"Селянин" е не само поведение, е по-скоро начин на мислене!
Задайте си въпроса какво мисли се въртят в главата на селянина и ще се убедите!
Той си мисли за:
- животните в кошарата - храна, доене, паша, оплождане, угояване, расфасоване, варене, печене и т.н.;
- нивите - оране, засяване, плевене, жънене, косене, прибиране, сушене, смилане, продаване, градушки, слани и т.н.;
- лозята - прекопаване, рязане, пръскане, пазене, бране, мачкане, наливане, варене, продаване и т.н.;
- пазене на всичко по-горе!
Както се вижда селянина е най-свободния човек, защото всичко прави по собствена воля и за себе си. Поради това, той много страда, ако нещо лошо се случи с неговата "стока" - някой да му отнеме част от земята или животните или продукцията, което пък го прави най-заетия човек, тъй като няма и една свободна секунда за други помисли и действия освен горепосочените.
Ако се върнете назад в историята ни, ще видите колко пъти са искали да ни вземат от "нивите", "животинките", "лозята" и колко малко сме успели да опазим. Та и от там селянин=българин (постоянно очакващ от нещо да загуби)!
Но има и нещо друго! Начина на мислене тип "селянин" е неприложим за живот в голям град. В големия град няма животинки, няма ниви, няма лозя и съответно няма грижи за всичко това. В големия град има правила, които самия град си налага. В големия град човек е толкова свободен, колкото може да издържи на глад. От там нататък трябва да прави нещо, което големия град му налага. Пак ще става рано, но не за да храни животните си, а за да отиде на работа. Пак ще работи, но не за себе си. Пак ще го е страх да не му вземат част от имуществото, но тук става дума за телевизор, музикална уредба, компютър, кола, а не за "стока" в горния смисъл.
И накрая ще отиде в големия магазин и ще си купи нещо за ядене, само че то ще бъде ОПАКОВАНО И С ЕТИКЕТ, за разлика от храната на горния "селянин".
Ето точно в това е разликата и от там и проблема. Селският "селянин" няма проблеми с опаковките и хранителните отпадъци - едните ги изгаря докато си вари бурканите, а другите ги дава на животните, докато градския "селянин" ще трябва всичко да изхвърли и то в различни по цвят контейнери. Това последното, ако си го правил цял живот заначи си градски "селянин", но ако ти се налага от скоро - си селски "селянин", защото контейнерите не са твои, а пък са и далече.....и предпочиташ да хвърляш през прозореца с мисъла, че все някоя животинка ще похапне.
Ако някой измисли формулата как българина да си живее едновременно и на село и в големия град ще бъде от полза за всички.
А иначе мисленето тип "селянин" е по-скоро постоянно задаване на въпроса "ДА БЪДА ИЛИ ДА НЕ БЪДА", както беше писал колегата Шекспир!
