Много се разтече диалогът, затова ще обобщя пък дано да съм от полза на някого! Виждал съм много заблудени граждани, които с излишен ентусиазъм тръгват към селския живот без да си дават сметка за трудностите. Много от тях оставиха непродаваеми къщи на село и се върнаха в тесния си апартамент до трамвайна спирка. (Непродаваеми, защото средствата по строежа надвишават пазарната цена)
Шумът: Звуковата картина на село не е = тишина + птички + само сутрин петел. И на село има коли, някои от които със спукани гърнета. Напоследък има и много бъгита. Вечер късно минават пияници, а сутрин рано минават крави и мучат. Свинете понякога квичат по цели дни и нощи. Щурците лятно време също могат да бъдат проблем за несвикналия градски човек (като героите на Удхаус).
Кучетата са по-голям проблем отколкото в града. В града кучкарите колкото и да са нахални все пак се съобразяват малко от малко. На село в почти всеки двор има лаещо куче и нощно време, като мине кола, котка или катерица разлайва поетапно цялото село. Освен това много от тях са пуснати по улиците и разходката пеша става трудна за невъоръжен поне с дърво човек. Това особено важи за овчарските кучета покрай стадата и овчарниците по края и извън селото. Тези проблеми съществуват дори в села претендиращи за курортни и за крайните квартали на градовете.
Чистият въздух: През зимата се палят печки и локално парно, а през лятото се варят компоти. Това е по-малко от Кремиковци, но е само на няколко метра от теб. На местат където няма сметоизвозване, боклукът също се пали или седи да гние. Свинските кочини, говеждите обори, конюшните и свързаните с тях торища са достатъчни да усмърдят цялата махала (това е много много повече от изпикалата се в сифоня котка). Освен миризма, те развъждат много много мухи, а също и плъхове. В някои села особено около София селяните се отказаха от животновъдството, но все ще се намери някой софиянец да се засели и да започне да развъжда коне, ротвайлери или игуани.
За другите проблеми с липса на магазини, аптеки, лекари, спирането на ток и вода няма да описвам подробно.
Зоолфилията е тежко и грозно заболяване.
Както казах, селото не е за всеки 
Добре е когато някой взима такива решения, то да са добре премислени с всички плюсове и минуси. да се отчитат всички фактори. В такива случай народната мъдрост би казала: "Не може хем душата в Рая, хем к-ра в в п-та". Да ме прощават чувствителните души, но днес е Трифон Зарезан, а това си е мъжки птразник 
