя по радиостанцията разпарящ се от смях. Останалите бакшиши на пиацата му отвърнаха с клаксони и присвятквания. Добивах лека известност.

Залезът падна над града. Сигурно още го боли задника от телевизионната кула, но стоически си замълча.

Повече от час аз се мъкнех като терминатор и погледа ми мразеше всички жълти коли и им говореше I’ll be back. Бавно напредвах, почивах, пушех, а на всеки три спирания вадех китарата и свирех за пари, да не съм капо.

В около 23:57 часа пристигнах пред блока. Опитах се да мина през входа, но не успях. Всичко ми пречеше. Успях да отворя и другата страна на вратата с лопатката, която висеше на кръста ми, но като стигнах до асансьора разбрах, че там да вляза екипиран така е все едно да си вкарам главата в ауспух.

Излязох пред блока и натиснах звънеца й, чаках. Чаках. ЧАКАХ. Н и к о й.
Натисках и натисках, чак взех да скимтя.

Тогава реших да й направя серенада. Извадих китарата и запях “O, sole mio…” но на португалски, защото в интернет текста само на такъв език го намерих.

Любопитни муцуни същества незавършили еволюцията си накацаха по терасите. Пеех деветата си песен от репертоара когато към мен полетяха домати, щипки, кюнци, дискети, компоти без сок и т.н. всички надлежно екипирани с викове от гаубиците им гласяйки почти едно и също “Разкарай се, бе кретен!”

Аз подскачах и успешно маневрирах между нападките и продължавах да възпявам моята среща с едноименната песен на Щрунците.

Полетя към мен вчерашна манджа притоплена до врялост и ме ощави. Пуснах китарата и взех да скимтя, квича, вия, дръгна, ръмжа../бих добавил и да си оближа топките, само и само да разберете за каква кучешка болка става дума/

Доволство залегна вражеските редици от балкони. Хъхъкания и отекващи оригвания описваха първия им успешен удар-попадение.

Събрах сили и гневно им запях “Комунизма си отииивааа...” защото и по ощавеното теме бях един същински Щрунц Тръпката, пародия на Кръпката, който сам по себе си е пародия на и той ако знаеше кого щеше да се ожени за него...

Врагът се оживи. За 35 години съвместно съжителство едва сега входът беше задружен. Имаха общ противник – един келеш, пеещ на неразбираем език и то равноделно. Нещо, което е в разрез с тяхното понятие за култура, бахур, кючек и Чайкафолкфест.

Отново артилерия. Замразени патладжани, автомобилна гума, портрет на нечия жена в рамка, голяма да се събере Наполеон с вдигнати ръце, часовник с изпружена кукувица, саксия с мушкато / естествено последвана с удар от тиган в глава, като последната е на осквернилия мушкатото шипченски опълченец от Чайка, а инерцията на тигана е придадена от ръката на онази, която преди 20 години и преди 20 килограма му е взела фамилията/

Включиха и юнген солдатените. Келешите квичаха от кеф и хвърляха по мен чиниите с гадни манджи. Един превъзбуден сополанко метна супник с потекло, а потеклото в лицето на баба му припадна потресена.

В продължение на час може би, а защо и не, продължи битката. Краят настана когато о.з. обергрупенфюрера на блока, облечен в потник, който някога е бил без дупки, но и тогава едва ли е скривал могъщо окосмените му телеса, от втория етаж ме заля с бензин и си запали цигара. Всички спряха да хвърлят и настана тишина, прасе да заколиш – ще се чуе...Изродите чакаха да видят дали ще ме запали. Аз не чаках.

Някой беше повикал и полиция. Разбрах го докато бягах панически само и само да не ме подпали гадния фашист и видях в огледалото за обратно виждане на раницата полицейски лампи. Отвсякъде е било време да си ходя.

На следващият ден се видях със създанието. Бях в лепенки, синини, изгаряния, опърлени косми в носа и ушите / забравих да спомена, че като избягах направих глупостта да си запаля цигара и .../ Тя каза, че живеела в другия вход. А и квартал Чайка ли съм казал? О, не, тя живеела в квартал Левски.

И така. Човек никога не може да е идеален. В стремежа си да подготвим всичко изпускаме най-важното. Животът!

Хайде, аз ще си ходя вече. Пич, я ми подай онази патерица.

Взето някъде от нета!



--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

:} Горканчо... :]

Една удивителна история на един удивителен човек.Не ме остави безразличен. Дори да сте го гледали, повторете! Струва си.
[www.vbox7.com]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-07-17 23:23 от tihia.

Тихичък, тази история те е впечатлила и разчувствала и е наистина трогателна.
Ще запазя своята, за да не получиш "трак". Смея да кажа, че е значително по-сърцераздирателна и доста по-колоритна. И когато го казвам, не е шега.
Погледната от дългия тунел на годините, дори съм позабравила перипетиите, но след като подобни "речи" впечатляват, явно някой ден трябва да се опна и аз, я пред Атински университет, я пред ВИТИЗ (НАТФИЗ) и да разкажа онова, дето само ти ще разбереш! *pardon* Преди това, обаче трябва да се науча да обучавам другите, а това никога няма да имам наглостта да предприема! *huh*

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.