За Германия и Япония да ти обяснявам ли защо са сред най-експортно ориентираните държави в света?
Или да ти спомена, кой е най-големият страх на немците за идното десетилетие, а?
Ами кажи, това да не е мечка та да ме плашиш с него?
В света има над 150 сравнително прилични държави и още поне 200 области наречени държави, острови, дерета и т.н. И навсякъде в тях, всеки безделник повтаря как трябва да се развиват правейки високи технологии, супер модерни производство и т.н. Но го правят 10-15 държави. Значи освен мерака трябва и нещо друго. Тайванците като оряха ориза ние произвеждахме от първите часовници с течни кристали, първите елки, правихме прилични компютри. Очевидно старейшините тук са знаели какво да направят, но е очевидно, че са действали и други фактори за развитието освен да го направиш. Може и да има, но не се сещам за голяма тайванска марка в електрониката, а за завода в СТ.Загора, един от най-модерните в света ни казаха като се обърна кебапчето - съгласни сме да ни го подарите, а ние ще ви даваме 5% от печалбата. Така действат големите компании и затова едно село тайванци работи колкото две софии, а джобовете са им празни.
Отделно старейшините трябва пак да се събират, защото ако преди 15 г. един лаптоп струваше колкото 500 барела нефт сета струва 5 барела, а детето като бутне телевизора майка му се кара, че е счупило стола, защото е два пъти по-скъп от плазмата(примерно). Една черно-бяла Опера струваше колкото 100 кг. луканка, сега със 100 кг. луканка си купуваш плазма, пералня, хладилник и лап-топ.
Къде е флота, търговски и риболовен? Къде са концесиите по цял свят, от Коми до Либия? България имаше дял от добива на композитни метали от океаните, само с още 4-5 страни, едни образувания като камъни, ама от метали. За тях се сетих, защото скоро се заговори за тях, че им е дошло времето. А ние имахме права преди 30 години. Тодор Велики гледаше напред с половин век, сега се гледа напред до утре, максимум до след седмица-две и то като дългосрочна перспектива. От всичко остана и то в мизерни обеми фармацията. Соффарма по времето на Великия имаше собствена товарна гара - пълнеше по няколко вагона на ден. Сега каквото произведе го изнасят с два микробуса.
Кремиковци произвеждаше много неща, освен арматура и ламарини, всякакви заготовки(балаванки) с които работеха всички производства със стругове и фрези, които ако трябва да се внасят няма да се върже спетката на никое производство. Допреди да съсипем всичко бяхме водеща страна, не ние слагахме митнически бариери срещу немското желязо, а Германия не можеше да произвежда на наши цени и Европа се беше оградила отвсякъде с ограничения и забрани. Цинк, мед, олово сега са частни и става като със зърното, собствениците ги изнасят, а нашите заводи, напр. за акумулатори внасят, на двойни цени и съответно не могат да изнесат една бройка.
Изнаясхме конфекция за цял свят, но имахме основата - вълна от 10 млн. овце, сега са няколстотин хиляди, памук, лен, свръх развита химическа индустрия, съответно няколко световни научни разрабатки, България въведе е беше водеща в нетъканите текстили, промазаните и т.н.Но имаше печалба, защото от изходната суровина, вълна или нефт ние правихме платове, а платовете се шиеха тук, модни централи работиха за заводите, а готовата продукция се изнасяше от ВТО, което не цакаше себе си и завода в Сливен не казваше на германците, че колкото и ниска цена да им даде завода в Шумен те ще дадат 10% отдолу. Овчето сирене се продаваше в ГФР за 20 марки, а сега качественото сирене от България и Гърция се продава като гръцко за 20 марки, а некачественото от Гърция и Бъргария се продава като българско за 8 марки, не евро. Защото ние произвеждаме, а продават гърците.
Та много неща могат да се кажат, на е по-важно да изкараме лозунгите.
