the sad & the bright bg reality
Темата за доходите наистина е дългичка, дори за един форум, затова ще бъда кратък.
Когато става дума за парите, с които един човек (семейство) живее, както и в други аспекти,
меродавна е единствено индивидуалната гледна точка. Тя най-добре „знае” с колко и как се живее.
Представете си какво ще си помисли, след като прочете въпросната статия (прочие, Joan, без да се обиждаш, но написаното в нея е малко сухо за моето възприятие
)
а) бюджетния служител с 300 лв. заплата;
б) неговия шеф на дирекция - 600 лв.;
в) консултантът-продавач в магазин, чийто собственик изпира пари – заплата 1 000;
г) народнитя представител – 1 300;
д) шефът на малка PR или HR агенция – доход 4000;
е) изпълнителен директор на банка – 15 000;
ж) бг мениджър на западно представителство – 20 000;
ж) „дърт” реститут в център на голям бг град – 30 000 и т.н.
(примерите са условни и варират)
Да, всеки ще си помисли нещо съвсем различно – от „това пък защо изобщо го пишат” до „ама, че лъжци”, с поне още десетина нюанси помежду им.
Вижте, от такива статистики, изследвания, анализи и прогнози, печелят основно хората, които са ги поръчали и тези, които са ги направили.
Останалите сме само (формално или не) потребители на тази информация.
В своята същност всяка информацията е крайно податлива на манипулиране, като тази нейна вродена черта е най-комерсиалния, но и достъпен, и използван начин на определени лица или групи от лица да постигнат своите цели.
Тази малформация на общественото, за съжаление, е нещо, с което от една страна не можем да не се съобразяваме (обратното би означавало да спрем да ползваме информацията въобще, което е ...),
а от друга – единственият начин да минимизираме последиците й, е като я използваме срещу самата нея 
Простете за липсата на компактност в предходното изречение.
4ovek коректно написа, че темата за средния, оптимален доход у нас, доведе до сравнително общия за всички ни извод, че цифрата от 2 000 (бих казал до 3 000) лв. е напълно задоволителна за момента. Говорим за нормален начин на живот, а не за разходите, които можем и ще направим, ако имаме 10 000 в картата например.
Лично за мен по-същностен е въпросът за социалното разслоение, или по-точно казано:
изграждането на класи, които живеят в различни светове, макар и под едно и също слънце ... Намирисва на пролетарство?
Не, това, че виждаш действителността и наричаш нещата в нея с възможно най-простичките и разбираеми имена, не те прави задължително или само пролетарий. Joan също знае, че сме говорили за съвременните роби, какви са паралелите и допирните точки между древния (робовладелски) строй и съвременните наемни работници ...
Така че доходите със сигурност ще растат – но това ще се става крайно диференцирано, както в номинално, така и в реално изражение, както по класи, така и за отделния индивид.
Сериозният въпрос тук е друг –
какво ще донесе това така или иначе случващо се повишение на доходите ... нямам предвид инфлацията, разбира се, а връзката с жизнения стандарт (в същност, това е и едно от слабите места на тази статия; но очевидно не това е била и нейната цел).
Хората, които освен, че имат глави на раменете си, умеят и да ги използват по предназначение, знаят, че тази връзка означава само едно: задълбочаващо се разслоение на обществото.
Лично на мен ми е много любопитно какво ще се случи в Китай и Индия, които засилвайки оборотите на своите икономики неминуемо създават възможности за увеличаване на доходите ... и по-точно, как ще се извърши подмяната на съществуващата в момента социална неравнопоставеност, с онази, която ще се установи.
