Dicho,
провокирам и аз. Искам да кажа, че ако нещата се представят по такъв начин, то:
1. Услугата не се обосновава/обяснява добре
или
В тази част на услугата липсва добавена интелектуална стойност (т.е само нотариусът е важен).
Знам, че по закон нотариусът има последната дума, но излиза, че брокерите са само технически лица и куриери. Дали е вярно и в колко случаи, не знам. Но ако не е вярно брокерът трябва да го обясни на клиента, за да разбере той защo му е нужен брокер и какво получава срещу парите си (наблягане на частта, която друг не предлага, поне не толкова изгодно).
2. Всеки човек прави грешки (в това число и аз). Тогава - компенсации и кризисни мерки.
3. И дори да не направи грешка, може външни фактори да са причина за негативни последствия за клиента. В тези случаи фирмите, които държат на удовлетворенността на клиентите си трябва да им предложат допълнителна подкрепа и/или компенсации. Това обикновено не е задължение нито по договор, нито по закон. Да го наречем "клиентът е важен за нас" или "следгаранционен сервиз. Ефектът като положителен ПР и в дългосрочен план е винаги в полза на фирмата.
Ако Ви интересуват конкретни идеи за описаната ситуация - ще ги напиша.
А за съседите - да дреболия е в повечето случаи. Давам го като елементарен пример и защото не ми се пишат по-засукани казуси. А ако изброя повече неща - ще се отклоним от дискусията, за да коментираме важно ли е, често ли се среща и т.н.
И накрая да кажа, че ако съм научила нещо за сделки с АНИ - то се дължи най-вече на недостаъчно компетентни брокери в комбинация с желанието ми да си защитя интереса (инстинкт), защото естествено отговорността си е била моя. Но това е опасно за бранша - самообучилите се много вероятно няма да желаят да ползват услугата, нали.
Блондинка по душа
