Катастрофа на имотния пазар след 2012

Имотко пак ли ти*write*,не го ли плати този хапартамент вече. Не не съм изтрещял,просто нещата оттук се виждат от друг ъгъл-малко от по високо, в пълен отказ си братле ама аз няма да ти падам до нивото на инт, вярвай си че ще станат по 5000 евро кв.м.. Ще ти напиша някои работи за да можеш ти и други като тебе да ми го припомнете след 1-2 години.


1. Инфлацията ще е по висока отколкото ще я обявяват правителството и пр медиите. През последните 2 години беше свидетел на рязко завишаване на безработица,намаляне на заплати а не увеличение(говоря за масовката),инфлацията обаче не беше минусова нали.Газ пропан бутан 2009 беше 72 ст.,сега е над 1.30лв-това за по малко от 2 години. Бензина ти е 2,35 и нафта 2.50 при 100$ за барел,цените на горивата бяха почти такива при 147$ за барел. Цели се инфлация от 10% годишно, но без актуализиране на заплати и пенсии,това е което целия свят се опитва да направи е да вкара невидима инфлация. Ти сигурно вярваш на бтв-то,безработицата била малко над 9%,дори не искам да ги слушам тези глупости,безработицата в бг-то е поне 25%,а други 25-40% са на заплати м/у 300-500 лева. Та след година ми пиши как са вдигнали ударно заплатите но за сметка на това са намалили инфлацията до 2% както е в еврозоната,ще чакам да ми го припомниш. Парите следващите няколко години ще стават по скъпи и скъпи. Ако не вдигнат лихвите цените на много имоти ще падат плавно докато се получи някакъв що годе баланс,и ще наблюдаваме японския сценарий. Ако вземат да увеличават лихвите бих желал да ми пишеш пак как е,ако БНБ е на 8% дали примерно някоя от баМките ще ти отпусне на 7% кредит, като се вдигнат лихвите в уса ще вдигнат и в ук и в ес и така,бг-то ще трябва да вдига и то, освен ако не е самотен остров в европа. Някои се чудят защо лихвите са ниски а инфлацията висока, ами 2-3 години се опитват да преберат колкото си може повече пари от малките човечета, щото им паднаха цените. Те банките пак ще си преберат имотите накрая но поне колкото може повече кинти да одерат от ипотекарите.
Тъй като не обичам да се ровя в нси-та и нап и други,НЯКОЙ може ли да ми каже колко са работищите към днешна дата от цялото население от 7,5мил.-доказано работещи с договори.

2. Имотко,аз вярвам че дори и в криза западните икономики са в по добро положение от колкото е бг-то,но те са още в криза, но малко по малко ще започнат да се пооправят. Ще се опитат много наши съграждани да напуснат "острова на спасението" и да поемат на запад и това ще е на върха на така или иначе 1,5милона постоянно живеещи навън. Да не вземеш да останеш сам в блока като пазач*angel*.
Колкото до децата,дори и да не ми е проблем да издържам 4-5 деца, това не означава че на всички останали не е проблем. Колкото до имотите ако някой може да продаде на близка до закупената да го направи(ако не е основен НИ).

Нещата в България се осират повече и повече с всеки изминал ден, но на българина докато не му дойде лайното до устата за да го вкуси, все ще живее в октаз и ще роптае всеки който му го казва.21 години преход до никъде,населението живее в мизерия и нищета, ние сме държава без икономика и закони, без големи производсвта които да ни оттластнат от дъното, без натурални ресурси(освен водата-все още), 21 години тъпкани и мъчени, но няколко ъпъри в имоти.нет смятат че бг-то е меката на инвестисиите,denial,denial,denial.
*sos**sos**sos*

Quote
demograph
Мога да Ви дам обаче един пример от нашата България. Спада на раждаемостта в 90-те години (същия, с който аргументирам имотните си тези) се дължи изцяло на икономически причини. Т.е. при него има отрицателна корелация между богатството (и HDI) и раждаемостта.

demograph, можете ли да дадете линк към динамичен ред на HDI за България за перода 1990-2010?

Казвате, че има обратна корелация между HDI и раждаемостта за периода 1990-2000. Това означава, че трябва индексът да расте, а раждаемостта да пада. Не че не ви вярвам, но се замислих. Индексът е съставен от три други индекса с равни тегла, единият от които е на GNI/GDP, другият е на средната продължителност на живот, а третият на нивото на образование.

Не виждам как съставният индекс може да расте непрекъснато за периода 1990-2000, след като имаше период на сериозен спад на БВП (1996-2000), а средната продължителност на живота през този период се върти около 71-72 години.

HDI включва в себе си и демографски, и икономически индекс. Вие казвате, че спадът в раждаемостта се дължи на икономически причини, тоест БВП намалява и раждаемостта също. Тъй като за този период life expentancy е почти стабилен и се движи между 71 (1990) и 72 (2006-2007) , а имаме рязък спад на БВП по време на виедновата криза, не виждам как съставният индекс може да расте непрекъснато. За образованието също мисля, че индексът ще намалява или най-малкото ням ада расте.

Според мен от данните на НСИ за БВП, продължителност на живота и данните за образованието може да се заключи, че за периода 1990-2000 HDI трябва да намалява, ако не непрекъснато, то поне за периода 1996-2000. Тоест тезата за обратна корелация не може да е вярна.

Та ако дадете линк към динамичен ред с индекса, ще можем да го коментираме

Между другото, срещнах публикации, че раждаемостта в САЩ пада от началото на кризата. Та аз съм напълно съгласна, че раждаенмостта е следствие от икономиката, съмненнията ми са относно движението на HDI (да не стане грешка)



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2011-02-11 14:34 от Joan.

Quote
demograph
Отлагам отговора на този Ви въпрос, защото е свързан с голям разход на време и усилия за мен. Все пак мога да кажа следното.

Тъй като темата има расово-политически привкус, повечето страни не събират такива данни официално. Мисля, че в САЩ все пак водят някаква статистика на броя "бели", черни и испаноговорящи (раждаемост, смъртност, продължителност на живота и т.н.) - помня, че някъде съм чел такива данни, но не мога лесно да ги намеря. Сега там мина и преброяване на населението и май публикуваха част от данните - потърсете ги.
Косвен индикатор е и положението в някои от социалните северни страни (Финландия например), където имигрантите са малък процент, а раждаемостта е много по-висока от тази в пълни с чужденци южни страни като Испания и Италия, например. Но тук може да има национално-културни особености - не е твърдо доказателство на тезата.

Накратко - имигрантите имат огромен принос към раждаемостта на редица държави, но тяхното присъствие не обяснява явлението.

Един коментар - за 2006 раждаемостта в Испания е 10,06 промили, 2009 - 9,72, а за 2010 - 10,71

за Финландия 2006 - 11.45 промили, 2009 - 10,38, а за 2010 е 10,37 Тоест, з апоследната година раждаемостта в Испания дори изпреварва с малко тази във Финландия. На всичко отгоре Финландия намалява, макар и с малко, докато Испания осцилира около едно ниво.

Така че това "много по-голяма" е меко казано, пресилено

По другото - знам че е така, но ми се стори, че имате или сте виждал данни по въпроса, та си попитах. Благодаря за отговора, липсата на отговор също е отговор

Ами да, явлението не е обяснено не защото няма обяснение или обяснението не е в имигрантите, а защото, както и сам казахте, на правителствата не им стиска да изследват и обяснят това явление от страх да не бъдат обивнени в расизъм и сегрегация

Изключвам САЩ, които наистина водят такава статистика и ще проуча данните им. Мисля, че и другите правителства е редно да го правят, едно правителство трябва да знае истината за развитието на държавата си. И това няма нищо общо с расизъм и сегрегация.



Редактиран 4 път(и).Последна редакция на 2011-02-11 14:30 от Joan.

Quote
Joan

Quote
demograph
Мога да Ви дам обаче един пример от нашата България. Спада на раждаемостта в 90-те години (същия, с който аргументирам имотните си тези) се дължи изцяло на икономически причини. Т.е. при него има отрицателна корелация между богатството (и HDI) и раждаемостта.

demograph, можете ли да дадете линк към динамичен ред на HDI за България за перода 1990-2010?

Казвате, че има обратна корелация между HDI и раждаемостта за периода 1990-2000. Това означава, че трябва индексът да расте, а раждаемостта да пада. Не че не ви вярвам, но се замислих. Индексът е съставен от три други индекса с равни тегла, единият от които е на GNI/GDP, другият е на средната продължителност на живот, а третият на нивото на образование.

Не виждам как съставният индекс може да расте непрекъснато за периода 1990-2000, след като имаше период на сериозен спад на БВП (1996-2000), а средната продължителност на живота през този период се върти около 71-72 години.

HDI включва в себе си и демографски, и икономически индекс. Вие казвате, че спадът в раждаемостта се дължи на икономически причини, тоест БВП намалява и раждаемостта също. Тъй като за този период life expentancy е почти стабилен и се движи между 71 (1990) и 72 (2006-2007) , а имаме рязък спад на БВП по време на виедновата криза, не виждам как съставният индекс може да расте непрекъснато. За образованието също мисля, че индексът ще намалява или най-малкото ням ада расте.

Според мен от данните на НСИ за БВП, продължителност на живота и данните за образованието може да се заключи, че за периода 1990-2000 HDI трябва да намалява, ако не непрекъснато, то поне за периода 1996-2000. Тоест тезата за обратна корелация не може да е вярна.

Та ако дадете линк към динамичен ред с индекса, ще можем да го коментираме

Просто съм се изразил неправилно. Защо се хващате за лапсусите? Знаете много добре какво имах предвид. Като тракам мнения във форума и се опитвам междувременно да свърша и малко работа, нямам време да прецизирам изказа си.

Имах предвид следното:
Вашата теза е - повече богатство и по-висок HDI - ПО-МАЛКО родени деца.
Моята теза е (за страна преминала през демографския преход) - повече богатство и по-висок HDI - ПОВЕЧЕ родени деца.
През 90-те години богатството и HDI падат, а раждаемостта също пада - корелацията е положителна, а според Вас - трябва да е отрицателна.

За динамичния ред на HDI - трябва да потърся, не мога да го пратя веднага.

Quote
Joan

Quote
demograph
Отлагам отговора на този Ви въпрос, защото е свързан с голям разход на време и усилия за мен. Все пак мога да кажа следното.

Тъй като темата има расово-политически привкус, повечето страни не събират такива данни официално. Мисля, че в САЩ все пак водят някаква статистика на броя "бели", черни и испаноговорящи (раждаемост, смъртност, продължителност на живота и т.н.) - помня, че някъде съм чел такива данни, но не мога лесно да ги намеря. Сега там мина и преброяване на населението и май публикуваха част от данните - потърсете ги.
Косвен индикатор е и положението в някои от социалните северни страни (Финландия например), където имигрантите са малък процент, а раждаемостта е много по-висока от тази в пълни с чужденци южни страни като Испания и Италия, например. Но тук може да има национално-културни особености - не е твърдо доказателство на тезата.

Накратко - имигрантите имат огромен принос към раждаемостта на редица държави, но тяхното присъствие не обяснява явлението.

Един коментар - за 2006 раждаемостта в Испания е 10,06 промили, 2009 - 9,72, а за 2010 - 10,71

за Финландия 2006 - 11.45 промили, 2009 - 10,38, а за 2010 е 10,37 Тоест, з апоследната година раждаемостта в Испания дори изпреварва с малко тази във Финландия. На всичко отгоре Финландия намалява, макар и с малко, докато Испания осцилира около едно ниво.

Така че това "много по-голяма" е меко казано, пресилено

По другото - знам че е така, но ми се стори, че имате или сте виждал данни по въпроса, та си попитах. Благодаря за отговора, липсата на отговор също е отговор

Ами да, явлението не е обяснено не защото няма обяснение или обяснението не е в имигрантите, а защото, както и сам казахте, на правителствата не им стиска да изследват и обяснят това явление от страх да не бъдат обивнени в расизъм и сегрегация

Изключвам САЩ, които наистина водят такава статистика и ще проуча данните им. Мисля, че и другите правителства е редно да го правят, едно правителство трябва да знае истината за развитието на държавата си. И това няма нищо общо с расизъм и сегрегация.

Тези данни отговарят частично и на Вашите въпроси. Испания е икономически по-зле от Финландия, но многото имигранти дърпат раждаемостта все по-нагоре. Финландия с малкото имигранти има намалена раждаемост в последните години заради кризата.

Толкова за днес от мен. Твърде дълго стоях във форума и изостанах с работата.

Ок, добре, няма проблем. Щом е лапсус

Моята теза се отнася за много по-дълъг тренд от 10 години. И за развитите страни и за България раждаемостта пада драстично от ВСВ насам заради индустриализацията и нарастването стандарта на живот. С това вие се съгласихте. Вътре в този генерален тренд се наблюдават мини-трендове и локални екстремуми в заивисмот от по-кратскосрочни фактори като икономическите цикли. Това много лесно се вижда от динамичните редове. Раждаемостта в БГ преди индустриализацията е била около 30 на хиляда, 1950-та е 25, 1970 е 16, а през малкия цикъл 1990-2010 се движи приблизително между 12 (1990) и 8 на хиляда (1997 минимума, заради кризата), като в периода на икономическия подем 2002-2008 стига до около 10 на хиляда.

Не виждате ли порядковата разлика, която отразява широкия цикъл? Та това е отдавна признат факт Разбира се, има индивидулани особености, но няма страна, която да не се подчинява на този тренд, както и на малките/късите.

Сега се обсъжда какво става и защо става в развитите страни след минимума в раждаемостта, обоанчен като завършен демогарфски преход. В това се намесват имигрантите и въпосът за чия сметка е наблюдаваното леко повишенеи на раждаемостта.

Ето малко данни за САЩ от 2005, единсвените, които не се срамуват да си водят статистика на етнчиеската принадлежност на родените деца.

Within the past two decades, fertility rates have declined substantially among non-
Hispanic blacks (from 91 births per 1,000 women aged 15 to 44 in 1980 to 67 per 1,000
in 2005)* and among American Indian and Alaska Native women (from 83 births per
1,000 to 60 births per 1,000 women between 1980 and 2005)*. Fertility rates also
declined slightly overall among non-Hispanic whites (from 62 births per 1,000 women in
1980 to 58 births per 1,000 women in 2005)*. Fertility rates among Hispanics, however,
increased from 95 births per 1,000 women in 1980 to 108 per 1,000 women in 1990
before declining to 93 per 1,000 in 1998*. The fertility rate has since slightly increased
to 99 births per 1,000 Hispanic women in 2005*.

- белите неиспанци от 62 деца на 1000 жени през 80 станали 58 деца на 1000 жени през 2005.
- чернбите неиспанци (най-старите и интегрирани имигранти) - от 91 деца до 67 деца.
- испанците или латиносите, и бели и небели (по-новите и не толкова добре интегрирани имигранти от Мексико и Куба) - от 95 през 1980 на 108 през 1990 и пак надолу до 99 през 2005

Мисля, че тендендията е от ясна по-ясна Най-ниска е раждаемостта на белите,и намалява още. Старите емигранти намаляват раждаемостта си по примера на белите, но тръгват от мноог по-висока база и продължават да имат с около 15 % по-висока раждаемост. Новите имигранти идват с традицията от Третия свят за много деца, и са с най-висока раждаемост, която се колебае, но си остава с над 70 % по-висока от тази на белите кореняци.

Разбира се, има разлики между имиграцията и имигрантите в ЕС и САЩ. Така или иначе, ако имаше данни за ЕС, с голяма вероятност щяха да са подобни като тенденция.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2011-02-11 15:10 от Joan.

Quote
demograph
Тези данни отговарят частично и на Вашите въпроси. Испания е икономически по-зле от Финландия, но многото имигранти дърпат раждаемостта все по-нагоре. Финландия с малкото имигранти има намалена раждаемост в последните години заради кризата.

Именно Имигрантите са ключов елемент в раждаемостта след демографския преход, тоест след минимума. Те затова са и приемани от правителствата. Развитите страни са имали нужда от свежа кръв за възпроизводството на работната си сила, след като индустриализацията и повишения стнадарт водят до демографската криза и застаряването на населението. И са си внесли отвън, но не е защото са ги обичали много В случая расизмът и сегрегацията са отстъпили на икономическата принуда, за да си запазят нивото на икономическо развитие и стандарт на живот. Ясно е, че първоначално имигрантите са били черноработници, но постепенно нещата се променят, осоено в старите имигрантски държави. Че белите ще плащат за това, мисля, че е ясно. Въпросът е само как, доколко и кога

Всъщност това са два отделни въпроса.

Единият е:
Каква е ролята на раждаемостта на имигрантите (тук има малко неяснота - първо, второ - до кое поколение ги броим за имигранти, а смесените бракове?) в общата раждаемост за дадена страна?

Вторият въпрос е:
Каква е ролята на подобряването на икономическото положение на хората върху раждаемостта в развитите страни?

Вторият въпрос перефразиран за българските условия е:
Повече пари и по-малко разходи (в частност наеми, ипотеки...) за българските майки ще увеличи ли раждаемостта? (нека приемем, че говорим за майките от българския етнос)

Моят отговор е: Раждаемостта ще се увеличи.
Вашият отговор изглежда е: Раждаемостта няма да се промени (или дори ще намалее), защото майките ще похарчат парите за плазмен телевизор, силикон и почивка на Хаваите.

Сигурен съм, че майките ако бяха мъже щяха да следват предвидения от Вас сценарий (може би без частта за силикона). Сигурен съм, че и част от жените (основно такива под 30 години) също ще го направят. Но съм сигурен също така, че основният брой жени (и преобладаващия брой с възраст над 30г.) ще използват допълнителните средства за да си родят дете (първо, второ). Поне тези от тях ще го направят, които са били материално притеснени. Защото отглеждането на деца е неимоверно трудно дори при наличие на много средства, а при финансови проблеми се превръща в нещо непосилно.

Може да обърнем въпроса:
Обедняването на жените в България ще ги накара ли да раждат повече деца?

В този си вид той става направо риторичен.