И като ги направиш тези лампи? Работят 40 хил. часа - 20-25 години? Кой балък произвежда такива глупости, да сме единствените производители за целия свят и да ги правим в 300 завода-хубаво, ама не е. Печалбата от износа е толкова малка, че практически във всички страни износът служи само за да се държат високи цени на собствения пазар. Германия и Япония като си скъсаха дирниците да изнасят защо не са цъфнали? Затънали са в дългове, дето ФЕД да печата две петилетки пари само за тях не може да ги оправи. Още 500 години не могат да ги върнат.
Кой ще го произвежда този износ? Ако ви съберат от форума щайги не може да произвеждате, че сте кьопави. При Тодор Велики изнасяхме, защото СПТУ-тата бълваха отлично подготвени работници, огромната част от ВУЗ овете беше в технически специалности, каква машина ще ти проектира манекенка ПИ-арка и полицай - юрист? Кои са тези мислещи хора? Дето мисленето им е да обикалят и да те убеждават как ако имаш няколко милиона за влагане те ще ти направят портативен танкер и с него превземаме световните пазари. Ние пумпали не произвеждаме, дето преди 50 години от Илиянци, не помня вече завода се изнасяха с влакови композиции. Твойте хора не ги бива един пумпал да изчислят, че по макроикономика това не се учи. Тези предприятия няма как да ги направиш в градинката пред двореца, за да издържат държавата трябва да са огромни, мерцедеси не се правят по гаражи, Круп не лее стомана в мазета. Нали всичко трябва да мине през строителството, пътища, инфпаструктура, постройки, жилища за стотици или хиляди работници. Кремиковци го закрихме, какво ще произвеждаш без металургия? Тя е в основата на всичко, коя държава износител няма свръхразвита металургия? Къде основата на леката промишленост? Овце за вълна и кожи, говеда и свине за кожи, памук и лен с вълната за платове. Каква консервена промишленост ще се прави с вносни зеленчуци? Ние нямаме основа за нито едно износно направление. През седемдесетте години всеки втори домат в Европа е бил български, сега 70% от доматите са внос. Нямаме търговски марки, където отиват парите, защото печалбата е за марката, а не за производителя. Преди 15-16 години Филипс произвеждаше в Холандия 5% от продукцията си, но реализираше в Холандия 35% от печалбата, т.е.1% производство е носил 7% от печалбата, а в Малайзия 1% производство е оставял 0,65% печалба или 11 пъти по-малко.
